Бари го прие, както се очакваше.

Тя го успокои с половинчати обещания, които навярно нямаше да може да изпълни, и се завлече в хотелската си стая. Пътьом се размина в коридора със Саймън Кейл. Той беше облечен в сив панталон и черна копринена риза с отворена яка, а около врата му блестеше само една златна верига. Откакто се бе присъединила към цирка, наречен „Неон Линкс“, това бе най-консервативното одеяние, с което бе виждала някой от участниците в турнето, като се изключи Паркър, но я глождеше подозрението, че в един от джобовете на музиканта е скътан сгъваем нож.

Фльор заспа секунди след като главата й докосна възглавницата, но след час я събуди звънът на телефона. Обаждаше се управителят на хотела, за да я уведоми, че гостите се оплакват от шум на петнайсетия етаж.

— Не успях да се свържа с хер Стю Каплан, госпожо, затова вие трябва да прекратите това безобразие.

Донякъде имаше представа какво я очаква, когато излезе от асансьора и завари хер Стю Каплан в несвяст, гушнал празна бутилка канадско уиски, с половин обръснат мустак.

Половин час умолява и увещава участниците в купона да се разотидат. Накрая усилията й се увенчаха със сравнителен успех – броят на купонджиите бе сведен до двайсет и пет – и тя реши, че това е най-доброто, което може да стори. Прекрачи Франк Лапорт, докато отнасяше телефона в банята, за да се обади на рецепцията и да ги помоли да изпратят охрана пред асансьорите. Когато излезе, видя, че Бари е изчезнал с една от жените, и реши, че може да се върне в стаята си. Но вече се бе разсънила напълно, а утре беше почивен ден и тя реши малко да се поразсее и да пийне нещо, преди да си легне.

След кратка суетня с тапата, Фльор си наля малко шампанско в една чаша. Питър я привика да поговорят за ОПЕК, за огромно неудоволствие на момичетата, настояващи шумно за вниманието му. Тъкмо начеваше втората чаша с шампанско, когато някой задумка яростно по вратата. Тя изпъшка, остави чашата и прекоси апартамента.

Открехна вратата и извика през пролуката:

— Купонът свърши!

— Пуснете ме вътре!

Гласът беше женски и в него се долавяше нотка на отчаяние.

— Не мога – отсече Фльор. – Правила за пожарна безопасност.

— Фльор, ти ли си?

— Откъде…

Фльор внезапно осъзна, че гласът имаше силен южняшки акцент. Свали веригата и отвори вратата.

Киси Сю Кристи нахлу, препъвайки се, в апартамента.

Приличаше на поомачкана и пораздърпана фея Драже*. Имаше разрошени къси черни къдрици като лакрицови бонбони, уста като захаросана ябълка и очи като на кукла, големи и кръгли като яркосини дражета. Беше облечена в черен кожен панталон и яркорозово потниче със скъсана презрамка. С изключение на пищната гръд, всичко в нея бе миниатюрно. Освен това куцукаше, тъй като токът на едната й обувка липсваше, но дори и килната настрани, Киси Сю Кристи изглеждаше точно така, както Фльор винаги бе мечтала да изглежда.

[* Героиня от „Лешникотрошачката“. – Б.пр.]

Киси залости вратата и проведе подробна инспекция.

— Фльор Савагар – заключи тя. – Имах странното чувство, че си ти, въпреки че не ми каза фамилията си. Аз съм нещо като ясновидка. — Провери ключалката. – Опитвам се отчаяно да избягам от един пилот на „Луфтханза“. Щях да дойда по-рано, но непредвидени обстоятелства ме задържаха. – Огледа апартамента. – Кажи ми, че съм късметлийка и Бари не е тук.

— Късметлийка си.

— Дали късметът ми е проработил дотам и мога да се надявам, че тази вечер го е ударил ток или е бил застигнат от друго бедствие?

— Никой от нас не е чак такъв щастливец. – Фльор внезапно си спомни задълженията си. – Къде ти е багажът? Ще се обадя на рецепцията и ще кажа да го качат в стаята ти.

— Всъщност – подхвана Киси, – стаята ми вече е заета… – Подръпна скъсаната розова презрамка на потничето. – Има ли някое място, където можем да поговорим? И няма да възразя срещу едно питие.

Фльор подбра бутилката шампанско, две чаши и Киси. Едва устоя на желанието да я пъхне в джоба си.

Банята се оказа единственото свободно място. Фльор заключи вратата и се настани на пода. Докато наливаше шампанското, Киси изрита обувките си.

— Да си призная, направих голяма грешка, като му позволих да ме изпрати до стаята.

Фльор стреля напосоки.

— На пилота от „Луфтханза“?

Киси кимна.

— Всичко започна като лек флирт, но предполагам, че после нещата малко излязоха от контрол. – Отпи деликатно от шампанското, после облиза горната си устна с върха на розовото си езиче. – Зная, че ще ти се стори странно, но както казах, притежавам почти ясновидски способности и имам силното чувство, че ще станем приятелки. Най-добре да ти го кажа от самото начало – имам малък проблем със случайните връзки.

Признанието предвещаваше интересен разговор и Фльор се настани по-удобно и се облегна на ваната.

— Колко малък?

