Белинда взе бележник с чисто бели листове и екземпляр от сценария на Фльор, в който Джейк бе нахвърлял бележки по полетата. Разбира се, крайният продукт нямаше да издържи по-внимателен оглед, но беше достатъчно правдоподобен. Утре щеше да приведе в действие и останалата част от плана си.

* * *

Фльор прекара по-голямата част от съботния ден на седлото, но ездата не успя да заличи случилото се. Хората зависеха от нея, а тя ги бе разочаровала. В понеделник щеше да е още по-зле. Какво щеше да прави, когато най-после се съблече и трябва да се люби с Джейк?

Когато се прибра, завари Белинда да се пече край басейна. Майка й сигурно бе научила какво се бе случило в петък и момичето се подготви за кръстосан разпит, но Белинда само й се усмихна.

— Хрумна ми фантастична идея. Поплувай малко, за да се разхладиш, а после предлагам да се наконтим и да излезем да вечеряме навън. Само ние двете. В някой ужасно скъп ресторант.

Фльор не беше гладна, но нямаше желание да прекара съботната вечер на дивана, тънейки в унило самосъжаление. Освен това двете с Белинда имаха нужда да прекарат малко време заедно, без да е свързано с работата.

— С удоволствие.

Облече банския, поплува малко, после взе душ. Когато излезе от банята, Белинда бе приседнала на леглото и я чакаше. Елегантният плетен кремав костюм подчертаваше блестящата руса коса на майка й.

— Днес ходих на пазар – подхвана тя. – Виж какво ти купих.

Върху леглото бе разстлана много къса бежова рокля, изплетена от фини нишки, в комплект със сатенен комбинезон и дантелени бикини в телесен цвят. Никакъв шанс да остане незабелязана в това одеяние. Краката й щяха да са изцяло на показ, а с комбинезона в телесен цвят под широката плетка на роклята щеше да изглежда като гола. Но не можеше да откаже подаръка на Белинда.

— Благодаря. Страхотна е.

— Погледни и това. – Белинда отвори кутия за обувки и извади чифт сандали танк на ивици в бонбоненорозово, с панделки на глезените. – Ще бъде суперзабавно.

Фльор се облече и както предполагаше, цялата бе плът и крака. Белинда вдигна косата й, окачи златни халки на ушите и добави няколко капки парфюм.

— О, за малко да забравя. – Взе от малката масичка един плик. – Това ми се стори доста странно. Намерих го в пощенската кутия. Адресирано е до теб, но няма марка. Някой сигурно го е донесъл на ръка.

Фльор везе плика. Отпред бе напечатано само името й. Разкъса го и откри вътре два бели листа, откъснати от бележник. Горният лист бе изписан с неравен почерк.

Скъпа Фльор,

Минава полунощ, у вас не свети, затова ще оставя това в пощенската кутия с надеждата, че ще го намериш в събота сутринта. Трябва да те видя на всяка цена. Моля те, цветенце, ако поне малко държиш на мен, ела в къщата ми в Мороу Бей веднага щом получиш писмото. Пътят дотук с кола е около три часа. Прилагам карта. Не ме разочаровай, хлапе. Нуждая се от теб.

С обич, Джейк

П. С. Не казвай на никого за това. Дори на Белинда.

Фльор остана втренчена в бележката. Трябвало е да го получи преди часове. Ами ако нещо се е случило? Сърцето й забумтя. Той се нуждаеше от нея.

— От кого е? – полюбопитства Белинда.

Фльор се взря в последния ред.

— От… от Лин. Някакъв проблем. Трябва веднага да отида при нея.

— Къде ще ходиш? Вече е късно.

— Ще ти се обадя.

Момичето грабна чантата си. Изтича от къщата в гаража. Жалко, че той не бе оставил телефонния си номер, за да му позвъни и да му каже, че тръгва към него.

През целия път до Мороу Бей се опитваше да си представи какво се е случило. Как й се искаше да вярва, че Джейк най-после е осъзнал, че тя не му е безразлична, и с всеки изминат километър надеждите й нарастваха. Може би петъчните събития го бяха накарали да се осъзнае и да престане да гледа на нея като на по-малка сестра.

Минаваше единайсет, когато мина през Мороу Бей и откри на картата отбелязаната отбивка за дома му. Шосето беше пусто и Фльор шофира почти десетина минути, преди да види пощенската кутия, която бе следващата отметка върху картата. Покритият с чакъл път, извиващ се нагоре по хълма, бе стръмен и тесен, с високи борове и гъсти шубраци от двете страни. Накрая видя светлините.

Къщата от стъкло и бетон сякаш бе изникнала от голия склон на хълма. Слабо осветена алея за коли се извиваше към нея. Тя паркира и слезе от колата. Въздухът миришеше на сол и дъжд, а вятърът подхвана косата й.

Той навярно бе чул шума от двигателя, защото предната врата се отвори тъкмо когато Фльор посегна към звънеца. Светлината, падаща зад гърба му, освети високото му стройно тяло.

— Цветенце?

— Здравей, Джейк.

