— Сега най-после мога да видя всичко, което в петък толкова се старах да не гледам.

— Зная какво се опитваш да направиш, но аз няма да ти позволя. Няма да ти разреша да превърнеш това преживяване в нещо гадно и ужасно.

— Нямам представа за какво говориш.

Тонът му бе рязък и груб.

Фльор сви ръце в юмруци.

— Опитваш се да го съсипеш. Искаш да изглежда маловажно.

— То е маловажно. – Матракът хлътна под тежестта му. Покри тялото й със своето и пъхна ръка помежду им, за да свали бикините й. – Ние се забавляваме. Това е всичко. – Пръстите му напипаха съкровеното й място, докосването му бе почти безстрастно. – Харесва ли така?

— Престани!

— Как го предпочиташ? Бързо? Бавно? Кажи ми как го искаш, бейби.

— Искам цветя – прошепна девойката. – Искам да докосваш тялото ми с цветя.

По тялото на Джейк пробягнаха тръпки. Претъркули се от нея, изруга приглушено, изпъна се по гръб и впери поглед през таванския прозорец в нощното небе отвън. Тя изобщо не го разбираше.

— Защо искаш да ме нараниш?

Той се пресегна и докосна ръката й.

— Ако бях по-добър човек… но аз не съм. – Извърна се към нея и плъзна нежно пръсти по извивката на рамото й. – Добре, малката ми — прошепна. – Повече никакви игри и преструвки. Да го направим както трябва.

Устата му намери нейната с мека, нежна целувка, която разтопи студа в душата й. Не приличаше на целувките им пред камерата. Носовете им се чукнаха. Той отвори уста и засмука нейните устни бавно и сладко. Езикът му проникна през бариерата на зъбите и тя го докосна със своя език. Беше влажен, грапав и съвършен. Фльор обви ръце около раменете му и го придърпа към себе си, за да чуе туптенето на сърцето му до гръдта й.

Най-после той се отдръпна. Пръстите му се заиграха с косата й, а очите му я изпиваха нежно.

— Нямам цветя – отрони той, – но ще те докосвам с нещо друго.

Сведе глава и улови зърното й между устните си. То набъбна под езика му и тя простена, когато по тялото й се разляха вълни на удоволствие.

Като ленив каубой, разполагащ с цялото време на света, Джейк обхождаше тялото й с ръце. Целуваше корема й, докато милваше бедрата й, разпалвайки пламъци във всичките й тайни кътчета. Сетне вдигна коленете й и гальовно ги раздалечи.

Лунната светлина струеше през таванския прозорец, чертаейки сребристи сенки по гърба му. Пръстите му си играеха с копринената паяжина от къдрави косъмчета. После той нежно ги разтвори.

— Цветни венчелистчета – прошепна. – Открих ги.

После се наведе и я покри с меката си кадифена уста.

Усещането бе божествено непознато. Фльор извика името му, но не знаеше дали мислено, или на глас. Вихрени спирали на удоволствие се изстреляха в нея, разпръсквайки искрящи огнени кълба, които блестяха все по-ярко и жарко, готови всеки миг да избухнат.

— Не…

Сподавеният й вик го накара да вдигне глава, ала тя не знаеше как да му каже, че не желае да лети сама. Той се усмихна и плъзна тяло до нейното.

— Отказваш ли се? – промърмори с чувствен, насмешлив и абсолютно неустоим глас.

Тя почувства очертанията на могъщия, набъбнал член, притиснат до бедрото й, и пъхна ръка под ластика на слиповете. Беше гладък и твърд като изваян от мрамор и той издаде тихо стенание, когато пръстите й се стегнаха около него.

— Какво става, каубой? – прошепна Фльор. – Не издържаш ли?

Дишането му стана накъсано.

— Не ми… действа… изобщо.

Тя се засмя и се надигна, за да го види по-добре. Косата и бръсна гърдите му. Фльор смъкна слиповете му и го докосна, нетърпелива да провери реакцията му. Тук… тук… тук отново. Погали го с върха на пръста си, после с възглавничката на палеца, с кичур коса. Накрая го докосна с върнаха на езика си.

Викът му бе дрезгав и дълбок.

Тя го ближеше като котка, от дълбините й бликна необятна изгаряща радост, когато усети властта си над този мъж. Пръстите му се впиха в раменете й и той я придърпа към гърдите си.

— Отказвам се – изхъхри Джейк и захапа долната й устна.

— Пораженец – промърмори тя.

Пръстите му се протегнаха към гърдите й и стиснаха зърното.

— Май е време да ти напомня кой е господарят.

— Късмет.

Фльор докосна кривия му зъб с върха на езика си.

— Явно дамата не е от схватливите ученици. – Джейк отново я покри с тяло. – Разтвори се, малката. Сега ще познаеш своя господар.

И тя се разтвори с радост, изгаряща да го приеме. Да го обича. Засмя се срещу искрящите му сини очи, забулени от желание.

Джейк чу сладкия женски стон, извиращ от глъбините на гърлото й, който обгори краищата на душата му. Взрян в очите й, той я умоляваше безмълвно да не му се отдава докрай, ала тя му се усмихваше с цялата си любов и нежност. Безкрайното обожание, озарило лицето й, сякаш го разкъса на две. Със силен тласък проникна в нея. Не очакваше, че ще е толкова тясна. Не очакваше…

Тя нададе тих вик.

