Кени удари яростно главата на стика в земята, не си бе позволявал подобен гневен изблик на игрището за голф, откакто бе на седемнайсет. Дали вдигна нещастния стик, счупи го на две и го пъхна в торбата на Кени. Сякаш искаше да каже: „Смятам, че този стик повече няма да ти трябва”.

— Струва ми се, че малко си понапълнял – изтъкна ненужно Тед.

Дали не каза нищо.

Франческа попита Ема дали е успяла да открадне от Патрик рецептата за лимоновия му кейк. Защо не се ометат от тук! Защо тези жени не подкарат проклетата, шумна, дрънчаща количка ведно с подскачащите черешки и не се пръждосат по-далеч от тук!

Кени хвърли клина на Тед и закрачи гневно към грийна. За всичко беше виновна Ема! Ако не се бе появила, той щеше да се вземе в ръце. Но ето че тя се мъдреше тук и като че ли го изсмукваше докрай. Също както някога майка му.

И тогава се случи чудо. Вятърът подхвана топката на Дали и я отнесе. Тя тупна също толкова далеч от флагчето, както и тази на Кени.

— Е, едва ли може да има по-жалки удари – промърмори Дали, сякаш изобщо нямаше значение.

Но за Кени имаше огромно значение. И двамата имаха добри удари на пътинг грийна, но Дали действаше по-грубо, а ударите на Кени се смятаха за безупречни. За пръв път от началото на кръга Кени се изпълни с увереност. Пътът* му щеше да е ниво.

[* Лек удар на пътинг грийна, за да се вкара топката в дупката. – Б. пр.]

Дали посочи към малкия дървен мост, водещ към осемнайсетия грийн, и напомни на Франческа, че количката няма да може да мине оттам.

— Няма проблем – безгрижно отвърна жена му. – Не е зле с Ема да се поразтъпчем, нали, скъпа?

Ема не каза нищо и Кени се запита дали тя има представа, че всичко е заложено на карта. Докато слизаше от количката, слънцето се отрази в златната венчална халка, която той бе сложил на пръста й. Припомни си изражението й, когато произнасяха брачните си клетви – трогателна смесица от сериозност и трепетно вълнение. Изведнъж се изпълни с желание да я грабне в прегръдките си и да я увери, че няма да позволи нищо и никога да я нарани.

Зад него сандалите на жените потропваха по дъските на моста, докато преминаваха по него на път за грийна. Кени чу Франческа да обяснява, че това е последната дупка и резултатът на съпрузите им е равен, и след цялото това време изходът на играта ще зависи от състезанието на пътинга. Накрая заключи дълбокомислено, че това е най-абсурдната игра.

На Кени му бе трудно да оспори това мнение. Свали мократа от потта ръкавица и я пъхна в джоба си. Въпреки че ризата бе залепнала за кожата му, старата му увереност се върна с пълна сила щом взе патъра от Тед и приближи грийна. През годините бе изиграл твърде много напрегнати турнири и нямаше да позволи на Дали да въздейства върху психиката му и да го пречупи, сякаш беше някой новобранец.

Погледна към Ема и когато видя как го гледа, мигом почувства прилив на адреналин в кръвта. Тя за пръв път го виждаше на игрището и проклет да е, ако пред очите й изгуби този двубой срещу един съперник с близо двайсет години по-стар от него.

Най-сетне отново се владееше. Стомахът му спря да се бунтува, умът му бе бистър и в този момент той разбра, че ще победи. Нищо на земята нямаше да му попречи да спечели този кръг. Дали Бодин много скоро щеше да разбере, че с отстраняването на Кени Травълър е направил най-голямата грешка в живота си.

Мислено се усмихна и погледна към съперника си, който бе скръстил ръце пред гърдите си и вперил изучаващ поглед в разположението на двете топки – едната в горната част на грийна, другата в долната, с флагчето по средата.

— Хайде да се позабавляваме, Кени – усмихна се Дали ненадейно, – и да предоставим на жените изхода на двубоя.

— Какво? – слиса се Кени.

— На нашите съпруги. Да им дадем възможност да завършат играта.

Ако Дали говореше на гръцки, Кени щеше да го разбере по-добре.

— На нашите съпруги?

— Именно. – Дали се извърна и отправи сияйна усмивка към жените, застанали близо до един клонест дъб. – Франси! Лейди Ема! Двамата с Кени малко се задънихме тук. За да направим играта по-интересна, решихме да ви помолим вие двете да завършите този кръг. Никой не играе зад нас, така че не е нужно да бързате.

Ема ококори очи, а Кени избухна:

— Пълни глупости! Няма да направим нищо подобно.

Комисарят на ПГА се обърна и го прониза със студените си като полярен лед сини очи.

— Аз реших, че ще го направим.

Кени усети как гръбнакът му се скова, а спокойният му допреди секунди стомах се стегна в мъчителен възел.

— Кучи син! – изсъска той.

Дали му се усмихна мило и заговори тихо, така че само Кени да го чуе.

— Може би няма да е много добре, ако съпругата ти види колко си разстроен. Нищо чудно да се развълнува, а една чувствителна жена едва ли ще съумее да развърти добре стика, ако е изнервена. Споменавам го, защото реших да предоставя на тях двете да разрешат проблема помежду ни.

