— Това е… чудесно. – Фльор зърна едно такси и пристъпи напред с вдигната ръка. – Върви на купона с колегите си, Магнолия, и ги накарай да ти се поклонят доземи, когато влезеш в стаята.

— Мисля, че е по-добре да се прибера с теб у дома.

— Да не си посмяла! Това е твоята голяма нощ и ще се насладиш на всяка минута.

Качи се в таксито, махна и затръшна вратата. Докато колата потегляше, Фльор се отпусна на седалката и позволи на старата горчивина отново да я обгърне.

* * *

През следващите седмици Фльор се опита да забрави за Мишел, но една вечер се озова на Западна петдесет и пета улица. Движеше се покрай магазините и изучаваше номерата, изписани над вратите, вече затворени в този час. Откри адреса, който търсеше. Мястото беше добро, но фасадата с нищо не впечатляваше. Витрината бе малка и слабо осветена… но на нея бяха изложени най-красивите дрехи, които Фльор бе виждала.

Мишел очевидно бе противник на съвременните модни тенденции, принуждаващи жените да се обличат в смокинги и вратовръзки и да приличат на мъже. На малката витрина на бутика бяха изложени четири прелестни женствени рокли, извикващи във въображението ренесансови картини. Докато се любуваше на коприната, жарсето и изящно драпирания крепдешин, Фльор се опитваше да си спомни от колко време не си бе купувала прилични дрехи. Тези прелестни рокли сякаш я порицаваха.

* * *

След пролетта дойде лятото, а после есента. Театралната работилница на Киси се закри и тя се присъедини към друга театрална група, която изнасяше представления изключително в Ню Джърси. Фльор отпразнува двайсет и петия си рожден ден, като убеди Паркър да й повиши заплатата и вложи парите в какао.

Губеше по-често, отколкото печелеше, но затова пък, когато ги имаше, печалбите бяха внушителни. Фльор бързо се учеше от собствените си грешки и първоначалните й пет хиляди долара се учетвориха, после отново се учетвориха. За съжаление, колкото повече пари печелеше, толкова й бе по-трудно да се разделя с тях и да ги влага в рисковани начинания. Четирийсет хиляди долара за нея бяха също толкова безполезни, както и пет хиляди.

Настъпи зимата. Тя се увлече от сделките с медта и за шест седмици спечели почти трийсет хиляди долара, но стресът бе прекалено голям и получи болки в стомаха. Цената на говеждото се покачи, а на свинското спадна. Тя продължи в същия дух – инвестираше, реинвестираше, гризеше ноктите си до живеца.

На първи юни, година и половина, след като се бе хвърлила във водовъртежа на Стоковата борса, тя се взираше в балансовия отчет и не можеше да повярва на очите си. Беше успяла. Въоръжена само с дързост и решителност, тя бе натрупала достатъчно пари, за да започне собствен бизнес. На следващия ден вложи всичко, което притежаваше, в едномесечен депозит в Чейс Манхатън Банк.

Няколко вечери по-късно, когато влизаше в апартамента, чу телефона да звъни. Прекрачи търкалящите се обувки с високи токчета на Киси, прекоси стаята и вдигна телефонната слушалка.

— Здравей, enfant.

Бяха изминали почти пет години, откакто за последен път бе чула познатото ласкаво обръщение. Пръстите й стиснаха телефонната слушалка и тя се застави да поеме дълбоко дъх.

— Какво искаш, Алексей?

— Без светски любезности?

— Разполагаш точно с една минута, след което затварям.

Той въздъхна тежко, сякаш го бе обидила.

— Много добре, cherie. Обадих се, за да те поздравя за неотдавнашните ти финансови печалби. Някои вложения бяха доста безразсъдни, но успехът не се оспорва. Доколкото разбрах, днес си започнала да се оглеждаш за подходящ офис.

Фльор изстина.

— Откъде знаеш?

— Вече ти казах, cherie. Мое задължение е да зная всичко, което се отнася до хората, за които съм загрижен.

— Ти не си загрижен за мен – процеди тя сковано. – Престани да играеш игрички.

— Тъкмо обратното, наистина съм много загрижен за теб. Чаках това много дълго, cherie. Надявам се, че няма да ме разочароваш.

— Чакал си много дълго кое? За какво говориш?

— Пази мечтата си, cherie. Пази я по-добре, отколкото аз моята.

* * *

Фльор опря лакти на перилото на верандата и се загледа в светлокафявата трева върху дюните, полюшваща се от лекия вятър, огряна от гаснещите лъчи на слънцето. Плажната лятна къща в Лонг Айланд, модернистична постройка с остри ъгли, от стъкло и стени с дървена обшивка, на места напукана от дъждовете и слънцето, сякаш се сливаше с пясъка и водата. Тя се радваше, че беше поканена тук за празничния уикенд на Четвърти юли. Имаше нужда да се махне за малко от града, да се разсее, за да не чува въртящата се магнетофонна ролка в главата й, неспирно повтаряща думите на Алексей: Пази мечтата си. Алексей не бе забравил това, което бе сторила на неговия „Роял“ – тя и не го очакваше – и все още жадуваше за отмъщение. Но освен да си държи очите отворени на четири, Фльор не се сещаше какво друго би могла да направи.

