— Някой пострада ли? – попита през смях Джони Гай, докато й помагаше да стане.

— Не, аз… аз съм добре.

Тя държеше главата си ниско сведена и съсредоточено търкаше праха от краката си. Един от гримьорите дотича с влажна кърпа и Фльор се изтри, без да поглежда Джейк. Ако му бяха нужни още доказателства, че не става за ролята, тя току-що му ги бе предоставила. Единственото й желание бе да се върне в Ню Йорк. Искаше майка си!

— А ти добре ли си, Джако?

— Всичко е наред.

Джони Гай я потупа по ръката и се ухили.

— Беше чудесна, скъпа. Жалко, че това момче се оказа твърде хилаво, за да удържи една истинска жена.

Джони Гай се опитваше да я накара да се почувства по-добре, но само още повече влоши нещата. Фльор се чувстваше огромна, тромава и грозна. Всички се взираха в нея. Само да можеше някак да се смали и преобрази.

— Аз… аз съжалявам – пророни тя сковано. – Мисля, че съсипах костюма. Мръсотията не излиза.

— Затова имаме резервен. Иди да се преоблечеш.

За нула време се озова отново върху люлката на верандата. Камерите се завъртяха и тя се опита да съживи вълнението, което бе изпитала първия път. Видя Мат, скочи, изтича надолу по стъпалата и през двора. Моля те, Господи, нека не го съборя отново. Внимателно се плъзна в прегръдките му.

Джони Гай се намръщи недоволно.

Повториха отново и този път тя се спъна, докато тичаше надолу по стъпалата. Четвъртия път люлката я удари отзад по краката. Петия стигна благополучно до Джейк, но в последния момент поривът й се прекърши. С всяка изминала минута се чувстваше все по-нещастна.

— Липсва искрата, скъпа – заяви Джони Гай, когато Джейк я пусна. – Няма близост помежду ви. Не се тревожи толкова къде са краката ти. Направи го като първия път.

— Ще се опитам.

Трябваше да преживее още едно унижение, когато гардеробиерката забеляза, че се е изпотила и ризата е мокра, и й донесе нова, без тъмни полумесеци под мишниците. Докато вървеше към люлката на верандата, Фльор знаеше, че няма сила на земята, която да я накара отново да се хвърли с пълна сила върху Джейк Коранда. Гърдите й се стегнаха и тя преглътна мъчително.

— Хей, почакай.

Девойката бавно се извърна и видя Джейк да крачи към нея.

— Първия път просто изгубих равновесие – рече той любезно. — Вината е моя, а не твоя. Следващия път ще те уловя.

Да бе, със сигурност щеше. Тя кимна и понечи да се отдалечи.

— Не ми вярваш, нали?

Тя се извърна към него.

— Аз не съм лека като перце.

Устните му се изкривиха в дяволита насмешка, която изглеждаше някак не на място върху лицето на Птичаря Калибър.

— Хей, Джони Гай! – извика през рамо. – Дай ни пет минутки, става ли? Това цвете славно* тук си мисли, че може да ме надвие.

[* Игра на думи с името Фльор, което означава „цвете“ на френски, и алюзия с прочутия слоган на хипитата, или „децата на цветята“, „Flower Power“ от края на шейсетте, свързан е протестите срещу войната във Виетнам, измислен от поета Алън Гинсбърг. – Б.пр.]

— Цвете славно!

* * *

Той я сграбчи за ръката й и я повлече не особено нежно към ъгъла на къщата, по-далеч от погледите на снимачния екип. Пусна я чак когато нагазиха до глезени в бурените отзад.

— Хващам се на бас за десетачка, че няма да ме събориш отново.

Тя подпря ръка на голото си бедро и се опита да си придаде непукистки вид, сякаш не беше на деветнайсет и уплашена до смърт.

— Няма да влизам в ръкопашна схватка с теб.

— Бляскавото момиче се бои да не си разроши косата? Или те е страх, че отново ще ме събориш и ще спечелиш баса?

— Аз зная, че ще спечеля баса – върна му го тя.

— Ще видим. Десетачка, цветенце. Влизаш в играта или млъкваш.

На Фльор й бе ясно, че той нарочно я предизвика, но не я бе грижа. Искаше единствено да изтрие тази самодоволна усмивка от глупавата му уста.

— Нека е двайсетачка.

— Леле, колко ме изплаши, цветенце! Изплаши ме до смърт. Той отстъпи назад, разкрачи крака и зае бойна стойка. Сякаш щеше да му помогне!

— Надявам се, че имаш личен лекар! – подхвърли тя заканително и го стрелна кръвнишки с поглед.

— Засега само приказваш.

— Не смяташ ли, че това е малко детинско?

— Бляскавото момиче май подвива безславно опашка. Страхува се да не се нарани.

— Дотук беше!

Тя заби пети в песъчливата земя, размаха ръце и се понесе към него.

Все едно се удари в стена.

Ако той не я беше хванал, от сблъсъка щеше да се просне на земята. Но Джейк я притисна здраво към гърдите си. Изминаха няколко секунди, докато си поеме дъх, сетне Фльор се отскубна от ръцете му. Брадичката я болеше – беше я хласнала в рамото му, а собственото й рамо пулсираше.

— Това е глупаво – промърмори девойката и понечи да се отдалечи.

