Тя вдигна железния лост високо над главата си и го стовари с все сила върху блестящия черен капак. Челюстите на звяра се сключиха.

* * *

Фльор осребри чека в офиса на „Американ Експрес“, като използва златната си кредитна карта за удостоверяване на самоличността. Когато пристигна на Лионската гара, се промъкна през тълпата към информационното табло и впери поглед в цифрите и градовете, размиващи се пред очите й. Следващият влак потегляше за Ним, намиращ се на почти шестстотин и петдесет километра от Париж. Шестстотин километра от възмездието на Алексей.

Тя бе унищожила скъпоценния му „Роял“, методично смазвайки капака, предното стъкло, решетката, фаровете и калниците. Накрая бе атакувала сърцето на колата – несравнимия двигател на Еторе Бугати. Дебелите каменни стени на музея не пропускаха никакъв звук и никой не се опита да я спре, докато разрушаваше мечтата на Алексей.

Възрастната двойка, пътуваща в купето, я изгледаха подозрително. Трябваше първо да се измие, за да не буди съмнения. Извърна се и зарея поглед през прозореца. По лицето й имаше кръв, а раната върху бузата от едно отхвръкнало стъкло щипеше. Беше само малко порязване, но трябваше да го почисти, за да не се инфектира и да не остане белег.

Представи си лицето си с малък белег върху бузата. А после удължи мислено белега – тръгваше от линията на косата, минаваше по диагонал през челото, където се удебеляваше, пресичаше едната вежда, клепача, спускаше се надолу и стигаше чак до челюстта. Разкрасена по този начин, щеше да е в безопасност до края на дните си.

Малко преди влакът да влезе в гарата, в купето влязоха две млади жени, понесли купчина американски списания. Фльор видя отраженията им в стъклото, докато се настаняваха на местата си, и заоглеждаха останалите пътници с типичното любопитството на туристи. Струваше й се, че са минали седмици, откакто бе спала, и се чувстваше толкова уморена, че й се виеше свят. Затвори очи и се опита да се съсредоточи върху ритмичното потракване на колелата. Докато се унасяше в неспокойна дрямка, в главата й отекваше ехото от стържене на метал и звън от разбито стъкло.

Когато се събуди, чу, че американките говорят за нея.

— Трябва да е тя – прошепна едното момиче. – Ако не обръщаш внимание на косата. Погледни тези вежди.

Къде беше белегът? Къде беше онзи красив бял белег, разсичащ веждата й надве?

— Не ставай глупава – скастри я другото момиче шепнешком. — Какво ще прави Фльор Савагар сама, в този влак? Освен това четох, че е в Калифорния и снима филм.

Паниката заблъска в нея като удари на железния лост. Бяха я разпознавали стотици пъти и този път не беше по-различно, но й се догади от самата мисъл, че я свързват с Бляскавото момиче. Бавно отвори очи.

Момичетата бяха забили носове в списанието. Фльор видя отражението на страницата в стъклото на прозореца – Бляскавото момиче рекламираше спортно облекло на „Армани“. Косата й се вееше във всички посоки изпод клюмналата шапка с широка периферия.

Момичето срещу нея най-после вдигна списанието и се наведе към нея.

— Извинете ме – подхвана, – никой ли не ви е казвал, че приличате на Фльор Савагар, известния модел?

Фльор се взря с празен поглед в лицето на американката.

— Тя не говори английски – заключи накрая момичето.

Спътничката й затвори шумно списанието.

— Казах ти, че не е тя.

Пристигнаха в Ним. Фльор намери стая в евтин хотел близо до гарата. Докато лежеше същата нощ в леглото, дебелият леден пласт в гърдите й най-после се пропука и тя избухна в сълзи. Мъчителни, накъсани ридания, породени от самота, предателство и ужасно, безгранично отчаяние. Нищо не й бе останало. Любовта на Белинда е била лъжа, а Алексей завинаги я бе омърсил. И Джейк… Тримата заедно бяха изнасилили душата й.

Хората оцеляват благодарение на умението да преценяват правилно, а всичките й преценки досега бяха погрешни. Ти си нищо, бе казал Алексей. Докато мракът на нощта я обгръщаше, тя разбра какво е ад. Ад означаваше да се изгубиш в света, да изгубиш дори себе си.

* * *

— Съжалявам, мадмоазел, но тази сметка е закрита.

Златната карта на Фльор изчезна в дланта на служителя като в ръка на фокусник.

Обхвана я паника. Нуждаеше се от пари. С пари можеше да се скрие на някое място, където Алексей няма да я достигне и където никой няма да я познае, някъде, където Фльор Савагар ще престане да съществува. Но сега това бе невъзможно. Докато крачеше забързано по улиците на Ним, Фльор не можеше да се избави от усещането, че Алексей я наблюдава. Привиждаше й се близо до вратите, в отраженията на витрините, в лицата, мяркащи се по улицата. Затича обратно към железопътната гара. Бягай. Тя трябваше да избяга.

* * *

Когато Алексей видя останките от великолепния автомобил, за пръв път осъзна, че е смъртен. Леката парализа на дясната страна продължи близо два дни. Той се затвори в стаята си и не се виждаше с никого.

