— Ако, по което и да е време, размерът ми те притеснява, моля те, веднага ми кажи.

Тори отвори широко очи.

Той се усмихваше.

Тя преглътна.

— Когато каза размер, имаше предвид ръста си, нали, Декс? Искам да кажа, че ти си висок мъж и…

— Не, Виктория. Не говорех за това.

— О! – И ей така изведнъж Тори изгуби контрол. Опита се да измисли как да си го възвърне, но нежните му ласки замъгляваха мозъка й, заличавайки всяка разумна мисъл.

— Сега мисля да те целуна.

— Исусе! – смръщи се Тори. – Нима смяташ да оповестяваш всяко нещо, което ще…

— Искам да избегна евентуалните недоразумения при липса на комуникация.

Идеше й да го цапардоса с нещо по-тежко, но устните му завладяха нейните.

Ммм… Декс умееше да се целува. Дългите мъчителни дни на никотинов глад вече не й се струваха чак такава голяма жертва, след като той успя да открие съвършения баланс между страст и нежност, а милувките на езика му вещаеха невероятно блаженство. Тори реши, че може да целува Декстър О’Конър с часове.

И в този миг осъзна, че тотално се бе излъгала в преценката си за него. За разлика от бившите й съпрузи, Декс беше мъж, който ценеше процеса, а не само резултатите, и изобщо не бързаше да премине към главното. Езикът му погали кадифената мекота на устата й, преплете се с нейния в бавен танц. Никога досега не бе изпитвала нещо по-сладостно и възбуждащо. Тя прокара пръсти по гърба и рамената му, вдъхна чистата му мъжка миризма. За пръв път в живота си Тори имаше чувството, че се люби с истински мъж, а не с недорасли хлапета. Очите й се наляха със сълзи.

Той усети промяната в настроението й и леко се отдръпна. Ала вместо да й зададе някой от обичайните си тъпи въпроси, той просто целуна клепачите й, сетне се върна към устата й.

Сълзите й рукнаха.

Декс отново се отдръпна. През солената пелена тя видя как върху сериозното му замислено лице пробягна сянка на загриженост.

— Искаш ли да почакам?

Тя поклати глава.

Той й повярва. Целуна отново клепачите й, пресушавайки с устни сълзите й, сетне отново долепи устни о нейните. Ръцете й се обвиха около врата му. Вече не й се плачеше. Мигът бе прекалено прекрасен, за да го разваля със сълзи.

Декстър отново усети промяната в настроението й и за пореден път се отдръпна леко и прошепна:

— Сега ще те докосна. Само отвън.

Тори се улови, че кима.

Пръстът му обходи тясната влажна дантелена лентичка между бедрата й. Нагоре и надолу. Разтриваше. Милваше. Побъркваше я.

И продължи, докато сладкото мъчение стана почти непоносимо. Тогава устните му гризнаха ухото й.

— Сега трябва да сваля роклята ти. Искам да те видя.

Тя копнееше да я види гола.

— О, да…

Декстър свали роклята й с нетипична за него непохватност. Докосна закопчалката на сутиена.

— След като махна това, ще целуна гърдите ти.

Трябваше ли наистина да оповестява всяко свое движение?

— Не е нужно да молиш за разрешение.

— О, аз не моля. – Повдигна чашките на сутиена и обходи гърдите й с поглед. – Само ти давам възможност да се подготвиш.

Декс се държеше така, сякаш гърдите й бяха най-скъпоценното творение на земята. Изучаваше ги, целуваше ги, пощипваше, смучеше и отново ги изследваше.

— Мисля – пророни накрая, – че е време да сваля гащичките ти.

— Аз мисля – прошепна тя в отговор, – че е време аз да сваля твоите.

Той се втренчи в нея и засмука другото й зърно.

— Добре.

Тори се изправи на колене и пръстите й се стрелнаха към ципа на панталона му. Но преди да го дръпне, той възпря ръката й.

— Не забравяй какво ти казах за женитбата.

— Да, да. – Тя избута пръстите му и дръпна ципа. След миг почти загуби дар слово.

— Не се притеснявай – успокои я той. – За никъде не бързаме.

Устата й пресъхна, докато се взираше в него.

— Не се притеснявам. По-скоро съм потресена.

Той се засмя и съблече останалите си дрехи. Тори захвърли роклята и сутиена. Сега единствената преграда помежду им бяха прашките от коприна. Той пъхна палец под тях и ловко ги смъкна.

— Легни върху възглавниците, скъпа. Ще те любя.

От устните й се изтръгна сподавена въздишка. Никога досега не се бе чувствала толкова закриляна и защитена.

Докато минутите се нижеха, Тори откри много нови неща за Декс. Той обичаше да изследва всичко. Старателно и задълбочено. Да преценява, претегля и гали. И любознателността му към Тори като че ли бе ненаситна.

Освен това тя установи, че той притежава невероятна способност да се съсредоточава, че не е прекалено претенциозен, не се отегчава лесно и е неуморим. Не толкова приятно беше откритието, че му доставя удоволствие да кара жената да моли.

— Моля те, Декс… повече не издържам. О, моля те…

— Скоро, скъпа. Много скоро.

Когато най-сетне проникна в нея – първо обявявайки намеренията си с безбожно възбуждащ живописен език – тя откри, че двамата си пасват идеално. Обаче последното му изявление я изпрати на седмото небе.

— Ще свърша в теб.

