Тълпата обезумя. Бари подскочи във въздуха с развята коса. Разкърши бедра и червената звезда на чатала му избухна в пламъци. Франк Лапорт заудря барабаните, а Саймън Кейл се нахвърли върху йониката. Фльор видя как едно момиче, не повече от дванайсет или тринайсетгодишно, припадна върху бариерата. Напиращата тълпа я притисна и никой не й обърна внимание.

Музиката беше шумна и кънтяща, открито сексуална, а Бари Ной се раздаваше докрай, давайки на тълпата това, за което бе платила. Когато песента свърши, нова вълна форсира бариерите и Фльор видя, че охранителите се изнервиха. Сините и червените лъчи се кръстосаха като блестящи светлинни мечове и бандата премина към следващото изпълнение.

Фльор се изплаши, че някой може да бъде убит. Един от роудитата приближи до нея.

— Винаги ли е така? – попита тя.

— Не. Предполагам, че прекалено много сме свикнали с американската публика. Тази вечер шибаната тълпа е полуумряла.

След концерта тя стоеше със Стю в подземния гараж, ограден с въжета от виенската полиция, и броеше лимузините. Групата излезе от вратите. И петимата бяха мокри от пот. Бари я сграбчи за ръката.

— Трябва да поговорим.

Той я повлече към лимузината, глух за протестите й. Стю я изгледа кръвнишки и Фльор си припомни правило номер едно: погрижи се бандата да е щастлива и доволна. Преведено, това означаваше, че трябва да се погрижи Бари Ной да е щастлив и доволен.

Влезе в колата, а той я придърпа на седалката до него. Тя чу подрънкване на вериги и Саймън Кейл се качи при тях. Като си спомни как въртеше мачетето на сцената, Фльор го стрелна притеснено с поглед. Той запали пурета и се втренчи в прозореца.

Лимузината потегли от гаража; полицаите с мъка удържаха ревящите фенове. Внезапно едно младо момиче разкъса полицейския кордон и се хвърли към колата. Тичаше с вдигната нагоре блуза, излагайки на показ малките си незрели гърди. Един полицай я хвана, преди да стигне до лимузината. Бари не обърна никакво внимание.

— Е, как бях тази вечер? – попита той, отпивайки щедра глътка от кутията с бира.

— Беше великолепен, Бари – отвърна Фльор с цялата искреност, която успя да изобрази. – Просто великолепен.

— Не смяташ ли, че бях малко сдухан? Шибаната тълпа беше умряла.

— О, не. Изобщо не беше сдухан. Беше страхотен.

— Да, права си. – Той пресуши бирата и смачка кутията в юмрук. – Жалко, че Киси не беше там. Тя не пожела да дойде в Европа с мен, представяш ли си? Това не ти ли говори каква е тъпа откачалка?

— Да, наистина ми говори много.

От другата страна на лимузината се разнесе презрително сумтене.

— Какво работи Киси? – поинтересува се Фльор.

— Казва, че е актриса, но никога не съм я виждал по телевизията или някъде другаде. Мамка му, пак се депресирах.

Ако имаше нещо, от което най-малко се нуждаеше, това беше един депресиран Бари Ной.

— Е, тогава всичко ми е ясно. Актрисите, които се опитват да си намерят работа, не могат да напускат града, когато пожелаят. Може да пропуснат големия си шанс.

— Аха, сигурно си права. Хей, съжалявам за венерическата ти болест и всичко останало.

Саймън Кейл я погледна и на Фльор й се стори, че за пръв път в очите му проблесна интерес.

— Благодаря – промърмори тя печално. – Опитвам се да се справя.

* * *

Трябваше да е подготвена за хаоса във фоайето на хотела, но не беше. Служителите бяха получили заповеди да не дават никаква информация, но навсякъде гъмжеше от жени. Докато членовете на бандата си проправяха път към строго охраняваните асансьори, Фльор зърна Питър Забел да се протяга и да сграбчва от тълпата гърдеста червенокоса фенка. Франк Лапорт огледа една луничава блондинка, сетне кимна към нея и приятелката й, която дъвчеше усилено дъвка. Единствено Саймън Кейл пренебрегна тълпата от обожателки.

— Не вярвам на очите си – промърмори тя шепнешком.

Но Стю я чу.

— Да се надяваме, че не говорят английски. Така не се налага и ние да им говорим.

— Не съм чувала нищо по-отвратително!

— Това е светът на рокендрола, хлапе. Докато са на върха, рокаджиите са крале.

Стю прегърна една ситно къдрава блондинка и я поведе към асансьорите. Преди да стигне, се извърна и й подвикна:

— Стой по-близо до Бари. Каза ми, че те харесва. И провери личните карти на онези момичета, които тръгнаха с Франк. Сториха ми се твърде млади, а не желая повече неприятности с полицията. После се свържи с онази шантава Киси и се постарай да я убедиш утре да се срещнем в Мюнхен. Кажи й, че ще й платя двеста и петдесет на седмица.

— Хей, това е с петдесет повече, отколкото плащаш на мен!

— Ти си заменима, скъпа.

Вратите на асансьора се затвориха.

Фльор се облегна на колоната. Светът на рокендрола.

