В следващия параграф критикът беше по-откровен:

В заключение може да се каже, че творбите на Коранда имат успех, тъй като хващат Америка за топките и силно стискат.

В последно време Фльор бе започнала да чете пиесите на Джейк, както и статии в списанията за работите му. Освен това се бе поразровила в социалните му прояви, което не беше лесно заради манията му да не излага на показ личния си живот. При все това бе открила, че той много рядко излизаше с една жена повече от два-три пъти.

Той я чакаше в края на алеята за коли, където подскачаше за разгрявка.

— Мислиш ли, че ще издържиш едно здраво тичане, цветенце, или ще трябва да ти намеря детска количка?

— Какво съвпадение. Аз пък тъкмо се канех да ти осигуря инвалидна количка.

— Леле!

Девойката се ухили и двамата затичаха в лек тръс. Тъй като беше неделя, армията от градинари, които поддържаха безупречните предни морави на къщите в Бевърли Хилс, отсъстваше и улиците изглеждаха дори още по-пусти от обичайното. Тя се опита да измисли нещо интересно за разговор.

— Видях те да тренираш баскетбол на паркинга. Лин ми каза, че си играл в колежа.

— Сега играя два пъти седмично. Помага ми да проясня мислите си, за да пиша.

— Драматурзите не трябва ли да са по-скоро интелектуалци, а не спортисти?

— Драматурзите са поети, цветенце, а баскетболът е точно това. Поезия.

И ти си точно това – помисли си тя. – Загадъчен и сложен стих еротична поезия.

— Чувала ли си някога за Джулиъс Ървинг?

Фльор поклати глава и затича по-бързо, за да не я обвини Джейк, че изостава.

Той влезе в ритъма й.

— Наричат Ървинг Доктора. Той е млад играч от нюйоркския „Нетс“ и един ден ще бъде от най-добрите. Разбираш ли, не просто добър, а един от най-великите баскетболисти, които някога са се раждали на тази земя.

Фльор повтори наум името Джулиъс Ървинг, за да го запомни и да прочете за него.

— Всичко, което прави Док на игрището, е поезия. Когато се движи, изчезват законите за гравитацията. Той лети, цветенце. На човек не му е отредено да лети, но Джулиъс Ървинг го може. Това е поезия, хлапе, и именно това ме вдъхновява да пиша.

Джейк внезапно се почувства неловко, сякаш твърде много бе разголил душата си. С крайчеца на окото си, Фльор зърна как изражението му се промени, все едно се бе спуснала невидима завеса.

— Не можеш ли да тичаш по-бързо? – изръмжа той. – Влачим се, като че ли сме излезли на разходка.

Но не и заради нея. Тя се стрелна напред, поемайки напряко по павираната алея за велосипедисти. Фльор бягаше с дълги крачки, без да пести сили. Той я настигна и не след дълго по тениските и на двамата избиха тъмни петна от потта.

— Казвай какъв ти е проблемът с утрешната сцена – поде накрая Джейк.

— Ами… малко ми е трудно да обясня. – Тя се бе задъхала и едва си пое дъх. – Лизи… ми се струва толкова пресметлива.

Той намали темпото заради нея.

— Такава е. Пресметлива кучка.

— Но въпреки че изпитва завист и злоба към Диди, тя все пак я обича… и знае какви са чувствата на сестра й към Мат. – Фльор пое дълбоко дъх. – Мога да разбера защо е привлечена от него – защо иска да… го примами в леглото – но не разбирам защо проявява такава пресметливост заради това.

— Това е вечната история на женския род. Един мъж най-лесно може да сложи край на приятелството между две жени.

— Пълни глупости. – Тя си спомни за ревността, която бе изпитала към Белинда, и се почувства неловко, засрамена от себе си. — Жените имат по-важни занимания, отколкото да се борят за някакъв мъж, който може би дори не си заслужава усилията.

— Хей, аз съм този, който определя реалността. Ти само я изразяваш.

— Писатели, какво да ви прави човек!

Джейк се усмихна, а тя пое още веднъж дълбоко въздух, за да набере повече смелост.

— Диди изглежда по-завършен и цялостен персонаж от Лизи. Тя е силна, но не е лишена от слабости. На човек му се иска да я успокои и в същото време здравата да я разтърси.

Фльор навреме се възпря и не каза, че образът на Диди е по-добре написан, макар че беше истина.

— Много добре. Явно си прочела сценария.

— Не ми се подигравай. Аз трябва да изиграя роля, а не я разбирам. Това ме притеснява и вълнува.

Джейк отново затича по-бързо.

— Трябва да те притеснява и вълнува. Виж, цветенце, доколкото разбирам, допреди няколко години ти си водила доста затворен живот. Може би никога не си срещала някого като Лизи, но такава жена е способна да остави дълбоки следи у един мъж.

— Защо?

— На кого му пука? Важен е резултатът.

Увлечението й по него не й пречеше да му се ядосва.

— Ти не казваш „на кого му пука“ за другите си герои. Защо важи само за Лизи?

— Предполагам, че ще ти се наложи да ми се довериш.

Той затича пред нея.

— И защо да го правя? – извика тя след него. – Защото ти си получил „Пулицър“, а аз мога да се похваля само с корици на „Космополитън“!

