Фльор почувства как решителността я напуска.

— Може би… може би си права.

Но Белинда беше ядосана и нямаше намерение да й прости толкова лесно.

— Никога не съм вярвала, че ще го кажа, но ти ме разочарова. – Прекоси опърпания оранжев килим. – Помисли си хубавичко от какво възнамеряваш да се откажеш и когато си готова с разумен разговор, ела при мен.

И без да добави нито дума, майка й излезе от стаята.

Годините сякаш отлетяха и внезапно Фльор се почувства отново малко дете. Стоеше в двора на манастира „Благовещение“ и гледаше как колата на майка й се отдалечава. Скочи от леглото и хукна към коридора, но Белинда бе изчезнала. Дланите й се изпотиха, а сърцето й запрепуска. Пое по коридора и спря пред стаята на майка си. Почука на вратата, но никой не отговори. Върна се в стаята си, но не можа да си намери място.

Слезе във фоайето. Беше празно, мотаеха се само неколцина от членовете на снимачния екип. Може би Белинда бе отишла да поплува. Но единственият, който се мотаеше край малкия басейн на мотела, беше чистачът, изпразващ кошчетата за боклук. Върна се във фоайето и зърна Джони Гай.

— Виждал ли си Белинда?

Той поклати глава.

— Може би е в бара.

Майка й вече не пиеше, но Фльор не знаеше къде другаде да я потърси.

Бяха й нужни няколко секунди, за да свикнат очите й с полумрака в бара. Видя Белинда да седи сама на масата в ъгъла. Пред нея имаше чаша и тя разбъркваше със сламка напитката, която приличаше на уиски. Цялата кръв се отдръпна от главата й. След три години на трезвеност майка й отново пиеше и Фльор бе виновна за това.

Момичето се спусна към майка си.

— Какво правиш? Моля те, не го прави. Прости ми.

Белинда потопи сламката до дъното на чашата.

— В момента нямам настроение за компания. Може би е по-добре да ме оставиш сама.

Фльор се свлече на стола срещу нея.

— Ти се справяше толкова добре. Не бива да се наказваш заради неблагодарната си дъщеря. Толкова се нуждая от теб.

Белинда се втренчи в питието.

— Не се нуждаеш от мен, бебче. Очевидно те принуждавам да вършиш неща против волята ти.

— Не е вярно.

Белинда вдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Толкова много те обичам. Искам само най-доброто за теб.

Фльор сграбчи ръката на майка си.

— Помниш ли какво винаги си казвала? Помежду ни има особена връзка, сякаш сме един човек, а не двама. – Гласът й пресекна от напиращите сълзи. – Това, което те прави щастлива, е щастие и за мен. Просто бях объркана, това е всичко. – Опита се да се усмихне. – Да отидем да се разходим с колата. Може да ни хрумне решение за предложението на „Парамаунт“.

Белинда сведе глава.

— Не ме мрази, бебче. Не бих могла да понеса омразата ти.

— Това никога няма да се случи. Хайде, ела. Да се махаме от тук.

— Сигурна ли си?

— Никога не съм била по-сигурна.

Белинда й се усмихна през сълзи и се надигна от стола. Фльор удари бедрото си в ръба на масата и част от питието на майка й се разплиска. Чак сега тя забеляза колко пълна е чашата. Прикова поглед за миг в нея. Изглежда, Белинда не бе отпила повече от една глътка.

* * *

В края на първата им седмица в Айова Джейк най-после си взе почивен ден. Спа до късно, излезе да потича, после си взе душ. Тъкмо излизаше от ваната, когато чу почукването. Уви една кърпа около бедрата си и отиде да отвори вратата. На прага стоеше Белинда.

Беше облечена в семпла синьо-лилава рокля тип „прегърни ме“ и размахваше между пръстите си бял книжен плик.

— Здравей. Искаш ли закуска?

Обзе го чувство за неизбежност. Защо не, по дяволите?

— Има ли кафе?

— Силно и черно.

Той я покани с жест да влезе. Тя дръпна от топката на вратата табелката „Не безпокойте“, окачи я на дръжката отвън, затвори и извади от плика две картонени чаши с кафе. Докато му подаваше неговата, го лъхна уханието на парфюма й. Белинда бе една от най – пленителните жени, които някога бе срещал.

— Смяташ ли се за бунтовник, Джейк?

Той махна капачката на картонената чаша и я метна в кошчето за боклук.

— Май никога не ми е хрумвало.

— Аз мисля, че си. – Белинда седна на единствения стол в стаята и кръстоса крака, така че полата й се разтвори над колене. – Ти си бунтовник без кауза. Мъж, който следва собствените си правила. Това е едно от нещата, които най-много ме вълнуват у теб.

— Значи, има и още?

Той се усмихна, но в следващия миг осъзна, че тя говори напълно сериозно.

— О, да. Спомняш ли си, когато тичаше в „Дяволска касапница“? Беше страхотно. Харесва ми, когато си сам срещу всички. Точно такъв филм би направил Джими, ако не беше умрял.

— Джими?

Той хвърли няколко възглавници до таблата и се облегна на тях.

