Фльор и Киси разнасяха в обществото слуховете за Мишел.

— Моята баба го разглези и развали с всички тези пари, които му остави – споделяше Фльор с Аделаида Ейбрамс в „При Паскал“ по време на прием, като в същото време демонстрираше копринена рокля тип „прегърни ме“, извезана с есенните водни лилии от платната на Моне. – Хората, на които не им се налага да работят, за да се издържат, стават мързеливи.

На следващия ден довери на съпругата на наследник на универсални магазини, която обожаваше сочните клюки:

— Мишел се бои, че комерсиализмът ще задуши творческото му въображение. Но в момента той работи над нещо и аз имам някои планове… О, няма значение.

Киси не беше толкова деликатна.

— Аз съм абсолютно сигурна, че той тайно подготвя своя колекция – тръбеше наляво и надясно, цупейки кокетно пухкавата си червена устичка, примамлива като захаросана ябълка. А после прокарваше нежно ръка по полата на поредния тоалет от фееричната колекция на Мишел, който представяше този ден. – Не смятам, че постъпва правилно, като не ми се доверява. С изключение на сестра му, аз съм най-близката му приятелка и мога да пазя тайни не по-зле от всеки друг.

Докато Фльор и Киси разпространяваха слухове за идеализма на Мишел и безразличието му към търговския успех, той работеше по осемнайсет часа на ден, за да огледа всеки детайл от колекцията, в която бе вложил последните пари от наследството на Соланж Савагар.

* * *

Фльор спеше по четири часа в денонощието. Всяка минута, когато не се превъплъщаваше в новия си образ на светска пеперудка, тя прекарваше в офиса да интервюира кандидати за работа, да планира откриването на агенцията, разминавайки се с последните работници. Неколцина актьори се обадиха с молба да ги представлява, но нито един от тях не притежаваше специалните качества, които тя търсеше.

Фльор бе доволна от резултата от ремонтните дейности, въпреки недостатъците на първоначалната постройка. Офисите й заемаха по-голямата предна част на къщата, а жилищните помещения – по-малката задна част. Офисите бяха обзаведени в черно-бели тонове, със сиви и тъмносини акценти. Приемната и кабинетът на Фльор се намираха в предната част на партера, а стаите на останалите сътрудници бяха разположени на горния етаж. Тя огради балкона с тръбни перила като на палубата на презокеански лайнер и черни декоративни колони в стил арт деко с хромирани пръстени, за да се подчертае приликата с морския съд. Към него отвеждаше открита извита стълба и човек имаше чувството, че великолепните Фред Астер и Джинджър Роджърс всеки миг ще се спуснат надолу по стъпалата с неотразимата си танцова стъпка.

Първите сътрудници, които нае, бяха Уил О’Кийф, жизнерадостен, червенокос млад мъж от Северна Дакота, опитен рекламен и букинг агент*, и Дейвид Бенис, сивокос професионалист, който пое финансовото управление, а освен това придаваше стабилност на агенцията й. Назначи самотна майка Риата Лорънс за офис мениджър. Засега нямаше достатъчно клиенти, за да им осигури постоянна заетост, но те бяха част от фасадата на успеха, който трябваше да създаде, ведно с красиво декорирания кабинет и гардероба висша мода.

[* Посредник в развлекателния бизнес, който защитава интересите не само на артистите, но и на организаторите на събитията, бързо и точно подбира артистите и гарантира замяната им при непредвидени обстоятелства. – Б.пр.]

Седмица преди откриването на агенцията, Уил прекрачи последната покривна мушама пред кабинета й. Тъй като офисът още няколко дни щеше да бъде затворен за клиенти, Фльор беше в джинси и оранжева тениска с ухилен Мики Маус отпред, вместо в някой от изисканите тоалети, които Мишел бе създал за нея.

— Отново си запълнила колонката на Ейбрамс – каза Уил. – За нещастие, тази не влиза в плановете ни.

Фльор взе вестника и зачете.

Белинда Савагар прекара вчерашния следобед в бутик за мъжка мода на „Ив Сен Лоран“, помагайки на трийсетгодишния покорител на женски сърца Шон Хауъл да си избере нов комплект копринени чаршафи. Интересно как ще коментира френският й съпруг Алексей Савагар тази спална интимност?

Фльор не бе виждала Белинда от приема в галерия „Орлани“ преди две седмици, но продължаваше да получава среднощни телефонни обаждания.

На следващия ден Уил й подаде новата статия на Аделаида:

Шон Хауъл и Белинда Савагар бяха забелязани в уютно уединение в Брястовата стая в известната механа в Сентръл Парк. А някои твърдят, че голямата разлика във възрастта в пагубна за любовта. Изглежда, Шон и Белинда са отлично опровержение. Няма коментар от Бляскавото момиче Фльор Савагар, въпреки че някога двамата с Шон бяха гаджета.

Гаджета, как ли не! Фльор бе възненавидяла Шон Хауъл от първата им уредена среща.

Аделаида продължаваше:

Старите вражди умират трудно. Може би Бляскавото момиче и майка й ще изгладят отношенията си за Коледа. Мир на земята, момичета.

Фльор смачка вестника и го хвърли в кошчето.

