Същата вечер тя се срещна със Саймън Кейл в един индийски ресторант, за да похапнат пиле тандури.

— Какво би направил – поде тя, – ако не беше безобразно богат и имаш нужда от много пари?

Той си взе няколко семенца от див копър от купата пред себе си.

— Ще чистя апартаменти. Говоря сериозно, Фльор, напоследък е невъзможно да намериш добра прислуга. Бих платил цяло състояние за някоя надеждна и трудолюбива камериерка.

— Говоря сериозно. Какво ще направиш, ако имаш само пет хиляди долара в банката, а се нуждаеш от много повече? Да кажем, от шестцифрена сума.

— Изключваме ли търговия с наркотици?

Тя повдигна вежди.

— Ами в такъв случай… – Той си избра още няколко семенца от купата. – Бих казал, че най-бързият начин е да вдигнеш телефона и да се обадиш на онази кучка Гретхен Казимир.

— Изключено.

Завинаги бе приключила с професията на модел. Ако се заеме с този проект – не че беше много вероятно, но ако го осъществи – трябваше да бъде изцяло неин.

— Мислила ли си за проституция?

— Мрежестите чорапи са толкова вулгарни.

Саймън изтръска едно заблудено семенце от копъра от ръкава на сивия си копринен костюм.

— След като сме толкова придирчиви, най-добрият начин е да поискаш заем от някой безобразно богат приятел.

— Ти би ми заел пари, нали? – сладко му се усмихна Фльор. – Трябва само да поискам.

Той сви устни.

— Което, разбира се, ти няма да направиш.

Тя се наведе през масата и лепна една целувка на бузата му.

— Други предложения?

— Ммм… Питър, предполагам. Това е следващият ти най-добър вариант, имайки предвид всички тези глупави ограничения, които си налагаш.

— Нашият Питър Забел? Соло китаристът на „Неон Линкс“? Как би могъл той да ми помогне?

— Кажи ми, че се шегуваш, скъпа. Ти сама си го свързвала с брокерите му. Питър знае повече за правенето на пари от всеки друг, когото познавам. Благодарение на него спечелих цяло състояние от благородни метали и новите акции на борсата. Не мога да повярвам, че не ти е давал някой и друг съвет.

Фльор бе толкова сащисана, че едва не прекатури чашата си с вода.

— Да не би да искаш да кажеш, че е трябвало да го взема на сериозно?

— Фльор… Фльор… Фльор…

— Но той е такъв идиот!

— Банкерът му определено няма да се съгласи с теб.

Измина още една седмица, преди Фльор да събере кураж да се обади на Питър и да му изложи малко мъгляво ситуацията.

— Какво мислиш? Говорим хипотетично. Може ли някой да започне бизнес само с пет хиляди долара?

— Зависи дали си склонна да ги загубиш, или не – отвърна Питър. – Голямата възвръщаемост означава голям риск. Да кажем, че се захванеш с търговия на Стоковата борса – валута, петрол, пшеница. Ако цената на захарта поевтинее с едно пени за фунт, може да загубиш вложенията си. Много е рисковано. Има вероятност да се окажеш в много по-лошо положение от сегашното.

— Аз предполагам… Да. – И после, за голям свой ужас, се чу да казва: – Не ми пука. Кажи ми какво трябва да направя.

Питър й обясни основното и тя започна всяка свободна минута да заравя нос в книгите и статиите относно търговията на Стоковата борса, които той й препоръча. Докато пътуваше с метрото, четеше двуседмичното списание за глобалните търговски аспекти „Търговски обзор“ и заспиваше с ежеседмичника на Кларънс Барън, съдържащ финансова информация, пазарни тенденции и съответната статистика, подпрян на възглавницата. Лекциите по бизнес и икономика, които бе посещавала, й помагаха да схване основното, но дали наистина имаше смелостта да го направи? Не. Но въпреки това щеше да рискува.

Следвайки съвета на Питър, тя инвестира две хиляди долара в соя, откупи договор за втечнен пропан-бутан и след като проучи прогнозата за времето, вложи останалото в портокалов сок. Флорида бе връхлетяна от свирепа студена вълна, соята изгни заради проливните дъждове, но втечненият пропан-бутан удари тавана. Крайният резултат бяха седем хиляди долара. Този път раздели капитала си между мед, твърда пшеница и още соя. Цените на медта и пшеницата се сгромолясаха, но поскъпването на соята й помогна да спечели девет хиляди долара.

Тя реинвестира всичко до стотинка.

* * *

На първи април, Денят на шегата, Киси получи мечтаната роля на Маги от „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Тя танцуваше из апартамента им, докато на един дъх й съобщаваше изумителната новина.

— Бях решила да се откажа! И тогава ми се обади това момиче, с което посещавахме заедно два от моите актьорски класове. Спомнила си е сцената, която направих… Не мога да повярвам! Следващата седмица започваме репетициите. Разбира се, парите са кът и постановката ще е твърде скромна, за да привлече вниманието на авторитетите в театралния свят, но поне отново ще играя!

След като репетициите започнаха, Фльор по цели дни не виждаше Киси, а когато се засичаха, приятелката й беше някак затворена и необщителна. Нито един красавец не навести апартамента и Фльор накрая я обвини в целомъдрие.

