В театралната школа се появи нов студент, последна година. Когато Джейк се прибираше у дома, ги заварваше да седят с Лиз край пластмасовата кухненска маса и да разговарят за живота. Една нощ ги завари в леглото. Лиз плака и умолява Джейк да й прости. Заяви, че била самотна, че не е свикнала да бъде бедна. Джейк й прости.

Две седмици по-късно я откри на колене да задоволява с уста един от съотборниците му. Както установи, невинността й бе споделена с легиони мъже. Той взе ключовете на мустанга й, отпраши към Кълъмбъс и се записа в армията. Документите за развода го застигнаха близо до Дананг. Виетнам, последвал почти веднага след предателството на Лиз, завинаги го промени.

Когато написа „Затъмнение в неделя сутрин“, призракът на Лиз се завърна, за да го преследва. Сякаш надничаше иззад рамото му, нашепвайки думи на невинност и поквара. Тя се превърна в Лизи. Лизи с открито, невинно лице и сърце на уличница. Лизи, която ни най-малко не приличаше на красивото огромно момиче, което тичаше редом с него.

— Не бях прав за теб. Ти ще бъдеш страхотна Лизи – излъга Джейк. – Само трябва малко повече да повярваш в себе си.

— Наистина ли го мислиш?

— Напълно. – Той протегна ръка и дръпна кичур от косата й. – Ти си добро хлапе, цвете славно. Ако имах сестра, бих искал да прилича на теб. Само да не е такава досадна умница.

* * *

Джейк наблюдаваше как Белинда постепенно завоюваше сърцата на всички мъже на снимачната площадка, от най-незначителния член на снимачния екип до Дик Спано и самия Джейк. Тя винаги бе на линия, ако някой имаше нужда от нея. Подаваше репликите на актьорите, шегуваше се със сценичните работници, разтриваше схванатия врат на Джони Гай. Носеше кафе на всички, подкачаше ги за жените и гаджетата им и гъделичкаше егото им.

— Промените, които си направил в диалога на Диди, са просто гениални – заяви тя на Джейк през юни, когато вече бе започнал втори месец от снимките. – Задълбочил си образа.

— Глупости, госпожо, не беше кой знае какво.

— Говоря сериозно, Джейк – впери тя настойчив поглед в него. – Страхотно попадение. Когато тя казва: „Отказвам се, Мат. Отказвам се“, аз се разплаках. Ще спечелиш „Оскар“. Сигурна съм.

Това, което го трогваше в ентусиазма на Белинда, бе, че тя искрено вярваше на всяко едно от възторжените си излияния. Само след няколко минути, прекарани с нея, лошото му настроение изчезваше. Тя флиртуваше безсрамно с него, успокояваше го, караше го да се смее. Обожанието, струящо от очите й с цвят на зюмбюл, действаше като балсам на душата му, караше го да се чувства по-добър актьор, по-добър писател и по-малко закоравял циник. Тя бе очарователна – изтънчена и обиграна светска дама с по детски нетърпеливата страст към всичко лъскаво и бляскаво. Благодарение на нея „Затъмнение в неделя сутрин“ бе една от най-добрите снимачни площадки, на които бе работил.

— След години – заяви тя – всички тук с гордост ще обявяват пред света, че са работили с екипа на „Затъмнение в неделя сутрин“.

Никой не възрази.

* * *

Фльор всеки ден отиваше с нежелание на снимачната площадка. Ненавиждаше, когато Джейк и Белинда се смеха. Защо тя не можеше да го забавлява като майка си? Снимките бяха истинско мъчение за нея, и не само заради Джейк. Мразеше актьорската игра дори повече от модния подиум. Може би, ако ролята й се удаваше по-добре, нямаше да се чувства толкова унила. Не че изпълнението й беше чак толкова ужасно, но тя бе слабото звено в един великолепен кастинг, а Фльор винаги бе свикнала да бъде най-смелата, най-бързата, най-силната.

Съвсем очаквано Белинда отхвърляше тревогите й.

— Ти си твърде строга към себе си, бебче. Всичко е заради онези ужасни монахини. Заради тях страдаш от синдрома на прекалената взискателност.

Фльор погледна към Джейк, застанал в другия край на снимачната площадка. Той рошеше косата й, измъкваше я в почивките, за да поиграят баскетбол, крещеше й, когато тя спореше с него, и се отнасяше с нея точно като с по-малка сестра. Искаше й се да може да говори с Белинда за чувствата си към него, но майка й бе последният човек на земята, с когото би могла да сподели за това.

Съвсем естествено е да се влюбиш в него – щеше да каже Белинда. – Не би могло да е другояче. Той е невероятен мъж, бебче. Също като Джими.

Фльор си казваше, че всъщност това не е любов или поне не е онази вечната, голямата любов. Беше просто увлечение, което щеше да отмине за ден-два, нали? Ала чувствата й бяха много по-дълбоки и сложни от обикновено физическо привличане. Може би просто страдаше от тежка форма на девическа любов. За нещастие, тя бе насочена към мъж, който се отнасяше към нея, сякаш бе на дванайсет.

Една петъчна вечер след края на снимките Дик Спано организира купон на снимачната площадка. Фльор се издокара със саронг от крепдешин, чиито краища завърза над бюста, и сандали със седемсантиметрови токчета. Всички мъже на снимачната площадка я забелязаха, с изключение на Джейк. Той бе прекалено увлечен в разговор с Белинда. Майка й никога не му създаваше главоболия, никога не го предизвикваше, нито му противоречеше. Нищо чудно, че той обичаше компанията й.