— Най-после – прошепна…

Това можеше да означава всичко, но Джейк усети как стомахът му се свлече в петите.

— Цветенце… мили Боже…

Понечи да излезе, но тя заби пръсти в задника му.

— Не! – извика. – Ако го направиш, никога няма да ти го простя.

Джейк искаше да отметне глава и да излее в яростен рев целия гняв заради глупостта си. Въпреки лъжите на Белинда и фалшивите хвалби на Фльор, той трябваше да знае, че тя е девствена. Трябваше да я изплаши до смърт, за да побегне, накъдето й видят очите от тук, както възнамеряваше. Но не, покварата на невинни девици бе негова специалност, а той беше такъв проклет егоист.

Джейк почувства как безкрайните й великолепни крака се обвиват около кръста му, увличайки го все по-надълбоко, макар че навярно я болеше. Нямаше сили да я нарани още повече, като се отдръпне. Призова цялата си воля и замря в нея, давайки й възможност да привикне с големината му.

— Прости ми, цветенце. Не знаех.

Тя размърда бедра, опитвайки се да го привлече по-навътре.

Той помилва косата й, нежно поигра с устните й.

— Отдъхни минутка, не бързай – прошепна.

— Аз съм добре

Той се питаше как може да остава толкова твърд и възбуден в нея. Джейк Коранда, кралят на мерзавците. Все още твърд като копие. Пронизал с него детето с големите очи.

Зарови глава във врата й, преплете пръсти в косата й и започна да се движи внимателно в нея. Тя потрепери. Пръстите й се впиха в рамене му.

Той спря.

— Боли ли?

— Не – пророни тя задъхано. – Моля те…

Той се отдръпна, за да види лицето й. Клепачите й бяха стиснати, устните разтворени, но не от болка, а от страст. Джейк повдигна бедра и нахлу по-дълбоко в нея. Веднъж… втори път… Наблюдаваше я как се топи от удоволствие под него.

После я успокояваше, докато тя се разтърсваше от сладостните вълни на оргазма. Най-после очите й се отвориха. Погледът й бе мътен, но постепенно се проясни. Тя промърмори нещо, което той не разбра, сетне му се усмихна.

— Прекрасно – прошепна.

Джейк не можа да сдържи усмивката си.

— Радвам се, че си доволна.

— Не съм си представяла, че ще бъде толкова… толкова…

— Скучно?

Тя се засмя.

— Уморително? – продължи да подсказва Джейк.

— Не точно тези думи търся.

— Какво ще кажеш за…

— Изумително – предложи тя. – Вълшебно.

— Цветенце?

— Да?

— Не зная дали си забелязала, но ние още не сме свършили.

— Ние не сме… – Очите й внезапно се разшириха. – О.

Той видя как блаженството върху лицето й бе изместено от смущение.

— Аз… извинявай – заекна момичето. – Не исках да бъда такава недосетлива свиня или нещо подобно. Не знаех… искам да кажа…

Гласът й заглъхна нещастно.

Той подръпна с устни крайчеца на ухото й.

— Сега можеш да подремнеш малко, ако искаш – прошепна. – Почети книга или нещо от този род. Аз ще се опитам да не те притеснявам.

Отново започна да се движи в нея. Усети как тялото й се отпусна, а сетне отново започна да се напряга. Пръстите й се вкопчиха в гърба му. Тя беше толкова мека и податлива, толкова сладка…

— О! – прошепна Фльор, – сега ще се случи пак, нали?

— Можеш да се обзаложиш.

Миг по-късно двамата полетяха отвъд безкрая на света.

— Няма да ме убедиш, че се гневя напразно.

— О, я стига, Калибър!

* * *

Фльор се събуди малко след два сутринта и откри, че е сама в леглото. Нахлузи набързо бикините си и черния пуловер на Джейк с отрязаните ръкави, сетне се отправи към кухнята, където го завари да се наслаждава лакомо на голяма купа, накамарена догоре със сладолед. Започна да й крещи още щом я съзря и оттогава не бяха спрели да се дърлят.

— Трябваше да ми кажеш, преди да го направим.

Той пусна чинията в умивалника и завъртя крана.

— Да го направим? Притежаваш истинска дарба за себеизразяване. Когато пораснеш, трябва да станеш писател. И кога ще стане това? Когато станеш на петдесет?

— Не ми се прави на голяма умница и не ми пробутвай остроумията си. Не беше редно, цветенце, да не ми кажеш, че си… новобранка.

Тя му се усмихна сладко.

— Боиш се, че на сутринта няма да те уважавам?

Тя ставаше все по-добра в словесната размяна на саркастични остроумия, но искаше той да престане да спори и да я целуне. Започна да отваря напосоки чекмеджетата, търсейки някакъв ластик.

— По дяволите, цветенце! Нямаше да бъда толкова груб!

— Груб ли беше? Сигурно се шегуваш. Можех да те поема със затворени очи.

Откри един ластик и върза косата си на опашка високо на тила. После отиде в дневната и взе няколкото дебели квадратни свещи, които бе видяла на масата.

Той я следваше по петите, като че ли беше немирно хлапе, което трябва постоянно да се надзирава.

— Какво правиш?