— Какви планове?

— Ти си изплашена. Легни на леглото на Мишел, а аз ще ти разтрия гърба и ще поговорим.

Тя не искаше да ляга на леглото на Мишел. Искаше да отиде в стаята си, да заключи вратата и да се завие през глава.

— Ела, cherie. Виждам, че те разстроих. Нека те успокоя.

Усмихна й се топло и напрежението й се стопи. Навярно тази нощ Мишел много му липсваше, това бе всичко. Както обикновено, я прониза ревност и тя се опита да забрави, че брат й съществува. Алексей я побутна към леглото.

Фльор легна върху голия матрак и пъхна длани под бузата. Леглото хлътна, когато той седна до нея и започна да разтрива гърба й през тънкия плат на пеньоара.

— Аз те чаках толкова търпеливо, cherie. Дадох ти две години. Оставих те да се влюбиш. Позволих на майка ти да омърси името на Савагар с вулгарната ти кариера.

Тя застина.

— Какво искаш…

— Шшт. Сега говоря аз, cherie, а ти ще ме слушаш. Онази вечер, когато се наведе над ковчега и целуна устните на баба си, осъзнах, че е била извършена огромна несправедливост. Ти беше всичко, което моят син би трябвало да бъде, но беше прекалено привързана към майка си. Дори през последния месец не позволи никой да я критикува. Трябваше да ти дам време да проумееш истинската й същност. Помежду ни не биваше да стои фалшивата ти сантименталност, урокът беше болезнен, но необходим. Сега вече знаеш какви са истинските й чувства към теб. И най-после можеш да заемеш мястото си до мен.

Фльор се обърна по гръб и го погледна.

— Не разбирам какво имаш предвид. Да заема мястото си до теб?

Пръстите му се обвиха около раменете й и той започна да ги разтрива. Клепачите му бяха притворени, като че бе заспал. Единственото й желание бе да стане и да се махне от тази стая, преди да се случи нещо ужасно. Впери поглед в парашута. Висеше провиснал и пожълтял над нея.

— Ти ми принадлежиш, cherie. Мястото ти е до мен. Принадлежиш ми така, както майка ти никога не ми е принадлежала. – Той плъзна пръсти под разтворената яка на пеньоара. – Смятам да те моделирам и превърна във великолепна жена. Имам такива грандиозни планове за теб.

Пръстите му се спуснаха по-надолу, разтвориха яката на пеньоара… отново се придвижиха по-надолу.

— Алексей! – извика Фльор и сграбчи китките му.

Той се усмихна толкова нежно, че момичето се смути от отвратителната мисъл, минала през главата й.

— Двамата можем да бъдем заедно, cherie. Няма нищо нередно в това. Нима не го виждаш всеки път щом се погледнеш в огледалото? Нима не съзираш измяната на майка си?

Измяна? За миг думата й се стори напълно непонятна.

— Време е да узнаеш истината. Откажи се от фантазиите, enfant. Зарежи ги завинаги. Истината ще бъде много по-хубава.

— Не…

— Ти не си моя дъщеря, cherie. Би трябвало да си го почувствала. Майка ти беше бременна, когато се ожених за нея.

Звярът се завърна. Огромен, отвратителен звяр, който искаше да я разкъса на парчета.

— Не ти вярвам. Лъжеш.

— Ти си незаконна дъщеря на Ерол Флин, най-стария ми враг.

Това беше шега. Фльор дори се опита да се усмихне, за да му покаже, че не се е вързала и е разбрала шегата. Но усмивката й угасна, а нарисуваните облаци на тавана се размиха, когато си припомни думите на Джони Тай за Белинда и Ерол Флин, които били заедно в „Градините на Аллах“.

Алексей се надвеси над нея и притисна буза о нейната.

— Не плачи, enfant. Така е по-добре. Нима не разбираш?

Облаците заплуваха пред очите й, а звярът заби зъби в плътта й, ръфайки малки късове, не достатъчно големи, за да я разкъса докрай. Той я докосна нежно през пеньоара.

— Толкова са красиви. Малки и деликатни, а не едри и налети като на майка ти.

— Не! Проклет да си!

Тя избута ръцете му и се опита да стане, но звярът бе изсмукал силите й.

— Прости ми, cherie. Държах се глупаво и се срамувам. – Алексей я пусна. – Трябва да ти дам време да свикнеш, да видиш нещата, както ги виждам аз, да разбереш, че няма нищо нередно в това, да сме заедно. Нямаме кръвна връзка. Ти не си чиста кръв – додаде на френски.

— Но ти си мой баща – прошепна тя.

— Никога! – заяви той с дрезгав глас. – Никога не съм се смятал за твой баща. През последните няколко години аз те ухажвах. Дори майка ти го разбра.

Фльор се надигна с усилие. Копчетата на матрака се врязаха в коленете й.

— Сега не мисли за това – продължи Алексей. – Държах се непростително непохватно. Ще продължим както досега, ще почакаме, докато си готова.

— Готова? – Гласът й бе пресипнал, като че ли потъваше. – Готова за какво?

— Ще поговорим по-късно.

— Сега! Кажи ми сега!

— Ти наистина си разстроена.

— Искам да чуя всичко.

— Ще ти се стори странно. Ти нямаше време да привикнеш.

— Какво искаш от мен, Алексей?

Той въздъхна.

