Марсела притежаваше изискани маниери и елегантна осанка, за разлика от съпруга си Джони Гай, който имаше по-простоват и обикновен вид. Докато той се движеше наоколо с кутийка с портокалов сок в едната ръка и кубинска пура в другата, Марсела предлагаше любезно на гостите да опитат от ордьоврите – пушена сьомга, маринована в текила, канапе, украсено с ядивни листа от кактус, и бение, пълнени с хигроскопично отглеждани зеленчуци.

Фльор наблюдаваше тълпата над главата на Дик Спано, но Джейк не се виждаше никъде. Белинда бе притиснала в един ъгъл Кърк Дъглас. Актьорът я слушаше с леко развеселено изражение, докато тя несъмнено го бомбардираше с историята на всички филми с негово участие, някои от които той навярно вече бе забравил. Фльор отпиваше от питието си и се преструваше, че слуша събеседника си — актьор, изгряваща звезда, който се бе залепил за нея. Отвън се чуваше тътен на гръмотевици. После тълпата се раздели и тя зърна Джейк.

Беше дошъл с Лин и последния й любовник, режисьор на документални филми. Сърцето на Фльор се сви. Марсела Кели се спусна към Джейк и го поведе през тълпата, демонстрирайки най-важния си гост за вечерта. Фльор не можа да го понесе. Извини се на изгряващата звезда и се заключи в банята, където се облегна на вратата и си каза, че – каквото и да й струва – тази вечер ще се осланя единствено на гордостта си. Той щеше да я запомни облечена като Клеопатра, ухажвана от поредния холивудски красавец.

Най-сетне събра достатъчно сили, измъкна се от банята и се смеси с гостите. Дъждът трополеше по извитите двукрили прозорци. Огледа се и видя, че Джейк е изчезнал. Миг по-късно осъзна, че и Белинда не се виждаше никъде.

Би могло да е съвпадение, но тя познаваше твърде добре майка си и мигом й призля. Аз само правя това, което е най-доброто за теб, бебче. Ами ако Белинда е отгатнала чувствата на дъщеря си и е решила да се намеси? Фльор потръпна при мисълта.

Започна да я търси и промушвайки се между гостите, се придвижваше от стая в стая, докато в главата й се разиграваше въображаем разговор. Само й дай шанс, Джейк, и аз съм сигурна, че ти ще се влюбиш в нея също толкова силно, както и тя в теб. Двамата сте идеална двойка.

Фльор никога нямаше да й го прости.

След като обиколи напразно всички стаи на долния етаж, момичето се промъкна на горния етаж и макар че залови Лин и любовника й в доста неудобна поза, не можа да открие майка си. Тъкмо се канеше да се върне долу, когато чу шум откъм спалнята на Марсела Кели. Надникна вътре.

— Няма за какво повече да говорим. Да се върнем при гостите.

Беше гласът на Джейк. Сърцето й се качи в гърлото и Фльор пристъпи безшумно в спалнята.

— Само още две минути заради старите времена – примоли се Белинда. – Помниш ли колко се забавлявахме в онзи ужасен мотел в Айова? Никога няма да забравя онази сутрин.

Интимната нотка в гласа на Белинда сепна Фльор. Когато пристъпи по-навътре в стаята, зърна отраженията им във високото старинно огледало – Белинда в перлено розов костюм на „Карл Лагерфелд“ и Джейк в сако, което изглеждаше почти прилично. Стояха в нещо като ниша за обличане. Той скръсти ръце пред гърдите. Белинда протегна ръка и го докосна. Гърлото на Фльор пресъхна, когато видя ужасяващо нежното изражение на майка си.

— Навярно твоята мисия в живота е да разбиваш сърцата на жените от семейство Савагар – промълви тя. – Аз разбирам бунтовническия дух, затова от самото начало знаех, че не съм достатъчно специална за теб. Но Фльор е. Не го ли виждаш? Двамата си принадлежите, а ти разбиваш сърцето й.

Фльор заби нокти в дланите си.

Джейк се отдръпна от Белинда.

— Не го прави.

— Аз я изпратих при теб! – възкликна тя. – Аз ти я изпратих, а сега ти предаваш доверието ми!

— Доверие! Ти я изпрати при мен, за да спасиш петминутни кадри от един филм! Защото не искаше да свършат на пода в монтажната! Пет минути от скъпоценната кариера на Бляскавото момиче. Чукай дъщеря ми, Коранда, за да спаси моето бебче кариерата си. Това ми каза.

Стомахът на Фльор се присви болезнено.

— Не бъди лицемер – изсъска Белинда. – Аз спасих твоя филм.

— Филмът не беше чак толкова застрашен.

— На мен не ми изглеждаше така. Направих това, което трябваше.

— Да бе. Подхвърли дъщеря си в спалнята ми, за да получи магическото лекарство на мамичка. Я ми кажи нещо, Белинда. Това ли е твоят стил? Да пробваш първо ти любовниците на дъщеря си? Да ги преслушаш, за да си сигурна, че отговарят на стандартите ти, преди да ги пуснеш в леглото на бебчето си?

Стаята се завъртя около Фльор.

Презрението на Джейк сякаш възпламени въздуха.

— Що за жена си ти, по дяволите?

— Аз съм жена, която обича дъщеря си.

— Празни приказки. Ти дори не познаваш дъщеря си. Единственият човек, когото обичаш, си ти самата.

Той се извъртя и се озова лице в лице с отражението на Фльор в огледалото.

