Но когато повдигна капака на кутията, тя едва не се разплака от разочарование. Дългата бяла памучна дреха, сгушена сред облак прозрачна опаковъчна хартия, приличаше повече на детска нощница, отколкото на пеньоара от нейните фантазии. Въпреки че платът беше фин и прозрачен, нощницата бе изрязана по врата, с тънка ивица дантела и редица тесни розови панделки, връзващи благопристойно дрехата отпред. Когато Белинда извади дрехата от кутията, нещо падна в краката й. Наведе се и вдигна чифт бели памучни гащички в тон с нощницата, с дантелени къдрички покрай бедрата. Тя си припомни гордостта на Алексей и неприятния факт, че тя не отива девствена при него.

Минаваше полунощ, когато младата невеста влезе в елегантната спалня в нефритенозелени тонове. Брокатените завеси бяха спуснати, а полираните мебели от тиково дърво проблясваха на меката светлина, струяща от лампите с кремави копринени абажури. Стаята беше на светлинни години далеч от крещящата безвкусица на интериора в испанското бунгало в „Градините на Аллах“. Алексей беше облечен в бледозлатист халат. С малките си очи и тъмната редееща коса, на екрана би могъл да изиграе единствено ролята на злодея. Но могъщ и властен злодей. Остана взрян безмълвно в нея от другия край на спалнята, докато тишината не стана твърде потискаща.

— Да не би да си сложила червило, cherie? – заговори той накрая.

— Да, не биваше ли?

Алексей извади носна кърпичка от джоба на халата.

— Ела по-близо до светлината. – Тя запристъпва по дебелия килим боса, вместо с черни сатенени домашни пантофки с високи токчета, с каквито си се представяше. Алексей повдигна брадичката й и нежно изтри червилото от устата й с бялата ленена кърпичка. – Никакво червило в спалнята, топ amour*. Ти си достатъчно красива и нямаш нужда от него. – Отстъпи назад и я огледа бавно от глава до пети. Погледът му се спря върху лакираните с яркочервен лак нокти на краката й. – Седни на леглото.

[* Любов моя (фр.). – Б.пр.]

Белинда се подчини. Той се разрови из тоалетния й несесер, докато не откри шишенце лакочистител. Коленичи пред нея и започна старателно да почиства лака от ноктите с носната кърпичка. Когато свърши, гризна леко извивката на ходилото й, сетне го докосна с език.

— Облече ли гащичките, които ти дадох?

Тя сведе смутено очи, прикова поглед в яката на халата му и кимна.

— Bien! Ти си моята сладка невеста. Ела при мен и ми достави наслада. Ти си срамежлива, неопитна и може би малко изплашена. Така би трябвало да бъде.

Тя наистина беше изплашена. Ласкавите думи, нощницата за девственица… Той се държеше с нея, сякаш беше непорочна девойка, ала това не можеше да изтрие от живота й времето, прекарано с Ерол Флин. Споменът за нощта, когато Алексей я нападна, пропълзя като червей в мозъка й. Белинда се опита да се отърси от него. Каза си, че той просто е ревнувал от Флин, но сега тя беше негова съпруга и той никога нямаше да я нарани.

Алексей се изправи и й подаде ръка.

— Ела при мен, cherie. Чаках твърде дълго, за да те любя.

Положи я внимателно върху леглото. Когато тя легна, той докосна леко устните й със своите. Белинда заповяда на въображението си да си представи Флин.

— Прегърни ме, cherie – промърмори Алексей. – Аз вече съм твой съпруг.

Тя се подчини, а когато лицето му приближи нейното, се опита да извика образа на Флин, но не се оказа толкова лесно, тъй като Ерол рядко я целуваше и никога така страстно, както Алексей.

— Целуваш се като дете – пророни съпругът й, движейки устни до нейните. – Разтвори устата си за мен и дай воля на езика си.

Белинда предпазливо отвори устни. Целуваше я Флин. Устата на Флин се впиваше в нейната. Но лицето на великата звезда отказваше да добие очертания.

Тялото й се отпусна, заля я топла вълна. Тя привлече Алексей към себе си, езикът й се заизвива все по-дръзко в устата му. Белинда простена тихо, когато той се отдръпна от нея.

— Отвори очи, Белинда. Искам да ме гледаш, когато те любя. – Хладният въздух погали кожата й, когато той дръпна панделките отпред и отметна краищата на нощницата. – Виж как ръцете ми милват гърдите ти, cherie.

Тя отвори очи под изгарящата настойчивост на погледа му, под пламтящите очи, които прогаряха плътта и костите, за да открият и най-малкото семенце на измамата. В гърдите й се смесиха панически ужас и възбуда. Тя се опита да придърпа краищата на нощницата.

Алексей се засмя с дълбок гърлен смях и тя се досети, че е сбъркал страха й за плахост и свян. Преди да успее да му попречи, той смъкна нощницата и я изхлузи надолу по бедрата. Белинда остана да лежи върху леглото само по памучните гащички, обточени с дантела. Алексей улови ръцете й и ги нагласи покрай тялото.

— Нека да погледна. – Ръцете му се придвижиха към гърдите й, пръстите му нежно ги обхванаха, а палците му започнаха да ги галят с леки кръгови движения, докато зърната й се втвърдиха като малки розови пъпки. Той докосна първо едното, после другото. – Ще те смуча – прошепна.