— Джеймс Дийн. Винаги си ми напомнял за него. – Тя стана и пристъпи към леглото. В полумрака на стаята сините й очи излъчваха обожание. – Бях толкова самотна – прошепна. – Искаш ли да се съблека? За теб?

Джейк бе уморен от игрички, а нейната прямота бе като свеж полъх.

— Това е най-доброто предложение, което съм получавал от месеци.

— Искам да ти доставя удоволствие.

Белинда приседна на леглото и се наведе, за да го целуне. Когато устните им се срещнаха, ръцете й се вкопчиха в раменете му, сетне пръстите й се плъзнаха по ръцете му. Той я целуна страстно и докосна гърдите й през копринения плат на роклята. Тя тутакси се отдръпна и понечи да откопчае копчетата на кръста.

— Хей, по-бавно – помоли той нежно.

Тя вдигна към него очи, замъглени от смут.

— Не искаш ли да ме видиш?

— Целият ден е на наше разположение.

— Аз искам само да ти доставя удоволствие.

— Удоволствието трябва да е взаимно.

Джейк я дръпна под себе си и плъзна ръка под полата й.

Когато Белинда усети ръката му върху бедрото си, пред погледа й изплува сцена от „Дяволска касапница“. Птичаря Калибър имаше стълкновение с красива англичанка. Белинда си спомни как я дръпна рязко от коня, за да падне право в обятията му, как пръстите му шареха по тялото й, претърсвайки я за ножа, който той знаеше, че тя носи. Докато ръката на Джейк чертаеше кръгове върху бедрото й, тя си представи, че той я претърсва.

Устните й се разтвориха за целувките му… омайни, пламенни целувки. Искаше да се съблече за него, ала той свали дрехите й една по една. Беше някак смущаващо да гледа лицето му толкова отблизо, затова тя затвори отново очи и си го представи как изглеждаше на екрана.

Така беше по-добре. Много по-добре…

Разтвори крака в безмълвна покана. Брадата му одраска кожата й, причинявайки й сладка болка. И тогава той спря.

Докато се взираше в затворените очи на Белинда, Джейк осъзна, че е направил огромна грешка. Тя беше абсолютно безучастна, като някаква целомъдрена весталка, предлагаща се в дар на боговете. Обожанието, с което го обгръщаше от деня на първата им среща, сега му се струваше малко зловещо. Можеше да направи с нея каквото пожелаеше, ала това бе все едно да се люби с надуваема кукла.

Очите й рязко се отвориха. Той едва устоя на желанието да помаха ръце пред нея, за да провери дали е с него, или се е отнесла някъде.

— Нещо не е наред ли? – попита Белинда.

Той си каза да го направи и да приключи, но образът на Фльор изникна в главата му и това, което му се бе сторило малко зловещо, сега изглеждаше мръсно и долно.

— Размислих – промърмори той и се отдръпна от нея. – Извинявай.

Тя протегна ръка и докосна рамото му. Той зачака да последва обичайният разпит – опитваше се да измисли какво да каже – но за негово изумление нищо не се случи.

— Добре – рече тя.

След миг вече я нямаше.

* * *

Изминаха три дни, но докато Джейк седеше отзад на трактора, с голи гърди, покрити с фалшива пот, инцидентът не спираше да го безпокои. Зърна Белинда да чете списание, разположила се на сгъваем стол близо до караваната, където се помещаваше гардеробът. Беше направил всичко възможно, за да я избягва. Оказа се напразно, защото отношението й към него не се бе променило. Изглежда, не очакваше нищо от него, и дори само това бе твърде смущаващо.

— Ето ти ризата.

Той се сепна и вдигна очи. Не бе усетил приближаването на Лин.

— Откога завеждаш гардероба? – попита той и взе джинсовата риза от ръцете й.

— Исках да поговоря с теб, без никой да ни чуе. – Лин скръсти ръце върху бутафорния корем, издуващ роклята за бременни. Нещо в решителното й изражение го накара да застане нащрек. – Онази сутрин видях Белинда да влиза в стаята ти.

Мамка му.

— И какво от това? – Джейк скочи от трактора и потупа корема й, за да отвлече вниманието й. – Как е бебето?

— Правиш голяма грешка.

— Трябва да намеря Джони Гай.

Той понечи да се отдалечи, но тя препречи пътя му.

— Тя не е нищо друго, освен курва на знаменитости, само че добре облечена.

Лин беше права, но изтънчените обноски на Белинда му бяха попречили да види истината.

— Много мило се изразяваш – подметна Джейк. – Снощи я видях да ти подава репликите. Какво ви става на вас, жените?

— Нито веднъж ли не помисли за Фльор?

Нямаше да й позволи да замесва Фльор в тази грозна история и побърза да надене ризата.

— Това няма нищо общо с теб, нито с нея.

— Не бъди глупак. Не може да не знаеш за чувствата й към теб.

Пръстите му застинаха върху копчетата.

— Какви ги дрънкаш?

— Очевидно вие двамата с Белинда сте единствените, които не са разбрали, че Фльор е влюбена в теб.

— Ти си откачила. Тя е дете.

— И откога? Хващам се на бас, че си излизал с жени на нейната възраст. Навярно дори си спал с някои от тях. Не разбирам играта ти на „голямото братче“.

— Точно такива са чувствата ми към нея.