— Хей, цветенце. – Той пристъпи напред с ленивата си каубойска походка и спря до нея. – Това ли е най-доброто, на което си способна? Страх те е да не изцапаш пак белите си бикини?

Фльор го погледна удивено. Ребрата и брадичката я боляха и едва смогваше да си поеме дъх.

— Ти си луд.

— Двоен залог или нищо. И този път се отдалечи повече.

Тя разтри рамото си.

— Мисля, че ще пропусна.

Той се засмя, при това весело и дружески.

— Добре, засега ще ти се размине. Обаче ми дължиш двайсетачка.

Джейк изглеждаше толкова самодоволен, че Фльор отвори уста да заяви, че приема предизвикателството. За щастие, здравият разум надделя. Независимо дали й се щеше да го признае, или не, но той наистина беше мил и й помогна. Двамата закрачиха редом обратно към къщата.

— Мислиш се за голям умник, нали? – подхвърли Фльор.

— Хей, аз съм момчето гений. Прочети критиките. Която и да е. Сама ще се убедиш.

Фльор вдигна поглед към него и изви устни в престорено сладка усмивка.

— Бляскавите момичета не могат да четат. Ние само гледаме картинките.

Джейк се засмя и се отдалечи.

* * *

При следващия опит сцената се получи и Джони Гай заяви, че точно това е искал. Ала задоволството на Фльор твърде бързо се изпари, когато започнаха репетициите за следващата сцена. Докато беше в обятията на Мат, Лизи трябваше да го целуне като сестра. После двамата си разменяха няколко кратки реплики и Лизи отново го целуваше, но този път с истинска, а не сестринска целувка. Мат трябваше да се отдръпне сконфузено, а камерата показваше лицето му, докато се опитва да осъзнае промените в Лизи, откакто я бе видял за последен път.

Джейк продължи да се шегува с нея, заявявайки, че няма да се върне на снимачната площадка, докато тя не му даде спечелената двайсетачка. Той я разсмиваше и невинната целувка се получи без проблем. Но диалогът беше скован, гласът й звучеше твърде напрегнато и се наложи да направят няколко дубъла. Все пак Лизи би трябвало да изпитва известна неловкост, така че сцената не беше пълен провал. Когато прекъснаха за обедната почивка, Джейк я дръпна за плитката, сякаш беше десетгодишна, и й заръча да не пребива никого в негово отсъствие.

Следваше втората целувка и Фльор знаеше, че ще загази. Тя беше целувала мъже пред камерата, а неколцина и извън камерата, но не желаеше да целува Джейк Коранда не защото той беше претенциозен и строг – всъщност правеше всичко възможно, за да се държи приятелски и предразполагащо – а защото нещо странно започваше да се случва с нея, когато се доближеше твърде много до него.

Помощник-режисьорът я извика. Джейк беше заел мястото си и говореше с режисьора. Докато Джони Гай обясняваше сцената, Фльор се бе вторачила в устата на Джейк – тази мека, пухкава и по бебешки нацупена уста. Джейк забеляза и я погледна някак странно. Тя се прозина и се взря в голата си китка.

— Да не би Бляскавото момиче да има среща? – попита Джейк.

— Както винаги.

Джони Гай се обърна към нея.

— Трябва да си тук на сто процента, агънце, да вложиш душа и сърце в тази страстна и похотлива целувка. Отворена уста и езикът ти да стигне до сливиците му. Лизи иска да възбуди Мат.

Тя му се ухили и вдигна палци.

— Схванах.

Всичко в нея затрептя, в стомаха й сякаш затанцуваха ято пеперуди. Не можеше да се каже, че се целува страхотно. А и как би могла да се усъвършенства, след като не бе излизала на среща с някого, когото наистина харесваше?

Джейк я прегърна. Тя усети топлите му длани върху голата си кожа малко над дъното на бикините и осъзна, че почти през целия ден само се върти около тялото му.

— Краката ти, скъпа – обади се Джони Гай. – Малко по-близо, агънце.

Чак тогава видя каква поза бе заела. Макар че гърдите й бяха притиснати към Джейк, тя неволно бе застанала колкото се може по-далеч. Побърза да се нагласи. Той бе с обувки, а тя боса и той се извисяваше с цели десет сантиметра над нея. Това бе странно и никак не й се нравеше.

Това е Мат – повтори си девойката, когато Джони Гай застана зад камерата. – Била си с други мъже, но Мат е този, когото най-силно искаш.

— Камера! – извика Джони Гай и тя плъзна пръсти по униформата на Джейк.

Затвори очи и се докосна до меките му топли устни. Замря, опитвайки се да мисли за Мат и Лизи.

Режисьорът бе повече от недоволен.

— Не се постара особено, скъпа. Да опитаме отново.

Следващият дубъл тя придвижи ръцете си нагоре и надолу по ръкавите на униформата му. Когато сцената свърши, Джейк се прозина и погледна часовника си. Нещо й подсказа, че не го прави, защото е нервен.

Джони Гай я дръпна настрани.

— Забрави за хората, които те гледат. Всички си мислят кога ще се приберат у дома за вечеря. Отпусни се. Притисни се по-силно към него.

Докато се отправяше към снимачната площадка, Фльор не спираше да си повтаря, че всичко е въпрос на техника. Все едно отваряш врата. Просто трябваше да се отпусне. Отпусни се, по дяволите!