Кени видя, че Ема смръщи чело, сетне устата й се сгърчи. Тя улови ръката му и торбата й се удари в бедрото му.

— О, Кени, толкова съжалявам за случилото се. Никога не съм искала да те забърквам. Просто не мислех. Действах, без да мисля, и… Никога няма да си простя. Всичко стана толкова бързо, че…

Кени осъзна, че ако не я спре начаса, тя ще прахоса последните им оставащи минути в пространни извинения, ала сега, когато най-сетне се бе изправил лице в лице с нея, не му хрумваше нито едно от десетината важни неща, които искаше да й каже, особено пък в присъствието на Тори и Декс. Знаеше единствено, че не може да позволи на Ема да си тръгне, преди да й каже колко непоправимо бе прецакала целия му живот. А и освен това… трябваше да се сбогува с нея.

— Ще се махнеш ли от тук? – извъртя се той рязко към сестра си.

— Когато аз пожелая – отряза го Тори.

— Вече си пожелала!

Декс пристъпи напред, улови я за китката и я повлече настрани, за да може Кени да остане насаме с Ема.

— Госпожо, изходите ще се затворят всеки момент. Трябва да се качите на борда.

— Просто им кажи да почакат още една минута! – озъби му се Кени и го прониза свирепо с поглед.

— Съжалявам, сър, но това е невъзможно.

Ема подаде на служителя бордната си карта и погледна умоляващо към Кени.

— Трябва да вървя.

Кени скръцна със зъби.

— Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш как възнамеряваш да ме измъкнеш от лепкавата каша, в която превърна живота ми.

Очите й се забулиха.

— Опитах да обясня на онзи отвратителен телевизионен репортер – всички опитахме – но той не пожела да ни изслуша. – Тя закрачи към изхода. – Обещавам, Кени, ще говоря с Дали и ще оправя всичко. Оставих му няколко съобщения, но преди да тръгна, той не бе отговорил на нито едно. Ще му се обадя веднага след като сляза от самолета.

— Какво си направила? – Той се изстреля напред към изхода и я дръпна назад.

— Сър! – изсъска служителят.

За по-голяма убедителност Кени разтърси леко Ема.

— Кълна се, че ще съжаляваш, ако кажеш и една дума на Дали за тази история!

Дежурният пристъпи напред.

— Госпожо, желаете ли да повикам охраната?

— Не, не – поклати глава Ема. – Всичко е наред. – Отново сграбчи ръката му. – Разбира се, че съм длъжна да говоря с Дали. Аз съм отговорна за случилото се. Трябва да му обясня, че вината за всичко е моя.

— Дяволски си права и ще трябва доста да се постараеш, докато я загладиш, като започнеш още сега. Не се качвай на този самолет.

— Нямам избор. Трябва да се върна.

— И да ме оставиш сам да сърбам попарата, която надроби? Няма да стане.

— Няма да те оставя. Вече ти казах, че ще обясня на Дали и…

— А аз вече ти казах да си гледаш работата.

— Но…

— Госпожо, ще се качвате ли на самолета, или не?

— Да!

— Не, няма!

Изведнъж очите на Ема се наляха със сълзи. Защо трябваше да разкъсва сърцето му със сълзи?

— Престани веднага! – избухна той. – Няма да се измъкнеш с рев и сълзи!

— Не се опитвам да се измъкна. Опитвам се да оправя всичко.

— Супер! Точно това исках да чуя! – Той се извърна към служителя. – Повече не я чакайте. Тя няма да тръгне.

— Кени! Престани веднага! Вече ти се извиних и ти казах, че ще се обадя на Дали и ще му обясня, но ти ми забрани. Не зная какво друго бих могла да направя. Явно нещо не разбирам. Кажи ми точно какво искаш от мен.

Сега го хвана натясно.

— Така си и мислех. – Погледът й на строга, но справедлива учителка красноречиво подсказваше, че няма шанс да промени решението й. – Сбогом, Кени.

Тя се отдръпна от него и отново се извърна към изхода.

— Веднага се върни! – изкрещя той. – Ние… – Нещо прогаряше огромна дупка в мозъка му. – Незабавно отлитаме за Вегас.

Думите му я спряха – спряха и него. Тя го погледна толкова сащисано, че той отново кипна.

— Вегас? Какво имаш предвид?

С всяка секунда дупката в мозъка му ставаше все по-голяма.

— Лае Вегас. Намира се в Невада.

— Зная къде се намира. Какво ще търсим там?

— Ще избягаме – изграчи той. – Там обикновено бягат двойките.

— Ще избягаме? – Тя пристъпваше към него, но не изпълнена с желание, а по-скоро като зомби. – За да се оженим?

Не! Изобщо нямаше предвид това – той не искаше да се жени! – но вече не можеше да се отметне, не и когато проклетият служител се блещеше насреща му, сякаш бе луд, Ема приличаше на привидение, а Тайгър отново бе надянал зеленото сако.

Сестра му, която очевидно най-безсрамно бе подслушвала, запищя и заподскача като откачена тийнейджърка, каквато доскоро беше.

— Ще се жените!

Кени вирна брадичка към Ема.

— Нещо против?

Кехлибарените й очи се взираха опулено в него, сякаш всеки миг щяха да изскочат от орбитите, а когато преглътна, мускулите на гърлото й болезнено се стегнаха.

