[* Улица в Уест Сайд, в Манхатън, известна още като Модното Авеню, и е център на модата, тъй като на нея се намират много фешън салони и шивашки ателиета. – Б.пр.]

— Добре. – Фльор погледна към Киси. – А теб никой не те кани на прослушвания за роли, които искаш, заради начина, по който изглеждаш.

Киси побутна една скарида в чинията си и унило кимна.

— Това, от което и двамата се нуждаете, за да потръгнат кариерите ви, е бляскаво представяне и аз измислих как да ви го уредя. – Фльор остави чашата си. – От нас тримата кой най-добре може да привлече вниманието на медиите?

— Продължавай да сипваш сол в раната – промърмори Киси.

— Ти, разбира се – обобщи Мишел очевидното. – Всички го знаем.

— Не съм съвсем съгласна – рече Фльор. – Като се изключи една седмица или почти толкова, след като се разчу за завръщането ми, вече съм почти две години в Ню Йорк, без никой да ме забележи. Дори Аделаида Ейбрамс не я е грижа, че съм се върнала. Вестниците не се интересуват от Фльор Савагар, която е пълна скука. Те искат Бляскавото момиче.

Подаде им вечерния вестник, който бе сгънала на клюкарската колонка на Аделаида.

Киси я зачете на глас:

Суперзвездата Джейк Коранда е бил видян да се разхожда по плажа по време на уикенда за Четвърти юли, при това не с кой да е, а в компанията на Фльор Савагар. Коранда, който си отдъхва след снимките на най-новия си филм за Калибър в Аризона, е бил гост в лятната вила на милионера Чарли Кинканун, наследник на голямата фармацевтична компания. Според очевидци Бляскавото момиче и Коранда не сваляли погледи един от друг. Засега няма никакви коментари от говорителя на Коранда, нито от вечно изплъзващото се Бляскаво момиче, заето тихомълком да гради кариера на агент за таланти през последните няколко години в Ню Йорк.

Киси вдигна глава от статията с пребледняло лице.

— Съжалявам, Фльоринда – промълви ужасено. – Зная колко мразиш да се ровят в миналото ти. Но щом Ейбрамс захапе някоя история, не я пуска лесно. Не зная кой е говорил с нея, но…

— Аз говорих – прекъсна я Фльор.

Киси и Мишел я зяпнаха сащисано.

— Би ли ни обяснила причината? – поинтересува се брат й, след като се окопити.

Фльор пое дълбоко дъх и вдигна чашата си.

— Вади онези модели, които пазиш за мен, Мишел. Бляскавото момиче се завръща, при това ръка за ръка с вас двамата.

* * *

Болката се понасяше по-трудно, когато си трезвен, откри Белинда, след като реши да спре да пие. Пъхна касетата в магнетофона и натисна бутона с върха на пръста си. Докато стаята се изпълваше със звуците на „Каквито бяхме“ на Барбара Стрейзънд, тя се отпусна върху сатенените възглавници и даде воля на сълзите си.

Всички бунтовници бяха мъртви. Първо Джими на шосето за Салинас, а след това и Сал Минео, убит брутално. И накрая Натали Уд. Тримата водещи актьори от „Бунтовник без кауза“ бяха умрели преждевременно и Белинда се страхуваше, че тя ще бъде следващата.

Двете с Натали бяха почти връстници, а Натали също бе обичала Джими. Той я бе поднасял по време на снимките на „Бунтовник без кауза“, защото за него тя бе още хлапе. Лошото момче Джими Дийн, което се забавляваше с чувствата на Натали.

Смъртта ужасяваше Белинда, но въпреки това тя държеше тайно сънотворни таблетки на дъното на една стара кутия за бижута до малкия златен амулет, който й бе подарил Ерол Флин. Едва ли щеше още дълго да издържи сегашния си живот, ала дълбоко в душата й все още тлееха искрици оптимизъм, че нещата може да се обърнат към по-добро. Алексей може да умре.

Нейното бебче й липсваше толкова много. Алексей бе казал, че ще я затвори в клиника, ако се опита да се свърже с Фльор. Санаториум за хронични алкохолици, макар че от почти две години тя не бе слагала и капка алкохол в устата. Макар че Алексей вече не излизаше от къщата, тя почти не го виждаше. Той управляваше империята си от апартамента на първия етаж. Служителите му, в тъмни костюми, със сериозни изражения, минаваха покрай нея в коридорите, без да й проговорят, сякаш не съществуваше. Почти никой не говореше с нея. Дните и нощите й се сливаха в един безкраен низ от минало, настояще и бъдеще, всеки нов ден беше точно същият като предишния. И така до мига, когато нямаше да има причина да живее повече, освен надеждата, че Алексей може да умре.

Някога всичко беше различно. Когато влизаше в бална зала или ресторант с Алексей под ръка, тутакси се превръщаше в най-важната жена. Всички се надпреварваха да й се подмазват, обсипваха я с комплименти. Възхищаваха се на красотата и остроумието й. Без Алексей, поканите спряха.

Спомняше си живота в Калифорния, когато беше майката на Бляскавото момиче. Беше изпълнена с енергия, сияеше отвътре. Всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в нещо специално и неповторимо. Това бяха най-щастливите дни в живота й.

