Изтръгна се от размишленията и отново се съсредоточи върху екрана. Макар че постоянно поднасяше Фльор, че е „бляскаво момиче“, изглежда, тя не се интересуваше от външния си вид. Не се поглеждаше в огледалото, освен ако не се налагаше, и не отделяше нито секунда, за да се полюбува на лика си. Фльор Савагар се оказа много по-сложна личност, отколкото бе очаквал.

Част от проблема с нея беше, че тя изобщо не приличаше на истинската Лиз, която беше дребничка и брюнетка. Когато двамата с Лиз прекосяваха кампуса, тя трябваше да прави по две стъпки за една негова. Спомняше си как по време на баскетболен мач поглеждаше към трибуните и зърваше блестящата й черна коса, прибрана назад със сребърната шнола, която й бе подарил. И всички подобни романтични глупости.

Не можеше да понесе повече спомени, иначе щеше отново да чуе „Кридънс Клиъруотър“ и да подуши миризмата на напалм.

Насочи се към вратата. Пътьом кракът му закачи празната бирена бутилка и той я изрита гневно към стената, където тя се разби на малки парчета.

* * *

На следващата сутрин след пристигането й в Лос Анджелис Белинда чакаше в дъното на звукозаписната зала, докато Фльор беше в гримьорната. Най-сетне чу стъпките му. Изминалите години сякаш се стопиха. Тя отново беше на осемнайсет, застанала край щанда в дрогерията на Шуоб. Почти очакваше той да извади смачкан пакет „Честърфийлд“ от външния джоб на униформата. Сърцето й запрепуска. Отпуснатите рамене, наклонът на главата – мъж, който живее по собствени правила и сам кове съдбата си. Лошото момче Джеймс Дийн.

— Много харесвам филмите ви. – Тя пристъпи напред и почти му прегради пътя. – Особено филмите за Калибър.

— Благодаря – дари я той с кривата си усмивка.

— Аз съм Белинда Савагар, майката на Фльор – представи се тя и протегна ръка.

Когато той я пое, сякаш кръвта се отдръпна от главата й и й се зави свят.

— Госпожо Савагар, приятно ми е да се запознаем.

— Наричайте ме Белинда. Искам да ви благодаря, задето сте били толкова мил с Фльор. Тя ми разказа как сте й помогнали.

— Началото винаги е трудно. Казвай ми Джейк.

— Но не всички са толкова добри, за да помогнат на партньора си да се отпусне.

— Тя е добро хлапе.

Той понечи да тръгне, но Белинда допря до ръкава му върховете на пръстите си с безупречен маникюр.

— Джейк, извини ме, ако ти се струвам прекалено нахална, но двете с Фльор бихме искали да ти благодарим подобаващо. В неделя следобед смятаме да изпечем пържоли на скарата. Нищо особено. Обикновена храна, типична за Индиана, която се приготвя на открито в задния двор.

Погледът му се плъзна по тъмносинята й туника на „Ив Сен Лоран“ и белия габардинен панталон. Белинда забеляза одобрението в очите му.

— Не ми приличаш на жена от Индиана.

— Чистокръвна коренячка. – Тя му се усмихна дяволито. – Смятаме да запалим дървените въглища около три.

— Боя се, че в неделя съм зает – рече той, както й се стори с искрено съжаление. – Дали въглищата могат да почакат още една седмица?

— Мисля, че да.

Той се усмихна и се отдалечи, а Белинда си каза, че е постъпила правилно, точно както с Джеймс Дийн. Студена бира, картофен чипс от плик и никаква минерална вода „Перие“. Господи, колко бе закопняла за истински мъж.

* * *

Следващия уикенд Фльор гледаше гневно надолу майка си.

Белинда се бе излегнала на шезлонг край басейна, белият й бански от две части златната верижка около глезена проблясва на фона на намазаното й с плажно масло тяло, а очите й бяха затворени зад големите слънчеви очила тип костенурка. Беше неделя следобед, пет минути след три.

— Не мога да повярвам, че си го направила. Наистина не мога! Откакто ми каза, не смея да го погледна в очите. Поставила си го в ужасно положение, да не говорим за мен. Последното, което иска той, е да прекара единствения си почивен ден тук, с нас.

Белинда разпери пръсти, загрижена за равномерния загар на ръцете си.

— Не ставай глупава, бебче. Той ще прекара чудесно. Ние ще

се погрижим за това.

Точно това повтаряше Белинда, откакто каза на дъщеря си, че е поканила Джейк в неделя следобед на домашно барбекю. Фльор грабна мрежата за чистене и се отправи с гневна крачка към басейна. Сякаш не й стигаше, че се налагаше през цялата седмица постоянно да внимава как се държи с Джейк. Сега трябваше да го прави и в неделя. Ако той заподозре, че тя изпитва това глупаво увлечение към него…

Плъзна мрежата по повърхността на водата, за да обере листата. Това, което бе започнало като детинско увлечение, от ден на ден ставаше все по-сериозно. За щастие, тя беше достатъчно умна, за да знае, че това нямаше нищо общо със сродните души и двете сърца, биещи в едно. Всичко беше само секс. Тя най-сетне бе срещнала мъжа, който караше коленете й да омекват от желание. Но защо трябваше да бъде точно този мъж?

