Реши, че следващата целувка се получи по-добре, ала изглежда, бе единствената.

— Дали не можеш малко да си отвориш устата, агънце? – попита Джони Гай търпеливо.

Фльор се изруга полугласно, пристъпи отново в прегръдките на Джейк, после бързо го погледна, за да разбере дали не я бе чул.

— Съжалявам, хлапе, но този път не мога да ти помогна – рече той. – В случая играя пасивната роля.

— Нямам нужда от помощ.

— Извинявай, объркал съм се.

— Като че ли се нуждая от помощ!

— Както кажеш.

Джони Гай извика да започват. Тя се постара максимално, но когато целувката свърши, Джейк въздъхна и потри тила си.

— Ти направо ме успиваш, цвете славно. Искаш ли да помоля Джони Гай за почивка, за да отидем отзад и да потренираме?

— Малко съм нервна, това е. А и днес е първият ми ден. Освен това няма да тренирам отново с теб без каска и наколенки.

Джейк се ухили и после неочаквано се наведе напред и прошепна в ухото й:

— Обзалагам се на двайсетачка, че не можеш да ме възбудиш, цветенце.

Това бе най-чувственият, най-прекрасният и сластен любовен шепот, който някога бе чувала.

Следващият дубъл беше по-добър и Джони Гай се съгласи да го изпратят за монтаж, но Джейк й заяви, че му дължи още една

* * *

Когато Фльор се прибра у дома от студиото, Белинда я чакаше във вътрешния двор. Не бе виждала майка си почти от три седмици. Белинда изглеждаше свежа и красива в блуза батик без ръкави, в червено-жълта гама и ленен панталон с колан. Фльор я притисна в мечешка прегръдка, сетне се отдръпна, за да огледа лицето й.

— Изглеждаш прекрасно. Няма никакви белези от шарката.

— Достатъчно добре ли изглеждам, за да ги накарам да съжаляват, задето не ми обърнаха внимание, когато бях на осемнайсет?

— Ще им разбиеш сърцата.

Белинда сви рамене.

— Варицелата беше ужасно преживяване. Не ти го препоръчвам. – Целуна дъщеря си отново. – Толкова ми беше мъчно за теб, бебче.

— На мен също ми беше мъчно.

Вечеряха край басейна от керамични чинии, препълнени с любимата салата на Фльор – скариди, овкусени с пикантни подправки, парченца сочен ананас и пресен кресон. Фльор описа на Белинда събитията от последната седмица, но въпреки че обикновено не криеше нищо от майка си, този път премълча за отношенията си с Джейк. В края на втория снимачен ден, понеделник, тя вече смяташе, че е била несправедлива към него. Той я подкачаше, викаше й „цвете славно“, но в същото време се грижеше за нея. Във вторник Фльор реши, че може би го харесва. В сряда знаеше със сигурност, че го харесва, а по обед осъзна, че е малко увлечена по него. Знаеше, че се налага на всяка цена да го скрие от Белинда, тъй като тя нямаше да я остави на мира с въпросите си. Затова, когато майка й я притисна, настоявайки да узнае мнението й за Джейк, Фльор разказа историята как го бе съборила през първия ден и колко страхотно се бе държал той.

— Така си и знаех! – възкликна Белинда, реагирайки, както дъщеря й очакваше. – Той е звездата във филма, но е разбрал колко си била притеснена. Същият е като Джими – отвън изглежда груб, но всъщност е мил и чувствителен.

Убедеността на Белинда, че Джейк въплъщава всички качества на нейния любим Джеймс Дийн, подразни Фльор.

— Джейк е много по-висок, а и двамата изобщо не си приличат.

— Те са замесени от едно и също тесто, бебче. Джейк Коранда също е бунтовник.

— Ти дори не го познаваш. Той не е като останалите. Поне аз никога не съм срещала такива хора като него.

Белинда я стрелна със странен подозрителен поглед и Фльор тутакси замълча.

В двора се появи икономката, госпожа Хурадо, която се оказа шейсетгодишна и обичаше да показва изкривения си палец, и включи в контакта щепсела на телефона, който носеше.

— Обажда се господин Савагар. – Фльор протегна ръка, но госпожа Хурадо поклати глава. – За госпожа Савагар.

Белинда озадачено сви рамене, свали едната си обеца и вдигна слушалката.

— Какво има, Алексей? – Докато слушаше, потропваше с нокти по стъклената масичка. – И какво очакваш от мен да направя по въпроса? Не, разбира се, че не ми се е обаждал. Да. Да, добре. Да, ще ти позвъня, ако чуя нещо.

— Какво се е случило? – попита Фльор, след като майка й затвори.

— Мишел е изчезнал от клиниката. Алексей иска да узнае дали не се е свързал с мен. – Белинда сложи обецата. – Би трябвало да е очевидно, дори и за твоя баща, че е отпратил от дома си не това дете, което е трябвало. Моята дъщеря е красива и преуспяла. Неговият син е хомосексуалист и слабак.

Мишел беше син и на Белинда и Фльор изгуби апетит. Колкото и да ненавиждаше брат си, не беше редно майка й да се държи така с него.

