— Но не и нейните към теб.

— Грешиш.

Но още докато го изричаше, Джейк знаеше, че се самозалъгва, и кафето, което бе изпил, се превърна на киселина в стомаха му. Фльор му изпращаше деликатни сигнали, които той предпочете да пренебрегне. От деня, в който се бяха запознали, Джейк бе доловил уязвимостта й, която я превръщаше в забранен плод за такъв като него, и за да я предпази, бе приел ролята на голям брат.

— Тя е моя приятелка, Джейк, и независимо от факта, че не се лигави пред теб, ти наистина не си й безразличен. – Лин разтри фалшивия си корем. – Освен това Фльор обича майка си и за нея ще бъде голям удар, ако разбере какви ги вършите двамата с Белинда зад гърба й. Не искам да я видя наранена.

Нито пък той. Джейк за пореден път се прокле, задето бе позволил нещата с Белинда да стигнат толкова далеч.

— Между мен и Белинда не се е случило нищо. – Не беше съвсем вярно. – А дори и да си права за Фльор, знаеш, че тя ще забрави за мен веднага щом приключат снимките.

— Сигурен ли си? Тя е красива, интелигентна млада жена, която е увлечена по теб, а аз не мисля, че отдава сърцето си толкова лесно.

— Правиш от мухата слон. – Той я бодна във фалшивия корем. – Тази бременност е объркала хормоните ти.

— Може да се натресеш и на много по-лоша от Фльор Савагар.

— Какво искаш да кажеш? Че трябва да стоя по-далеч от Белинда, която дяволски добре знае какво прави, и вместо това да се захвана с хлапето с големите очи. Не те разбирам, Лин.

— Проблем, който, изглежда, имаш с повечето жени.

* * *

Приключиха външните снимки в Айова и се върнаха в Ел Ей. Докато август се изнизваше и навлизаха в последните седмици на снимките, Фльор се чувстваше все по-нещастна. Откакто се върнаха, Джейк се държеше странно. Престана да й дава заповеди и вече не я дразнеше. Отнасяше се към нея с професионална любезност. Дори спря да я нарича „цветенце“. Тя ненавиждаше това. Освен това изпитваше нарастващо негодувание към Белинда, която се държеше така, сякаш разговорът им в Айова никога не се бе състоял, и продължаваше да гради планове за тяхното бъдеще, като с лека ръка отхвърляше всички съмнения на дъщеря си. Фльор се чувстваше като уловена в капан.

С Джейк току-що бяха свършили със снимките на поредната сцена, когато Джони Гай ги дръпна настрани.

— Искам да поговорим за любовната сцена. Започваме снимките в петък сутринта и двамата трябва добре да помислите за нея.

Фльор не изпитваше никакво желание да мисли за въпросната сцена.

— Не желая да има безброй репетиции – заяви Джони Гай. – Всичко трябва да е спонтанно, не искам никакви балетни етюди. Искам див и груб секс. – Обви ръка около рамото на Фльор. – Ще изчистя снимачната площадка, доколкото е възможно, за да се чувстваш по-удобно, миличка. Ще бъдем само аз, помощник-режисьорът, операторът на крана и камерата. Повече от това няма накъде да орежем.

— Може да сложиш Джени на крана вместо Франк – предложи Джейк. – Фльор, ако искаш, можем да уредим да присъства и някой от профсъюза на актьорите.

— Не разбирам какво искаш да кажеш – рече тя. – Погледни договора ми. Не е нужно сценичната площадка да се опразва. Ще използваме дубльорка, забрави ли?

— Мамка му.

Джейк прокара ръка през косата си.

Джони Гай поклати глава.

— Твоят агент предложи да се използва дубльорка, но ние нямаше да подпишем договор с теб при тези условия. Нямаше да се получи. Не пасва на концепцията ни за тази сцена. Твоите хора го знаеха.

Обзе я паника.

— Има някаква грешка. Ще се обадя на агента ми.

— Направи го, скъпа. – Съчувствието на Джони Гай още повече усили тревогата й. – Иди в офиса на Дик и говори на спокойствие.

Фльор хукна към офиса на продуцента и позвъни на агента си Паркър Дейтън. Когато затвори, бе пребледняла като платно и й се повдигаше. Изхвърча от студиото и затича към колата си.

Откри Белинда в едно от най-модните и изискани свърталища за знаменитости в Бевърли Хилс да обядва със съпругата на един телевизионен продуцент, когото искаше да впечатли. Щом видя лицето на дъщеря си, Белинда тутакси се изправи.

— Скъпа, какво правиш…

— Трябва да поговорим.

Ключовете от поршето се врязаха в дланта й.

Белинда улови ръката на Фльор и се усмихна на сътрапезницата си.

— Ще ни извиниш ли за момент? – Поведе Фльор към тоалетната и затвори вратата. – Какво означава всичко това? – попита студено.

Фльор стисна още по-силно ключовете. Болката от острите им ръбове, впити в кожата й, й подейства почти успокояващо, навярно защото знаеше, че всеки миг може да я спре.

— Току-що говорих с Паркър Дейтън. Той ме осведоми, че в договора ми не се предвижда използване на дубльорка. Добави също, че ти си му казала, че съм размислила.

Белинда сви рамене.

— Те нямаше да се съгласят с твоето условие, бебче. Паркър ги притиснал, но те заявили, че това не подлежи на обсъждане. В никакъв случай нямало да снимат сцената с дубльорка.

