Запита се какво би казала Белинда, ако бе видяла грубото му и противно държание.

Знаменитостите са различни от обикновените хора. За тях не важат същите правила.

Но Фльор далеч не споделяше този възглед. Грубостта си оставаше грубост, независимо колко си знаменит.

Снимките се подновиха. Фльор се притаи в дъното на помещението, за да не гледа какво става на снимачната площадка, ала не можеше да се изолира от виковете. Имаше чувството, че е изминала цяла вечност, преди всичко да свърши.

Една жена, която Джони Гай й бе представил като помощник в продукцията, се приближи до Фльор и я попита дали не би искала да отиде в гардеробната. Девойката едва се сдържа да не я разцелува. Когато се върна, снимачният екип бе направил почивка за обяд. Лин и Джейк седяха отделно и дъвчеха сандвичи.

— Ела при нас! – повика я актрисата, щом я видя.

Единственото желание на Фльор беше да се махне някъде по-далеч, ала не можа да измисли любезно извинение. Токчетата на сандалите й потропваха върху бетона, докато прекосяваше снимачната площадка. Двамата се бяха преоблекли в джинси и Фльор се почувства като прекалено натруфена натрапница. Вирна брадичка и изпъна назад рамене.

— Седни – покани я Лин и посочи към един сгъваем стол. – Извинявай, че нямахме възможност да поговорим по-рано.

— Няма нищо. Бяхте заети.

Джейк стана и уви сандвича си в хартия. Фльор бе свикнала да гледа мъжете от долу нагоре, а не обратното, но той изглеждаше толкова застрашителен, че тя с усилие се сдържа да не отстъпи назад. Прикова поглед в невероятната му уста и видя отблизо прочутия му крив преден зъб, леко нащърбен в единия край. Той й кимна кратко, сетне се извърна към Лин.

— Ще отида да пострелям малко кошове. Ще се видим по-късно.

Той изчезна, а Лин й подаде половината сандвич.

— Изяж го, че аз не бива да пълнея. Със сьомга е и с нискокалорична майонеза.

Фльор взе дружески предложения обяд и седна. Лин беше около двайсет и пет годишна, дребна и крехка, с фини ръце и меки кестеняви коси. Фльор се чувстваше до нея тромава и огромна и хиляда корици на списания не можеха да променят това.

— Струва ми се, че ти няма защо да се тревожиш за теглото си – отбеляза Лин, след като я огледа.

Фльор преглътна хапката сандвич.

— Да, но се тревожа. Работя пред камера и не бива да съм повече от шейсет и един килограма. А това е доста трудно при моя ръст, още повече че страшно обичам хляб и сладолед.

— Хубаво, в такъв случай можем да бъдем приятелки – усмихна се Лин, разкривайки ред малки равни зъби. – Мразя жените, които могат да ядат всичко и не пълнеят.

— Аз също – ухили се Фльор и после двете си побъбриха известно време за несправедливата участ да бъдеш жена.

Накрая заговориха за „Затъмнение в неделя сутрин“.

— Ролята на Диди е пробивът, който чакам след сапунените опери. – Лин изтръска от джинсите си няколко трохи от сандвича. – Според критиците женските роли на Джейк са по-слаби от мъжките, но аз мисля, че Диди е изключение. Тя е глупава, но много ранима. Във всяка жена има нещо от Диди.

— Ролята наистина е страхотна – съгласи се Фльор. – Образът на Диди е много по-ясен и цялостен от този на Лизи. Аз… притеснявам се как ще изиграя Лизи. Струва ми се, че… не съм много сигурна в себе си.

Лицето й пламна. Това едва ли бе начинът да вдъхнеш доверие у партньорката си.

Но Лин кимна с разбиране.

— След като влезеш в образа, ще добиеш повече увереност. Поговори с Джейк за Лизи. Той ще ти разтълкува характера и ще ти помогне.

Фльор подръпна една разтеглена бримка на пуловера си.

— Не мисля, че Джейк ще пожелае да обсъжда каквото и да било с мен. Не е тайна, че е бил против участието ми във филма.

Лин й се усмихна съчувствено.

— Когато види колко си сериозна и отдадена на ролята, ще си промени мнението. Дай му време.

— И пространство – промърмори Фльор. – По възможност по-голямо.

Лин се намести по-удобно на стола.

— Джейк е добро момче, Фльор. Такива като него са на изчезване.

— Щом казваш – смотолеви Фльор без капка убеденост в гласа.

— Не, наистина. Говоря сериозно.

— Ами… Ти го познаваш много по-добре от мен.

— Ти си под впечатлението на това, което видя днес.

— Той беше… твърде груб с хората от екипа.

Лин взе чантата си и зарови в нея.

— Преди няколко години двамата с Джейк бяхме гаджета. Нищо сериозно, но се опознахме доста добре и след като престанахме да спим заедно, станахме добри приятели. – Тя извади пакетче ментови бонбони за освежаване на дъха. – Аз споделям много с него и когато е писал тази сцена, Джейк е заимствал една история от моя живот. Знаеше, че ще предизвика лоши спомени, и затова искаше да приключим по-бързо със заснемането на сцената.

Фльор обви по-здраво крака около стола.

— Аз… аз не се чувствам спокойно с мъже като него.

Ъгълчето на устата на Лин се изви дяволито.

— Точно това прави мъжете като него толкова неустоими.

