Нанси, стилистката на фотосесията, премести една от топлийките на гърба на блузата, за да обгърне по-плътно малките й гърди. Сетне провери дали е на мястото си лентата скоч, която бе залепила на тила й, за да повдигне изумруденото колие. Фльор бе започнала да приема красивите дрехи по страниците на списанията като фалшивите сгради и улици на снимачната площадка.

— Изщраках три ролки за колието – обяви не след дълго фотографът. – Да починем малко.

Фльор се спря до дъската за гладене на Нанси и се преоблече в собствената си прозрачна блуза. Крие нагласяваше екрана. Девойката си наля кафе и се приближи до Белинда, която изучаваше някаква реклама в списанието. Майка й се бе променила толкова много, откакто преди близо две години и половина пристигнаха в Ню Йорк. Отривистите нервни жестове бяха из чезнали. Сега беше много по-уверена. Както и по-хубава – загоряла и красива от уикендите, прекарани в къщата на плажа в Лонг Айланд, която бяха наели. Днес носеше бяло горнище на „Гетсби“ и пола в тон, беше с тъмнолилави сандали, а около елегантния й глезен блестеше тънка златна верижка.

— Погледни кожата й. – Белинда почука с нокът по страницата. – Тя няма пори. Подобни снимки ме карат да усещам, че четирийсетте ми дишат във врата.

Фльор се вгледа по-внимателно в модела от рекламата на скъпа козметична линия.

— Това е Ани Холман. Спомняш ли си фотосесията, която преди два месеца направихме с нея за „Бил Блас“?

Белинда, която трудно си спомняше хора, които вече не са известни, поклати отрицателно глава.

— Майко, Ани Холман е тринайсетгодишна!

Белинда вяло се засмя.

— Не е чудно, че в тази страна всяка жена, прехвърлила трийсетте, се чувства потисната. Ние се състезаваме с деца.

Фльор се надяваше, че жените не се чувстват по този начин, когато гледат нейните снимки. Ненавиждаше мисълта, че печели по осемстотин долара на час, карайки хората да се чувстват зле.

Белинда се отправи към тоалетната. Фльор събра смелост и се приближи към Крие, който привършваше с окачването на екрана.

— Здрасти… Как върви училището? – Тъпо, тъпо. Отпусни се, бъди естествена.

— Все същото.

Фльор забеляза, че той се старае да се държи, сякаш тя беше негова състудентка, а не Бляскавото момиче, и това й хареса.

— Работя върху нов филм – осведоми я Крие.

— Наистина ли? Разкажи ми за него.

Тя седна върху един сгъваем стол, който проскърца, докато се наместваше.

Младежът се отпусна и не след дълго толкова се увлече в разказа си, че забрави да изпитва страхопочитание към нея.

— Толкова е интересно – промълви Фльор.

Крие пъхна палец в джоба на джинсите, сетне отново го извади. Адамовата му ябълка подскочи няколко пъти.

— Искаш ли… искам да кажа, ще те разбера, ако си заета с други неща. Зная, че много момчета те канят на срещи, и…

— Не съм заета. – Тя скочи от стола. – Зная, че всички мислят, че аз… че всички ме канят по срещи. Но не е истина.

Той взе светломера и го завъртя между пръстите си.

— Виждал съм те на снимка във вестника, придружавана от филмови звезди, разни влиятелни персони и други подобни.

— Това не са истински срещи. Те са… за реклама.

— Това означава ли, че би излязла с мен? Може би в събота вечер. Бихме могли да отскочим до Вилидж.

— Бих се радвала! – ухили се широко Фльор.

Той засия насреща й.

— На какво би се радвала, скъпа?

Белинда се приближи зад нея.

— Поканих Фльор да дойде с мен във Вилидж в събота вечер, госпожо Савагар. – Крие отново стана нервен. – Има един ресторант, където сервират източна кухня.

Пръстите на краката на Фльор се свиха в джапанките.

— Аз му казах, че ще отида.

— Така ли си казала, съкровище? – Белинда сбърчи чело. – Боя се, че няма как да стане. Вече имаш планове за тогава, забрави ли? Поканена си на премиерата на новия филм на Олтмън. Ще ходиш с Шон Хауъл.

Фльор напълно бе забравила за премиерата и определено искаше да забрави за Шон Хауъл, който беше двайсет и две годишна филмова звезда с коефициент на интелигентност напълно съответстващ на възрастта му. На първата им среща не спря да се жалва през цялата вечер как всички жени искали да го „чукат“ и й заяви, че напуснал гимназия, защото всички учители били извратеняци и обратни. Тя помоли Гретхен да не й урежда повече срещи с него, но Гретхен и Шон в момента бяха много гъсти, а и бизнесът си е бизнес. Опита се да поговори с майка си за това, Белинда я погледна изумено.

— Но, бебче, Шон Хауъл е звезда. Неговата компания ще ти придаде два пъти повече тежест в очите на публиката. – Когато Фльор се оплака, че постоянно се опитва да пъхне ръката си под полата й, Белинда само я пощипна по бузата. – Знаменитостите са различни от обикновените хора. За тях не важат същите правила. Сигурна съм, че можеш да се справиш с него.