Джейк затича по-бавно.

— Не съм го казал. – Бяха стигнали до малък парк, пуст също както и останалия район. – Нека малко повървим.

— Не си длъжен да ме дундуркаш – тросна се Фльор и тутакси съжали, тъй като прозвуча като обидено момиченце.

— Хайде да се изясним – подхвана Джейк и забави още ход. – За Лизи ли си ядосана, или задето не желаех да ти дадат ролята?

— Нали ти определяш реалността. Сам избери.

— Тогава да поговорим за кастинга. – Вдигна края на тениската и избърса лицето си. – Ти си красива върху екрана, цветенце. Лицето ти е магическо, а краката – зашеметяващи. Джони Гай всяка вечер променя сценария, за да добави повече кадри в близък план. Човекът не може да гледа заснетия материал, без да му се насълзят очите. – Джейк й се усмихна и тя усети как част от гнева й се изпари. – Освен това си страхотно хлапе.

Хлапе. Заболя я.

— Ти изслушваш мнението на другите, работиш упорито и аз с чиста съвест мога да се обзаложа, че си много добра и в душата си не таиш нито една зла мисъл за никого.

Тя си спомни за Мишел и си каза, че това не е вярно.

— Ето защо се съмнявам, че можеш да изиграеш Лизи. Тя е хищник. Цялата концепция на образа е напълно чужда на природата ти.

— Аз съм актриса, Джейк. Част от актьорската игра е да съумееш да играеш персонажи, които са напълно различни от теб самия.

Докато говореше, Фльор осъзнаваше колко лицемерно звучи. Тя не беше актриса. Беше фалшификат – едно момиче, чието голямо и тромаво тяло по някакъв мистериозен начин се трансформираше от камерата в нещо красиво.

Той прокара пръсти през косата си, която щръкна отстрани.

— Трудно ми е да говоря за Лизи. Нейният прототип е едно момиче, което познавах. Много отдавна бяхме женени.

Нима Джейк, Трета Гарбо в мъжки вариант, възнамеряваше да й се довери? Не и по желание. Той изглеждаше ядосан, задето е разкрил дори малко от личния си живот.

— Каква беше тя? – попита Фльор.

Един мускул на челюстта му заигра.

— Не е важно.

— Искам да зная.

Джейк направи няколко крачки, сетне спря.

— Тя изяждаше мъжете на закуска. Захапа ме с малките си зъби, схруска ме и после ме изплю.

Упоритостта, която й бе навличала толкова неприятности в миналото, отново взе връх.

— Но все трябва да е имало нещо, което те е накарало да се влюбиш в нея.

Той отново закрачи.

— Стига, не задълбавай повече.

— Трябва да зная.

— Казах вече: достатъчно! Тя беше страхотна в леглото, сега разбра ли?

— Това ли е всичко?

Той спря и се извърна към нея.

— Това е всичко. Хиляди задоволени клиенти намираха щастие между краката й, но бедното словашко хлапе от Кливланд бе твърде неопитно и наивно, за да го разбере, и се влюби в нея като доверчиво кученце!

Болката му й подейства като шамар. Без да се усети, Фльор докосна ръката му.

— Съжалявам. Наистина.

Той отдръпна ръката си и докато тичаха мълчаливо към къщата, девойката се питаше що за човек е била бившата му жена.

Джейк също мислеше за Лиз. Беше я срещнал в началото на първата си година в колежа. Прибираше се след тренировка по баскетбол, когато случайно попадна на репетиция в сградата на университетския театър. Тя беше на сцената, най-красивото момиче, когато някога бе виждал – мъничко, тъмнокосо котенце. Той я покани на среща същата вечер, но тя му заяви, че не излиза със спортисти. Отказът й възбуди интереса му още повече и той започна често да обикаля край сградата на театъра между тренировките. Тя продължи да го пренебрегва. Той откри, че следващия семестър тя ще посещава занятия по драматургия и побърза да се запише в същия клас. Това промени живота му.

Джейк пишеше за мъжете, които бе срещнал, докато работеше като момче за всичко в работническите барове в Кливланд. За всички онези Пит и Вини, които постепенно бяха заели мястото на бащата, когото нямаше. Мъже, които се интересуваха как върви учението и го поступваха, когато бягаше от училище. Същите мъже, които, когато разбраха, че е арестуван за опит да открадне кола, го заведоха в малката уличка зад бара и му предадоха житейски урок за значението на коравата мъжка обич.

Думите се изливаха от сърцето му и преподавателят беше впечатлен. Но много по-важно беше, че привлече вниманието на Лиз. Тъй като беше от богато семейство, неговата бедност я очароваше. Четяха заедно Джубран и се любеха. Преградите, които бе издигнал около себе си, започнаха да падат една по една. И преди да се осъзнае, решиха да се оженят, въпреки че той беше на деветнайсет, а тя на двайсет. Баща й заплаши да й спре издръжката, но тя му каза, че е бременна. Татенцето ги натири в Иънгстаун за бърза церемония, но когато разбра, че бременността е лъжа, спря чековете. Когато нямаше занятия или не тренираше баскетбол, Джейк работеше в градската закусвалня.