Фльор с усилие преглътна сълзите си.

— Но аз съм била само едно бебе.

— Съгласен съм, отидох непростимо далеч. След време го разбрах. Каква тъжна ирония, нали? Това, което сторих, отдалечи майка ти много повече, отколкото би могло да го стори едно дете. Дори раждането на Мишел нищо не промени.

Обяснението му я обърка и смути, но той целуна нежно дланта й.

— Не те моля да ми простиш, cherie. Някои неща са непростими. Само те моля да ми отредиш малко място в живота си, преди да е станало прекалено късно и за двама ни.

— Аз… аз искам да ти простя.

— Но не можеш. Майка ти никога няма да ти позволи. Разбирам.

* * *

През януари Алексей се върна в Париж, а Фльор направи първите си снимки – реклама на шампоан. Белинда беше с нея през цялото време. Фльор бе вцепенена от ужас, но всички бяха много мили и разбиращи, дори когато се спъна в едно трикрако столче и заля художествения директор с кафе. Фотографът пусна парче на „Ролинг Стоунс“ , а една наистина много мила стилистка я накара да танцува с нея. След малко девойката забрави за ръста си, грамадните като лопати ръце, гигантските стъпала и голямото си лице.

Гретхен нарече снимките „исторически“. Фльор бе доволна, че първото изпитание е зад гърба й.

След два дни засне друга реклама и трета през следващата седмица.

— Никога не съм си представяла, че всичко ще се случи толкова бързо – призна тя на Алексей по време на един от честите им телефонни разговори.

— Сега целият свят ще види колко си красива и ще бъде омагьосан от очарованието ти, също като мен.

Фльор се усмихна. Той й липсваше, но не беше толкова глупава, че да го спомене пред Белинда. След като Алексей се върна в Париж, Белинда сякаш оживя – започна отново да се смее и не се докосваше до алкохол.

Новината за новото момиче модел започна да се разпространява. През март засне първата си модна фотосесия, а прес агентът на Гретхен започна да я нарича „Лицето на десетилетието“. Никой, с изключение на Фльор, не възрази.

Внезапно всички започнаха да я искат. През април сключи договор с „Ревлон“. През май засне фотосесия, която зае цели шест страници в „Гламър“. От „Воуг“ я изпратиха в Истанбул за фотосесия на кафтани, а след това замина за Абу Даби да снима реклама на дрехи за почивка. Отпразнуваха седемнайсетия й рожден ден в курорт на Бахамите, където Фльор снимаше бански костюми, докато Белинда флиртуваше с бивша звезда от сапунена опера, почиващ там.

Тя продължи да работи с различни преподаватели, но не беше същото, като да ходи редовно на училище. Съученичките й липсваха. За щастие, Белинда я придружаваше навсякъде. Двете бяха повече от майка и дъщеря. Бяха най-добри приятелки.

Фльор започна да печели големи суми, които трябваше да бъдат инвестирани, но Белинда не разбираше от финанси, затова момичето започна да се допитва до Алексей по време на телефонните им разговори. Съветите му бяха толкова полезни, че двете с Белинда постепенно започнаха да разчитат на него и накрая оставиха управлението на парите й в умелите му ръце.

Появи се първата корица на списание на Фльор. Белинда купи двайсет броя и ги подреди из целия им апартамент. Списанието със снимката й се продаде с най-големия тираж в историята си, а кариерата на Фльор се изстреля в небесата. Тя беше благодарна, че успехът я бе споходил толкова бързо и лесно, но в същото време това я караше да се чувства неудобно. Всеки път, когато се погледнеше в огледалото, се питаше защо е цялата тази налудничава шумотевица.

От списание „Пийпъл“ я помолиха за интервю.

— Моето момиче не само сияе – заяви Белинда на репортера. – Тя блести.

Точно от това се нуждаеха редакторите на списанието.

БЛЯСКАВОТО МОМИЧЕ ФЛЬОР САВАГАР

МЕТЪР ОСЕМДЕСЕТ И ДВА ЧИСТО ЗЛАТО

Когато видя корицата, Фльор заяви на Белинда, че никога повече няма да се осмели да се покаже на публично място.

— Прекалено късно – засмя се Белинда. – Прес агентът на Гретхен вече се постара прякорът да се затвърди.

* * *

Фльор живееше в Ню Йорк вече година, когато й направиха първото предложение да се снима във филм. Сценарият беше боклук и Гретхен посъветва Белинда да откаже. Белинда го стори, но след това с дни беше потисната.

— Мечтаех да заминем за Холивуд, но Гретхен е права. Първият ти филм трябва да бъде специален.

Холивуд? Всичко се развиваше прекалено бързо. Фльор пое дълбоко дъх и се опита да се успокои и да преглътне възраженията си.

„Ню Йорк Таймс“ отпечата статия за Фльор със заглавието: „Бляскавото момиче е Голямо, Красиво и Богато“.

— Този път наистина говоря сериозно – изпъшка Фльор. – Никога, никога повече няма да си покажа носа навън.

Белинда се засмя и си наля диетична сода.