Миг по-късно Тори се убеди, че Декс държи на думата си.

21

Кени не можеше да повярва, че е заспал. В един миг Ема дрънкаше разгорещено, опитвайки се да го убеди в нещо, а в следващия колелата на самолета подскочиха, когато докоснаха пистата на летището във Вегас. Навярно заради предишната безсънна нощ бе спал толкова спокойно.

И тогава си спомни. Той беше на път да се ожени за най-властната жена, която някога бе срещал. Изпъшка.

Ема смръщи чело и го погледна, а той с ужас видя как устата й се отваря.

— Нито дума – промърмори и затвори очи.

Тя изсумтя обидено, но не каза нищо.

Още щом слязоха от самолета, Кени я повлече покрай игралните автомати, изобилстващи на летището във Вегас, право към гишето на „Ейвис”. Наближаваше полунощ, но той за нула време нае кола и не след дълго двамата вече се носеха към града.

Щом се озоваха в колата, словесният поток на Ема се отприщи и всички старания на Кени да го спре пропаднаха най-безславно.

— … сигурна съм, че можем да оправим всичко… Веднага щом Дали узнае истината… ще успея да хвана сутрешния полет до Лондон… няма никаква причина ние да се… – И не спираше да бръщолеви все в този дух, докато прохладната струя на климатика образуваше около главата й облак от разрошени светло карамелени къдрици. Един непокорен кичур се лепна върху малкото й сладко носле. Тя го отметна нетърпеливо, а устата й не спираше да мели. – … самата идея е абсурдна… трудно ми е да проумея… цялата тази приумица да ме спасяваш…

Той се бе отправил към някой от хотелите по „Стрип”, но изведнъж сви в страничната алея, водеща към сватбен параклис, измазан в бяло и розово, с яркочервен неонов звънец, намигващ закачливо от предния прозорец. Кени спря на едно от четирите места за паркиране и изключи двигателя. Край алеята имаше малка цветна градина, охранявана от олющен гипсов елф.

— Кени!

Той не можеше да слуша повече въпроси, за които нямаше отговори, затова я привлече в прегръдките си и запуши устата й със своята. Целувката тутакси ги възпламени и на Кени му хрумна мисълта, че всичко може да се подреди чудесно, ако прекарват повечето си време по този начин, но някак си не можеше да се убеди, че ще стане толкова лесно.

На вратата ги посрещна слаба жена на средна възраст, с щръкнала на всички посоки руса коса и очила с червени рамки. Не след дълго двамата стояха вътре пред градинска беседка с бяла дървена решетка, изпълняваща ролята на олтар, украсена с прашасали копринени рози, готови да произнесат брачните си клетви. Той не се бе сетил да й купи венчална халка, но параклисът предлагаше и такива услуги, разбира се, срещу допълнително заплащане, и не след дълго се сдобиха с нужния атрибут.

Лейди Ема, изглежда, всеки момент щеше да ревне отново.

— Кени, аз наистина не мисля…

Той отново заглуши думите й с целувка и церемонията започна. Когато жената с червените очила подхвана ритуалното слово със „Скъпи влюбени…”, на Кени изведнъж му се стори, че сякаш се е отделил от тялото си и се гледа отстрани – ужасен от това, което прави, но безпомощен да го спре. А тихите, несигурни отговори на Ема ни най-малко не приличаха на обичайните й енергични, безапелационни призиви на фелдфебел, даващ заповед за щурм на барикада. Той стисна ръката й с намерението да й вдъхне увереност, а може би да успокои себе си. Какво, по дяволите, правеше?

Когато се качиха в колата, и двамата трепереха.

— Беше ужасно – потръпна Ема.

— Важното е, че свърши. И повече няма защо да мислим за това.

— Можем да се разведем. Щом е толкова лесно да се оженим, няма да е трудно и да се разведем.

— За целта трябва да отлетим за Мексико, а аз съм прекалено изморен. – Той включи двигателя.

— Това не може да е законен брак. Всичко беше толкова евтино и пошло.

— Щатът Невада не се интересува от добрия вкус. Питам само от чисто любопитство – онова нещо, което Тори спомена… сега аз лорд Кени ли съм?

— Разбира се, че не си! От всички абсурдни идеи… – Тя млъкна, защото осъзна, че той се шегува.

— Според мен имаме два избора – продължи да говори той, защото знаеше, че ако не го стори, тя отново ще пусне латерната. – Можеш или да запазиш фамилията си, или да вземеш моята, но по-добре да не са и двете заедно. Никой няма да те вземе на сериозно, ако започнеш да се подвизаваш наоколо като лейди Ема Уелс-Финч-Травълър. Поне не в Тексас. Достатъчно ясно ли се изразих? – Той забеляза как тя хвърли поглед към новата си златна венчална халка.

— Напълно. – Ема се зае да върти пръстена, питайки се дали утре няма да позеленее. Погледна към ръката на Кени и съжали, че не се бе сетила да купи същата халка и за него.

Тя бе изрекла брачните клетви по своя воля – той не я бе принудил – тогава защо го бе направила? Защото му го дължеше и възстановяването на репутацията му бе най-малкото, което можеше да направи за него. Но не можеше да разбере как женитбата й за него щеше да помогне за това. Щеше да бъде много по-ефективно, ако просто се обади на Дали и му обясни всичко, но всеки път, щом го споменеше, Кени побесняваше.