Беше един след полунощ и тя бе изтощена. Ще забрави за Франк и групарките. Те вероятно се заслужаваха един друг. Ще забрави за Бари и глупавата Киси и ще си легне. А на сутринта ще каже на Паркър, че е бил прав. Тази работа не беше за нея.

Но когато вратите на асансьора се затвориха, тя установи, че натиска бутона на етажа, където се намираше апартаментът на Франк Лапорт.

След като провери двете момичета с него, тя им пожела любезно „лека нощ“ и ги остави. Взе асансьора и се качи на етажа на Бари. Докато едва тътреше крака по коридора, си мечтаеше за красивата хотелска стая, която я очакваше. Гореща вода, чисти чаршафи и топлина.

Охранителят я пусна и тя с облекчение видя, че все още всички бяха облечени. Трите момичета, които не изглеждаха особено щастливи, редяха пасианс. Бари се бе излегнал на дивана и зяпаше телевизия. Щом я видя, лицето му светна.

— Хей, Фльор, тъкмо смятах да звънна в стаята ти. Реших, че си ме забравила. – Грабна портфейла си от масата, порови се, измъкна едно листче и й го подаде. – Ето, това е телефонният номер на Киси. Какво ще кажеш да й се обадиш от твоята стая? Аз трябва да подремна. И когато си тръгваш, отведи със себе си две от тези тъпанарки.

Тя стисна зъби.

— Кои по-точно?

— Не зная. Предполагам, тези, които говорят английски.

Петнайсет минути по-късно Фльор най-после влезе в своята хотелска стая. Съблече се, втренчи се тъжно в леглото и вдигна телефонната слушалка. Докато чакаше да се свърже, погледна листчето в ръката си. Киси Сю Кристи. Господи.

На петото позвъняване се чу женски глас. Беше сърдит, с определено южняшки акцент.

— Бари, кълна се в Бога…

— Не е Бари – побърза да я прекъсне Фльор. – Госпожица Кристи?

— Да.

— Обажда се Фльор, новата тур секретарка на „Неон Линкс“.

— Бари ли те накара да ми се обадиш?

— Всъщност…

— Няма значение. Просто му предай следното съобщение.

С ласкав задъхан глас, школуван от поколения южняшки дами, Киси Сю Кристи изреди цял списък с инструкции, по-голямата част от които се отнасяха до Бари Ной и анатомията му. Контрастът между гласа й и всички неприлични заръки беше толкова невероятен, че Фльор избухна в смях. Звукът отекна в ушите й, хрипкав и непознат, като почти забравена песен.

— Забавляваш ли се? – попита гласът с южняшки хлад.

— Извинявай. Просто тук наистина е късно, а аз съм толкова уморена, че едва държа очите си отворени. А ти изреди всичко, което си мислех през целия ден. Този тип е…

— …жабешко говно – заключи Киси Сю.

Фльор отново прихна, но побърза да се овладее.

— Извинявай, че се обаждам толкова късно, но ми наредиха.

— Няма нищо, не се притеснявай. Този път колко предлага Стю? Последният път беше по двеста на седмица.

— Сега е вдигнал цената на двеста и петдесет.

— Без майтап! Дявол да го вземе. Много ми се иска да отида в Европа. Дори скоро имам отпуск. Единствените места, на които съм била, с изключение на Южна Каролина, са Ню Йорк и Атлантик Сити, но да ти кажа честно, Фльор, по-скоро завинаги ще се откажа от мъжете, отколкото отново да легна с Бари Ной.

Фльор седна на леглото и се замисли.

— Знаеш ли, Киси, може да има начин…

* * *

Служителката на рецепцията се обади точно в шест и половина на следващата сутрин, за да я събуди. Тя зачака да я прихлупи обичайната тежест, но нищо подобно не се случи.

Беше спала едва четири часа, но сънят й бе дълбок и спокоен.

Нямаше въртене и мятане в леглото. Нито внезапно сърцебиене.

Нито сънища за хората, които някога бе обичала. Чувстваше се… Удовлетворена.

Облегна се на възглавниците и отново се замисли над откритието. Имаше отвратителна работа. Хората бяха ужасни – разглезени, груби и безсрамно неморални – но тя бе оцеляла през първия ден и се бе справила добре. Повече от добре. Беше се справила страхотно. Не я бяха замерили с нищо тежко и бе успяла с всичко, дори с Бари Ной. Щеше да му покаже на Паркър Дейтън…

Спря се. Не й пукаше за Паркър Дейтън. Не й пукаше за Алексей, Белинда или който и да било. Единствената персона, чието мнение я интересуваше, беше самата тя.

* * *

Пристигането на групата в Мюнхен бе невъобразимо шумно и трескаво. Стю не спираше да й крещи. Този път и тя му крещеше в отговор. Той се нацупи и пожела да узнае защо толкова се е напушила. Концертите през следващите две вечери бяха повторение на този във Виена – момичета припадаха върху бариерите и тълпа от групарки ги очакваше във фоайето на хотела.

Точно преди началото на последния концерт Фльор изпрати лимузина до летището, за да посрещне дългоочакваната госпожица Кристи, но за неин ужас, колата се върна празна. Тя каза на Бари, че полетът е закъснял, и прекара следващите два часа, докато бандата беше на сцената, опитвайки се безрезултатно да издири изчезналата Киси. Накрая се принуди да каже на Стю, който й се развика и заяви, че тя лично трябва да обясни издънката на Бари. След концерта.