Фльор чакаше Джейк да я покани да влезе, но той стоеше на прага и се мръщеше насреща й. Беше с джинси и облечен наопаки черен пуловер, с отрязани до лактите ръкави. Изглеждаше изтощен. Лицето му бе изпито и небръснато, а скулите се очертаваха повече от обичайното. Ала тя долови в лицето му нещо друго, освен умора, нещо, което й напомни за първия ден на снимачната площадка, когато го гледаше как удря Лин. Видът ме беше груб и заплашителен.

— Може ли да ползвам банята? – попита тя нервно.

За миг й се стори, че той няма да я пусне в дома си. Накрая сви уморено рамене и отстъпи настрани.

— Никога не споря със съдбата.

— Какво?

— Нищо, влизай.

Фльор никога не бе виждала подобен интериор. Големи бетонни ъгли разделяха вътрешността на отделни помещения, а наклонени плоскости заменяха стълбите. Стъклените стени и откритите пространства размиваха границите между дома и външния свят. Дори цветовете бяха като тези отвъд стените: оловни като океана, бели и сиви като скалите и камъните.

— Много е красиво, Джейк.

— Банята е там долу, под онази рампа.

Тя го погледна нервно. Нещо никак не беше наред. Докато вървеше в указаната посока, Фльор зърна кабинет, чиито стени бяха опасани от лавици с книги и голяма стара дървена маса с пишеща машина. Подът бе осеян със смачкани на топки листове. Няколко се бяха изтъркаляли до рафтове.

Девойката затвори вратата зад гърба си и се огледа. Огромната баня приличаше на пещера, облицована с черни и бронзови плочки. Широка вана бе вкопана в пода до стъклената стена, надвиснала над края на стръмна скала. Всичко в помещението беше твърде голямо: ваната, душ кабината, изрязана в стената, дори двойната мивка.

Зърна отражението си в огледалото и се отврати от това, което видя. Заради комбинезона в телесен цвят изглеждаше, сякаш бе гола под плетената рокля. Но после си припомни строгото и неприветливо изражение на Джейк, когато й отвори вратата, и реши, че роклята може би не е чак толкова ужасна. Определено тази вечер не приличаше на по-малката му сестричка. Бляскавото момиче бе дошло да навести Птичаря Калибър.

Когато тя излезе, Джейк седеше в дневната с чаша в ръка, пълна с течност, която приличаше на чисто уиски.

— Мислех, че пиеш само бира – отбеляза Фльор.

— Точно така. Всякакъв друг алкохол ме превръща в избухлив пияница.

— Тогава защо…?

— Какво правиш тук?

Тя се втренчи смаяно в него. Той не знаеше. В този миг всичко стана ужасяващо ясно. Джейк не бе написал бележката. Страните й пламнаха от смущение. Как можа да бъде такава глупачка и да повярва, че той се нуждае от нея? Винаги виждаше само това, което й се искаше. Не знаеше какво друго да направи, освен да бръкне в чантата и да му подаде бележката.

Секундите се нижеха, докато погледът му пробягваше набързо по листа. Мислите й запрепускаха. Да не би това да беше някаква шега? Но кой би могъл да измисли подобно нещо? Мигом си помисли за Лин. Партньорката й във филма беше единственият човек, който подозираше за чувствата на Фльор към Джейк, а Лин обичаше да се прави на сватовница. След като се измъкне от тази каша, Фльор щеше да я убие. А после ще убие и себе си.

— Шибана доставка на ръка. – Джейк смачка бележката и я хвърли към незапалената камина. – Изпързаляли са те. Това не е моят почерк.

— Току-що го осъзнах. – Тя прокара пръсти по дръжката на чантата си. – Сигурно някой е решил да се пошегува. Не много удачно.

Той рязко пресуши чашата. Погледът му пробяга по късата плетена рокля, задържа се върху гърдите й, сетне се плъзна по краката. Джейк никога не я бе гледал така, сякаш най-после бе разбрал, че тя е жена. Тя усети лека промяна в съотношението на силите между тях и смущението й започна да се стопява.

— Какво не беше наред в петък? – попита той. – Срещал съм актриси, които не обичат да се събличат пред камерата, но никога не съм виждал нещо подобно на това, което стана с теб.

— Много непрофесионално, нали?

— Да кажем само, че завинаги провали шансовете си за кариера като стриптийзьорка. – Той се приближи до бара от дърво и камък и напълни отново чашата с уиски. – Разкажи ми по-подробно.

Фльор седна на дивана, издаден от стената, и подви крака под себе си. Малката плетена рокля се вдигна по-нагоре по бедрата й. Това не убягна от погледа му. Тя видя как той отпи солидна глътка от чашата.

— Няма много за разказване – сви рамене Фльор. – Просто не ми харесва, това е всичко.

— Да се събличаш или животът изобщо?

— Не ми харесва тази работа. – Тя пое дълбоко дъх. – Не обичам да играя, не обичам да се снимам в киното.

— Тогава защо го правиш? – Джейк се облегна на бара. Ако на главата си имаше прашна каубойска шапка и полирани месингови скоби на токовете на ботушите, щеше да бъде живото въплъщение на Птичаря Калибър. – Няма значение. Беше глупав въпрос. Белинда те използва.

— Белинда иска само това, което е най-доброто за мен, но понякога мечтите се преплитат и объркват – почувства се длъжна Фльор да защити майка си. – Просто тя не разбира, че хората може да желаят различни неща от живота.