Подложи се на изпитание, като посети ретроспекция на филми с Ерол Флин, но не изпита нищо към зашеметяващия дързък авантюрист на екрана.

Един ден преди да започне работа, Киси изхвърли всичките й дрехи.

— Няма повече да носиш тези отвратителни парцали, Фльор Савагар. Приличаш на скитница.

— Обичам да приличам на скитница! Върни ми дрехите!

— Твърде късно.

В крайна сметка Фльор замени старите джинси с нови, които стояха много по-добре на по-слабата й фигура, и се сдоби с няколко горни дрехи, за да ги носи с тях – мексиканска селска риза, университетски пуловер втора ръка с щамповани букви, както и няколко пуловера с поло яка. Киси сбърчи нос при вида на покупките й и съвсем очебийно остави на видно място върху масичката за кафе един брой от списанието „Облекло за успех“.

— Губиш си времето, Магнолия – заяви Фльор. – Аз работя за Паркър Дейтън, не за някоя корпорация. В света на шоубизнеса стилът на обличане е много по-непринуден.

— Непринуден не означава прашасал.

Но Фльор не можеше да свали изведнъж всичките си защити.

— Върви да целунеш Том Селек.

Много скоро разбра, че трябваше здравата да се потруди за щедрата заплата, която бе принудила Паркър да й плаща. Работеше ден и нощ, често и през уикендите. Посети Бари Ной в боядисаната му в пурпурно къща в стил „Тюдор“ в Хамптън, за да го утеши заради загубата на Киси. Пишеше изявления за пресата, преглеждаше договори и отговаряше на безкрайните телефонни обаждания от организаторите. Прилагаше на практика лекциите по бизнес, финанси и право, които бе посещавала, при това много успешно. Откри, че има талант да води преговори.

Знаеше, че не може завинаги да остане анонимна, но като се обличаше безлично и избягваше всички места, свързани със света на модата, успя почти шест седмици да остане незабелязана. Но през март късметът й изневери. „Дейли Нюз“ обяви, че Фльор Савагар, някогашното Бляскаво момиче, се е завърнала в Ню Йорк и работи в агенцията на Паркър Дейтън.

Телефоните тутакси прегряха жиците и неколцина репортери цъфнаха пред офиса. Но всички те искаха предишното Бляскаво момиче, което подписва договори с парфюмерийни компании, посещава великолепни партита и споделя тайни за любовната си авантюра с Джейк Коранда.

Ала колкото и да напираха, тя отказваше всякакви разговори за живота си.

Появи се фотограф, дошъл да улови преливащия облак златисто руса коса. Но вместо това получи торбести джинси и ниско нахлупена бейзболна шапка на „Янкис“. След две седмици историята заглъхна, удавена от скуката. Бляскавото момиче беше вчерашна новина.

През следващите три месеца Фльор научи кои са звукозаписните продуценти и следеше всички важни изяви по телевизионните мрежи, отнасящи се до музикалния бизнес. Тя беше умна и надеждна; винаги изпълняваше поетите ангажименти и хората започнаха да я търсят. В средата на лятото Фльор вече се бе влюбила в бизнеса, занимаващ се със създаването на звезди.

— Знаеш ли, страхотно е да дърпаш конците на другите, вместо да дърпат твоите – сподели тя с Киси в един горещ августовски следобед.

Двете седяха на пейка в парка „Уошингтън Скуеър“ и похапваха сладолед от фунийки. Както обикновено, в парка бе пълно с разнородна тълпа: туристи, хипита, кльощави хлапета със стереомагнетофони на раменете.

След шест месеца в Ню Йорк подстриганата на черта коса на Фльор стигаше под брадичката и блестеше на лятното слънце. Беше загоряла и твърде слаба за шортите, които вече бяха хлабави на кръста й и се смъкваха до острите кости на таза. Киси вдигна глава и се намръщи на одеянието на приятелката си.

— Ще трябва да ти купим нещо различно от джинси.

— Не започвай пак. Говорим за моята работа, а не за мода.

— Като се обличаш с прилични дрехи, няма да върнеш Бляскавото момиче.

— Въобразяваш си разни неща.

— Ти мислиш, че като изглеждаш добре по някакъв начин, ще разрушиш всичко, което си постигнала досега. – Киси оправи пластмасовите червени шноли във формата на устни в косата си. – Та ти почти не се поглеждаш в огледалото. Няколко секунди да мацнеш малко червило на устните и още няколко, за да прокараш гребена през косата си. Ти си световен шампион по избягване на собственото отражение.

— Ти се гледаш достатъчно и за двете ни.

Но Киси вече бе набрала скорост и Фльор не можеше да я отклони.

— Водиш предварително изгубена битка, Фльоринда. Старата Фльор Савагар не може да стъпи на малкия пръст на новата. Следващия месец ще навършиш двайсет и четири и лицето ти излъчва вътрешна сила и зрялост, каквито не е притежавало, когато си била на деветнайсет. Дори тези отвратителни дрехи не могат да скрият факта, че сега тялото ти е много по-страхотно, отколкото когато си била модел. Мразя да съм носител на трагични новини, но ти си се превърнала от скучното Бляскаво момиче в класическа красавица.

— Вие, южнячките, обожавате драмите.

