Тя го цапардоса с чантата по крака. Обзе я безумен гняв и тя хукна да бяга. Но нямаше къде да отиде и този път не можеше да вземе колата му, тъй като ключовете бяха на безопасно място в джоба на Кени.

Ема се затича към автобуса на туристическата компания „Ерей Лейн” и заудря по вратата. Събуди задрямалия на волана шофьор.

— Пуснете ме!

— Ема! За бога, какво…

Шофьорът отвори вратата и тя се втурна по стъпалата.

— Затворете веднага вратата! Каквото и да направи този мъж, не му позволявайте да…

Кени влезе в автобуса.

— Жена ми все още има проблеми с лекарствата, след като й присадиха мозък. Аз ще се погрижа за нея.

— Стой по-далеч от мен!

— Скъпа…

Тя го заобиколи на пътеката.

— Лъжец!

— Но, Ема…

— Невестулка!

— Не съм…

— Мерзавец!

Кени примигна.

— Е, това е нещо ново.

— Не ми се прави на умник! Шофьор, изхвърлете веднага този тип от автобуса!

Шофьорът – дребен плешив мъж около шейсетте – пребледня. Ема беше толкова бясна, че едва се сдържаше. Защо не се бе родила висок и мускулест мъж?

— Не смяташ ли, че трябва да го обсъдим? – Кени се приближи по пътеката към нея. – Каквото и да те измъчва.

— А, сега искаш да говорим. – Внезапно коленете й омекнаха и тя се свлече на една седалка. – Как можа да го направиш? Как можа да ме предадеш по този начин?

Лицето му се вкамени и той се закова до нея.

— Аз не предавам приятелите си.

Не само че беше нагла лъжа, но й причини огромна болка. Това ли беше тя за него? Просто негова приятелка?

— Зная какво си сторил. Трябваше да се досетя още когато Хю го каза, но бях толкова разстроена и объркана от всичко, което се случи, че не обърнах внимание. – Погледна го и гневът отново я завладя. – Ти си бил шпионинът на Хю.

Кени пое дълбоко дъх и на свой ред се свлече на отсрещната седалка. Тя чакаше да отрече – искаше да отрече – ала той не го направи.

— Някой беше длъжен да се грижи за теб.

Сякаш я разсече на две.

— Аз сама се грижа за себе си! Не се нуждая от теб!

— Е, това вече е безсрамна лъжа! – Той отново скочи. – Разбира се, че го снабдявах с информация. Естествено, че нямаше да позволя да разбере, че си купуваш шампоан против въшки и целуваш шофьора си в центъра на града, да не споменаваме за татуировката.

— Аз исках той да разбере. – Тя също скочи на крака.

— Е, ето това само доказва правотата ми.

Изведнъж я осени ново прозрение.

— Моята татуировка! Тя не е постоянна, нали? – Вдигна ръкава на тениската си и огледа татуировката с нови очи. Наистина избледняваше. – Ти… Господи! – Смъкна ръкава си. – Сигурно си сипал нещо в моята „Маргарита”. Не съм била пияна! И татуировката не е била направена с игли. Това е някаква боя.

Кени облегна ръка на предната седалка и се наведе към нея.

— Само не ми казвай, че си разстроена, задето името ми до края на живота ти няма да е изписано върху ръката ти! И ако в следващите трийсет секунди не чуя горещата ти благодарност, сериозно ще се скараме.

Кожата й пламтеше.

— Ти си ме упоил!

— Само няколко капки сънотворно, което взех от един познат лекар. А съпругата на стар мой приятел доста се потруди над рисунката. Учила е текстилен дизайн. – Той се държеше, сякаш беше образец на праведността, а тези подробности по някакъв начин оправдаваха двуличието му.

— И какво друго си направил, което не зная?

— Явно недостатъчно, иначе нямаше да бъдем принудени да се оженим!

Ема замръзна.

Гласът му омекна.

— Планът ти поначало беше безумен и ти го знаеш. И след като трябваше да се грижа за теб, се чувствах отговорен. Исках единствено да съм сигурен, че когато се прибереш у дома, няма да си загубила работата си.

— Но не се получи, нали? – едва успя да промълви тя.

— Не аз целунах Тори и й пуснах език насред проклетия паркинг!

— Не съм й пускала език!

— Малко оставаше. – Кени пое дълбоко дъх. – Ще използваш ли за миг мозъка си, вместо да се поддаваш на емоциите? – Бутна я да седне и отново се настани насреща й, така че дългите му крака да препречат пътеката. Теменужените му очи я пронизаха и Ема имаше чувството, че я удари ток. – От самото начало се опитах да те накарам да се вслушаш в здравия разум, но ти не желаеше. Не можех да наблюдавам със скръстени ръце как захвърляш на вятъра цялата си кариера заради някакъв идиот, който не приема отказ.

— Не ти решаваш какво да правя – тросна се тя, но Кени не й обърна внимание.

— В деня, в който ми разказа за Хю, нещо прещрака в ума ми. Спомних си, че баща ми спомена нещо на Шелби, че той е голям инвеститор в КСТ. Оттук нататък не беше трудно да намеря телефонния му номер. Обадих му се и му казах, че някой трябва да се грижи за теб, и след като известно време пухтя и грухтя, онзи плужек се изтърва, че вече бил наел някакъв даласки частен детектив. Обясних му, че детективът не може да те наблюдава достатъчно отблизо, затова, от уважение към дългогодишното му сътрудничество с КСТ, му предлагам да се нагърбя с тази отговорна задача. Негодникът се съгласи и това беше всичко.

