Напразно се самозалъгваше. Истината беше, че тя не искаше да каже „не”, макар да знаеше, че е грешка. Ярките светлини на неоновите реклами по „Стрип” проблясваха над колата, но Ема не ги забелязваше, потресена от собствената си слабост. Опита се да се разсее и да мисли за други неща – как някакъв непознат ще се рови във вещите й, докато ги опакова, реакцията на Пенелопи, когато узнае, че тя е новата директорка на „Сейнт Гъртруд”, отмъстителната злоба на Хю.

При мисълта за Хю отново изпита странното усещане, че пропускаше нещо важно от тазсутрешната среща в хотелската му стая. Какво бе казал той? Тогава й се изплъзна, но…

Отърси се от тревожните мисли. И без това имаше достатъчно проблеми, за да си създава въображаеми. Например каква бе вероятността отново да получи багажа си, натоварен на самолета за Лондон?

— Нямам никакви дрехи.

— От моя гледна точка не е голяма загуба.

— Ти също нямаш.

— Затова Бог е измислил кредитните карти.

— Няма да взема от парите ти.

— Нашите пари. Сега всичко е в един общ кюп, затова се приготви да отвориш банковите си сметки и да влееш в него всичките си спестени лири.

— Те не са никак много – мрачно обяви тя.

— Нищо, ще се договорим. – Устните му се извиха в усмивка.

Половин час по-късно Ема стоеше под душа в просторната мраморна баня в хотелския апартамент. Вратата зад нея се плъзна и две загорели от слънцето ръце се обвиха около кръста й. Ема отпусна глава върху гърдите му.

— О, Кени, не биваше да го правим.

— Не разбирам какво толкова е станало, след като ти вече ми призна, че ме обичаш.

— Бракът е нещо сериозно, по дяволите!

— Не ругай. Ругатните нямат голям ефект в съчетание с британски акцент. – Гризна ухото й. – Дори и внезапно да тръснеш най-голямото сквернословие, пак ще прозвучи като нещо, изречено от амвона.

Тя въздъхна. Какво щеше да прави с него?

— Ще ми изтъркаш ли гърба?

Тя насапуниса една гъба, застана зад него и я плъзна по раменете му. Бавно се спусна по-надолу до кръста, задника, бедрата.

— Трябва да ми бъдеш верен – рече тя. – Докато сме женени, трябва да си ми верен.

— Не бях аз този, който се опита да си купи жиголо за една нощ – промърмори тихо той и взе сапуна от ръката й.

— Все пак…

Кени наведе глава и я целуна. Тя откликна страстно – обичаше вкуса на устата му, милувките на езика му, боцкането на наболите му мустаци – но въпреки това целувката й премина в прозявка.

Той го забеляза и се отдръпна.

— Мисля, че е по-добре да изчакаме, докато се наспиш.

— Глупости. – Ема видя какво му струва това въздържание и се опита да се стегне. – Прозявам се, защото миналата нощ почти не спах, а вече е късно и… Продължавай. Наистина. Хубаво ми е.

Той повдигна вежда, обърна я с гръб към себе си и се зае да я сапунисва делово, сякаш внимаваше да не възбуди нито един от двамата. Но явно не му се получаваше и когато пръстът му случайно докосна едното й зърно, тя осъзна, че и на нея не й се получаваше. Потърка насапунисания си гръб о гърдите му.

— Ема… – В дрезгавия му глас прозвуча предупредителна нотка.

Тя придърпа главата му под душа и го целуна.

Кени я облада направо там, под душа. Притисна я до стената, а бедрата й се обвиха около кръста му. След това, докато лежаха един до друг в леглото, телата им се сплетоха в едно – не можеше да се каже къде започва единият и къде свършва другият. Ала колкото и да бе изтощена, Ема не можа веднага да заспи.

Заслушана в дълбокото му равно дишане, тя се опитваше да осмисли факта, че този мъж бе неин съпруг. Тя го обичаше и го желаеше, но тази пародия на брачна церемония не ги бе обвързала истински. Къде бе усещането за привързаност, за което бе копняла през целия си живот? Въпреки жарките ласки на Кени и нежността му, той не я обичаше истински, а да се преструва, че вярва в обратното, беше егоистична самозаблуда, която не можеше да си позволи. Отношенията им бяха толкова временни и нетрайни, както тези с учителите и приятелите, толкова крехки, като връзката й с родителите, които нямаха търпение да забравят, че имат дъщеря.

Ако поне имаше някаква представа за истинските му чувства, може би щеше да бъде по-лесно, ала душата му оставаше затворена за нея, като заключена врата.

Нсутринта я събуди тихият глас на Кени. Той говореше по телефона в съседната дневна.

— Не желая да говоря за това, Шелби. И няма да ти кажа къде сме отседнали. А сега го доближи до телефона.

Настъпи кратка пауза, сетне Кени отново заговори. Този път гласът му беше с една нотка по-висок.

— Хей, Пити, аз съм, Кени. Виж, приятелче, нямах намерение да изчезвам така внезапно. Скоро ще се върна и двамата ще поплуваме, нали? Хубавичко ще се изкъпем. Ти и аз.

Ема се усмихна. Точно тази страна от характера на Кени обичаше най-много.