Фльор не би използвала точно това определение, но предпочете да премълчи.

* * *

През следващите няколко дни Фльор се стараеше да стои по-далеч от Джейк Коранда. В същото време постоянно се улавяше, че тайно го наблюдава. Двамата с Джони Гай не спираха да спорят, при това сякаш с особено настървение застъпваха противоположни мнения. Препирните на двамата мъже я караха да се чувства неудобно, докато не забеляза колко много се наслаждават на словесните си двубои. Имайки предвид избухването на Джейк през първия ден, Фльор остана удивена от популярността му сред снимачния екип. Всъщност той се отнасяше приятелски и непринудено към всички, освен към нея. С изключение на краткото кимване сутрин, той се държеше, сякаш тя не съществуваше.

Затова тя се радваше, че първата й сцена беше с Лин. В четвъртък вечерта преди снимките повтаря репликите си, докато не ги научи наизуст, и се приготви да си легне рано, за да бъде свежа, когато алармата на часовника я събуди в седем сутринта. Но тъкмо посегна да угаси лампата, когато телефонът иззвъня. Очакваше да чуе гласа на Белинда, но се оказа Бари, помощник-режисьорът.

— Фльор, наложи се да сменим графика за утре. Ще снимаме първата сцена между Мат и Лизи.

Стомахът й се сви на топка от ужас. Трудно й бе да понесе мисълта, че ще работи с Джейк, особено през първия й работен ден.

След това бе невъзможно да заспи. Постоянно светваше лампата, за да преговаря репликите си, и се унесе в сън чак на зазоряване, а един час по-късно алармата на часовника я събуди. Гримьорката се оплака от тъмните кръгове под очите й. Фльор се извини и обеща, че повече няма да се повтори. Когато Джони Гай се появи в караваната на гримьорката, за да обсъдят първата сцена, тя беше кълбо от нерви.

— Днес ще снимаме външна сцена. Ти ще седиш на люлката на верандата на фермата.

Фльор бе видяла екстериора на къщата в Айова, която бяха построили, и се радваше, че днес ще работят на терен.

— Ти вдигаш глава и виждаш Мат да стои на пътя. Извикваш името му, скачаш от люлката, претичваш през двора и се хвърляш на врата му. Сцената е лесна.

И Фльор щеше да я оплеска. Няколко месеца уроци по актьорско майсторство не я правеха актриса. Тя бе видяла какъв перфекционист е Джейк. А и той вече я ненавиждаше. Какво ли щеше да стане, когато види колко е некомпетентна!

Още повече оклюма, когато облече костюма за сцената. Действието на филма се развиваше през август и тя носеше оскъдни бели бикини на червени сърчица, изрязани високо на бедрата, за да изглеждат краката й още по-дълги. Синята памучна мъжка риза, завързана на кръста, оставяше открит корема й, а косата й, сплетена на хлабава плитка, се спускаше по гърба. Стилистът искаше да й върже червена панделка, за да подчертае притворната невинност на Лизи, но Фльор му каза да забрави за идеята. Тя не носеше панделки в косата, нямаше да носи и Лизи.

Помощник-режисьорът я извика тъкмо когато тя се връщаше от четвъртото си посещение в тоалетната. Фльор седна на люлката и се опита да се съсредоточи върху предстоящата сцена. Лизи очакваше да види Мат, но не биваше да го показва. Лизи трябваше да скрива много неща – колко много ненавижда сестра си и колко силно я привлича нейният мъж. Джейк стоеше близо до една от караваните. Как би могла да изпитва влечение към него, когато дори не го харесваше? Тя се прозина и погледна часовника си само за да установи, че не носи такъв.

Той пъхна ръка в джоба си. Беше се облегнал на стената, опрял подметката на обувката върху колелото на караваната.

Позата му бе секси и нехайно отпусната и й напомни на снимките му в списанията и вестниците. Ако в ъгълчето на устата му висеше цигара и очите му бяха присвити, можеше да помисли, че Птичаря Калибър е оживял от екрана.

— Време е за шоу, момичета и момчета! – извика Джони Гай. — Фльор, скъпа, готова ли си? Да повторим още веднъж сцената.

Тя го слушаше внимателно, старателно запомняйки всяка стъпка от пътя, който той искаше тя да следва. Накрая се върна на люлката и зачака нервно, докато се правеха последните приготовления. Вълнение… трябваше да изпита вълнение. Но без да бърза. Не го предугаждай. Изчакай да го видиш, преди да позволиш да се отрази върху лицето ти. Не мисли за нищо, освен за Мат. Мат, не Джейк.

Джони Гай извика да започват. Тя вдигна глава. Видя Мат. Мат! Той се бе върнал! Скочи и прекоси тичешком верандата. Взе дървените стъпала наведнъж, с един скок. Плитката й изплющя върху тила. Трябваше да стигне при него. Да го докосне. Той беше неин, не на Диди. Хукна през двора. Ето го, точно пред нея.

— Мат!

Извика отново името му и се хвърли в обятията му.

Той политна назад и двамата се стовариха на земята.

Снимачният екип избухна в гръмогласен смях. Фльор лежеше просната върху Джейк Коранда, притискайки го към земята с полуголото си тяло. Искаше да се свие в ъгъла и да умре. Тя беше просто слон. Голям, тромав, гигантски слон и това бе най-позорният момент в живота й!