— Сигурна ли си в това? Действително ли вярваш, че тя мисли само за твоето благополучие?

— Да, вярвам. – Фльор нямаше да позволи на никого, освен на себе си, да критикува майка й. – Зная колко е важна сцената с Мат и Лизи. В понеделник наистина ще опитам отново. Ако се постарая както трябва…

— А в петък не се ли постара? Стига, хлапе. Говориш с чичо Джейк.

Тя скочи от дивана.

— Не го прави! Ненавиждам, когато се държиш така. Аз не съм дете и ти не си ми чичо.

Внезапно очите му се присвиха и челюстта му се стегна.

— Нужна ни е жена, която да изиграе Лизи. А вместо това сме наели едно дете.

След тези думи тя би трябвало да се срине, да се разпадне на милион парченца и да излети от дома му, обляна в сълзи. Но й се сториха преднамерено жестоки. Фльор се втренчи изучаващо в това грубо, изсечено лице. Почувства в гърдите си прилив на някаква примитивна сила и се изпълни с трепетно вълнение. Той не я гледаше, както се гледа дете. Изпод полуспуснатите клепачи в сините му очи проблесна нещо, което не бе съзирала никога досега, нещо, което лесно можеше да разпознае, защото толкова отдавна я изгаряше. Въпреки враждебността си Джейк я желаеше.

Кожата й настръхна. В този миг Фльор разбра всичко, което бе разбрала героинята й Лизи. Знаеше точно какво дава сила на Лизи.

— Единственото дете в тази стая – пророни тя тихо – си ти.

Констатацията никак не му се понрави.

— Не си играй игрички с мен. Играл съм ги с най-добрите от висшата лига и повярвай ми, ти все още си в юношеския отбор.

Джейк нарочно се опитваше да я засегне и й хрумваше само една причина за това – да я накара да побегне от тук презглава. Тя се облегна удобно и плъзна пръсти през косата си.

— Нима?

— Внимавай, цветенце. Не прави нищо, за което после ще съжаляваш, особено когато си с тази рокля.

— Какво ми е на роклята? – усмихна се девойката.

— Не се заигравай с мен, става ли?

— Как бих могла да го направя? – попита тя с престорена невинност. – Аз все още съм в юношеския отбор, забрави ли?

Веждите му се смръщиха застрашително.

— По-добре да те откарам до Мороу Бей. Там има приятен хотел, където можеш да отседнеш.

Снимките на „Затъмнение в неделя сутрин“ щяха да свършат след две седмици и тя може би нямаше да го види никога повече. Ако искаше да му докаже, че е жена, сега бе нейният шанс, когато бе облечена в тази глупава секси рокля, създаваща илюзия, че е гола, разкриваща краката й, от които той не можеше да откъсне поглед. Бе видяла страстта в очите му. Страстта на мъж към жена. Изправи се и се приближи до прозореца. Косата й се разпиля върху раменете, златните халки се разлюляха, а малката плетена рокля очерта съблазнително бедрата й.

— Изглеждаш ми изнервен. Има ли причина?

— Може би защото тази вечер не ми се струваш толкова грозна както друг път, цветенце. – Гласът му сякаш дереше гърлото. – Мисля, че е по-добре да си вървиш.

Фльор призова на помощ всичките си номера на прочут модел. Облегна се на стъклото, изви сластно бедра и протегна крака.

— Ако искаш да си тръгна… – сви едното коляно и роклята се вдигна нагоре, разкривайки вътрешната страна на бедрата й, – …ще трябва да ме заставиш.

Като че ли нещо в него се скъса. Джейк тръшна със замах чашата върху бара също както правеше във филмите.

— Искаш игрички? Добре, бейби. Да поиграем.

Запристъпва към нея и тя със закъснение си припомни, че това не беше филм, а реалността. Заповяда си да се махне от пътя му, ала той я сграбчи, преди да успее да направи и крачка, бедрата й се удариха о прозореца. Ръката му се вкопчи в рамото й.

— Ела, хлапе – прошепна Джейк, – покажи ми какво имаш.

Сведе глава и впи устни в нейните. Зъбите му се забиха в долната й устна, когато разтвори насила устата й. Тя почувства вкуса на уиски и се опита да си напомни, че това е Джейк. Ръцете му нахлуха под роклята, смъкнаха гащичките и обхванаха голите полукълба. Когато я дръпна грубо към гърдите си, новопридобитата й сила се стопи.

Той бутна по-нагоре роклята и ципът на джинсите му одра голата кожа на корема й. Езикът му нахлу в устата й. Беше твърде яростен. Тя мечтаеше за тиха музика и красиви цветя. Копнееше за нежно сплетени тела, а не за тази животинска атака. Опря длани о гърдите му и го бутна.

— Спри.

Хрипливият му глас и накъсаното дишане едва не я оглушиха.

— Това искаше, нали? Искаш да се отнасям с теб като с истинска жена.

— Като с жена, а не с проститутка.

Любовникът от сънищата й се изпари. Тя се отскубна от него и се запрепъва към входната врата, сломена от отчаяние. Искаше по-скоро да се махне от тук, преди да е избухнала в сълзи. Но си спомни за чантата си на дивана. Вътре бяха ключовете от колата. Върна се да ги вземе и го видя, че вдига телефонната слушалка.

