На следващата сутрин Фльор мина с поршето през портала на студиото и се отправи към павилиона за звукозапис, където се снимаше „Затъмнение в неделя сутрин“. Тя бе твърде изплашена, за да се представи като себе си, затова вместо нея на снимачната площадка щеше да се появи Бляскавото момиче. След като се облече, се гримира старателно и прибра косата си отстрани с два гребена, инкрустирани с емайл, така че да се спусне свободно по гърба. Носеше рокля пуловер на „Соня Рикел“ с цвета на божур, в тон със сандалите от гущерова кожа със седемсантиметрови токчета. Джейк Коранда беше висок, но с тези обувки двамата щяха да са наравно.

Намери паркинга, към който я бе упътил пазачът. Препечената филийка, която бе изяла на закуска, се превърна на пепел в стомаха й. Въпреки че „Затъмнение в неделя сутрин“ се снимаше от няколко седмици, тя трябваше да се яви на снимачната площадка едва след четири дни, но реши, че може да добие повече увереност, ако понаблюдава работата на екипа, преди да застане пред камерата. Ала засега не се получаваше.

Това бе глупаво. Беше се снимала в телевизионни реклами и бе запозната с процеса на снимане. Знаеше как да постига успех и да се задържи на гребена на вълната му, следваше указанията на режисьорите и бе надеждна в работата. Но безпокойството оставаше. Белинда трябваше да бъде кинозвезда, а не тя.

Пазачът се бе обадил от портала и Дик Спано, продуцентът, я пресрещна при вратата на звукозаписния павилион.

— Фльор, скъпа! Радвам се да те видя! – Целуна я по бузата и огледа възхитено великолепната й фигура, подчертана от роклята пуловер. Фльор се бе срещнала със Спано в Ню Йорк и той й бе харесал. Стана й особено симпатичен, след като откри, че обича конете. Сега продуцентът я поведе към масивната двойна врата. – Приготвили са се да снимат сцена. Аз ще те вкарам.

По декорите на ярко осветената снимачна площадка Фльор разпозна кухнята в къщата на Мат в Айова. В средата стоеше Джони Гай Кели, потънал в разговор с Лин Дейвид – дребничка актриса, която играеше Диди, съпругата на Мат. Дик Спано отведе новодошлата до платнения сгъваем стол на режисьора. Фльор едва сподави желанието си да надзърне скришом отзад, за да види дали на гърба на облегалката няма табелка с името й.

— Готов ли си, Джако?

Джейк Коранда излезе от сенките.

Първото, което Фльор забеляза, бе невероятната му уста, мека и пухкава, като на дете. Но това бе единственото детско у него. Движеше се с небрежна, леко полюляваща се походка, с отпуснати рамене. Приличаше повече на уморен каубой, отколкото на сценарист и кинозвезда. Правата му кестенява коса бе по-късо подстригана, отколкото във филмите за Калибър, и го правеше да изглежда по-висок и по-слаб. Фльор реши, че и в действителност не е по-дружелюбен, отколкото на екрана.

Благодарение на Белинда Фльор знаеше за него много повече, отколкото й се искаше. Макар че той бе пословично сдържан с пресата и рядко даваше интервюта, все пак някои факти бяха станали достояние на публиката. Джейк Коранда беше роден като Джон Джоузеф Коранда и бе отраснал в най-бедняшкия и престъпен квартал на Кливланд, Охайо, отгледан от майка, която през деня чистела чужди къщи, а през нощта офиси. Момчето имало полицейско досие като малолетен престъпник. Джебчийство, дребни кражби в магазините, присвояване на кола на тринайсет. Когато репортерите се опитваха да го накарат да бъде по-открит и да сподели какво е преобърнало живота му, той посочваше спортната стипендия, позволила му да постъпи в колеж.

— Аз бях просто един хулиган, имал късмета да е добър с баскетболната топка – отвръщаше.

Отказваше да разкрие причината да напусне колежа през втората година, подробности около краткотрайния си брак или военната служба във Виетнам. Заявяваше, че личният му живот е само негов и не касае никого другиго.

Джони Гай призова за тишина. Лин Дейвид стоеше със сведена глава, без да поглежда Джейк, който нацупи пухкавите си устни и втренчи намръщено сините си очи в нея.

— Камера! – извика Джони Гай.

Джейк облегна рамо на рамката на вратата.

— Не можа да се удържиш, нали? Уличницата си остава уличница.

Фльор сплете здраво пръсти в скута си. Снимаха една от най-грозните сцени във филма, когато героят на Джейк, Мат, току-що бе открил изневярата на Диди. В монтажната щяха да допълнят сцената с кадри от клането, на което Мат е бил свидетел във Виетнам – смътни образи, които щяха да го накарат да изгуби контрол и да се нахвърли върху Диди, повтаряйки по ужасяващ начин насилието, на което е бил свидетел.

Мат закрачи из кухнята, всеки мускул в тялото му бе напрегнат и от цялата му фигура се излъчваше заплаха. С безпомощен жест Диди обви пръсти около колието, което той някога й бе подарил. До него тя беше миниатюрна и крехка, като изящна порцеланова кукла, която щеше да се счупи само от едно докосване.

— Не беше така, Мат. Не беше.

Изведнъж ръката му се стрелна към шията й и дръпна рязко колието. Тя извика и се опита да избяга, ала той бе прекалено бърз. Сграбчи я и грубо я разтърси, а тя се разплака. Устата на Фльор пресъхна. Ненавиждаше тази сцена. Мразеше всичко в нея.

