— Джако, момчето ми, не ни се ще да те огорчаваме, но ми се струва, че си забравил гениалния си мозък в леглото на последното си гадже.

Джейк Коранда вдигна дългите си крака от облегалката на стола пред него.

— Савагар не става за Лизи. Усещам го и в червата.

— Я погледни това сладкишче ето там и ми кажи, че не чувстваш нещо на друго място, освен в червата. – Джони Гай посочи с кена към екрана. – Камерата я обича, Джако. Освен това взема уроци по актьорско майсторство, значи, се отнася сериозно към работата.

Коранда се отпусна по-надолу в креслото.

— Тя е модел. Поредната тъпа хубавица, която мечтае да стане актриса. Вече сърбах тази попара миналата година с онази, как й беше името, и се заклех никога повече да не се подлагам на подобно изпитание. Особено в този филм. Провери ли отново Ейми Ървинг?

— Ървинг е заета – отсече Спано, – а дори да не беше, в случая предпочитам Савагар. Страхотно секси парче. Няма списание, от чиято корица да не те гледа лицето й. Продуцентите дебнат кой филм първо ще избере. Това е част от рекламата.

— Майната й на рекламата – отряза го Коранда.

Дик Спано и Джони Гай Кели се спогледаха. Харесваха Джейк, но той беше твърд и неотстъпчив по характер и можеше да бъде истински кучи син, когато вярваше в нещо.

— Няма да е толкова лесно да я убедим да участва във филма — промърмори Джони Гай. – В екипа й има доста умни хора, които от дълго време чакат да се появи подходящ филм.

— Глупости – изсумтя Джейк презрително. – Нейните хора чакат само главната мъжка роля да играе актьор достатъчно висок за малкото им момиченце. Нямат по-големи претенции.

— Мисля, че ги подценяваш.

От дъното на салона се разнесе студено мълчание.

— Извинявай, Джейк – рече накрая Спано, не без известно притеснение, – но този път сме болшинство. Утре ще й направим предложение.

Зад тях Коранда се надигна бавно от креслото.

— Правете каквото искате, но не очаквайте да я посрещна с червен килим.

Когато Джейк изчезна през вратата, Джони Гай поклати глава и отново погледна към екрана.

— Да се надяваме, че онова сладкишче там умее да приема критични нападки.

* * *

Белинда бе влачила Фльор на всички филми на Джейк Коранда и момичето ги бе възненавидяло до един. На екрана той винаги застрелваше някого в главата, наръгваше го в корема или тормозеше някоя жена. И изглежда, междувременно изпитваше искрена наслада! Сега тя трябваше да работи с него, а от агента си знаеше колко настоятелно се е противопоставил на избора й. Всъщност дълбоко в себе си не го обвиняваше. Без значение в какво вярваше майка й, Фльор не беше актриса.

— Престани да се косиш – заявяваше майка й винаги когато Фльор се опитваше да говори с нея за това. – В мига, в който те види, той ще се влюби в теб.

Фльор не можеше да си представи подобно нещо.

Дългата бяла лимузина, която студиото бе изпратило да я вземе от летището на Лос Анджелис, спря пред двуетажна къща в Бевърли Хилс в испански стил, която Белинда бе наела за тях. Беше началото на май и когато Фльор тръгна от Ню Йорк, бе необичайно хладно за сезона, но в Южна Калифорния бе топло и слънчево. Когато преди три години бе пристигнала от Франция, девойката никога не си бе представяла, че животът й ще поеме в такава необикновена посока. Опитваше се да изпитва благодарност, ала напоследък това й се удаваше все по-трудно.

Икономката, която изглеждаше поне на сто години, я въведе във вестибюла с бели стени, тъмни греди, полилей от ковано желязо и под, облицован с теракотени плочки. Фльор взе куфарите от ръцете й, когато старицата понечи да ги понесе нагоре по стълбите. Избра спалня в задната част на къщата с изглед към басейна и остави главната спалня за Белинда. Къщата беше дори по-голяма, отколкото на снимките. С шестте спални, четирите веранди и двете джакузита тя бе прекалено просторна за двама души. Фльор бе направила грешката да го спомене пред Алексей по време на един от телефонните им разговори, които заместваха личното общуване.

— Липсата на показност и суета в Южна Калифорния се смята за вулгарно – бе заявил той. – Следвай съветите на майка си и ще имаш невероятен успех.

Фльор предпочете да пропусне ехидната забележка покрай ушите си. Проблемите между Алексей и Белинда бяха твърде сложни, за да ги разреши тя, особено след като никога не бе могла да разбере защо двама души, които толкова се мразят един друг, не се развеждат. Изрита обувките си и огледа стаята в топли тонове, с мебели от дърво, тапицирани с дамаска в жълто и кафяво. Погледът й се спря върху мексиканските разпятия, висящи по стените, и я жегна носталгия по манастира и монахините. Нито за миг не си бе представяла, че точно това пътуване ще предприеме сама.

Приседна от едната страна на леглото и се обади в Ню Йорк.

— По-добре ли се чувстваш? – попита тя, когато Белинда вдигна телефона.