* * *

Белинда постепенно се отърва от старинните мебели в апартамента им и го обзаведе в изчистен модерен стил, на светлинни години далеч от резиденцията на „Рю дьо Биенфезанс“. Стените в дневната бяха покрити със светлобежов велур. Маса от стъкло и хром, творение на Лудвиг Мис ван дер Рое*, бе разположена пред ниска софа, по която бяха разхвърляни черни и кафяви извезани възглавнички. Фльор не призна пред Белинда, че повече харесваше старинните мебели. Особено й бе ненавистна дългата стена в дневната, украсена с огромни увеличени фотографии на лицето й. Всеки път щом ги погледнеше, я полазваха тръпки. Сякаш някой бе обсебил тялото й и гримът и дрехите образуваха дебела черупка, под която се криеше истинската личност. Само дето вече не знаеше коя бе тази личност.

[* Немски архитект (1886-1969), един от най-видните майстори и пионери на модернизма. – Б.пр.]

Алексей бе обещал да дойде в Ню Йорк през февруари. Вече бе отменил две пътувания до града, но този път се закле, че нищо няма да му попречи. Колкото повече наближаваше денят на пристигането му, толкова по-трудно ставаше за Фльор да прикрива възбудата си от Белинда, но само часове преди самолетът му да се приземи, телефонът в апартамента иззвъня.

— Cherie – подхвана Алексей и стомахът й се сви от лошо предчувствие, – имам спешен случай. В момента ми е невъзможно да напусна Париж.

— Но ти ми обеща! Измина повече от година!

— Отново те разочаровах. Само ако… – Тя знаеше какво ще каже. – Само ако майка ти позволи да дойдеш в Париж. Но и двамата знаем, че тя ще ти забрани, а аз не мога да се възпротивя на волята й. Уви, тя те използва, за да ме накара да страдам.

Фльор не би предала Белинда, като изкаже съгласие. Докато се опитваше да преглътне разочарованието си, чу потракването на отдалечаващи се високи токчета надолу по коридора. Миг по-късно щракна ключалката на вратата на спалнята на Белинда.

* * *

Белинда приседна на ръба на леглото и затвори очи. Той отново бе отменил пристигането си, както го бе направил вече два пъти. Фльор щеше да е съкрушена и огорчена, но не заради Алексей, а заради нея. Стратегията му беше брилянтна. Да стовари върху Белинда вината за раздялата на баща и дъщеря.

Фльор бе устояла на чара на Алексей много по-дълго, отколкото Белинда бе очаквала, и дори сега тя успяваше да се държи леко резервирано с него. На Алексей това никак не му се нравеше, затова й се обаждаше по няколко пъти в седмицата, пращаше й скъпи подаръци с пресметливия умисъл да я накарат да почувства присъствието му, и ето защо бе останал далеч през последната година. Всеки момент Фльор щеше да почука на вратата й, за да я помоли за разрешение да отлети до Париж да го види. Белинда щеше да откаже. Фльор щеше да се засегне и да се затвори в себе си. И макар че никога не би го казала на глас, тя смяташе майка си за ревнива невротичка. Но Белинда бе длъжна да задържи на всяка цена Фльор в Ню Йорк, където можеше да я защити. Само ако можеше да обясни на дъщеря си защо това е толкова жизненоважно, но без да й разкрива истината.

Твоят баща – който, между другото, не ти е баща – те съблазнява.

Фльор никога нямаше да й повярва.

* * *

— Малко надясно, скъпа.

Фльор наклони глава и се усмихна на камерата. Вратът я болеше, цялата бе изтръпнала, но Пепеляшка не хленчеше на бала само защото кристалните пантофки й стискат.

— Това беше прекрасно, съкровище. Идеално. Покажи малко зъби. Удивително.

Тя седеше на табуретка пред малка маса с огледален плот, наклонена като триножник, за да отразява светлината. Копринената й блуза с цвят на шампанско бе разтворена край врата, разкривайки колие от квадратни шлифовани изумруди, проблясващи върху гладката й бяла кожа. Беше горещ нюйоркски следобед. От кръста надолу, извън обектива на камерата, тя бе облечена в джинсови шорти и розови джапанки.

— Оправете веждите й – нареди фотографът.

Гримьорът й подаде миниатюрно гребенче, сетне попи носа й с малка чиста гъба. Тя се наведе напред, взря се в отражението си и приглади гъстите си вежди с мини гребенчето. В началото Фльор смяташе за странни подобни принадлежности за макиаж, но вече ги приемаше, без да се замисля.

С ъгълчето на окото си наблюдаваше Крие Малино, помощника на фотографа. С разрошената си пясъчноруса коса и открито дружелюбно лице той далеч не бе толкова красив, колкото мъжете модели, с които Фльор работеше, но тя го харесваше много повече. Младежът следваше в Нюйоркския университет, специалност „Филмова режисура“, и последния път, когато работиха заедно, й бе говорил за руското кино. Искаше й се да я покани на среща, но никое от момчетата, които харесваше, не се осмеляваше да го направи. Фльор излизаше единствено с по-големи от нея мъже, знаменитости, надхвърлили доста двайсетте, с които Белинда и Гретхен искаха да бъде видяна на някое важно събитие. Тя беше на осемнайсет и никога не бе излизала на истинска среща.