Тя го измери със смразяващ поглед.

— Когато се видяхте, Хю се държа така, като че ли изобщо не се познавате.

— Бедингтън е арогантен, но не е глупав. Сигурен съм, че е знаел, че няма да си във възторг, ако разбереш, че е пуснал шпионин по петите ти. Освен това наистина не се познаваме. Говорили сме само веднъж. След това докладвах на един от лакеите му.

— Сега вече разбрах защо толкова бързаше да се оженим – заключи тя горчиво. – Заради чувство на вина.

— Откъде ти хрумна? Не изпитвам и капка вина.

Тя отново скочи на крака.

— Ти ме излъга!

Той не остана по-назад и също се изстреля от мястото си.

— Никога не съм те лъгал! Просто не ти казах всичко.

— Хей, вие двамата, приключихте ли? – подвикна шофьорът на автобуса. – Групата ми идва.

— Приключихме – отсече Ема твърдо и погледна Кени право в очите, за да осъзнае докрай думите й. – Изцяло.

— Не го казвай! – За нейно изумление, Кени сграбчи ръката й и я придърпа към себе си. – Никога не съм мислил, че толкова лесно се предаваш. Къде са прословутата британска твърдост и непоколебимост? При първия облак на хоризонта ти свиваш платната.

— Не е просто облак, а цяла буря. Аз дори не те познавам.

— Смяташ да се предадеш, така ли? Смяташ най-позорно да избягаш.

— Нужно ми е време да помисля.

— Там ти е бедата – мислиш прекалено много.

— Не смей да ми говориш с този снизходителен тон! Аз не мога да играя по твоите правила, Кени. Не съм устроена така. Не мога просто да приемам нещата и да чакам да видя какво ще стане. Нужно ми е време да обмисля всичко обстойно.

По обратния път до хотела двамата не размениха нито дума

22

Щом се качиха на самолета, Кени зарови нос в книгата, която си купи в магазина за сувенири, а Ема се престори, че чете списание. Двамата почти не разговаряха, но този път Ема не се опита да спори или да го убеждава, защото повече нямаше какво да му каже.

Безкрайно се срамуваше от себе си. Как можа да се съгласи на тази пародия на брак, когато знаеше, че не ги свързва нищо, освен секса? Нито откровеност, нито разбиране, нито истински чувства. Въпреки това тя се бе съгласила да се омъжи за него, също като една „завеяна мила дама”, бързаща отчаяно да се качи на последния влак на омъжените, щастлива да се сдобие с пиринчена венчална халка.

Когато пристигнаха на летището в Далас, Кени вървеше през салона на аерогарата толкова бавно, с такъв непристъпен вид, че никой не смееше да го доближи, дори феновете му, които го разпознаха. Чак когато отидоха да получат багажа й, той най-после благоволи да я погледне.

— Какво ще стане от сега нататък? – попита той сухо. – Ще хукнеш ли обратно към Англия като подплашен заек, или ще останеш тук и ще се бориш?

Тя не бе мислила за нищо друго, откакто си тръгнаха от „Хувър Дам”, и вече бе решила как да постъпи.

— Това не е война.

Очите му бяха студени като два ледени аметиста.

— В такъв случай да го приемем като изпитание на характера. Кой притежава борбеност и кой не.

— Да не би да намекваш, че съм безхарактерна и ми липсва борбеност?

— Още не зная. Ще подвиеш опашка и ще избягаш най-позорно, или ще останеш?

Насмешливото му снизходително поведение я вбеси.

— О, ще се върна в Уайнет. Вече го реших.

По лицето му пробягна проблясък на задоволство.

— Най-после ти дойде умът в главата.

— За разлика от теб аз зная, че това не е игра, и се връщам, за да сложа в ред всичко. Но няма да отседна в ранчото.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че няма да избягам, но няма да живея в твоя дом.

— Но това е пълна идиотщина! Ти живя в ранчото, преди да се оженим, защо сега искаш да се изнесеш?

— Престани да правиш сцени! Това не е истински брак и ти го знаеш.

— Съвсем истински е и имам документ, за да го докажа.

— Престани, Кени. Просто престани. Отлично знаеш какво имам предвид, затова не се опитвай да се криеш зад праведния си гняв.

— Нямам ни най-малка представа за какво говориш. – Той взе куфарите й и закрачи към паркинга.

Ема дори не се опита да го настигне. Тя щеше да се постарае да се придържа към своите отговорности и принципи, защото така бе устроена, но нямаше да тича след него.

Когато най-после се качи в колата, радиото вътре гърмеше с пълна сила. Кени я изгледа изпепеляващо и потегли. Докато Ема закопчаваше предпазния колан, музиката секна и заговори спортният коментатор.

Все още няма официално изявление на комисаря на ПГА Далас Бодин за последната изцепка на Кени Травълър…

Той натисна друг бутон и увеличи звука. Нямаше защо да си прави труда, тъй като Ема не възнамеряваше точно сега да повдига отново въпроса за брака им. Сега Кени беше на ход.