През целия ден лежеше в леглото, стиснал носна кърпа в лявата си ръка. Понякога се взираше в отражението си в огледалото.

Дясната страна на лицето му бе провиснала.

Парализата бе почти незабележима, издаваше я само устата. Колкото и да се опитваше, не можеше да удържи слюнката, стичаща се от единия ъгъл. Всеки път, когато поднасяше кърпата, за да я избърше, си казваше, че заради тази уста никога нямаше да прости.

Парализата постепенно отшумя и когато отново можеше да контролира устата си, Алексей се обади на лекарите. Те казаха, че е претърпял лек мозъчен удар. Предупреждение. Наредиха му да намали натоварването, да спре цигарите и да спазва строга диета. Споменаха за високо кръвно налягане. Алексей ги изслуша търпеливо, после ги освободи.

В началото на декември изложи на търг колекцията си от автомобили. Търгът привлече купувачи от цял свят. Организаторите го посъветваха да стои настрани, но той искаше да присъства. Докато водещият аукциона обявяваше поредната кола, той изучаваше лицата на купувачите, запечатваше израженията им в съзнанието си, за да ги запомни завинаги.

След като търгът свърши, Алексей събори музея камък по камък.

* * *

Фльор седеше зад очуканата маса в дъното на студентското кафене в Гренобъл, тъпчейки старателно всяка засищаща хапка от втората паста в устата си, докато не остана и троха. Вече почти близо година и половина храната бе единственият й източник на сигурност. Докато джинсите й отесняваха все повече и тя вече можеше да напипа първия слой тлъстина върху ребрата и на кръста, гъстата мъгла на вцепенението се повдигна достатъчно, за да изпита кратко трайно чувство на задоволство от постигнатото. Бляскавото момиче бе изчезнало.

Представи си изражението на Белинда, ако можеше да види сега скъпоценната си дъщеря. Двайсет и две годишна, с наднормено тегло, с късо подстригана коса и евтини грозни дрехи. А Алексей… Струваше й се, че долавя презрението му, скътано в сладките ласкателни думи на обич, приличащи отвътре на развален бонбон.

Преброи внимателно парите си и излезе от кафенето, като придърпа по-плътно яката на дебелото мъжко яке. Беше февруари и по тъмния заледен тротоар все още се виждаха следите от сутрешния сняг. Нахлупи по-ниско вълнената шапка на главата си по-скоро за да се предпази от студа, отколкото от страх, че някой би могъл да я разпознае. Това не се бе случвало от близо година.

Пред киното се бе извила опашка и тя застана на края. Зад нея се стълпиха група американски студенти. Монотонно звучащите отворени гласни в произношението им подразниха неприятно слуха й. Не помнеше кога за последен път бе говорила на английски. Не й пукаше, ако никога повече не проговори на този език.

Въпреки студа, дланите й бяха потни и тя ги пъхна по-дълбоко в джоба на якето. Отначало си каза, че дори няма да чете отзивите за „Затъмнение в неделя сутрин“, но не можа да се сдържи. Критиците бяха по-снизходителни към нея, отколкото бе очаквала. Един нарече изпълнението й „изненадващо обещаващ дебют“. Друг изтъкна „изгарящата химия“ между Коранда и Савагар. Единствено тя знаеше колко едностранна бе тази химия.

Сега просто съществуваше, залавяйки се за всяка работа, която намираше, и се промъкваше в университетските зали за лекции, когато не работеше. Преди два месеца заведе в леглото симпатичен германец с благ характер, който седеше до нея на лекция по икономика в университета в Авиньон. Не искаше Джейк да е единственият мъж, с когото се е любила. Малко след това й се стори, че усеща дебнещото присъствие на Алексей, сякаш постоянно дишаше зад врата й, и замина от Авиньон за Гренобъл.

Младата французойка на опашката пред нея се заяде с гаджето си.

— Не те ли е страх, че тази вечер няма да проявя интерес към теб, след като прекарам два часа в екранната компания на Джейк Коранда?

Той погледна към афиша.

— Ти си тази, която трябва да се притеснява. Аз ще гледам Фльор Савагар. Жан-Пол е гледал филма миналата седмица и не спира да говори за тялото й.

Фльор сгуши лице в яката на якето. Трябваше да види филма.

Намери място на последния ред в киносалона. Минаха началните надписи и камерата показа панорама на обширните плодородни земи на Айова. Прашни ботуши крачеха по покрития с чакъл път. Внезапно лицето на Джейк изпълни екрана. Тя някога го бе обичала, но нажеженият до бяло огън на предателството бе изпепелил тази любов.

Първите няколко сцени се изнизаха една след друга. После Джейк се спря пред фермерската къща в Айова. Младо момиче скочи от люлката на предната веранда. Пастите, които Фльор бе погълнала, се превърнаха на лепкава каша в стомаха й, докато се гледаше как лети към обятията му. Припомни си твърдите му мускулести гърди, докосването на бедрата му. Спомни си смеха му, шегите, ръцете му, които я прегръщаха толкова силно, че тя си мислеше, че никога няма да я пуснат.