— Не бях го виждал от 1940 година. – Алексей повтори историята, която й бе разказвал безброй пъти. – Ние бяхме трима, cherie. Откарахме го в катакомбите на Париж и го увихме в брезент и слама. През цялата война не смеех да го доближа, страхувайки се да не ме проследят. Когато се върнах след Освобождението, колата бе изчезнала. Другите двама мъже, които знаеха за съществуването й, бяха убити в Северна Африка. Сега мисля, че германците са я намерили. Отне ми повече от трийсет години, за да я открия.

— Но как? Как го постигна?

— Десетилетия неуморно разследване, пари, раздадени на нужни и ненужни хора. – Той извади кърпичка от малкото джобче на сакото и избърса невидима прашинка от калника. – Сега е важно само едно – аз притежавам най-прекрасната колекция от чистокръвни „Бугати“ в света, а „Роял“ е диамантът в короната.

* * *

Доста по-късно, след като Алексей й показа всяка подробност от автомобила, тя се върна в стаята си, където я очакваше фризьорът. Мъжът не зададе никакви въпроси, но подстрига косата й съвсем късо, като заяви, че не може да направи нищо повече, докато не порасне. Тя изглеждаше ужасно, като затворничка – големи очи, с тъмни кръгове под тях, огромна глава и почти никаква коса. Независимо от това грозният й лик й доставяше някакво извратено удоволствие. Сега външността напълно съответстваше на вътрешното й състояние.

Алексей се намръщи, като я видя, и я изпрати отново в стаята да се гримира, но това не помогна особено. Двамата се разходиха край резиденцията и разговаряха за това, което ще правят, когато тя се почувства по-добре. Следобед Фльор подремна, на вечеря бодна малко от задушените телешки гърди, сетне двамата е Алексей се оттеглиха в кабинета му, за да послушат Сибелиус. Той държеше ръката й, докато музиката се лееше край нея, и някои от болезнените възли в душата й започнаха да се разхлабват. Колко бе глупава да се остави Белинда да я раздели от баща й през всичките тези години, но винаги бе позволявала на майка си да я манипулира и управлява живота й. Боеше се да й се опълчи дори за дреболии, за да не изгуби любовта й. Любов, която сега знаеше, че никога не бе имала в действителност.

Девойката облегна глава на рамото на Алексей и затвори очи. Вече не можеше да изпитва истински гняв към него. В своята болка най-после бе открила прошката. Той беше единственият човек в живота й, който нямаше да спечели нищо от обичта си към нея.

Същата вечер не можа да заспи. Откри старо шишенце със сънотворни таблетки на Белинда, глътна две капсули и се отпусна върху ръба на леглото. Най-лошо от всичко бе загубата на самоуважението. Беше позволила на Белинда да я води за носа, бе подскачала като доверчиво глупаво паленце, подчинявайки се на всяко желание на майка си. Обичай ме, мамо. Не ме напускай, мамо. А след това се появи Джейк. Тя си изгради ефимерни въздушни кули, отдаде се на сметни фантазии, убеди се, че и той изпитва любов към нея. Фльор се съсредоточи върху болката, чоплеше я като зараснала коричка на рана.

— Да не си болна, cherie?

Алексей стоеше на прага, завързвайки колана на халата си. Фльор никога не го бе виждала размъкнат или разрошен. Редеещата му стоманеносива коса бе грижливо вчесана, сякаш току-що се връщаше от бръснаря.

— Не, не съм болна.

— Приличаш на момче с тази ужасна обезобразена коса. Pauvre enfant. Лягай си.

Зави я, сякаш беше малко дете.

— Je t’aime, papa* – отрони тя тихо и стисна ръката му върху завивките.

[* Обичам те , татко (фр.). – Б.пр.]

Той докосна устните й със своите. Бяха изненадващо сухи и напукани.

— Обърни се. Ще ти разтрия гърба, ще ти помогне да заспиш.

Фльор се подчини. Беше толкова приятно. Ръцете му се плъзнаха под ризата и докато масажираше кожата й, тя усети как напрежението я напуска. Хапчетата за сън започнаха да действат и Фльор се унесе. Сънува Джейк и двамата се любеха. Джейк целуваше врата й, докосваше я през копринения плат на гащичките й.

* * *

След първите няколко дни в Париж Фльор постепенно влезе в обичайното русло. Спеше до късно, после слушаше музика или прелистваше списание. Следобед подремваше, докато някоя от прислужницата не я събудеше точно навреме, за да вземе душ и да се облече, преди Алексей да се прибере у дома. Понякога двамата се разхождаха из градините на имението, но ходенето я уморяваше и не стигаха твърде далеч. Нощем трудно заспиваше и Алексей разтриваше гърба й.

Фльор разбираше, че трябва да престане да се мотае в безцелно униние, но в момента не можеше да се върне в Щатите. Едва ли някой щеше да я познае в настоящия й вид, но ако се случеше, щеше да се наложи да се сблъска с репортери, а не можеше да го понесе.

Август отстъпи на септември. Белинда не спираше да звъни, а Алексей продължи да я заблуждава. Каза й, че Фльор сигурно е променила решението си за Гърция и според докладите на наетия от него детектив навярно е на Бахамите. Изнасяше й пространни лекции за провала й като майка и я разплакваше.