— Чувствам се нещастна. И унизена. Как може една жена на моята възраст да се разболее от варицела? – Белинда издуха носа си. – Моето бебче ще блести във филма, за който тази година всички говорят, а аз съм заседнала в Ню Йорк заради тази абсурдна болест. Ако ми останат белези…

— Само след седмица ще си напълно здрава и няма да има никакви следи.

— Няма да дойда при теб, докато не изглеждам идеално. Искам те да видят какво са пренебрегнали преди всички онези години. – Майка й отново се изсекна. – Обади ми се веднага след като се запознаеш с него. Не се притеснявай от часовата разлика.

Не беше нужно Фльор да пита за кого говори Белинда. Тя се стегна, а и…

— Моето бебче ще има любовни сцени с Джейк Коранда.

— Ако го кажеш още един път, ще повърна.

Въпреки нещастието си Белинда се засмя.

— Моето момиче е истинска късметлийка!

— Сега ще затварям – рече тя, но Белинда вече я бе изпреварила.

Фльор отиде до прозореца и се взря в басейна. Бе започнала да мрази работата си на модел – още нещо, което майка й никога не би могла да разбере. И определено нямаше никакво желание да бъде актриса. Но тъй като нямаше представа с какво друго иска да се занимава, едва ли би могла да се оплаква. Имаше купища пари, фантастична кариера и страхотна роля в престижен филм. Беше най-голямата щастливка на земята и трябваше да престане да се държи като разглезено момиченце. Какво толкова, че така и не бе успяла да се отпусне и да се почувства напълно свободно пред камерата? Преструваше се дяволски добре и успяваше да прикрие смущението си. Точно това щеше да направи и с този филм. Ще се преструва.

Преоблече се в шорти, усука косата си, прикрепи я с шнола високо на главата и отнесе сценария на „Затъмнение в неделя сутрин“ във вътрешния двор. Настани се на един от тапицираните шезлонги с чаша прясно изцеден портокалов сок и се зачете.

Джейк Коранда играеше Мат, главната мъжка роля – войник, който се завръща в дома си в Айова от Виетнам. Мат е преследван от спомени за зверското клане в Ми Лай, на което е бил свидетел. Когато се връща у дома, заварва жена си бременна от друг мъж, а брат му е замесен в местен скандал. Мат е привлечен от Лизи, по-малката сестра на съпругата му, която в негово отсъствие е пораснала. Фльор щеше да играе Лизи. Тя прокара пръст по бележките в сценария.

Недокосната от миризмата на напалм и корупцията в семейството на Мат, Лизи кара Мат отново да се почувства чист и невинен.

Двамата започват на шега да спорят къде може да се хапнат най-вкусните хамбургери и след мъчителна сцена с жена си Мат повежда Лизи на едноседмична одисея из Айова в търсене на стара фабрика за коренова бира. Фабриката за тази бира се превръщаше в трагикомичен символ на изгубената невинност. В края на пътуването Мат открива, че Лизи съвсем не е невинната девственица, за каквато се представя.

Въпреки циничното отношение на автора към жените, Фльор хареса сценария много повече, отколкото филмите за Птичаря Калибър. При все че два месеца бе вземала уроци по актьорско майсторство, тя не си представяше как ще успее да изиграе толкова сложен характер като образа на Лизи. Предпочиташе да участва в някоя романтична комедия.

Поне нямаше да се снима съблечена във филма. Това бе единствената битка с Белинда, която бе спечелила. Майка й твърдеше, че Фльор се държи като превзета моралистка и поведението й е лицемерно след всички реклами на бански костюми, които бе заснела. Но Фльор остана непоклатима: банските бяха бански, а голотата – голота.

Винаги бе отказвала да позира гола, дори пред най-уважаваните световни фотографи. Белинда твърдеше, че дъщеря й се инати, защото още е девствена, ала не това бе причината. Фльор искаше да запази от хорските очи поне една част от себе си.

Икономката я прекъсна и й съобщи, че трябва да погледне отвън. Фльор отиде до предната врата. В средата на алеята за коли се мъдреше блестящо ново червено порше, завързано с гигантска сребриста панделка.

Тя изтича до телефона и хвана Алексей малко преди да си легне.

— Истинска красавица! – извика девойката развълнувано. – Ще умра от страх, докато я карам.

— Глупости. Ти си тази, която контролира колата, cherie, а не обратното.

— Сигурно съм сгрешила номера. Мислех, че говоря с мъжа, похарчил цяло състояние, за да открие „Бугати Роял“, преседяло през цялата война в катакомбите на Париж.

— Това, скъпа моя, е различно.

Фльор се усмихна. Двамата побъбриха още няколко минути, сетне тя хукна навън, за да пробва новата си кола. Толкова й се искаше да говори лично с Алексей, но той така и не дойде да я види.

Част от радостта й от подаръка се стопи. Тя се бе превърнала в пешка в битката между родителите си, а това бе толкова омразно. Но колкото и да бяха важни новите отношения с баща й и колкото и да ценеше красивата кола, на първо място оставаше лоялността й към Белинда.

* * *