Фльор познаваше майка си достатъчно добре, за да повярва, че Белинда се е отказала толкова лесно, но не й пукаше.

— Щом си такъв господин Невинност, защо оттогава не си могъл да пишеш? Не претендирам, че мога да надникна в тъмните глъбини на психиката ти, но сигурно има някаква връзка между творческия ти блокаж и това, което стори на онова глупаво деветнайсетгодишно хлапе.

Той скочи на крака, посипвайки я с пясък.

— И откога съм номиниран за светец? Ти беше на деветнайсет години и външността ти не беше на дете.

Джейк изхлузи тениската през главата и затича към водата, гмурна се под вълната, после заплува. Както винаги, не беше в блестяща форма. Големият мъжага. Истинският мъж. Кинозвезда. Копеле. Искаше да му натрие носа и когато той най-после изплува, тя развърза колана на плажния халат и го остави да се свлече на пясъка. Отдолу беше с миниатюрния секси бански, който Киси й бе купила, и тя се постара той да я разгледа добре, докато вървеше към водата с идеалната походка на супермодел, сякаш дефилираше по модния подиум – единият крак пред другия, с ритмично полюшващи се бедра. Когато стигна до водата, вдигна ръце, за да прибере един непокорен кичур, измъкнал се от фибите, като се протегна небрежно, от което краката й сякаш станаха още по-дълги.

С крайчеца на окото си го стрелна с поглед, за да провери дали я гледа. Негодникът не можеше да откъсне очи. Добре. Нека да изяде от мъка спаруженото си сърце.

Хвърли се във водата и поплува малко, сетне излезе и се отправи към Джейк, който седеше на пясъка. Халатът й бе надиплен в скута му и когато Фльор се наведе да го вземе, той го дръпна.

— Позволи на човек да се порадва. От три месеца съм в компанията само на коне, а това тук е приятна промяна на пейзажа.

Тя се изправи и се отдалечи. Джейк Коранда беше мъртъв за нея, като нейната баба, която никога не бе познавала.

* * *

Джейк остана да гледа след нея, докато не се скри в къщата. Красивото деветнайсетгодишно момиче, което бе разрушило живота му, потапяйки го в депресия, не можеше да стъпи на малкия пръст на тази жена. Тя бе въплъщение на мечтата на всеки мъж. Дали бе игра на въображението му, или стегнатото й малко задниче стърчеше още по-наперено над онези изумителни крака? Трябваше да й даде халата, за да не се измъчва, наблюдавайки тялото й в тези абсурдно оскъдни оранжеви гащички с тънки връвчици. Можеше да изяде бикините на три хапки.

Закрачи към водата, за да се охлади. Мъжът, който пускаше хвърчилото с хлапето си, бе видял Цветенцето още щом бе превалила дюните и сега бе влязъл във водата, за да се наслади по – добре на гледката. Винаги беше така – мъжете се препъваха, докато я зяпат, а тя преминаваше покрай тях, незабелязваща суматохата, която бе предизвикала. Тя беше грозното патенце, което не се задържаше пред огледалото достатъчно дълго, за да разбере, че се е превърнало в лебед.

Джейк поплува малко, после се върна на плажа. Халатът на Фльор лежеше на пясъка. Той го вдигна и отново го лъхна нежно цветно ухание, което бе доловил миналата нощ, когато се боричкаше с него. Той се бе държал като истински негодник, но тя му бе дала достоен отпор. Винаги го бе правила, по един или друг начин.

Заби пети в пясъка. В главата му зазвуча музика, Отис Рединг, „Кридънс Клиъруотър“. Тя бе възкресила звуците от Виетнам. Никога нямаше да забрави онази нощ, когато бе коленичил под поройния дъжд на моравата пред дома на Джони Гайтя, а тя хлипаше в прегръдките му. Фльор бе пробила огромна дупка в стената, с която се бе оградил – и която мислеше за сигурна – и оттогава той не можеше да пише от страх проклетото нещо да не се сгромоляса докрай. Писането бе единственият начин, с който някога бе можел да се изразява, и без него Джейк имаше чувството, че животът му е осакатен.

Докато се взираше в плажната къща, той се питаше дали жената, в която тя се бе превърнала, не държи ключа от затвора, в който се бе озовал.

* * *

Тъмни еротични сънища измъчваха нощите й, след като Фльор се върна в града. Питаше се дали схватката им на плажа не бе презаредила някаква вътрешна сексуална батерия. Каква ирония на съдбата! Тя жадуваше за мъжка ласка, но в момента се чувстваше твърде напрегната и изнервена и дори не й минаваше мисълта да си търси нов любовник.

Две седмици след уикенда край морето, тя седеше на стола с права облегалка в бутика на Мишел, наблюдавайки го, докато затваря магазина за през нощта. Отначало двамата измисляха различни извинения, за да поговорят. Той й се обади, за да попита дали се е прибрала благополучно от Лонг Айланд. На свой ред тя му позвъни, за да поиска съвета му за тоалета, който бе решила да купи на Киси за рождения й ден. Накрая двамата зарязаха увъртанията и преструвките и започнаха открито да се наслаждават на взаимното си общуване.

— Миналата нощ прегледах счетоводните ти книги. – Тя изтръска някакви дървени стърготини от джинсите си. – В заключение… Финансите ти са в пълен безпорядък.