Каквото ще да става, но днес нямаше да се държи като влюбена гимназистка. Нямаше да го изпива с поглед, нито ще говори много, нито ще се смее твърде високо. Ще се държи, все едно го няма, ето какво ще направи. Белинда го е поканила, нека тя го забавлява.

Майка й повдигна слънчевите очила и огледа критично провисналото дъно на най-стария черен бански на дъщеря си.

— По-добре си сложи някой от бикините. Този бански е отвратителен.

Джейк пристъпи през отворените френски прозорци, водещи към вътрешния двор.

— На мен ми харесва.

Фльор изтърва мрежата и скочи във водата. Нарочно бе облякла стария си бански, за да не я причисли Джейк към всички онези жени, които се прехласват по него. Лин го наричаше „секс ефект Коранда“.

Краката й докоснаха дъното и тя отново изплува на повърхността. Той седеше на шезлонга до Белинда. Носеше торбести тъмносини плажни шорти, сива тениска и маратонки, видели и подобри дни. Фльор вече бе забелязала, че Джейк изглежда спретнат единствено в костюм. Обикновено беше с овехтели джинси и избелели тениски, явно имаше повече, отколкото всеки мъж би трябвало да има.

И изглеждаше страхотно в тях.

Гостът отметна назад глава и се засмя на нещо, което Белинда каза. Фльор почувства как я жегна ревност. Белинда знаеше как да разговаря с мъжете. Фльор съжаляваше, че не е наследила този талант от майка си, но единствените мъже, с които можеше да говори непринудено, бяха тези, които не я интересуваха, например като актьорите и богатите плейбои, с които майка й и Гретхен настояваха да излиза. Нямаше никакъв опит в общуването с мъж, когото би искала да впечатли. Гмурна се отново във водата. Защо не се бе влюбила за пръв път като всички момичета, когато беше на шестнайсет? Защо винаги толкова късно съзряваше за всичко? И защо първото й любовно увлечение трябваше да бъде прочут драматург, при това филмова звезда, по когото припадаха едва ли не всички жени на земята?

Отново изплува на повърхността и видя, че Белинда е провесила крака от шезлонга.

— Фльор, ела да забавляваш Джейк, докато отида да си взема халата. Започвам да изгарям

— Не излизай, цветенце. Аз идвам при теб.

Той изхлузи тениската през глава, изрита маратонките и се хвърли във водата. Показа се в другия край и заплува към нея. Фльор наблюдаваше като хипнотизирана как се свиват и разпускат мускулите на ръцете му, как водата се стича по лицето и врата му. Той стъпи на дъното до нея. Кривата му усмивка бе неустоима и сърцето й премаля.

— Намокрила си косата си – рече той. – А аз си мислех, че нюйоркските бляскави момичета само съзерцават водата.

— Това показва колко малко знаеш за нюйоркските бляскави момичета.

Фльор се гмурна под водата, но преди да успее да се отдалечи, една ръка я сграбчи за глезена и я дръпна обратно. Тя изплува на повърхността, като кашляше и плюеше вода.

— Хей! – възмути се той престорено. – Нима не съм най-жестоката и секси кинозвезда? Момичетата не ме зарязват така безцеремонно.

— Може би обикновените момичета не го правят, но жестоките и секси бляскави момичета могат да уловят нещо повече от сценарист интелектуалец.

Джейк се засмя, а тя доплува до стълбичката, преди той да успее да я спре.

— Не е честно! – извика той след нея. – Ти плуваш по-добре от мен.

— Забелязах. Плуваш като дърво.

Но не беше чак такова дърво и се изкачи по стълбичката веднага след нея.

— Поправи ме, ако греша, цвете славно, но ти май не се радваш да ме видиш днес.

Може би все пак тя беше по-добра актриса, отколкото мислеше. Взе хавлиената кърпа, метната на шезлонга, и се уви в нея.

— Нищо лично – промърмори Фльор. – Просто си легнах късно. – Защото бе чела пиесите му. – Освен това малко се притеснявам за утрешната сцена с теб и Лин.

Доста повече от малко. Направо бе паникьосана.

— Хайде да потичаме и да я обсъдим.

Тя тичаше почти всеки ден, откакто бе дошла в Лос Андже-лис, и Джейк не можеше да измисли по-добър начин да изразходва част от натрупалата се нервна енергия.

— Чудесна идея.

— Имаш ли нещо против, ако за малко открадна дъщеря ти? — извика Джейк на Белинда, която току-що се бе върнала в двора, загърната в дантеления си халат. – Трябва да се пораздвижа, за да огладнея за онези пържоли.

— Вървете! – махна им Белинда весело с ръка. – И не бързайте да се връщате. Нямам търпение да се уединя с новия роман на Джаки Колинс.

Джейк направи физиономия. Фльор се усмихна и забърза към къщата да си сложи шорти и маратонки. Когато приседна на ръба на леглото, за да завърже връзките, книгата, която четеше, падна на пода. Тя погледна към страницата, която бе отбелязала тази сутрин.

Перото на Коранда е насочено към американската работническа класа. Героите му са мъже и жени, които обичат бира и футбол и вярват, че за честен труд трябва честно да се плаща. С грубоватия си, на места циничен, но пропит с чувство за хумор език той разкрива най-доброто и най-лошото от американската душевност.