— Искам да останеш с мен, да ми позволиш да те глезя, да задоволявам всяка твоя прищявка. Искам косата ти отново да порасне, за да бъдеш красива, както винаги.

Имаше още. Знаеше го.

— Кажи ми.

— Не още. Рано е.

— Кажи ми!

Пръстите й се впиха в матрака и тя мислено се помоли. Само не казвай, това, което си мисля, че ще изречеш. Не казвай, че искаш да ти бъда любовница.

И той не го направи.

Каза, че иска тя да роди детето му.

Алексей й обясни плана си, докато Фльор стоеше край мръсния тавански прозорец и гледаше покрива. Нещо розово лежеше върху керемидите – малкото телце на птиче голишарче, паднало навярно от едно от гнездата върху комините. Алексей обикаляше из таванската стая, пъхнал ръце в джобовете на халата, докато най-съвестно и подробно й излагаше плана си. Веднага щом тя забременее, той ще я отведе някъде да износи бебето, а когато роди, ще обяви, че е осиновил дете. Бебето ще носи неговата кръв, нейната кръв и кръвта на Флин.

Девойката се взираше в малкото голо телце. То никога нямаше да има шанс за живот, шанс да му поникнат пера.

Алексей я увери, че не е похотлив старец – ти го каза, татенце, не аз – и след като всичко приключи, двамата ще се върнат към предишните си отношения. Той ще бъде нежният любящ баща, какъвто винаги е искала да има.

— Ще наема адвокат – проговори Фльор, но гласът й прозвуча толкова сподавено, че думите излязоха като накъсан, неразбираем шепот. Наложи се да повтори. – Ще наема адвокат. Искам си парите.

Той се засмя.

— Наеми цяла армия адвокати, ако искаш. Ти сама подписа всички документи. Дори ти обясних най-подробно. Всичко е напълно законно.

— Искам си парите.

— Не се тревожи за пари, cherie. Утре ще ти купя всичко, каквото пожелаеш. Диаманти за пръстите ти. Изумруди, за да подхождат на очите ти.

— Не.

— Твоята майка веднъж остана сама – продължи той. – Без пари, без никакви перспективи за бъдещето. И бременна, макар че, разбира се, навремето аз не го знаех. Ти се нуждаеш от мен също толкова много, колкото майка ти някога.

Беше длъжна да го попита. Преди да излезе от тази стая, трябваше да попита. Само че отново плачеше и едва намери сили да изстиска от устните си думите, които я задушаваха.

— Какво знаеш за мен?

Въпросът й го озадачи.

— Какво знаеш за мен, което те кара да си мислиш, че ще извърша нещо толкова ужасно? – додаде със задавен глас. – Каква слабост съзираш? Ти не си глупав. Не би направил това скверно предложение, ако не мислеше, че има вероятност да го приема. Какво сбъркано има в мен?

Алексей сви рамене. Елегантен, но и малко жалък жест.

— Вината не е твоя, cherie. Обстоятелствата са те принудили, но ти би трябвало да разбираш, че не си нищо повече, освен красива украса. Ти нямаш никакви достойнства като личност. Ти не умееш да вършиш нищо.

Тя избърса носа си с опакото на ръката.

— Аз съм най-прочутият модел на света.

— Бляскавото момиче е творение на Белинда, cherie. Без нея ти ще бъдеш пълен провал. А дори и да успееш… Е, успехът няма да е твой, нали? Аз ти предлагам нов живот и ти обещавам, че никога няма да ти обърна гръб, няма да те изоставя. И двамата знаем, че това е най-важното за теб.

Алексей вярваше, че тя ще се съгласи. Фльор го виждаше в надменното изражение на лицето му. Той бе погледнал в нея, бе видял какво има там и бе решил, че тя е достатъчно слаба, за да приеме гнусното му предложение.

Със задавено ридание Фльор избяга от таванската стая, спусна се тичешком по стълбите и когато влетя в стаята си, превъртя ключа в ключалката и облегна гръб на вратата.

Не след дълго чу стъпките му по коридора. Той се спря пред вратата й. Тя стисна очи едва смееща да диша. Той закрачи отново. Фльор се плъзна надолу по вратата, седна на пода, притисна колене към гърдите и се сви на топка. Остана дълго така, заслушана в оглушителните удари на сърцето си, обгърната от черното покривало на нощта.

* * *

Ключът се превъртя безшумно в ключалката и Фльор пристъпи в музея. Пусна на пода сака и включи лампите върху панела. Дланите й бяха потни и тя ги изтри в джинсите, докато вървеше към малката стая с инструменти в дъното.

Всичко беше спретнато подредено, какъвто бе и самият той. Сякаш отново почувства пръстите му, докато докосваха гърдите й, и скръсти ръце пред тях. Заповяда си да се съсредоточи върху редиците инструменти. Най-после откри това, което търсеше. Вдигна го от тясната лавица и премери тежестта в ръката му. Белинда грешеше. Правилата бяха едни и същи за всички. Ако хората не спазват правилата, губят човешкия си облик.

Фльор затвори вратата и прекоси музея. Спря пред платформата, върху която стоеше „Роялът“. Светлините на тавана танцуваха като малки сияйни звезди върху лъскавата черна повърхност на автомобила. Колата бе внимателно обгрижвана. Алексей я бе завил с брезентово платнище и слама, за да не се повреди.