Той угаси лампите в предната част на магазина.

— Аз съм творец, а не бизнесмен. Нали тъкмо заради това те наех.

— Моят най-нов клиент – усмихна се младата жена. – Никога не ми бе хрумвало да представлявам дизайнер, но сега съм изпълнена с въодушевление. Твоите модели са най-новаторските, които този град е виждал от години. Единственото, което трябва да направя, е да накарам хората да пожелаят да ги купят. – Обви с ръце във въздуха въображаема кристална топка. – Виждам в бъдеще слава, богатство и брилянтно управление на делата ти. – Замисли се и додаде: – И нов любовник.

Той пристъпи зад нея и измъкна гумения ластик от опашката й. Тя бе прекарала целия ден с дърводелците в къщата, която бе наела, и цялата бе в прахоляк и дървени стърготини.

— Съсредоточи се върху славата и богатството и остави на мира любовниците ми. Зная, че не харесваш Деймън, но…

— Той е хленчещ глупак. – Деймън беше тъмнокосият танцьор, който придружаваше Мишел на плажния купон в къщата на Чарли. – Избираш по-неподходящи мъже и от Киси. Нейните секси мъжаги са само глупави. А твоят е подлец и мазник.

— Ти просто го плашиш. Дай ми четката си за коса. Приличаш на карикатура на Бет Дейвис. А от тези джинси направо ми призлява. Честно, Фльор, няма още дълго да понеса да те гледам в тези дрехи. Показах ти моделите…

Тя измъкна четката от чантата си.

— Вчеши ме по-бързо. Имам среща с Киси и се отбих само да ти кажа, че финансите ти са пълна каша. Освен това не разбираш нищо от реклама и разпространение. Въпреки това ти прощавам. Ела на вечеря утре с мен и Киси в новата къща.

— В новата къща? Не липсват ли някои основни неща за вечерен прием? Като стени и мебели?

— Вечерята ще е неофициална.

Фльор скочи, целуна го и изхвръкна през вратата. Когато стъпи на тротоара на Западна петдесет и пета улица, се запита дали брат й бе доловил колко е нервна заради предстоящата вечеря. Възнамеряваше да обяви нещо много важно на предстоящия импровизиран купон.

* * *

Фльор бе наела къщата от червени тухли в Горен Уест Сайд с опцията да има право да я купи. Тъй като четирите етажа на сградата бяха разделени доста неудобно – хоризонтално вместо вертикално – тя получи добра цена и имаше възможността да я нагоди според желанията си. Възнамеряваше да живее в по-малката задна част на къщата, а да използва по-просторната предна за офиси. Ако всичко вървеше добре, щеше да се премести в средата на август, след месец.

— Никой няма да сбърка това място с „Ла Гренуй“* – отбеляза Мишел, докато се настаняваше предпазливо върху сгъваемия стол, който Фльор бе поставила пред импровизираната маса, пригодена от две магарета за рязане на дърва и две дъски шперплат, в помещението, което скоро щеше да се превърне в неин офис.

[* Изискан френски ресторант в Манхатън. – Б.пр.]

Киси хвърли многозначителен поглед на белия му три четвърти панталон и гръцката селска риза.

— В този вид няма да те пуснат в „Ла Гренуй“, така че спри да се оплакваш.

— Чух, че ти си била там – подметна той. – С господин Кинканун.

— И неколцина от приятелите му умници.

Киси сбърчи нос. Въпреки че се виждаше често с Чарли Кинканун, почти не го споменаваше, което не вещаеше нищо добро за плана му да спечели сърцето й.

Фльор загреба от картонените кутии от пилето с лимон и скариди по сечуански.

— Иска ми се да се преместиш при мен, Киси. Таванът е завършен, така че ще имаш достатъчно самостоятелност, да не споменаваме, че е два пъти по-голям от стаята в нашия апартамент. Горе има кухня, баня и тоалетна и дори отделен вход, така че няма да цъкам неодобрително с език, когато видя някой от твоите красавци.

— Харесвам апартамента си. Вече ти казах – преместванията ме подлудяват. Никога няма да се реша на подобна стъпка, освен ако не е крайно наложително.

Фльор се предаде. В момента самочувствието на Киси бе ударило дъното. Тя смяташе, че не заслужава нищо повече от това, което има, и никакви доводи не бяха в състояние да я убедят в противното.

Киси попи устни с книжна салфетка.

— Е, защо е тази тайнственост? Каза, че искаш двамата с Мишел да дойдем тази вечер, защото ще ни съобщиш нещо. Какво е то?

Фльор посочи към виното.

— Налей, Мишел. Ще вдигнем тост.

— Божоле с китайска храна? Наистина прекаляваш, Фльор.

— Не критикувай, а наливай. – Той напълни чашите им и Фльор вдигна нейната, решена да демонстрира увереност, която далеч не изпитваше. – Тази вечер ще пием за моите двама любими клиенти, както и за гения, който ще ви изкачи на върха. По-точно аз. – Чукна чашата си в техните и отпи малка глътка. – Мишел, защо никога не си представял колекцията си пред публика?

Брат й сви рамене.

— Имаше едно представяне през първата година, но ми струваше цяло състояние и никой не дойде. Моделите ми не са това, което се предлага на Седмо Авеню*, а и аз не съм известно име в модните среди.