Песента свърши. Тя стана от леглото и натисна бутона за превъртане на касетата, за да я пусне отново. Музиката й попречи да чуе отварянето на вратата и тя не разбра, че Алексей е влязъл, докато не се обърна и не го видя.

Беше изминал почти месец, откакто не бе идвал в стаята й, и Белинда съжали, че го посреща с разрошена коса и зачервени от плач очи. Приглади нервно предницата на пеньоара.

— Аз… изглеждам ужасно.

— Но както винаги, красива – отвърна той. – Нагласи се за мен, cherie. Ще почакам.

Точно това го правеше толкова опасен. Не страшната жестокост, а ужасната нежност. И двете бяха преднамерени и по свой начин напълно искрени.

Докато той се настаняваше в най-удобното кресло в стаята, тя събра всичко, което й бе нужно, и се скри в банята. Когато излезе, съпругът й лежеше върху леглото, всички лампи бяха угасени, с изключение на една в другия край на стаята. Приглушената светлина скриваше нездравата бледност на лицето му, както и фината мрежа от бръчици в ъгълчетата на очите й.

Белинда бе облечена в скромна бяла нощница. Ноктите на краката й не бяха лакирани, а по лицето й нямаше и следа от грим. Косата й бе привързана с панделка.

Тя легна на леглото, без да продума. Той вдигна нощницата й до кръста. Тя стисна плътно крака, докато той я галеше и бавно смъкваше гащичките й. Когато разтвори коленете й, Белинда изскимтя, сякаш се страхуваше, а той възнагради изпълнението й с една от грубите ласки, които тя толкова обичаше. Белинда се опита да стисне отново крака, за да му достави удоволствие, но той започна да обсипва с целувки вътрешната страна на бедрата й и клепачите й се притвориха. Това бе част от негласния им договор. Сега, след като малолетните му любовници бяха изчезнали, тя разиграваше пред него ролята на невръстна невеста, а той й позволяваше да държи очите си затворени, за да може да си спомня Флин и да мечтае за Джеймс Дийн.

Обикновено той си тръгваше веднага щом всичко свършеше, но този път остана да лежи неподвижен. Тънка струйка пот се стичаше по провисналата кожа на гърдите му.

— Добре ли си? – попита тя.

— Би ли ми подала халата, cherie? В джоба има таблетки.

Тя му донесе халата и се извърна, докато той изваждаше шишенцето с хапчетата. Вместо да го направи по-слаб, болестта сякаш бе усилила мощта му. С крепостта на първия етаж и армията от помощници той бе станал неуязвим.

Белинда отиде в банята, за да вземе душ. Когато излезе, той все още беше там, седеше в креслото и отпиваше от питието си.

— Поръчах уиски за теб.

Алексей посочи тумбестата чаша върху сребърния поднос.

Колко жестоко и типично за него. Бруталност след нежност в здраво изплетена мрежа от противоречия, които вече двайсет и пет години направляваха живота й.

— Знаеш, че вече не пия.

— Наистина, cherie, не бива да ме лъжеш. Не мислиш ли, че не зная за празните бутилки, които прислужницата намира, скрити на дъното на кошчето за боклук?

Нямаше никакви празни бутилки. Това бе начинът му да я заплаши, за да е сигурен, че ще му се подчинява безпрекословно. Белинда си припомни снимките на клиниката, които й бе показал – грозни сиви сгради в най-глухата част на Швейцарските Алпи.

— Какво искаш от мен, Алексей?

— Ти си глупава жена. Глупава, безполезна жена. Не мога да си представя защо изобщо някога съм те обичал. – Един малък мускул на челото му заигра. – Отпращам те – завърши той рязко.

Кръвта й сякаш се смрази. Грозните сиви постройки лежаха като огромни студени камъни в снега. Помисли си за хапчетата, скрити на дъното на старата кутия за бижута.

Всички бунтовници бяха мъртви.

Алексей кръстоса крака и отпи от чашата.

— Само като те гледам, се потискам. Не желая повече да си близо до мен.

Смъртта от сънотворните ще бъде безболезнена. Много полека от смъртта на Натали, когато солените води на океана са се схлупили над главата й, или ужасната болка, която навярно е изпитал Джими, когато е умирал. Тя щеше просто да си легне и спокойно да потъне във вечен сън.

Неумолимите руски очи на Алексей Савагар режеха кожата й като острие на бръснач.

— Изпращам те в Ню Йорк – каза накрая. – Не ме засяга какво ще правиш, когато се озовеш там.

* * *

Меднозлатистата сатенена рокля, с ефектно скроена пола, деколте по врата и без ръкави, обгръщаше плътно тялото й. Тя искаше да раздели косата си на път по средата и да я прибере в испански кок, като танцьорка на фламенко, но Мишел не позволи.

— Тази гъста лъскава грива, в която се преливат всевъзможни оттенъци на русото, е запазена марка на Бляскавото момиче. Тази вечер ще бъде свободно пусната.

Фльор съвсем наскоро се бе преместила в новото си жилище в четириетажната къща, но Мишел й бе наредил да се облече в апартамента на Киси, където приятелката й щеше зорко да я надзирава. Доскорошната й съквартирантка надникна в спалнята.

— Лимузината чака отвън.

— Пожелай ми късмет.