Но нито той, нито Ема успяха да устоят на изкушението и след вечерята, на която Кени не присъства, Ема отнесе чашите им с кафе на масичката до дивана, докато Патрик включваше телевизора.

Стърджис Рандъл изчака до края на шоуто, за да захапе по-яко Кени.

— Фактът, че кариерата му се търкаля стремително по нанадолнището, изглежда, ни най-малко не притеснява Кени Травълър. Вместо това нашето лошо момче се сдоби с невеста. Но изглежда, че обикновените американски момичета не са достатъчно добри за него. Тексаският милионер, наследник на гигантската корпорация „Компютърни системи Травълър…

— Това не е вярно! – възкликна Патрик. – Още преди години той накара Уорън да го лиши от наследство.

— … си избра британската аристократка лейди Ема Уелс-Финч. Точно така, Уелс-Финч, с тире. Изглежда, красивата благородничка е дъщеря на петия граф Удбърн.

— Красива! – възмути се Ема. – Определено не съм красива!

— Междувременно неприятностите на Травълър с ПГА се задълбочиха още повече, след като нанесе жесток кръчмарски побой над възрастен, международно известен бизнесмен.

Ема скочи от мястото си.

— Той не е възрастен! И не беше кръчмарски побой!

— Все още няма официално изявление от временно изпълняващия длъжността комисар Далас Бодин. – Стърджис се усмихна мазно на камерата. – Един дружески съвет, Кени… Тъй като явно с кариерата ти е свършено, може би е най-добре двамата със светската ти невеста да се заемете с лов на лисици.

Ема не издържа.

— Как може този тип да лъже така нагло и да се измъква безнаказано?

— Рейтингът му е висок. А в Америка само това има значение. – Патрик натисна бутона на дистанционното, за да изключи телевизора. – Да отидем на кино. Имаме нужда да се поразсеем.

Минаваше единайсет и в къщата още светеше, когато Кени се върна в ранчото. Целият ден бе тренирал, а след това се отби в дома на баща си, за да си поиграе с Пити. После спря колата край реката, за да може в усамотение да преглътне натрупания яд към Ема, която постоянно търсеше под вола теле. Но този път спокойствието и тишината не му донесоха жадуваното умиротворение. Вместо това във въображението му постоянно се изреждаха сцени как двамата се любиха тук.

Когато влезе в кухнята, го прободе вина, задето цял ден я бе оставил сама. Но тутакси си напомни, че не той беше виновникът за сътресенията в техния брак.

Насочи се към хладилника, за да види дали Патрик не му е оставил нещо за ядене. Докато вадеше чинията със студено пилешко, вратата, водеща от задния двор към верандата, изскърца. Вдигна глава и буца заседна на гърлото му, когато се появи Ема.

Косата й бе разрошена, а страните й – поруменели от вятъра. Изглеждаше толкова красива и той отчаяно я пожела. Това никак не му хареса. Не му допадаше да пожелава неща, които не може да спечели с драйвъри, айръни и здрави нерви.

Тя се сепна, когато го видя.

— О, не знаех, че си се върнал.

Отново го заля вина, но Кени нямаше намерение да се остави това чувство да го завладее.

— Аз живея тук.

— Известно ми е.

Хладният й отговор му подейства като бодване с остен.

— Искаш ли малко пилешко? Има достатъчно.

— Не, благодаря, вече ядох.

— Тогава чаша вино. Може да вземем бутилката в спалнята.

— Не, благодаря.

Кени заобиколи плота и пристъпи към нея. Цял ден бе удрял топките, докато мускулите го заболяха, но така и не успя да избие Ема от главата си. А сега усещаше, че повече не може да държи ръцете си далеч от нея. Някак си трябваше да преодолее твърдоглавието й. Или да я съблазни.

Може би причината бе в упорития й поглед или това нейно вродено чувство за достойнство, което я обвиваше като аура дори когато купуваше шампоан против въшки или крадеше солници, но Кени внезапно изгуби увереност, че ще успее да я съблазни.

В кухнята влезе Патрик.

— Виж ти, виж ти кой най-сетне си е спомнил къде живее. – Размаха листа в ръката си. – Този факс пристигна преди малко. Изглежда, е време за шоу в Додж Сити*.

[ *Алюзия с прославения герой Уайът Ърп от времената на Дивия запад, раздавал справедливост със смъртоносни изстрели в Додж Сити и Тумбстоун. – Б. пр.]

— Какви ги говориш?

— Май небезизвестният Далас Фримонт Бодин моли за честта

да го удостоиш с присъствието си на първата тий в кънтри клуба „Уиндмил Крийк” утре сутринта в седем.

— Страхотно – промърмори Кени, отвратен. – Направо страхотно.

— Франческа е написала кратка забележка накрая – обърна се Патрик към Ема. – Би искала да й се обадиш веднага щом утре сутринта се събудиш.

Кени захвърли ядно пилешкото бутче, което се канеше да захапе.

— Значи, се е върнал в града. Е, не е ли това черешката на тортата?

Патрик сгъна грижливо факса на две.