Последва нова пауза, после той отново снижи глас, очевидно Шелби пак бе на телефона.

— Ако знаеш в кой хотел сме, неволно ще се изпуснеш и тогава репортерите ще ме налетят като мухи на мед. – Замълча и додаде сухо: – Да, беше истинска романтична церемония. Ъхъ. Ще й кажа.

Появи се на прага с разрошена коса, небръснат като герой от пиратски филм.

— Шелби каза да те поздравя.

Познавайки Шелби, Ема съвсем резонно предположи, че посланието е по-дълго, но не го подложи на разпит.

Следващите няколко часа прекараха в леглото, като Кени, както винаги, пое командването, но беше толкова внимателен, отгатваше всяко нейно желание, че тя нямаше поводи за оплакване. Накрая се загърнаха в хотелските халати и закусиха с апетит. Ема няколко пъти се опита да заговори за сериозността на стореното от тях, но той отклоняваше темата, като че ли си бяха определили обикновена среща в събота вечер. Изглежда, сексът бе единственото, което го свързваше с нея, и възелът в стомаха й ставаше още по-стегнат.

След закуска двамата отидоха да си купят дрехи. Кени се опита да се скрие зад чифт модни слънчеви очила и бейзболната шапка, но неколцина клиенти в магазина го разпознаха и пожелаха да узнаят какво се бе случило. Той подмина въпросите им с обичайната си невъзмутимост, преструвайки се на умствено изостанал, и те накрая го оставиха на мира.

Най-после двамата намериха някакво усамотение, смесвайки се с тълпата туристи, шляещи се по „Стрип”. Ема бе гледала снимки на Лае Вегас, но съвсем друго бе с очите си да види това царство на забавления, построено сред пустинята. От антропологична гледна точка бе очарована, но не беше по вкуса й. Кени сякаш прочете мислите й.

— Ела. Ще ти покажа едно място, което наистина ще ти хареса.

— Къде?

— Ще видиш.

След по-малко от час двамата стояха край огромната язовирна стена на Хувър Дам. Гледката наистина бе зашеметяваща.

— Зная, че в Англия имате безброй страхотни замъци, невероятни катедрали и всякакви забележителности – отбеляза Кени, – при това, без да споменавам фантастичните ви игрища за голф, но трябва да признаеш, че това тук може наистина да те накара да изгубиш ума и дума.

Момчешкият му ентусиазъм я разсмя.

— Признавам.

Кени я притисна към гърдите си, после нежно отметна немирна къдрица от бузата й. Ема се зачуди дали нежността в очите му е истинска, или игра на светлината.

— Скъпа, зная, че ръцете те сърбят да седнеш и анализираш всичко, докато не умрем от скука. Да попълниш някой дълъг въпросник за съвместимост на характерите от „Космополитън”, да обсъдим близките и далечните цели и бог знае какво още. Но не можеш ли поне за малко да забравиш за всичко? Да се отпуснеш? Просто да се забавляваш и да изчакаш да видиш как ще се подредят нещата?

Докато се взираше в теменужените му очи, обрамчени с гъсти черни мигли като малки стрелички, Ема отново си напомни, че това е човек, който бе превърнал леността в житейско мото. Или по-скоро си бе надянал такава маска. Кени не желаеше никой да разбере колко здравата се трудеше за всяка извоювана победа. И очевидно нямаше намерение да се труди здравата за техните отношения. Или имаше? За много неща той все още бе загадка за нея. Ема не вярваше, че важните житейски проблеми трябва да се подминават с лека ръка, но знаеше, че не може да го застави да обсъдят темата. Това, за което той я молеше, не беше правилно, но навярно за него бе единственият начин, по който се справяше с всичко.

А може би тя също не желаеше да се задълбочава. Мисълта я стресна. Тя беше човек, който винаги посрещаше истината открито, колкото и да бе тежка и неприятна, ала наистина ли искаше да го чуе да казва, че я харесва, но не я обича? Наистина ли искаше да го чуе да признава, че няма намерение да приема сериозно брака им, че е бил разстроен и замаян от умора и безсъние, когато е извършил тази лудост, и сега горко съжалява за стореното?

Изгаряща от срам заради собствената си страхливост, Ема се взираше в гигантската чаша на язовира „Мийд”.

— Добре, Кени. Засега да забравим за проблемите.

Той й се усмихна.

— Казвал ли съм ти някога, че си страхотна жена?

— Не. Само, че съм командаджийка с маниери на фелдфебел.

— Едното не изключва задължително другото.

— Ти си луд, знаеш ли? Напълно луд. – Усмихна му се. Думите й внезапно пробудиха частица от спомените й от предишната сутрин и тя чу пискливия вопъл на Хю, с който я посрещна, когато влезе в хотелската му стая.

Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него…

Космите на ръцете й настръхнаха. Ето какво вчера не й бе давало мира. Какво искаше да каже Хю? Първия път означаваше, че са говорили и друг път. Но доколкото й бе известно, те се бяха срещали само веднъж в дневната на Шелби и Уорън Травълър. Тогава защо Хю бе казал това, ако тогава се бяха видели за пръв път? Защо ще…

Ахна шумно, когато всичко й се изясни.

— Копеле!

— Как…