— Птичаря Калибър става по-чувствителен.

— Трябва да е истинско изпитание за теб.

— Не бъди злобарка, става ли?

В главата й избухнаха фойерверки и Фльор като че ли отново се пренесе под проливния дъжд на моравата пред къщата на Джони Гай Кели, завършвайки разговора, който едва бяха започнали.

— Ти ме използва да завършиш филма си. – Изплю думите през скованата си челюст. – Аз бях глупаво, наивно дете, което не искаше да си свали дрехите, но машината за любов на господин Голяма работа се задейства и набързо се справи с проблема. Ощастливи ме и ме накара с радост да сваля всичко. Мислеше ли за мен, докато ти връчваха „Оскара“?

Искаше да види вина, а вместо това той я нападна:

— Ти беше жертва на майка си, не моя – поне не чак толкова много. Изясни се с нея. А междувременно не обвинявай за всичко мен. Аз изгубих повече, отколкото можеш да си представиш.

Яростта й се взриви с нова сила.

— Ти! Ти сериозно ли се опитваш да се изкараш жертва?

Фльор отново замахна неволно с ръка. Нямаше намерение да го удря, но ръката й сякаш действаше по собствена воля.

Той я улови, преди да го удари.

— Да не си посмяла.

— Мисля, че е по-добре да свалиш ръцете си от нея – разнесе се познат глас откъм дюните.

И двамата се обърнаха и видяха Мишел. Приличаше на момче, случайно озовало се в компания на гиганти.

Джейк охлаби хватката си, но не пусна ръката й.

— Това е частно парти, приятел, така че по-добре не си пъхай носа в чужди дела.

Мишел се приближи. Беше облечен в спортно карирано сако и жълта мрежеста тениска. Вятърът разпиляваше меките руси кичури върху финото му, изваяно лице.

— Да се връщаме в къщата, Фльор.

Тя се втренчи слисано в брат си и изведнъж осъзна, че незнайно как, той се бе обявил за неин защитник. Беше абсурдно. Мишел беше половин глава по-нисък от нея, а се осмеляваше да предизвика Джейк Коранда, мъж с мълниеносни рефлекси и страховит поглед на закоравял бандит.

Устните на Джейк се извиха присмехулно.

— Това е между мен и нея и ако не искаш да ти изритам задника, по-добре се омитай и ни остави насаме.

Звучеше като реплика от филм на Калибър и тя едва не се намеси, за да сложи край на тази смешна сцена. Трябваше да се намеси… но не го направи. Мишел, нейният закрилник. Наистина ли щеше да остане и да я защити?

— С удоволствие ще си тръгна – рече той с тих глас, – но Фльор идва с мен.

— Не разчитай на това – процеди Джейк.

Мишел пъхна ръце в джобовете на панталона, отказвайки да помръдне. Знаеше, че не му стигат физически сили да я отнеме насила от Джейк, затова бе решил да изчака и да го остави той да действа.

Птичаря Калибър не бе свикнал да си има работа с противник с тих глас, мека руса коса и деликатна физика.

Очите му се присвиха, когато се извърна към Фльор.

— Твой приятел?

— Той е… – Тя преглътна с усилие. – Това е брат ми, Майкъл Ан…

— Аз съм Мишел Савагар.

Джейк ги огледа внимателно, после отстъпи назад и ъгълчето на устата му леко се изкриви.

— Трябваше веднага да го кажеш. Отдавна се придържам към правилото да не бъда на едно и също място едновременно с двама представители на семейство Савагар. По-късно ще се видим, Фльор.

С тези думи се отдалечи надолу по плажа.

Фльор остана за миг втренчена в пясъка, после вдигна глава и прикова поглед в брат си.

— Той можеше да те прекърши надве.

Мишел сви рамене.

— Защо го направи? – попита меко тя.

Той отмести очи от нея и зарея поглед към океана.

— Ти си моя сестра – отвърна просто. – Аз съм мъж, мой дълг е да те защитавам.

Закрачи към къщата.

— Почакай.

Тя се отправи към него. Пясъкът теглеше краката й назад като стари мъчителни окови, но тя се освободи. В съзнанието й се мярнаха красивите рокли, които бе видяла във витрината на магазина. Що за човек бе той?

Той я изчака да приближи, но когато Фльор стигна до него, не знаеше какво да му каже. Прокашля се.

— Искаш ли… искаш ли да отидем някъде и да поговорим?

Изминаха няколко секунди.

— Добре.

Настаниха се в колата му и той подкара древното Ем Джи. Стигнаха мълчаливо до един крайпътен ресторант в Хамптън Бей. От джубокса се лееше гласът на Уили Нелсън, а сервитьорката им донесе миди, пържени картофки и кана бира. Отначало неуверено и със запъване Фльор започна да му описва детството си в манастира.

Той на свой ред й разказа за училището и за обичта към баба си. Тя узна, че Соланж му е оставила парите, с които е започнал бизнеса си. Неусетно се изниза един час, после друг. Младата жена му обясни какво е да се чувстваш прокуден, а той й сподели за ужаса си, когато осъзнал, че е хомосексуалист. Докато сините светлини на неоновия надпис отвън на прозореца проблясваха в косите му, тя се облегна на надрасканата дървена облегалка на пейката и му каза за Флин и Белинда.