Заляха я горещи вълни, когато главата му се сведе. Алексей пое едното зърно в уста, обви го с език и жадно го засмука, сякаш сучеше живително мляко. Тялото й изтръпна от възбуда, която се разгоря предателски с нова сила, когато съпругът й започна да милва бедрата й от вътрешната страна. Пръстите му се промъкнаха под дантелените воланчета на гащичките, както много отдавна го бе сторил Били Грийнуей, сетне проникнаха в нея с привично движение, толкова различно от непохватните изпълнения на момчетата в миналото.

— Толкова си тясна – промълви Алексей и се отдръпна.

Смъкна гащичките й надолу по бедрата, разтвори краката й и започна да прави нещо с устата си, толкова забранено и греховно, но така невероятно възбуждащо, че тя не можеше да повярва, че наистина се случва. Отначало се опита да се възпротиви, но Алексей умело и бързо потуши бунта й. Завладя тялото й и тя му се подчини. Извика, когато я доведе до толкова божествен оргазъм, че тя имаше чувството, че се разпада на хиляди частици.

Когато всичко свърши, той остана да лежи до нея. Стореното от него бе мръсно и Белинда я беше срам да го погледне.

— Никога не ти се е случвало досега, нали? – Тя долови задоволство в гласа му и се обърна с гръб към него. – Каква сладка, малка скромна женичка си имам. Срамуваш се от себе си, задето изпитваш удоволствие, което е напълно естествено.

Наведе се да я целуне, но Белинда извърна глава. Нищо не можеше да я застави да целуне уста, която току-що е била там долу.

Алексей се засмя, стисна главата й между дланите си и разтвори с целувка устните й.

— Виж колко си сладка. – Чак тогава я пусна, развърза колана на халата си и го остави да падне на пода. Тялото му беше гъвкаво и загоряло, покрито с тъмни косми, а мъжествеността му стърчеше възбудено. – А сега ще те опозная за собствено удоволствие – заяви той.

Докосна всяка част от нея, оставяйки клеймото на Алексей Савагар, и отново я възпламени от желание. Когато най-сетне проникна в нея, тя обви крака около него, впи пръсти в твърдите полукълба на задника му, безмълвно умолявайки го да се движи по-бързо. Миг преди да достигне оргазъм, Алексей прошепна дрезгаво в ухото й:

— Ти си моя, Белинда. Ще ти поднеса целия свят.

На сутринта върху чаршафите имаше кърваво петно от малката драскотина, която той направи на бедрото й.

Париж се оказа точно такъв, какъвто си го бе представяла Белинда. Алексей я разведе из всички места, които туристите обожаваха. Качи я на върха на Айфеловата кула точно един час преди залез-слънце и я целува, докато тялото й не отмаля. Имаше чувството, че всеки миг ще полети към безкрая. Двамата плаваха с лодка в Люксембургската градина, бродеха из Версай под грохота на разразилата се буря. Откриха в Лувъра безлюдно ъгълче, където той пожела да опипа гърдите й, за да ги сравни с тези на мадоните от Ренесанса. Показа й Сена на зазоряване близо до моста „Сен Мишел“, когато сякаш целият град лумваше под лъчите на изгряващото слънце, струящи върху прозорците на старите сгради. Посещаваха Монмартър през нощта, обикаляха потъналите в цигарен дим кафенета на порока по „Пигал“, където той я дразнеше приятно, нашепвайки й сладострастни слова, които караха дъха й да секва, а кръвта да бушува във вените. Обядваха пъстърва и трюфели в Булонския лес под полилеите, висящи под старите кестени, пиеха „Шато Лафит“ в някое уединено кафене край прозорец с разцъфнали лалета. С всеки изминал ден Алексей ставаше все по-безгрижен, често се смееше и сякаш отново се бе превърнал в юноша.

Когато настъпваше нощта, я отвличаше в голямата спалня на сивото каменно имение на „Рю дьо Биенфезанс“ и отново, и отново я обладаваше, докато тялото й сякаш ставаше неотделима част от неговото. Белинда започна да ненавижда работата му, която всяка сутрин го откъсваше от нея. Тя оставаше сама и имаше твърде много време да мисли за бебето, което носеше. Бебето на Флин. Детето, за чието съществуване Алексей не подозираше.

Животът на „Рю дьо Биенфезанс“ без Алексей беше почти непоносим. Белинда не бе подготвена за пищността на сивата каменна резиденция с просторните салони, апартаменти и трапезария, около чиято дълга маса можеха да се настанят петдесет гости. Отначало бе опиянена от идеята да живее сред такъв разкош, но огромната къща много скоро започна да я потиска. Тя се чувстваше малка и беззащитна, докато стоеше в овалното фоайе, облицовано с мраморни плочи с червени и зелени жилки, и се взираше в разпятията, висящи по стените, и гоблените, изобразяващи страховити библейски сцени. Върху тавана в главния салон бяха изрисувани алегорически фигури в дълги плащове и с мечове, сражаващи се с гигантски змии. От двете страни на прозорците, закрити с тежки завеси, се извисяваха внушителни четириъгълни колони, над които бяха надвиснали богато украсени фризове. И над цялото това мрачно великолепие властваше Соланж Савагар, майката на Алексей.