Фльор се замисли дали наистина да не замине за Гърция. Винаги бе харесвала островите. Би могла да си купи там къща и кон. Островите щяха да излекуват мъката й. Каза на Алексей, че би искала да изтегли част от парите си, които той управляваше, но той заяви, че са вложени в дългосрочни инвестиции. Фльор настоя да ги освободи. Алексей отвърна, че тя би трябвало да разбере, че това не е толкова просто, и добави, че тя не бива да се тревожи за пари. Щял да й купи всичко, което пожелаела. Тя му каза, че иска да си купи къща на егейски остров и кон. Той отвърна, че ще го обсъдят по-късно, когато тя се почувства по-добре.

Разговорът я притесни. Беше толкова просто да остави Алексей да се грижи за всичко. Сметките винаги бяха платени, а двете с Белинда винаги разполагаха с достатъчно пари.

Опита се да се насили да прави гимнастика. Един ден излезе през портите на „Рю дьо Биенфезанс“. На улицата я задмина един бегач с яркооранжева лента на главата. Фльор отдавна бе забравила какво означава да си изпълнен с толкова енергия. Постоя малко на тротоара, после се върна в къщата.

Същата нощ се събуди, плувнала в пот. Отново бе сънувала Джейк. Тя стоеше пред портите на манастира „Благовещение“ и гледаше как колата му се отдалечава. Отиде в банята да вземе хапчета за сън, но шишенцето беше празно. Преди две нощи бе глътнала последното. Отправи се към спалнята на Белинда, за да провери дали там няма. Пътьом видя мъждива светлина в дъното на коридора. Идваше откъм стълбата, водеща към таванските помещения. Изпълнена с любопитство, девойката се изкачи горе и се озова в най-странната стая, която бе виждала в живота си.

Таванът приличаше на небе – беше боядисан в синьо и по него се рееха пухкави бели облаци. Раздърпан парашут, изпуснат от едната страна, висеше над тясното желязно легло. Алексей седеше на дървен стол с права облегалка, с отпуснати рамене, втренчен в празната чаша в ръцете му. Белинда й бе казала, че Мишел живеел на тавана. Това сигурно е била неговата стая.

— Алексей?

— Остави ме сам. Махай се от тук.

Тя беше толкова погълната от собствените си страдания, че не бе помислила за болката на баща си. Коленичи до стола. Фльор никога не го бе виждала да пие много, но сега миришеше на алкохол.

— Той ти липсва, нали? – попита тя тихо.

— Ти нищо не знаеш за това.

— Зная какво означава да ти е мъчно за някого. Зная какво означава да ти липсва човек, когото обичаш.

Той вдигна глава и видът на студените му празни очи я изплаши.

— Твоите чувства са трогателни, но ненужни. Мишел е слабак и аз съм го изхвърлил от живота си.

Като мен – помисли си тя. – Както някога изхвърли мен.

— Тогава какво правиш в стаята му?

— Пих твърде много и си позволих да се отдам за кратко на самозаблудите. Ти би трябвало да ме разбереш най-добре от всички.

Думите му я засегнаха.

— Мислиш, че се самозаблуждавам?

— Разбира се. Ти издигна Белинда на пиедестал. А от мен сътвори бащата, който винаги си копняла да имаш.

Фльор усети как кръвта й се вледенява. Стана и разтри ръцете си.

— Не беше нужно да те сътворявам. През последните няколко години ти се държа прекрасно с мен.

— Аз бях такъв, какъвто ти искаше да бъда.

Внезапно я прониза желание да се върне в стаята си.

— Аз… отивам да си легна.

— Почакай. – Той остави празната чаша на масата. – Не ми обръщай внимание. Аз имам своя фантазия и не биваше да се присмивам на твоите. Мечтаех какво би било, ако Мишел беше достоен син, а не извратен слабак, който по-добре да не се бе раждал.

— Това е толкова средновековно разбиране – рече тя. – Милиони мъже са хомосексуалисти. Не е кой знае какво.

Алексей толкова рязко се надигна от стола, че тя помисли, че ще я удари.

— Ти нищо не знаеш за това! Нищо! Мишел е Савагар. – Баща й закрачи из стаята. Яростните му жестове и движения я плашеха. – Подобно отвратително безсрамие е немислимо за един Савагар. Това е кръвта на майка ти. Никога не биваше да се женя за нея. Тя беше единствената грешка в живота ми и аз така и не можах да се съвзема след този провал. Нейното безразличие и липсата на внимание извратиха Мишел. Ако теб те нямаше на този свят, тя щеше да му бъде истинска грижовна майка.

От устата му говореше алкохолът. Това не беше нейният баща. Трябваше да се махне, преди да чуе още нещо. Извърна се към вратата, но той се озова до нея.

— Ти изобщо не ме познаваш. – Алексей плъзна ръка по нейната. – Мисля, че сега трябва да поговорим. Смятах да бъда търпелив, но нещата прекалено се проточиха.

Тя се опита да отстъпи назад, но той не й позволи.

— Утре – изрече с треперещ глас. – Когато си трезвен.

— Не съм пиян. Просто пристъп на меланхолия. – Алексей сложи ръце на шията й и нежно прокара палец по ухото й. – Да можеше да видиш майка си, когато беше по-млада, отколкото си ти сега. Толкова изпълнена с живот и вяра… толкова страстна. И егоистична като дете. Аз имам планове за теб, cherie. Планове, които замислих, когато беше на шестнайсет, още в деня, когато те видях за пръв път.