— Пазя си сексуалната енергия – обясни Киси.

В деня на представлението Фльор беше толкова нервна, че не можа да хапне нито троха. Не искаше Киси да бъде унизена, а не можеше да си представи как нейната малка пухкава топчица, нейната скъпа съквартирантка ще изиграе такава трудна роля като Маги. Киси бе родена за ситкоми, в които упорито отказваше да участва.

Товарният асансьор я отведе до студено таванско помещение в Сохо, с остарели и шумни водопроводни тръби и лющеща се боя. Малката сцена беше празна, в единия й край се виждаше само голям железен креват. Фльор се опита да се убеди, че що се отнася до Киси, леглото е добро предзнаменование.

Публиката се състоеше от безработни актьори и гладуващи художници, не се мяркаше никакъв агент по кастинга. Брадат тип, който миришеше на ленено масло, се наведе към нея от задния ред.

— На кого си приятелка – на булката или на младоженеца?

— Ъ… на булката – смотолеви Фльор.

— Да, и аз така си помислих. Хей, имаш страхотна коса, много ми харесва.

— Благодаря.

Косата й сега стигаше до раменете и привличаше повече внимание, отколкото й се нравеше, но да я отреже й се струваше проява на слабост.

— Искаш ли някой път да излезем някъде?

— Не, благодаря.

— Супер – отвърна мъжът, явно свикнал с откази.

За щастие, спектакълът започна. Фльор пое дълбоко дъх и мислено кръстоса пръсти. Зад сцената се чу шум от душ и Киси се появи в старинна дантелена рокля. Акцентът й бе силен като уханието на жасмин през лятото. Тя свали роклята и се протегна като котка, драскайки с нокти във въздуха. Мъжът до Фльор се размърда на стола.

Два часа публиката седеше като омагьосана, докато Киси се разхождаше, съскаше и драскаше из сцената. С печален, отчаян еротизъм и глас, шипящ като евтина талкова пудра, изразяваше сексуалната неудовлетвореност на Маги. Това бе едно от най-завладяващите изпълнения, които Фльор някога бе виждала, и в него се изливаше цялата душа на Киси Сю Кристи.

Когато представлението свърши, Фльор се чувстваше изцедена. Чак сега разбираше проблема на Киси. Ако Фльор, най-добрата й приятелка, не вярваше в амплоато й на сериозна актриса, как Киси би могла да убеди режисьора?

Фльор си проправи път през тълпата.

— Ти беше невероятна! – възкликна, когато стигна до Киси. – Никога не съм виждала нищо подобно!

— Зная – изкиска се Киси. – Ела да ми кажеш колко съм прекрасна и неустоима, докато се преобличам.

Фльор я последва в импровизираната гримьорна, където Киси я представи на останалите актриси. Тя побъбри с всички, после се настани на един стол до тоалетката на Киси и поне стотина пъти повтори колко изумителна е била.

— Всички ли са облечени? – разнесе се мъжки глас от другата страна на вратата. – Трябва да взема костюмите.

— Само аз още не съм, Майкъл! – извика Киси. – Влизай. Искам да те запозная с един човек.

Вратата се отвори. Фльор се обърна.

— Фльоринда, неведнъж си ме слушала да говоря за великолепния дизайнер по костюмите и бъдещ любимец на звездите. Фльор Савагар, запознай се с Майкъл Антон.

Светът застина като филмов кадър, когато се повреди прожекционният апарат. Мъжът беше облечен в старомодна пурпурна свободна сатенена риза и широк вълнен панталон с тиранти. На двайсет и три не беше много по-висок от последния път, когато го бе видяла, може би около метър и седемдесет. Лъскавата му руса коса падаше на дълги вълни до брадичката, имаше тесни рамене, малък гръден кош и фини черти на лицето.

Киси постепенно разбра, че нещо не е наред.

— Двамата познавате ли се?

Майкъл Антон кимна. Фльор пое дълбоко дъх и събра сили.

— Това е един от най-върховните ти моменти, Киси – рече тя с възможно най-нехаен тон. – Майкъл е моят брат Мишел.

— О, Боже! – ахна Киси, докато погледът й се местеше между двамата. – Дали да посвиря на орган, или нещо подобно?

Мишел пъхна ръка в джоба на панталона и се облегна на вратата.

— Какво ще кажеш да изсвириш няколко ноти на една от онези свирки, как се казваха – казу или нещо подобно?

Той се държеше с уморена грация, свидетелстваща за стари пари и аристократична кръв. Също като Алексей. Но когато я погледна, тя видя очи, наситено сини като пролетни зюмбюли.

Вдървените й пръсти стиснаха чантата.

— Знаеше ли, че съм в Ню Йорк?

— Знаех.

Повече не можеше да стои тук с него.

— Трябва да вървя.

Тя целуна набързо Киси по бузата и с бързи крачки се изнесе от гримьорната, като му кимна кратко.

Киси я настигна на улицата.

— Фльор! Почакай! Нямах представа.

Фльор се усмихна сковано.

— Няма нищо, не се притеснявай. Просто беше шок, това е всичко.

— Майкъл е… Той наистина е страхотен човек.