— Всичко е наред – избъбри Крие, но разочарованието бе изписано на лицето му. – Разбирам. Може би някой друг път.

Но Фльор знаеше, че няма да има друг път. На Крие му бе нужна цялата смелост, за да я покани веднъж, и никога повече нямаше да го направи.

* * *

В таксито на път за апартамента им Фльор се опита да говори с Белинда за Крие, но майка й не желаеше да разбере.

— Крие е никой. Защо, за бога, искаш да излезеш с него?

— Защото го харесвам. Ти не биваше… – Фльор подръпна ресните на шортите си. – Щеше ми се да не го бе отпратила така безцеремонно. Почувствах се като дванайсетгодишна.

— Разбирам. – Гласът на Белинда стана леден. – Казваш ми, че съм те засрамила.

Фльор усети как в гърдите й се надига паника.

— Разбира се, че не. Не. Как би могла да ме засрамиш?

Белинда сякаш се отдръпна от дъщеря си, издигайки невидима стена помежду им. Фльор се протегна и докосна ръката й.

— Забрави това, което казах. Не е важно.

Но всъщност беше много важно, ала Фльор не искаше да нарани чувствата на майка си. Всеки път, когато това се случваше, Фльор като че ли отново се пренасяше пред портите на манастира „Благовещение“, загледана зад отдалечаващата се кола на майка й.

Известно време Белинда не каза нищо и девойката се почувства още по-нещастна.

— Трябва да ми вярваш, бебче. Аз зная кое е най-доброто за теб.

Белинда улови китките й, а Фльор изпита усещането, че все едно е била на ръба на дълбока пропаст, но в последния миг са я издърпали на безопасно място.

* * *

Същата вечер, след като дъщеря й си легна, Белинда се взря във фотографиите й, окачени на стената. Решимостта й бе по-силна от всякога. Длъжна бе да защити Фльор от всички тях – Алексей, обикновени мъже като този Крие, от всички, които стояха на пътя им. Това бе едно от най-трудните неща, които бе вършила, и в дни като този тя не бе сигурна, че ще се справи.

Почувствала как отчаянието започва да я обгръща като покривало, Белинда вдигна слушалката на телефона и бързо набра един номер.

— Да – отговори сънлив мъжки глас.

— Аз съм. Събудих ли те?

— Ъхъ. Какво искаш?

— Бих искала да те видя тази вечер.

Мъжът се прозина.

— Кога ще дойдеш?

— Ще бъда при теб след двайсет минути.

Тя понечи да отдалечи слушалката от ухото си, когато мъжкият глас от другия край на линията я спря.

— Хей, Белинда? Защо не оставиш гащичките си у дома?

— Шон Хауъл, ти си истински дявол.

Тя затвори, грабна чантата си и излезе от апартамента.

* * *

Холивуд искаше нахакания и умен Джейк Коранда. Искаха той да се взира в някой уличен бандит през дулото за „Магнум-44“. Да се бие с банда главорези, да върти ловко седефените дръжки на колтовете, да целува за сбогом пищна красавица, преди да излезе през вратите на салона. Коранда беше само на двайсет и осем, но истински мъж, а не като онези женчовци, които носеха сешоар в страничния джоб на панталона.

Джейк се прослави още от самото начало, превъплъщавайки се в образа на дръзкия скитник Птичаря Калибър в нискобюджетен уестърн, чиито печалби надхвърлиха шест пъти вложените средства. Въпреки младостта си, той притежаваше грубоватото мъжествено и бунтарско излъчване на Истууд, което се харесваше еднакво и на жените, и на мъжете. Незабавно последваха още два филма за Калибър, един от друг по-кървави. След това той се снима в няколко модерни приключенски ленти. Кариерата му се извиси като метеорит. После Коранда се заинати. Заяви, че му е нужно свободно време, за да пише пиесите си.

Как трябваше да реагират филмовите магнати на подобен каприз? Най-добрият актьор след Истууд иска да пише снобарски пиеси, които най-много да попаднат в колежанските учебници, вместо да стои пред камерата, където му бе мястото. Шибаната награда „Пулицър“ направо го бе погубила.

А стана и още по-зле… Коранда реши да пише за киното, вместо да твори пиеси за театъра. Нарече сценария си „Затъмнение в неделя сутрин“ и в цялата проклетия нямаше нито една сцена с лудешко преследване на коли.

— Този превзет интелектуален боклук става за сцената, хлапе – бе единодушното заключение на холивудските магнати, когато Коранда започна да ги обикаля, – но американската публика иска да гледа на екрана цици и пищови.

Накрая Коранда почука на вратата на Дик Спано, дребен продуцент, който се съгласи да заснеме „Затъмнение в неделя сутрин“ при две условия: Джейк да играе в главната роля и след това да участва в две високобюджетни продукции за ченгета и бандити.

В една вторнишка вечер в началото на март трима мъже седяха в малка одимена прожекционна зала.

— Пусни отново пробните снимки на Савагар! – подвикна Спано към един от помощниците си, обвит в ароматния дим на една от любимите си кубински пури.

Джони Гай Кели, легендарен режисьор с посребрени коси, щракна капачката на кен с портокалов сок и заговори през рамо на самотната фигура, застанала в сенките в дъното на салона.