— Добре, повече няма да ти досаждам. – Киси облиза с език потеклия по кофичката малинов сладолед. – Радвам се, че обичаш работата си. Изглежда, харесваш дори отвратителните й страни, като например да имаш Паркър за шеф и да си имаш работа с Бари Ной.

Фльор успя да улови полуразтопеното шоколадово парченце с мента, преди да цопне върху шортите й.

— Понякога почти се плаша колко много я обичам. В този бизнес винаги нещо се случва. Харесва ми да се оправям със сложни и заплетени договори, да водя преговори, да постигам най-доброто за клиента. Всеки път, когато се задава нова кризисна ситуация, имам чувството, че сякаш една от монахините току-що е лепнала златна звезда до името ми.

— Започваш да се превръщаш в една от онези ужасни преуспели персони.

— Чувствам се добре. – Фльор зарея поглед към площада. – Когато бях дете, мислех, че баща ми ще ме прибере у дома, ако съм най-добрата. След като всичко се разпадна, изгубих вяра в себе си. – Поколеба се. – Мисля… може би започвам да си я възвръщам.

Самоувереността й все още беше твърде крехка, за да я изследва, и тя съжали, че е била толкова откровена. За щастие, мислите на Киси бяха поели различна насока.

— Не разбирам как може да не ти липсва актьорската игра.

— Гледала си „Затъмнение в неделя сутрин“. Никога няма да спечеля наградата на Академията.

За разлика от Джейк, удостоен с „Оскар“ за сценария.

— Ти беше страхотна в ролята – настоя Киси.

Фльор се намръщи.

— Имах няколко добри сцени. Останалото беше просто задоволително. Така и не успях да се отпусна.

От уважение към Киси тя не спомена, че целият процес на снимане с безбройните дубли и всички хора, скупчени на снимачната площадка, й беше безкрайно скучен.

— Но ти вложи сърцето си в работата си като модел, Фльоринда.

— Вложих в нея упорство, но не и сърцето си.

— Независимо от всичко беше прекрасна.

— Благодарение на щастливата комбинация от хромозоми. Работата на модел никога не ми е била по душа. – Фльор прибра крака, за да не ги отреже прелитащият скейтборд. Един от наркодилърите спря да дрънка и се втренчи в нея. Тя зарея поглед в пространството. — В онази нощ, когато с Алексей изиграхме нашата мръсна малка сценка, той заяви, че аз не съм нищо друго, освен приятна голяма украса. Каза, че всъщност не мога да правя нищо.

— Алексей Савагар е психясал мръсник.

Фльор се усмихна на безцеремонния замах, с който Киси зачеркна Алексей.

— Но беше прав. Аз не знаех коя съм. Предполагам, че все още не го зная, но поне съм поела по правилния път. Прекарах три години и половина от живота си в опити да избягам от себе си. Признавам, че междувременно получих университетско образование в най-добрите световни университети, но вече няма да бягам.

И не бягаше. Нещо в нея се бе променило. Нещо, което най-сетне бе успяло да я накара да се бори за себе си.

Киси хвърли остатъка от сладоледа си в кошчето за боклук.

— Иска ми се да имах твоите целеустременост и енергия.

— За какво говориш? Ти винаги нагласяваш смените си в галерията, за да учиш и репетираш, и продължаваш да ходиш по прослушвания. А вечерно време посещаваш театралната школа. Ролите ще дойдат, Магнолия. Аз говорих с много хора за теб.

— Зная и ти благодаря, но мисля, че е време да приема истината, че това няма да се случи. – Киси изтри пръсти в прекалено късите си розови шорти. – Режисьорите няма да ми позволят да кандидатствам за друго, освен за секси героинята в някой комедиен сериал. А в подобни роли съм ужасна. Аз съм сериозна актриса, Фльор.

— Зная, скъпа.

Фльор се постара да вложи в думите цялата си искреност, но не й бе лесно. Киси, с пухкавите си нацупени устни, пищните гърди и петното от малинов сладолед на брадичката, бе създадена за комедийни секси героини.

— Повишиха ми заплатата в галерията – обяви мрачно Киси, сякаш съобщаваше, че са й открили смъртоносна болест. – Може би ако работата ми беше по-скапана, щях да полагам повече усилия. Изобщо не биваше да вземам втора специалност по история на изкуството. Това ми създава чувство за сигурност. – Погледът й се плъзна несъзнателно по симпатичен студент, минаващ покрай тях, но без особен плам. – Насъбраха се твърде много откази и вече ми дойде до гуша. Справям се добре в галерията и получавам признание за работата си. Навярно би трябвало да се задоволя с това.

Фльор стисна ръката й.

— Хей, къде се дяна госпожица Позитивно мислене?

— Смали се и й дойде акълът.

Фльор се натъжи. Не искаше Киси да се отказва от мечтата си, но като имаше предвид собственото си минало, нямаше право да критикува. Стана от пейката.

— Да вървим. Ако побързаме, ще хванем началото на „Буч Касиди и Сънданс Кид“ по телевизията, преди да стане време да се обличаме за срещите си.

Хвърли кофичката от сладоледа в кошчето.

— Добра идея. За кой път ще го гледаме?

— Пети или шести. Вече им изгубих бройката.