— Стоп! – извика Джони Гай. – Получи се сянка от прозореца.

— Мислех, че ще заснемем тази сцена от раз! – прогърмя над снимачната площадка гневният глас на Джейк.

Фльор не би могла да избере по-лош ден за посещението си. Не беше готова да се снима в киното. При това с Джейк Коранда. Защо партньорът й не беше Робърт Редфорд или Бърт Рейнолдс? Някой мил, приятен актьор. Поне тя нямаше сцени, в които Джейк я бие. Ала това не беше голяма утеха особено когато си спомни сцените, които й предстоеше да изиграе с него.

Джони Гай призова за тишина. Помощник гардеробиерката донесе ново колие на Лин. Дланите на Фльор започнаха да се потят.

— Не можа да се удържиш, нали? Уличницата си остава уличница – процеди Мат със същия груб глас.

Надвеси се над Диди и дръпна колието. Диди извика и се опита да се бори с него. Той я разтърси по-силно с такова злобно изражение, че Фльор трябваше да си напомни, че това е само актьорска игра. Господи, надяваше се наистина да е само актьорска игра.

Той бутна Диди към стената и я зашлеви. Фльор не можеше да гледа повече. Затвори очи и се опита да се изолира, ала единственото й желание беше да е по-далеч от тук.

— Стоп!

Плачът на Лин Дейвид не секна до края на сцената. Джейк привлече Лин в прегръдките си, а главата й се сгуши под брадичката му.

Джони Гай се запъти с бавна крачка към тях.

— Добре ли си, Лини?

— Остави ни сами! – озъби му се Джейк.

Джони Гай кимна и се отдалечи. Миг по-късно зърна Фльор. Тя беше с половин глава по-висока, ала това не му попречи да я сграбчи в мечешката си прегръдка.

— Ти си истински балсам за очите ми! Точно това, което всеки лекар би предписал. Красива като тексаски залез след пролетен дъжд.

Джони Гай беше един от най-добрите режисьори в киното, независимо от непринудените му маниери на „стара дружка“. Когато се срещнаха в Ню Йорк, той прояви разбиране към неопитността й и обеща, че ще направи всичко по силите си да я накара да се почувства удобно с екипа.

— Ела с мен. Искам да те запозная с всички.

Представи я на колегите и й разказа по нещо лично за всеки един от тях. Имената и лицата се изреждаха твърде бързо, за да ги запомни, но тя се усмихваше на всички.

— Къде е красивата ти майка? – попита режисьорът. – Мислех, че днес ще дойде с теб.

— Наложи й се да се погрижи за някои дела. – Фльор не спомена, че делата включваха стерилни тампони и лосион против сърбеж. – Ще пристигне след седмица.

— Помня я от петдесетте – продължи той. – Тогава бях сценичен работник. Веднъж я видях в „Градините на Аллах“, когато беше с Ерол Флин.

Фльор се спъна в един кабел, който не бе забелязала. Джони Гай я улови за ръката. Белинда й бе разказала най-подробно за всяка кинозвезда, с която се бе познавала, но никога не бе споменавала Ерол Флин. Джони Гай сигурно грешеше.

Режисьорът внезапно доби смутен вид.

— Да вървим, скъпа. Искам да те запозная с Джейк.

Това бе последното, което Фльор желаеше, но Джони Гай вече я водеше към него. Смущението й се усили, когато видя, че Лин Дейвид все още хлипаше в прегръдките на Коранда.

— Защо да не почакаме… – прошепна Фльор на Джони Гай.

— Джако, Лин. Доведох някого, с когото искам да се запознаете.

Режисьорът я избута напред и я представи.

Лин с усилие изобрази немощна усмивка, а Джейк я изгледа с прочутия поглед на героя си Птичаря Калибър и кимна кратко. Благодарение на сандалите със седемсантиметрови токчета Фльор можеше да го гледа право в очите и някак си успя да не трепне.

Настъпи неловко мълчание, нарушено накрая от млад мъж с набола брада.

— Налага се да повторим още веднъж, Джони Гай – заяви той. – Уловили сме някакъв шум.

Коранда се изстреля покрай Фльор право към центъра на снимачната площадка.

— Какво, по дяволите, става с вас? – Всички тутакси притихнаха. – Стегнете се и се съсредоточете. Колко пъти ще се налага да преживяваме всичко това заради некомпетентността ви?

Последва продължителна тишина, нарушена най-накрая от нечий глас:

— Извинявай, Джейк, но нищо не можахме да направим.

— Не сте могли, как ли не! – Фльор почти очакваше да измъкне един от колтовете си със седефена дръжка. – Вземете се в ръце! Този път е последен!

— По-кротко, момче – обади се Джони Гай. – Доколкото зная, все още аз съм режисьор на филма.

— Тогава си върши работата! – процеди Коранда.

Джони Гай се почеса по главата.

— Ще се престоря, че не съм го чул, Джако, и ще го припиша на пълнолунието. А сега да се залавяме за работа.

Изблиците на раздразнение не бяха новост за Фльор – беше се нагледала на доста през последните години – ала това избухване накара стомаха й да се присвие. Погледна към големия часовник с пластмасова каишка, люлеещ се на китката й и, се прозина. Това беше трик, към който Фльор прибягваше, когато се чувстваше неловко. Гледаше часовника и се прозяваше. Така околните смятаха, че случващото се не я трогва ни най-малко.