Преди няколко месеца бяха плъзнали слухове, че Мишел има дългогодишна любовна връзка с женен мъж, добре познат в парижкото общество. След разкритията мъжът получил инфаркт, а Мишел се опитал да се самоубие. В света на модата Фльор бе свикнала с откритата хомосексуалност и цялата шумотевица около случилото се й се струваше нелепа и смешна. Алексей не позволил на Мишел да се върне в училището в Масачузетс и го заключил в частна клиника в Швейцария. Фльор си казваше, че би трябвало да изпитва жал към Мишел – и всъщност наистина изпитваше – но една грозна, непрощаваща част от нея намираше в прогонването на Мишел известна справедливост, макар и ужасна.

— Няма ли да доизядеш салатата си? – попита Белинда.

— Вече не съм гладна.

* * *

Въздухът в прожекционната зала бе изпълнен с вонята на лук от остатъците от обяда в картонените кутии, примесена с миризмата от пурата на Дик Спано. От задния ред Джейк гледаше монтирания материал от двуседмичните снимки. Като актьор никога не го бе правил, но като начинаещ сценарист знаеше, че е длъжен да види как са се получили диалозите, за да прецени кои се налага да пренапише.

— Тук направо си уцелил в десетката! – заяви Джони Гай след размяната на първите реплики между Мат и Лизи. – Ти си дяволски добър писател. Не проумявам защо си губиш времето с онази театрална бродуейска плява.

— Тя подхранва егото ми. – Джейк не сваляше поглед от екрана, където Лизи целуваше Мат. – По дяволите.

Мъжете мълчаливо гледаха кадър след кадър на целувката.

— Това не беше зле – промърмори Дик Спано накрая.

— Тя е налучкала правилната посока – обади се Джони Гай.

— Не струва. – Джейк гаврътна остатъка от мексиканската бира и остави бутилката на пода. – Горе-долу се е справила с целувката, но отсега ви предупреждавам, че по-горещите сцени ще бъдат провал.

— Не бъди такъв песимист. Тя се старае и няма начин да не се получи.

— Характерът на Лизи й е напълно чужд. Фльор е изпълнена с енергия и решимост, притежава вродена чувственост и външно дяволски добре успява да се преструва, но е отраснала в манастир, за бога!

— Не е било манастир – възрази Дик. – А манастирско училище. Има разлика.

— Не е само това. Тя е образована и шлифована, но не е обиграна. Пътувала е из целия свят и аз никога не съм срещал хлапе на нейната възраст, което да е чело толкова много – тя говори за философия и политика като европейка. Но сякаш е живяла в саксия. Нейните преподаватели и наставници са я държали много изкъсо. Тя не е добила обикновен житейски опит и не е достатъчно добра актриса, за да го скрие.

Джони Гай свали станиола от шоколадов десерт „Милки Уей“.

— Тя ще го превъзмогне. Фльор е много трудолюбива и камерата я обича.

Джейк се бе смъкнал в креслото, приковал поглед в екрана. Джони Гай бе прав за едно. Камерата наистина я обичаше. Това голямо лице осветяваше екрана, имаше изумителни крака и бе невероятно пластична. Не беше грациозна в обичайния смисъл на думата, но имаше нещо обайващо в силната й уверена походка.

Ала независимо от това причудливата й наивност бе безкрайно далеч от манипулативната сексуалност на Лизи. Във финалната любовна сцена Лизи трябваше да доминира над Мат, да го накара да изгуби и последните си илюзии за отнетата й невинност. Фльор следваше съвсем точно жестовете и държанието на умела манипулаторка и съблазнителка, но Джейк бе срещал в живота достатъчно жени от тази порода и от изпълнението на това хлапе не лъхаше правдивост.

Денят беше дълъг и той разтри очи. Успехът на този филм беше много по-важен за него от всичко, което бе направил досега. Беше написал няколко сценария, но всички бяха свършили в кошчето за боклук. В „Затъмнение в неделя сутрин“ най-сетне всичко се бе получило. Той не само вярваше, че съществува публика за сериозни филми, но искаше да изиграе образ, за чието изграждане щеше да използва повече от две изражения, макар да се съмняваше, че някога ще спечели каквато и да било награда за актьорско майсторство.

Всичко се бе случило прекадено бързо. Беше написал първата си пиеса във Виетнам, когато беше на двайсет. Беше работил тайно и я завърши малко преди да се прибере у дома. След като го изписаха от военната болница в Сан Диего, той я пренаписа и я изпрати по пощата в Ню Йорк в деня, когато го демобилизираха. Четирийсет и осем часа по-късно го видя един агент по кастинга от Лос Анджелис и го помоли да прочете откъс от малка роля във филм с Пол Нюман. На следващия ден подписа договор, а месец по-късно му се обади импресарио от Ню Йорк, за да поговорят за пиесата, която бе изпратил. Джейк приключи със снимките и хвана нощния полет.

Това сложи началото на трескавия двойствен живот на Джейк Коранда. Продуцентът постави пиесата му. Джейк получи малко пари и много слава. От киностудиото харесаха играта му на екрана и му предложиха по-голяма роля. Парите бяха прекалено добри, особено за хлапак от бедняшки квартал в Кливланд, за да ги откаже. И той започна да жонглира. Западния бряг за пари, Източния – за мерак.

Подписа договор за първия филм за Калибър. Птичаря Калибър направо погреба студиото под лавина от почитателски писма, а пиесата му спечели „Пулицър“. Джейк обмисляше да зареже Холивуд, но приходите от пиесата бяха по-малко от половината, отколкото щеше да получи за участието си в следващия филм за Калибър. Засне филма и продължи да се снима без почивка. Нямаше съжаления – поне не много.