Пропъди тревогите и се замисли за четириетажната къща в Горен Ийст Сайд, която бе наела за новите си офиси. Ремонтните дейности вече бяха започнали и тя се надяваше, че до средата на август ще може да се нанесе, но преди това трябваше да се заеме с наемането на персонал. С повече късмет и без никакви големи непредвидени разходи, тя имаше достатъчно пари, за да задържи агенцията на повърхността до пролетта. За съжаление, за бизнес като нейния беше нужна поне година, за да се утвърди, така че тя от самото начало беше изложена на риск, но това означаваше, че трябва да работи още по-усилено и с двойно по-голяма енергия. А Фльор бе установила, че много я бива за това

Надяваше се, че поне още малко ще получава заплатата си от Паркър, но щом откри какво е замислила, той начаса я уволни. Раздялата им бе пропита със злъч и неприятни нападки. „Линкс“ се бе разпаднала, а Паркър бе прехвърлил твърде голяма част от работата на Фльор. Сега я обвиняваше, че предателството й го принуждава да се разправя с негодуващите клиенти, които бе занемарил.

Фльор бе решила да разшири дейността на своята „елитна агенция“, като включи не само музиканти и актьори, а и подбрани писатели и дори художници – всеки, който според нея имаше потенциал да се издигне на върха. Вече бе подписала с „Раф Харбър“ – рок групата, която Саймън Кейл бе основал, и бе измъкнала Оливия Крайтън от алчните лапи на Бъд Шарп. И естествено, Киси. Тримата имаха добър потенциал за печалба, какъвто тя търсеше, но само трима клиенти не бяха достатъчни, за да се задържи дълго в бизнеса, след като свърши първоначалният й капитал.

Вдигна слънчевите си очила на челото и се замисли за Киси. Като се изключи магнетичното й превъплъщение в образа на Ирина от „Вишнева градина“ в студийна постановка и роля с една реплика в сапунена опера на Си Би Ес, нищо значимо не се бе случило в професионалната й кариера след спектакъла на „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Киси отново бе спряла да ходи на прослушвания. Напоследък твърде много мъже минаваха през вратата на спалнята й и всеки нов любовник беше по-мускулест и по-тъп от предишния. Киси се нуждаеше от представяне, а Фльор още не можеше да измисли как да го уреди, а това не беше много окуражаващо за някого, който до пролетта трябваше да се докаже.

През стъклените врати зърна Чарли Кинканун – домакина им за уикенда. Чарли бе финансирал постановката на „Вишнева градина“ и така Фльор се бе запознала с него. Беше болезнено очевидно, че е влюбен до уши в Киси, но тъй като беше умен, чувствителен и преуспял, Киси не му обръщаше внимание. Тя предпочиташе яки загубеняци.

Вратите към вътрешния двор се плъзнаха зад гърба й и Киси пристъпи на верандата. Беше облечена за купона в миниатюрно гащеризонче на розови и сини райета. От ушите й висяха големи сребърни обеци с формата на сърце, а каишките на розовите й сандали с плоска подметка бяха украсени с разноцветни мъниста. Приличаше на седемгодишно момиченце с големи гърди.

— Става късно, Фльоринда, и гостите на онзи-как-му-беше-името започнаха да пристигат. Не смяташ ли да се преоблечеш?

Тя смукна от сламката с червило по края, топната във висока чаша с пиня колада.

— След минута. – Белите шорти, които Фльор бе навлякла върху черния бански, имаха отпред петно от горчица, а косата й висеше на клечки от солената вода. Тъй като Чарли Кинканун бе финансирал две-три постановки извън Бродуей, тя се надяваше да осъществи няколко контакта на купона довечера, затова се налагаше да изглежда прилично. Но първо се протегна, измъкна чашата с коктейла от ръката на Киси и отпи една глътка. – Ще ми се да престанеш да го наричаш „онзи-как-му-беше-името“. Чарли Кинканун е много мил и приятен мъж, при това богат.

Киси сбърчи нос.

— Тогава му стани гадже.

— Може и да му стана. Той ми харесва, Киси. Наистина ми харесва. Чарли е първият мъж, с когото си излизала, който не яде банани и не се блещи прехласнато срещу Емпайър Стейт Билдинг.

— Супер. Подарявам ти го с благословията си. – Киси взе от ръката й чашата с пиня колада. – Той ми напомня на един баптистки свещеник, когото някога познавах. Искаше да ме спаси, но се страхуваше, че ако го направи, ще спра да развратнича.

— Ти не „развратничиш“ с Чарли Кинканун. Ако имаш такова огромно желание да бъдеш секс бомба, прави го на сцената, там поне ще спечелиш пари и за двете ни.

— Говориш като истинска кръвопийца. От теб ще излезе страхотен агент. Между другото, забеляза ли онези момчета на плажа днес следобед, които се препъваха един в друг, опитвайки се да привлекат вниманието ти?

— Онова с бебешката чаша или другото, което размахваше светлинния меч от „Междузвездни войни“? – Ако слушаше Киси, щеше да повярва, че всеки мъж на земята мечтае за нея. Изтръска пясъка от краката си и се отправи към вратата. – По-добре да си взема един душ.