— Това е… глупаво. Ти не искаш да се ожениш за мен.

Тя никога не бе изричала нещо по-вярно, но Кени нямаше намерение да го признава.

— Не се опитвай да ми казваш какво искам и какво не искам. Само защото ще се оженим, не означава, че ще търпя фелдфебелските ти маниери.

— Госпожо, боя се, че ще се наложи другаде да изяснявате отношенията си. Желая ви късмет. – И с тези думи служителят затвори решително вратата, а на Кени му се зави свят от облекчение. Не се опита да разтълкува реакцията си. Чувстваше се така, сякаш бе спечелил в плейофа след обявяването на „внезапна смърт”.

— Ще се жените! – продължаваше да пищи Тори зад гърба му. – О, Кени, това е жестоко! Ти и лейди Ем! Шелби ще умре. О, Боже! Това означава ли, че и ти ще имаш титла? Да не би да станеш лорд Кени?

Кени хвърли умоляващ поглед към Декс.

— Ако у теб е останала поне капка състрадание, изведи я от тук.

Декстър обви ръка около кръста на Тори.

— Не мисля, че имаме повече работа тук, скъпа.

— Трябва да се обадя на Шелби. И на Тед! Почакай само да кажа на Тед Бодин новината. – Докато ровеше трескаво в чантата за мобилния си телефон, се ухили широко на брат си. – Разбирам защо толкова много си падаш по нея, Кени. Тя се целува страхотно.

Всички, които стояха до изхода, се извърнаха и се вторачиха в Ема.

— Така си е! – изгледа ги високомерно Тори.

20

Кени се представи на един от служителите на летището и след няколко минути вече се ползваше от услугите на ВИП персона. Без да обръща внимание на протестите на Ема, се сдоби с два билета за Лас Вегас.

Вместо да тропне с крак и да се възпротиви решително на тази лудост, тя подтичваше покорно до господин Шемет, за да не изостане, опитвайки се да поговори с него. Кени категорично отказа да изчака да освободят багажа й и докато се усети, Ема вече беше на път за Лас Вегас.

Разбира се, нямаше да се омъжи за него. Не можеше. Това бе немислимо.

Ала толкова изкусително.

И напълно погрешно.

— Кени, трябва да поговорим.

— Няма за какво да говорим. – Той нахлупи бейзболната шапка ниско над очите и се изпъна на седалката до нея в салона на първа класа. – Ти съсипа репутацията ми. Сега се налага да я спасиш.

— Пълни глупости! За целта не е нужно да се женим.

— Вече ми каза, че Хю те е уволнил и те е изритал от дома ти. Какво смяташ да правиш?

— Ще си намеря друга работа и жилище. Аз не съм безпомощна и не се нуждая от рицар на бял кон да ме спасява!

— Ако не възразяваш, смятам да поспя.

— Възразявам. При това много. Аз… О, какъв е смисълът? Докато не решиш да говориш, само си хабя силите и времето.

Тя се извърна и се втренчи през прозореца на самолета. Не спираше да се удивява как за толкова кратко време животът й напълно й се изплъзна от контрол. Какъв ужасен ден! Предишната нощ почти не бе мигнала, а след това и онази ужасна среща с Хю.

Нещо, което Хю бе казал, не й даваше мира, но не можеше да разбере какво точно. Опита да възстанови разговора им, но само се почувства още по-зле.

До нея Кени се размърда в съня си. На всяка цена трябваше да го накара да я изслуша и точно това щеше да направи веднага щом той се събуди. Колкото и усилия да й струваше, тя бе длъжна да поправи злото, което му бе причинила. Но първо трябваше да го разубеди от глупавото му намерение да се оженят.

Жената на седалката зад нея спореше оживено със спътника си от мига, в който самолетът се отлепи от пистата, и сега отново повиши глас. Ема се замисли за Тори. Тя през целия ден се бе държала отвратително с Декстър. Защо той го търпеше? Естествено, Ема знаеше, че Тори бе преживяла доста емоционални страдания, но не беше справедливо да си го изкарва на Декстър.

Справедливо? Сякаш нещо в този живот бе справедливо.

Докато Ема размишляваше над несправедливостите на живота, Тори въвеждаше Декстър през прага на даласката къща на Кени. Беше му заявила, че трябва да вземе нещо, но всъщност искаше веднъж завинаги да си изяснят отношенията и предпочиташе да го направи тук, отколкото в Уайнет.

Вътре бе задушно, затова тя побърза да включи климатика и сетне се насочи към кухнята. Може би едно студено питие щеше да оправи скапаното й настроение.

Декс се запъти към стереоуредбата на Кени, но вместо като всеки нормален човек да потърси някой диск, извади някаква джаджа и се зае да я разглежда отзад. Дяволите да го вземат! През целия ден беше хладен и резервиран. Поне с нея. С Ема бе въплъщение на самото дружелюбие и жизнерадост. А след като си тръгнаха от летището, стана още по-зле. Сякаш Тори беше невидима, защото каквото и да направеше, не можеше да привлече вниманието му. А трябваше да й се признае, че доста се постара. Оплю шофирането му, подигра се над речниковия му запас, отбеляза ехидно, че кучешки фризьор щеше да го подстриже по-добре, но всичко беше напразно. Декстър все едно бе оглушал. Само ставаше все по-мълчалив, сякаш тя въобще не го интересуваше.