* * *

Тъкмо затвори телефона на поредния писател, когото не желаеше да представлява, когато Уил О’Кийф промуши глава през процепа на вратата.

— Имаме голям проблем. Вчера ми се обади Оливия Крайтън, за да ме скастри, задето не е получила покана за откриването. Аз й изпратих други и не се замислих повече за това, докато преди час не ми се обади Аделаида Ейбрамс със същото жалване. Фльор, проверих всичко. Никой не е получил поканата си.

— Това е невъзможно. Изпратихме ги преди векове.

— И аз така мислех – въздъхна Уил, а изражението му стана още по-мрачно. – Току-що говорих с Риата. Тя ги оставила в отворена кутия върху бюрото си. Когато се върнала от обяд в деня, в който смятала да ги пусне по пощата, ги нямало. Решила, че аз съм ги изпратил. За нещастие, не ме е попитала и не е проверила.

Фльор се отпусна в коженото кресло и се опита да се съсредоточи.

— Искаш ли да се обадя на всички? – попита той. – Ще обясня какво се е случило и ще ги поканя по телефона. Или може би трябва да преместим датата? Останаха само четири дни.

Но Фльор вече бе взела решение и поклати глава.

— Никакви телефонни обаждания и никакви обяснения. Приготви нови покани, които да се доставят днес следобед на ръка с цветя от Роналдо Майя. – Щеше да струва цяло състояние, но ако се опиташе да обясни, само щеше да изглежда некомпетентна. – За да не се притеснявам, моля те, провери всичко останало. Да сме сигурни, че няма други пропуски.

Уил се върна след десет минути и още преди да отвори уста, Фльор разбра, че носи лоши новини.

— Някой се е обадил миналата седмица във фирмата за кетъринг и е анулирал договора. Те са ангажирани за друго парти на нашата дата.

— Страхотно – промърмори Фльор. – Просто страхотно.

Разтри очи и прекара остатъка от следобеда да търси нова фирма за кетъринг.

През следващите четири дни работи до пълно изтощение, през цялото време очаквайки нова катастрофа. Нищо необичайно не се случи, но тя не можеше да се отпусне и следобеда преди откриването нервите й бяха опънати до скъсване. Тя излезе за бърза среща с новия си кастинг агент. Когато се върна, изплесканият със сажди Уил я посрещна на входа.

— Имахме пожар.

Стомахът й се сви.

— Някой пострадал ли е? Колко големи са щетите?

— Можеше да бъде и по-зле. Двамата с Дейвид бяхме в коридора и усетихме дима откъм сутерена. Грабнахме пожарогасителя и угасихме пламъците, преди да се стигне до сериозни поражения.

— Ти добре ли си? Къде е Дейвид?

— И двамата сме добре. Той се почиства.

— Слава богу! Как е започнал пожарът? Какво е станало?

Той изтри с опакото на ръката си черното петно върху бузата.

— По-добре сама да видиш.

Докато го следваше към сутерена, тя потрепери при мисълта какво можеше да се случи, ако пожарът бе избухнал вечерта, когато къщата е пълна с хора. Уил посочи към счупения прозорец, точно над купчина обгорели греди, която предприемачът още не бе наредил на работниците да разчистят. Фльор приближи и подритна счупените стъкла с върха на обувката си.

— Прозорецът е счупен отвън.

— Бях тук тази сутрин – каза Уил – и нямаше нищо леснозапалимо. Никакви кутии от бои, терпентин, нищо подобно. Навярно неколцина хулигани са счупили прозореца и са хвърлили нещо вътре.

Само че беше пет следобед, а по това време по улицата не се мотаеха хулигани.

— Проветри долу, а аз ще оправя горе – заръча му тя.

След час обгорените греди бяха изнесени, а кабинетът напръскан с „Опиум“, за да се замаскират евентуалните следи от дима. Когато Уил си тръгна, за да се облече за партито, тя го спря.

— Много съм благодарни на теб и Дейвид за това, което направихте. Радвам се, че никой не е пострадал.

— Не сме сторили нищо особено – усмихна се Уил, закопча последното копче и се извърна към вратата, но внезапно си спомни нещо. – О, забравих… докато те нямаше, пристигнаха цветя за теб. Риата ги натопи във вода. Каза, че нямало картичка.

Фльор отиде в кабинета си. Цветята бяха поставени във висока хромирана ваза върху бюрото й.

Една дузина бели рози.

* * *

Фльор се спря по средата на извитата стълба и се усмихна на гостите. Беше се събрала интересна смесица от представители на развлекателната индустрия и медиите, както и с достатъчно известни лица, за да са щастливи репортерите и фотографите, поканени от Уил. Мишел бе надминал себе си с тясната копринена светло бежова рокля с дълги ръкави, която бе сътворил за нея. Корсажът бе украсен с макове, извезани с миниатюрни кафеникаво златисти мъниста. По настояване на брат си тя бе събрала косата си в нисък кок, прикрепен на тила с дървени китайски пръчици, украсени със скъпоценни камъни. Бляскавото момиче в пълния си блясък.

Джаз квартетът на балкона приключи с изпълнението си. Тълпата постепенно притихна и всички погледи се впериха в нея. Тя почерпи от старите уроци по актьорско майсторство и се престори, че подобни изяви за нея са ежедневие.