Фльор започна да брои дните до началото на външните снимки в Айова. Колкото по-бързо приключи работата по този филм, толкова по-скоро тя щеше да се върне в Ню Йорк и да забрави за Джейк Коранда. Само ако можеше да реши какво да прави с живота си оттук нататък, след като всичко това остане зад гърба й.

Дик Спано нае малък мотел за актьорите и снимачния екип. Разположен недалеч от Айова Сити, той се превърна в нещо като команден пункт на продукцията. В стаята на Фльор имаше две грозни лампи, овехтял оранжев килим, а на стената висеше „Неделен следобед на остров Гран Жат“*. Картонът на картината се бе издул в средата и приличаше на картофен чипс. Белинда смръщи нос, докато я изучаваше.

[* Най-известната картина на френския художник Жорж Сьора (1859 – 1891), основател и ярък представител на поантизма. – Б.пр.]

— Имаш късмет. В моята стая виси долнопробна имитация на „Слънчогледите“ на Ван Гог.

— Не беше нужно да идваш с мен – каза Фльор и гласът й прозвуча по-рязко, отколкото възнамеряваше.

— Не се дразни, скъпа. Знаеш, че не бих могла да не дойда. След всички онези нещастни години в Париж, когато нямах какво да правя, освен да се наливам с алкохол, това тук е като сбъдната мечта.

Фльор вдигна глава от купчината сутиени, които прибираше в едно от чекмеджетата на бюрото. Дори и в тази неуютна, пошло обзаведена хотелска стая Белинда изглеждаше щастлива. И защо да не е? Белинда бе осъществила мечтата си. Ала това не беше мечтата на Фльор. Втренчи се в сутиените.

— Аз… напоследък доста мисля какво ще правя, след като всичко това приключи.

— Не се обременявай с толкова мисли, скъпа. Затова плащаме на Гретхен и агента й. – Белинда се разрови в тоалетната чанта на Фльор и измъкна четката за коса. – Макар че много скоро ще се наложи да вземем решение за проекта на „Парамаунт“. Предложението наистина е изкушаващо. Паркър е сигурен, че е точно като за теб, обаче Гретхен не хареса сценария. Но така или иначе, първо трябва да довършим рекламата за „Есте Лаудер“.

Фльор извади маратонките от куфара.

— Може би… е по-добре да изчакаме, преди да вземем каквито и да било решения – подхвана тя предпазливо. – Не бих имала нищо против да си почина. Бихме могли да попътуваме малко, само ние двете. Ще бъде забавно.

— Не ставай глупава, бебче. – Белинда се взря в отражението си в огледалото и поправи кичур коса. – Дали малко да не я изсветля? Какво мислиш?

Фльор заряза преструвката, че разопакова багажа.

— Наистина бих искала да си почина. Три години работя без прекъсване и се нуждая от ваканция. И от възможност да помисля.

Най-сетне бе успяла да привлече вниманието на майка си.

— И дума да не става. – Белинда остави рязко четката. – Ще бъде самоубийствено за кариерата ти, ако изчезнеш от сцената.

— Но… аз искам да си взема отпуск. Нещата се случиха толкова бързо. Искам да кажа, че всичко е прекрасно и така нататък, но… – Изрече следващите думи на един дъх: – Откъде да зная, че точно това искам от живота?

Белинда я погледна, сякаш дъщеря й бе полудяла.

— И какво повече би могла да искаш?

Фльор не желаеше да започва веднага снимките на друг филм, а мисълта да продължи да бъде модел беше още по-отблъскваща, но когато заговори, гласът й пресекваше.

— Аз… не зная. Не съм сигурна.

— Не си сигурна? Предполагам, че е малко трудно да решиш какво друго да правиш, когато седиш на върха на света и имаш абсолютно всичко.

— Не казвам, че искам друга кариера. Просто… просто се нуждая от време, за да помисля за възможностите си. Да се уверя, че именно това искам.

— Имаш ли наум нещо по-вълнуващо от това, да бъдеш най-прочутият модел на света? – изрече Белинда със студен, отчужден глас, превръщайки се в непознат човек. – Нещо по-бляскаво от това, да бъдеш кинозвезда? С какво искаш да се занимаваш, Фльор? Искаш ли да бъдеш секретарка? Или продавачка? Или санитарка? Да чистиш повръщано и да изхвърляш нощните гърнета? Това ще те задоволи ли?

— Не, аз…

— Тогава какво? Какво искаш?

— И аз не зная!

Девойката се отпусна на ръба на леглото.

Майка й я наказа с мълчание.

Мъката набъбна в гърдите й, заплашвайки да я задуши.

— Аз просто… съм объркана – пророни тя с отпаднал глас.

— Не си объркана. Ти си разглезена. – Презрението на Белинда ожули кожата й като груба тел. – Всичко, за което можеш да мечтаеш, ти е поднесено на сребърен поднос, без да ти се налага да полагаш кой знае какви усилия за това. Осъзнаваш ли колко незряло звучиш? Може би щеше да бъде различно, ако имаше цел, но ти нямаш дори това. На твоята възраст аз знаех точно какво искам от живота и бях готова на всичко, за да го постигна.