— Зависи от гледната точка. – Киси подви крака под себе си и на свой ред опря гръб на вратата. – Харесваш ли мускулести секси красавци?

Фльор напълни отново чашата си и се замисли.

— Как да ти кажа – в момента не ми е до мъже. Може да се каже, че съм безразлична, схващаш ли?

Киси ококори очи.

— Боже, не, извинявай!

Новата й дружка се изкиска. Не знаеше дали е заради шампанското, присъствието на Киси или късния час, но почувства, че й е дошло до гуша от трагедии и себеомраза. Беше хубаво отново да се смее.

— Понякога ми се струва, че мускулестите секси красавци ще съсипят живота ми – скръбно оповести Киси. – Казвам си, че трябва да се променя, но изведнъж вдигам очи и пред мен се е изтъпанил великолепен мъжкар с яки, широки рамене и тесни бедра. Сърце не ми дава да го отмина с безразличие.

— Като пилота от „Луфтханза“?

Киси премлясна.

— Той има една от онези трапчинки – точно тук. – Тя тикна пръст в средата на брадичката си. – И заради тази трапчинка нещо в мен се преобърна, макар че останалото не е кой знае колко впечатляващо. Виждаш ли, точно това ми е проблемът, Фльор… Винаги мога да намеря нещо, което да ме грабне. И това ми струва много.

— Какво имаш предвид?

— Ами например церемонията.

— Церемонията?

— Аха. На конкурса „Мис Америка“. Мама и татко още от люлката ме готвеха за Атлантик Сити.

— И не успя ли да се класираш?

— О, успях и още как. Спечелих „Мис Южна Каролина“ без никакви проблеми. Но в навечерието на финала имах любовна забежка.

— С някой мускулест секси красавец? – предположи Фльор.

— С двама. И двамата от журито. Не по едно и също време, разбира се. Е, не съвсем. Единият беше американски сенатор, а другият – нападател на „Даласките каубои“. – Клепачите й се притвориха при спомена. – И боже, Фльор, наистина си го биваше в нападението…

— Хванаха ли те?

— На местопрестъплението. Да ти кажа право, до ден-днешен ме е яд. Мен ме изритаха, а двамата останаха. Как мислиш, честно ли е? Такива мъже да са съдии на най-големия конкурс за красота в света?

На Фльор й се струваше супернечестно и недвусмислено го заяви.

— В крайна сметка не беше пълен провал. На връщане на път за Чарлстън срещнах един шофьор на камион, истинско копие на Джон Траволта. Той ми помогна да стигна до Ню Йорк и да се устроя в приличен квартал, където няма да те пребият на прага на дома ти. Хванах се на работа в художествена галерия, докато чакам големия пробив, но да ти призная, той нещо се позабави.

— Конкуренцията е силна – отбеляза Фльор мъдро и доля чашата на Киси.

— Не е работата в конкуренцията – възмути се Киси. – Аз съм изключително талантлива. Освен всичко останало, съм родена да играя героините на Тенеси Уилямс. Понякога дори си мисля, че е измислил всички онези откачени жени именно за мен.

— Тогава какъв е проблемът?

— На първо място, да стигна до прослушване. Още щом ме погледнат, режисьорите дори не ми позволяват да опитам. Заявяват, че не съм този типаж, което е начин да ми кажат, че съм прекалено ниска, циците ми са твърде големи и изглеждам повърхностна. Това последното най-много ме вбесява. Ако не бях напуснала колежа през последната година, щях да съм член на Фи Бета Капа. Казвам ти, Фльор, красавици като теб, с крака до сливиците, високи скули и всички други божи благословии, дори не могат да си представят какво е това.

Фльор, която от доста време не беше красавица, едва не се задави с шампанското.

— Ти си най-невероятната красавица, която някога съм виждала. Цял живот съм искала да изглеждам като теб.

Това им се стори толкова смешно, че и двете прихнаха. Фльор забеляза, че бутилката им е празна, затова се отправи на разузнавателна мисия. Когато се върна с нова, в банята нямаше никой.

— Киси?

— Той отиде ли си? – разнесе се плах шепот иззад завесата.

— Кой?

Киси дръпна завесата и излезе от ваната.

— Някой ползва тоалетната. Мисля, че беше Франк, който, ако питаш мен, е голяма свиня.

Двете отново се настаниха на предишните си места. Киси затъкна няколко черни къдрици зад ухото, сетне изгледа замислено Фльор.

— Готова ли си да говориш?

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм толкова сляпа, че да не забележа, че споделям тази баня с жена, която преди време беше най-прочутият модел в света, както и многообещаваща актриса. Жена, която изчезна от лицето на земята, след като плъзнаха интересни слухове за връзката й с един от най-жестоките мускулести секси красавци в тази страна. Не съм тъпа.

— И не мисля, че си.

Фльор подръпна ръба на килимчето за баня.

— Е? Приятелки ли сме, или не? Аз ти споделих най-интересното от живота си, а ти не си обелила и дума за себе си.

— Ние току-що се запознахме.

Още щом го каза, Фльор осъзна, че не биваше да го изрича и че е обидила момичето, макар да не бе сигурна точно защо.

Очите на Киси се наляха със сълзи и сякаш омекнаха и се разтопиха досущ като сини дражета, оставени твърде дълго време на слънце.