Похотливият насилник бе изчезнал. Джейк изглеждаше уморен и тъжен. Фльор се вгледа по-внимателно в лицето му, опитвайки се да го види с разума, а не с нараненото си сърце. Внезапно й се стори прозрачен като една от стъклените стени на тази невероятна къща.

— Имате ли свободен апартамент за тази вечер? – говореше Джейк делово в слушалката.

Тя се приближи до него, забравила за чантата и ключовете.

Джейк бе вперил очи в камината, за да не я гледа.

— Да. Да, това е чудесно. Не, само за една нощ…

Фльор измъкна слушалката от ръката му и я остави върху вилката.

Джейк не беше от мъжете, които толкова лесно може да бъдат изненадани. Беше надянал враждебността като дреха, която не му прилягаше.

— Не ти ли стига за тази вечер?

Фльор го погледна право в очите.

— Не – промълви тихо. – Искам още.

Пулсът му затуптя в гърлото.

— Не знаеш какво правиш.

— Никой не е твърдял, че си най-великият актьор на света, но това представление беше бездарно дори за теб. Големият лош Калибър се опитва да подплаши доброто момиче – подкачи го тя незлобливо.

Джейк прокара пръсти през косата си.

— Престани. Просто спри дотук.

— Ти си страхливец. Не ти стига кураж.

— Ще те закарам до хотела.

— Ти ме желаеш – рече тя, като че ли не го бе чула. – Зная, че ме искаш.

Той стисна челюсти, но когато заговори, гласът му беше равен и спокоен.

— След като се наспиш добре…

— Искам да спя тук.

— Ще дойда да те взема утре сутринта и ще отидем да закусим. Какво ще кажеш?

Фльор нацупи кокетно устни.

— Леле, чичо Джейк, това звучи супер. Ще ми купиш ли и захарно петле?

Лицето му потъмня от гняв.

— Колко още съм длъжен да изтърпя? Какво, по дяволите, искаш от мен?

— Искам да спреш да се опитваш да ме пазиш.

— Ти си дете, дявол да го вземе! Трябва да бъдеш пазена.

— Всички тези приказки за хлапето и по-малката сестричка вече се изтъркаха, Джейк. Наистина се изтъркаха.

— Върви си, Фльор. Моля те. За твое собствено добро.

Нямаше да понесе още някой да й казва кое е най-доброто за нея, особено Джейк.

— Аз ще реша това. – Опита се да прикрие болката, раздираща сърцето й. – Искам да ме любиш.

— Не проявявам интерес.

— Лъжец.

Тя долови точния момент, когато спечели. Главата му се стрелна нагоре, устните му се свиха в тънка черта.

— Добре тогава. Да видим колко си корава. – Стисна ръката й и почти я повлече към рампата. Изкачиха се по наклонената платформа, минаха под една арка, после по друга рампа. Тя искаше да не бързат толкова.

— Джейк…

— Млъквай, става ли?

— Искам да…

— А аз не.

Въведе я в главната спалня с огромно легло, каквото Фльор никога досега не бе виждала. Беше разположено върху подиум, точно под голям тавански прозорец. Джейк я вдигна на ръце, също като в сънищата й, изкачи двете стъпала и я хвърли безцеремонно върху атлазената покривка в черно и сиво.

— Последна възможност, цветенце – изръмжа заплашително. – Преди да сме стигнали там, откъдето няма връщане.

Фльор не помръдна.

— Добре, хлапе. – Джейк вдигна ръце и изхлузи пуловера. – Време е да си поиграеш с големите момчета.

Пръстите й се вкопчиха в покривката.

— Джейк…

— Да?

— Плашиш ме.

— Страхотно.

Той продължаваше да се опитва да я изплаши и смъкна джинсите. След секунди се изправи в долния край на леглото, облечен само в чифт черни слипове. Фльор съжали, че не носеше успокояващи бели боксерки или нещо по-широко като избелелите му плажни шорти. Десетки пъти бе виждала гърдите му, но не и корема. Беше плосък и стегнат, с изваяни мускули. Погледът й се спря върху впечатляващата издутина отпред, която твърде малките и тесни слипове не успяваха да скрият.

— Много си облечена.

Той искаше тя да се откаже, но Фльор нямаше да отстъпи. Джейк трябваше да разбере колко е корава.

Ръката му се обви около глезена й и смелостта започна да я напуска. Той развърза единия сандал и го изу, след миг и другият го последва. Очите му жадно изпиваха тялото й. Тя се измести на лакти нагоре към възглавниците, опитвайки се да се отдалечи от него. Джейк изглеждаше толкова зловещ.

— Не искам да става по този начин – едва чуто пророни момичето.

Погледът му докосна гърдите й, бедрата, плъзна се надолу по краката.

— Много лошо.

Той се наведе напред и дръпна връзката на роклята.

— Предпочитам да не…

Джейк я сграбчи за раменете и я дръпна, за да застане на колене.

Фльор преглътна.

— Мисля, че ние първо трябва…

Той изхлузи със замах роклята през главата й.

— Писна ми да играя доброто момче с теб. От деня, в който се срещнахме…

Протегна ръка към края на комбинезона.

Тя избута ръката му.

— Не и така. Не искам да става по този начин.

— Сега играем по правилата на възрастните.

Затегли комбинезона и след секунда го освободи от косата й. Фльор беше на колене в леглото, само по гащички и златните халки на ушите.