Кени изтръпна от обзелия го ужас.

— Не говориш сериозно.

— О, напълно съм сериозен. – Тихите думи на Дали го обгърнаха като отровни изпарения. – Ако Ема спечели, ще се върнеш в играта. Но ако победи Франси, ваканцията ти продължава.

— Не можеш да го направиш!

— Аз съм комисар на ПГА. Мога да направя всяка глупост, която ми хрумне. И те съветвам да снижиш глас, защото, ако лейди Ема разбере какво е заложено на карта, няма да имаш никакъв шанс този сезон да се върнеш на игрището.

В главата му се надигна грохот и рев, сякаш се бяха стълпили всички демони на ада. Като през мъгла Кени чу как Франческа препоръчва нов шампоан, а Ема бъбри нещо за някакъв балсам за коса.

— Ти си луд! Това не е законно и изобщо не е етично! Ще наредя на адвокатите си да се заемат с това извращение!

— Направи го. Като се има предвид колко е чевръста съдебната ни система, ще са ти нужни само четири или пет години, за да спечелиш делото. – Дали погледна към двете жени, усмихна се, сетне отново насочи взор към Кени. – Ти си този, който превърна тази игра на голф в двубой на живот и смърт. Нали тъкмо заради това шикозната ти риза подгизна от пот още преди да стигнеш до втората тий? Просто в момента играя по твоите правила, Кени, само че се опитвам да внеса малко живец в играта, за да не умра от скука.

С тези думи Дали му обърна гръб и излъчвайки облаци очарование на всяка крачка, се запъти към Ема.

— Не зная доколко сте запозната с голфа, лейди Ема, но в момента крайната цел на играта е да вкарате топката на Кени в дупката с по-малко удари, отколкото Франческа ще вкара моята. Сигурен съм, че ако се постараете максимално, Кени ще бъде много щастлив.

Гласът на Кени трепереше от студена ярост, когато заобиколи Дали и се извърна така, че Ема да не може да го чуе:

— Това дори отдалеч не напомня на честно състезание. Ема никога през живота си не е държала стик за голф. Франческа от години е с теб по игрищата.

Дали повдигна вежда.

— Виждал си как играе Франческа. Всички в Тексас знаят, че тя е най-некадърният голфър, вземал някога стик в ръка. Струва ми се, че аз съм в по-неизгодно положение.

Кени стисна юмруци.

— Ти си луд, знаеш ли? Най-откаченият кучи син, когото съм познавал.

— Именно така повечето хора си разнообразяват живота, шампионе. Като от време на време вършат по някоя лудост. Препоръчвам и ти да опиташ.

Ето че започна отново! Пак този намек, че той пропуска нещо, което всички други разбират.

Дали приближи към Франческа, целуна я по носа и й подаде патъра си.

— Зная, че патърът не е твоята стихия, съкровище, не повече отколкото драйвърът или айрънът, но ако малко се съсредоточиш, съм сигурен, че ще вкараш онази топка право в дупката.

Кени се извърна рязко към Ема. Тед й подаваше патъра – същият патър, с който Кени спечели миналогодишния турнир „Плейърс”. Тя го пое и задъвка долната си устна с онова тревожно изражение, което винаги караше сърцето му да се свива. Но сега само го вбеси още повече. Застави се да отиде при нея.

— Само се отпусни, чуваш ли? – Но вместо да прозвучат успокоително, думите му отекнаха като крясък на сержант, кастрещ новобранец.

Зъбите на Ема се забиха още по-дълбоко в долната й устна.

— Кени, какво става тук?

Тя винаги разбираше от половин дума, когато ставаше дума за личните му дела, затова той не се изненада, че е доловила нещо. Кени успя да свие рамене с престорено безразличие.

— Кучият син ме довърши, когато ме отстрани от игра. Предполагам, че сега иска да оглозга костите ми.

— Ти не искаш да го правя, нали?

— Нямам голям избор.

— Спомни си какво ти казах за женската психология и голфа – подвикна Дали от противоположния край на грийна.

Кени се опита да поеме дълбоко дъх, но сякаш въздухът беше твърде гъст, за да проникне в белите му дробове.

— Някога използвала ли си патър? – попита той Ема, колкото е възможно по-спокойно.

— Разбира се.

Кени едва не се строполи на земята от облекчение.

— Наистина ли?

— Като тийнейджърка няколко пъти съм играла миниголф.

Той потръпна. Отдавна забравено преживяване на някакво миниатюрно игрище за миниголф може би беше по-добре от нищо.

— Добре – смотолеви той. – Значи, знаеш какво да правиш.

От другата страна на грийна Дали инструктираше Франческа.

— Зная, че разстоянието изглежда много голямо, съкровище, но има наклон и ако удариш топката достатъчно силно, ще отлети право в дупката.

— Зная – махна пренебрежително с ръка Франческа. – Наистина, Дали, всичко е елементарна физика.

Франческа пристъпи предпазливо към топката и Кени с облекчение забеляза, че стойката й безспорно подсказваше, че топката ще прелети поне на шест фута встрани от дупката.

За нещастие, тъкмо сега на Скийт Купър му скимна да отвори голямата си уста.