Фльор не помръдна. Болката в гърдите й я разкъсваше като ужасен и страшен звяр, отнемайки дъха й, превръщаше света в черна и грозна пустиня.

Джейк тутакси се озова до нея.

— Цветенце…

Белинда издаде тих сподавен звук.

— О, Господи! Бебчето ми! – Изтича към Фльор и сграбчи ръцете й. – Всичко е наред, мъничката ми.

Сълзи се стичаха по страните на Фльор. Тя ги избута и отстъпи назад – непохватно и вдървено, опитвайки се да избяга от ужасния звяр, вкопчил нокти в душата й.

— Не ме докосвайте! Да не е посмял някой от вас да ме докосне!

Лицето на Белинда се сгърчи.

— Миличка… позволи ми да ти обясня. Трябваше да ти помогна. Трябваше… Не разбираш ли? Можеше да съсипеш всичко – кариерата си, всичките си планове, нашите мечти. Сега си знаменитост. Правилата за теб са различни. Не го ли осъзнаваш?

— Млъквай! – изкрещя Фльор. – Ти си мръсна! И двамата сте мръсни!

— Моля те, бебче…

Фльор замахна назад и с все сила зашлеви майка си през лицето. Белинда извика и политна назад.

— Фльор!

Джейк се спусна към нея.

Тя стисна зъби и изръмжа като диво животно.

— Стой по-далеч от мен!

— Изслушай ме, Фльор.

Той протегна ръка към нея, но тя подивя и се нахвърли отгоре му, крещеше, риташе, удряше… Господи, искаше да го убие! Той се опита да улови ръцете й, но тя се отскубна и изхвърча от стаята, полетя надолу по стълбите. Десетки слисани лица се вторачиха в нея, докато тичаше през фоайето към вратата.

Дъждът заплющя върху нея. Искаше й се да бе лед – малки ледени остриета, които да се врежат в нея, да накълцат плътта и костите й на хиляди късчета, достатъчно малки, за да ги отмие навеки пороят. Вдигна мокрите поли на роклята и хукна надолу по извитата алея за коли. Каишките на сандалите се впиваха в краката й, подметките се плъзгаха върху мокрия асфалт, но тя не спря. Затича за по-напряко през тревата към външния портал.

Фльор чу, че Джейк бяга след нея, викайки името й през дъжда, и хукна още по-бързо. Косата й се бе залепила за бузите. Той изруга и тропотът от стъпките му се усили. Сграбчи я за рамото и тя изгуби равновесие. Препъна се в мократа коприна и двамата паднаха, както през онзи първи снимачен ден пред фермерската къща.

— Престани, цветенце. Моля те, спри се. – Притегли я в прегръдките си и я притисна здраво към гърдите си върху просмуканата от дъжда земя. Пръстите му се вплетоха в мократа й коса, а дишането му бе тежко и накъсано. – Не можеш да си отидеш просто така. Позволи ми да те заведа у вас. Позволи ми да ти обясня.

Тя бе повярвала, че той я желаеше през онази нощ. Малката бежова рокля и комбинезонът с телесен цвят, и блестящите златни халки, полюшващи се от ушите й… Всичко е било подбрано от Белинда. Майка й я бе изпратила при него в сценичен костюм.

— Махни си ръцете от мен!

Той я стисна още по-силно и я обърна с лице към него. Сакото му бе пропито с вода и кал. Дъждът се стичаше на поточе по изсечените скули.

— Изслушай ме. Това, което чу, не е цялата история.

Тя оголи зъби като малко зверче.

— Бил ли си любовник на майка ми?

— Не… – Джейк плъзна палци по страните й. – Тя дойде в стаята ми, но аз спрях. Аз не съм…

— Тя е написала онази бележка! Тя ме е изпратила при теб, за да ме любиш!

— Да. Но това, което се случи онази нощ, беше само между нас двамата.

— Негодник! – Тя замахна с юмруци към него. – Не се опитвай да ме убеждаваш, че си ме завел в леглото, защото си се влюбил в мен!

Той улови китките й.

— Цветенце, има различни видове любов. Аз много те харесвам и държа на теб. Аз…

— Млъквай! – Фльор отново се опита да го удари. – Аз те обичах! Обичах те с цялото си същество и не желая да слушам тъпите ти дрънканици! Пусни ме!

Джейк охлаби хватката си и бавно я пусна. Тя се изправи, олюлявайки се. Мократа й коса висеше на сплъстени кичури около лицето, думите й излизаха на пресекулки.

— Ако наистина искаш да ми помогнеш… намери Лин. А след това задръж Белинда по-далеч от мен. За час. Задръж я по-далеч от мен… най-малко за час.

— Цветенце…

— Направи го, копеле. Заслужавам поне това.

Двамата стояха под дъжда, гърдите им тежко се повдигаха, водата се стичаше от косите им. Той кимна и закрачи към къщата.

Лин закара Фльор у тях, без да задава въпроси. Не искаше да я оставя сама, но Фльор й обеща, че веднага ще си легне. Веднага щом Лин замина, девойката нахвърля някакви дрехи в най-големия куфар, съдра от себе си съсипаната рокля и се напъха в първите попаднали джинси. Джейк и Белинда бяха заговорничели против нея, бяха я използвали… А тя ги бе улеснила. Запита се дали са говорили за нея, докато са отмаряли в леглото, Джейк й бе казал, че не са стигнали докрай, но са отишли достатъчно далеч. Мисълта бе толкова отвратителна, че й се повдигна.

Затвори куфара, обади се на аерогарата и си запази билет за следващия полет до Париж. Оставаше й да свърши само още нещо, преди да замине…