— На твое място, Кенет, щях да лазя на четири крака, само и само да угодя на лейди Ема. Кой знае какво може да разкаже на Франческа?

Кени се взря в печалните очи на Ема, застанала от другата страна на плота. Можеше да се закълне, че тя няма да каже нито една лоша дума за него на съпругата на Дали. Незнайно защо това го притесни много повече от всичко останало.

23

Лъчите на утринното слънце образуваха ореол зад главата на мъжа, за който се носеха легенди, по-необятни от тексаското небе. Въпреки че годините бяха посребрили тъмно русата коса по слепоочията и задълбочили бръчките около устата, не бяха отнели силата на високото му стройно тяло, нито потушили блясъка в яркосините му очи.

Преди десет години този мъж и великият Джак Никлос* се срещнаха на игрището за голф, наречено впоследствие „Стария завет”, и изиграха един от най-великите мачовете в историята на голфа. През онзи съдбовен ден Джак Никлос игра за славата на спорта, а Дали Бодин за сърцето на жената, която обичаше… и спечели.

[* С прозвището Златната мечка (р. 1940), многократен шампион на турнирите на ПГА, един от най-великите професионални голфъри за времето си. – Б. пр.]

Травмата на рамото временно бе отстранила Дали от игра, принуждавайки го да приеме поста на комисар, но вече почти се бе възстановил и скоро щеше да предаде длъжността на друг. Турнирите за старша възраст го мамеха като сочен кокал гладно псе, нямащо търпение да го оглозга. Но първо се налагаше да се погрижи за някои недовършени дела. И по-точно за едно.

Утринната роса проблясваше върху обувките му за голф, когато Кени се отби от пътеката и се отправи към първата тай в „Уиндмил Крийк”. Стомахът му се сви на възел, когато видя Дали да го очаква, макар да си повтаряше, че няма причина да е нервен. През годините двамата бяха изиграли стотици голф кръгове, като се започне от времето, когато Кени беше тийнейджър, снабден с най-скъпото оборудване, което можеше да се купи с пари, и нямащ ни най-малка представа какво да прави с него. Дали го бе научил на всичко. Не, Кени, нямаше причина да е нервен, но усещаше как струйка пот бавно се стича по гърдите му.

Не беше виждал Дали от деня, в който бе отстранен, и сега прикри обидата си от предателството на наставника си, като кимна хладно.

— Дали.

— Кени.

Кени се обърна, за да поздрави почти точното копие на Джак Паланс, но с прошарена коса, разположило се на скамейката. Мъжът имаше същата червена бандана около челото и бе завързал редеещата си, посивяла коса с гумен ластик на тила. Това беше Скийт Купър, най-знаменитият кади* в страната. Скийт и Дали се бяха сближили преди няколко десетилетия след сбиване на една бензиностанция на „Тексако” в покрайнините на Кадо, щата Тексас. Петнайсет годишният Дали бе избягал от дома си, а Скийт беше бивш затворник, без бъдеще. Оттогава двамата бяха неразделни.

[* Обикновено младежи, които придружават играчите и се грижат за оборудването, разрешено им е да дават съвети по време на тура. – Б. пр.]

— Имаш ли кади? – поинтересува се Дали.

— Всеки момент ще дойде. – Постоянният кади на Кени, истински магьосник, на име Лумис Кребс, понастоящем носеше торбата със стиковете на Марк Калкавекия, докато чакаше Кени да се завърне на игрището, и никога досега не му бе липсвал по-силно. Все пак той му бе намерил достоен заместник.

Зад тях се чу потракването на стикове. Скийт Купър потърка с палец ъгълчето на устата си и се изправи.

— Май кадито на Кени току-що пристигна.

Едната вежда на Дали се стрелна нагоре, когато видя сина си, помъкнал торбата на Кени.

— Извинете, че закъснях – усмихна се Тед. – Но мама ме накара да закуся. После започна да се суети с косата ми, не ме питайте защо.

Дали пое драйвъра, който Скийт му подаде.

— Странно, май пропусна да споменеш, че ще бъдеш днес кадито на Кени.

— Сигурно съм забравил – усмихна се Тед и намести торбата. – Казах на Скийт.

Дали метна раздразнен поглед към Скийт, който изобщо не се притесни. Кени посочи към първата тий.

— Отстъпвам ти първия удар. Смятам, че старите и немощните хора трябва да се уважават.

Дали само се подсмихна. Отиде до първата тий, замахна два пъти със стика за отпускане изпълни изумително точен драйв право към центъра на феъруея*. Това беше от един от ударите, които Дали бе усъвършенствал още в началото на кариерата си.

[* Участък от по-късо подстригана трева, в чиито рамки трябва да се извършват ударите. – Б. пр.]

Докато приближаваше към първата тий, Кени се опита да се овладее, но струйката пот върху гърдите му продължаваше да се стича. Каза си, че няма защо да се вълнува за днешния кръг. Не само че познаваше всеки нюанс в играта на Дали, но се надяваше, че последствията от травмата в рамото на по-възрастния мъж ще му осигурят определено предимство. Но дори и така, нервите му продължаваха да играят, защото днешният тур беше много повече от обикновена игра на голф и двамата го знаеха.