— Значи, си ме излъгала? Макар да знаеше какво е отношението ми към голите снимки.

Белинда извади от чантата си пакет цигари.

— Ти никога нямаше да подпишеш договора, ако знаеше, че няма да се използва дубльорка. Аз трябваше да те защитя и да се погрижа за интересите ти. Мисля, че сега сама го разбираш.

— Няма да се снимам.

— Разбира се, че ще го направиш. – За пръв път по лицето на Белинда се мярна сянка на безпокойство. – Господи, едно дело за нарушаване на договор ще означава край на кариерата ти в Холивуд. Няма да съсипеш бъдещето си заради някакви буржоазни предразсъдъци.

Ключовете се забиха още по-дълбоко и Фльор изрече въпроса, който отдавна не се осмеляваше да зададе:

— Белинда, това твоята кариера ли е, или моята?

— Как можа да изречеш нещо толкова злобно и неблагодарно! — Белинда хвърли на пода цигарата, която току-що бе запалила, и я смачка яростно с тока на обувката си. – А сега ме изслушай, Фльор, и обърни внимание на всяка една дума, която ще ти кажа. Ако направиш нещо, което да застраши този филм, отношенията помежду ни никога няма да бъдат същите.

Девойката се втренчи смаяно в майка си, неспособна да повярва на ушите си. Ледени тръпки плъзнаха по тялото й.

— Не го мислиш сериозно.

— Никога не съм била по-сериозна.

Колкото и да се взираше Фльор в лицето на Белинда, не откри нищо друго, освен непоколебима решителност. Гърдите я стегнаха, сякаш изведнъж бяха изпомпали целия въздух от дробовете й, и тя с последни сили избяга от тоалетната. Белинда извика след нея, но Фльор не спря. Мина като в мъгла между масите и се озова на улицата. Тънките подметки на сандалите й шляпаха по паважа, когато се затича нагоре по една улица, после нагоре по друга, опитвайки се да избяга от мъката. Не знаеше накъде отива, но не можеше да спре. Тогава видя телефонната будка.

Ръцете й трепереха, докато набираше номера, а роклята бе залепнала за кожата й.

— Аз… съм – запелтечи тя, когато отсреща вдигнаха.

— Почти не те чувам. Нещо лошо ли е станало, enfant?

— Да, нещо много лошо. Тя… тя ме излъга.

Борейки се да си поеме дъх, Фльор му разказа какво се бе случило.

— Нима си подписала договор, без първо да го прочетеш? – попита той, когато тя свърши.

— Белинда се занимава с договорите.

— Много ме боли за теб, enfant – промълви той тихо, – но току-що си научила най-трудния урок за майка си. На нея не може да й се вярва. Никога.

Странно, но нападките на Алексей срещу Белинда предизвикаха у Фльор инстинктивното желание да я защити. Не го направи.

Тя се върна вкъщи чак когато бе сигурна, че Белинда е отишла на фризьор. Щом се прибра, облече банския и се хвърли в басейна. Джейк се появи тъкмо когато излизаше от водата.

Беше облечен в стари тъмносини шорти и толкова избеляла тениска, че отпред едва се забелязваха контурите на лицето на Бетовен. Единият от дебелите му спортни чорапи се беше увил около глезена. Беше размъкнат и разрошен – корав каубой с яки юмруци, озовал се погрешка в Бевърли Хилс. Когато го видя, Фльор бе обзета от абсурдна, безумна радост.

— Върви си, Коранда. Никой не те е канил.

— Обувай маратонките. Отиваме да потичаме.

— Нямам настроение за това.

— Не ме дразни. Имаш минута и половина да се преоблечеш.

— Или какво?

— Ще повикам Птичаря Калибър.

— Леле, колко ме уплаши. – Тя грабна една кърпа и без да бърза, започна да се бърше. – Ще дойда да тичам с теб, но само защото и без това възнамерявах.

— Ясно.

Девойката влезе вътре да се преоблече. Ако това, което изпитваше към Джейк, беше глупава момичешка любов, тя се молеше да не познае никога истинската. Беше твърде болезнено. Всяка нощ, докато заспиваше, Фльор си фантазираше как с Джейк се любят в окъпана от слънцето стая, пълна с цветя и тиха музика. Двамата лежат на легло с чаршафи в пастелни тонове, които се издуват около телата им от прохладния ветрец, нахлуващ през отворения прозорец. Той изважда цвете от вазата върху нощното шкафче и прокарва нежните венчелистчета по зърната и корема й. Тя разтваря крака и той я докосва там. Те са безумно влюбени и сами. Без камера. Без снимачен екип. Само двамата.

Фльор върза косата си на опашка и я стегна със силно дръпване. Той я чакаше на алеята за коли. Затичаха, но не бяха изминали и един километър, когато тя спря.

— Днес не мога. Ти продължавай.

Обикновено Джейк щеше да й се присмее, ала днес не го стори. Вместо това намали ход.

— Да се разходим обратно до къщата. Ще вземем колата ми, ще отидем до парка и ще потренираме малко баскет. Ако сме късметлии, там ще е пусто и няма да се наложи да раздаваме автографи.

Фльор знаеше, че се налага да поговорят за случилото се, и щеше да е по-лесно, ако не го гледа в очите.