Очите му потъмняха и тя видя стаената в тях горчивина.

— Това обяснява много неща.

Разговаряха за Алексей и откриха, че се разбират идеално. Ресторантът постепенно се изпразни, скоро щяха да затварят.

— Толкова много ти завиждах – призна Фльор накрая. – Мислех, че имаш всичко, което ми бе отказано.

— А аз жадувах да съм на твоето място – отвърна Мишел. – Далеч от двамата.

От кухнята се чуваше потракването на съдове и сервитьорката им хвърляше сърдити погледи. Фльор разбра, че Мишел иска да й каже още нещо, но му беше трудно да изрече думите.

— Кажи ми.

Той сведе очи към очуканата маса.

— Искам да създам дрехи за теб – промълви накрая. – Винаги съм го искал.

* * *

На следващата сутрин Фльор облече оранжеви бикини на бели ивици, прибра косата си в хлабав кок и навлече къс бял плажен халат. В дневната нямаше никого, но през прозореца зърна Чарли и Мишел, излегнати върху шезлонги на терасата, да прелистват неделните вестници. Тя се усмихна, като видя как беше облечен днес Мишел – бермуди и изумруденозелена тениска с надпис на гърба: „Химическо за един ден“. След толкова години на ненужна омраза съдбата й бе направила неочакван подарък – брат. Още не можеше да го осмисли. Отиде в кухнята и си наля чаша кафе.

— Какво ще кажеш да налееш още една?

Тя се извъртя рязко и видя Джейк на прага. Дългата му коса бе мокра от душа. Беше облечен в сива тениска и избелели плажни шорти, които приличаха на същите, които носеше преди шест години, когато Белинда го бе поканила на барбекю в задния двор. Вече бе разбрала, че снощната им среща не е била случайна. Той беше един от гостите на Чарли, знаел е, че тя е тук, и бе излязъл да я търси.

— Сам си налей – изръмжа тя и се обърна.

— Снощи не исках да те изплаша. – Ръката му докосна нейната, докато се протягаше към кафеника. Лъхна я ухание на сапун и ментова паста за зъби. – Не бях съвсем трезвен. Съжалявам, цветенце.

Тя скръсти ръце пред гърдите.

— Аз също съжалявам. Че не ти сцепих главата.

Той се облегна на кухненския плот и отпи от кафето.

— Ти се справи добре в „Затъмнението“. По-добре, отколкото очаквах.

— Брей, благодаря.

— Искаш ли да се разходим по плажа?

Тя понечи да откаже, но чу един гостите на Чарли, който слизаше долу. Откриваше й се добра възможност да излее всичко, което й се бе насъбрало.

— След теб.

Двамата се измъкнаха през страничната врата, избягвайки групата на терасата. Фльор свали еспадрилите и ги захвърли. Вятърът подмяташе дългата му коса на безстрашен каубой от Дивия запад. Нито един от двамата не заговори, докато не стигнаха до водата.

— Тази сутрин си поговорих малко с брат ти. Майкъл е свестен тип.

Той наистина ли си въобразяваше, че може толкова лесно да отмие изминалите години?

— Искаш да кажеш, свестен за дизайнер.

— Няма да ме предизвикаш, колкото и да се стараеш.

Тя щеше да се погрижи за това.

Джейк се пльосна на пясъка.

— Хайде, цветенце, излей си душата.

Язвителните думи клокочеха в нея, гневът и горчивината бяха готови всеки миг да изригнат. Но докато гледаше как баща и син пускат китайско хвърчило с опашка в жълто и синьо, Фльор осъзна, че не може да изрече нито дума, не и ако искаше да запази малкото останки от гордостта си.

— Няма дълбоки белези – сви рамене младата жена. – Ти не беше чак толкова важен. – Застави се да седне до него на пясъка. – Ти си този, комуто се наложи да живее със стореното.

Джейк присви очи срещу слънцето.

— Ако не е било толкова важно, защо се отказа от кариера, с която печелеше купища пари? И защо аз не мога да напиша нито ред след „Затъмнение в неделя сутрин“?

Прониза я злорадо задоволство.

— Наистина ли не си написал нито ред?

— Не си чувала за нито една нова пиеса с моето име, нали? Получих шибан творчески блокаж.

— Много лошо.

Той метна една раковина във водата.

— Чудна работа. Пишех превъзходно, преди вие двете с мамичка да се появите.

— Я почакай. Да не би да обвиняваш мен?

— Не – въздъхна Джейк. – Просто се държа гаднярски.

— Най-после едно нещо, в което те бива.

Той я погледна в очите.

— Това, което се случи между нас през онзи уикенд, няма нищо общо с филма.

— Да бе. – Въпреки намерението й, думите сами потекоха: – Онзи филм означаваше всичко за теб, а аз съсипвах големия ти шанс. Едно деветнайсетгодишно хлапе, имало нещастието да се влюби погрешно в теб. Ти беше зрял мъж и отговорността беше изцяло твоя.

— Аз бях на двайсет и осем. И повярвай ми, през онази нощ не приличаше на дете.

— Моята майка ти е била любовница!

— Ако това ще те утеши, никога не сме стигали до мръсната част.

— Не искам да слушам.

— Единственото, което мога да кажа в своя защита, е, че не умеех да преценявам добре хората.