Сякаш киселина изгори стомаха му. Без да промълви нито дума, той се отскубна от ръката на Ема и закрачи към колата. Рандъл изкрещя някакъв въпрос подире му, но той не му обърна внимание. Току-що бе съсипал живота си и сега искаше да остане сам.

Разкъсвана от непоносима болка, Ема гледаше отдалечаващия му се гръб. Какво бе направила? Докато кадилакът потегляше с рев в нощния мрак, младата жена осъзна ужасяващата истина, че стореното от нея тази вечер можеше да разруши и малкото останало от кариерата на Кени.

Уорън се спусна напред. Досега Ема го бе виждала само като разкаян баща, жадуващ за прошката на сина си, но сега пред нея беше хладнокръвен, решителен бизнесмен.

— Декс, заведи Хю в хотела. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че там ще му бъде по-добре. Мястото на всяка хлебарка е при себеподобните й.

Без излишни любезности Декс подхвана херцога под лакът и го поведе към аудито си, но в последната минута Бедингтън се отскубна и се извърна към Ема.

— Не си въобразявай, че ще ти позволя отново да доближиш онова училище! Или което и да е друго училище! Извратена мръсница като теб не бива да бъде допускана близо до невинни деца.

Ема усети прохладния влажен полъх на вятъра, извил се над паркинга, който сякаш донесе уханието на грижливо подстригани английски морави, огрени от слънцето цветни лехи и стари сгради, приютили самотни малки момичета. Единственият истински дом, който някога бе имала.

Стърджис се устреми към Хю.

— Разкажете ни какво се случи? Защо Кени Травълър ви нападна толкова жестоко?

Декс натисна педала на газта, преди Хю да успее да наклевети Кени. Вбесен, Стърджис се извърна към оператора.

— Да потегляме към летището.

— Не! – извика Ема и се метна към камерата. – Интервюирайте ме. Аз ще ви разкажа всичко. Хю Холройд ме нападна. Кени само ме защити.

Сърцето й се сви, когато видя скептичното изражение на Рандъл.

— Някой друг видя ли това? – обърна се той към насъбралите се.

— Всички го видяхме – заяви Уорън.

Шелби побърза да се присъедини към съпруга си. Паркингът бе осветен и отпред върху пуловера й ясно се виждаха две мокри петна.

— Онова английско влечуго зашлеви лейди Ема, а Кени я защити.

Рандъл, все още смръщил недоверчиво устни, се обърна към тълпата.

— Вярно ли е? Някой друг видял ли е?

— Щом Шелби казва, че е истина, значи, е така – извика един от мъжете.

— Дяволски си прав – обади се Тори. – Съветвам те да разкажеш цялата история.

Рандъл я измери внимателно с поглед и отново се извърна към множеството.

— Видял ли е някой друг, който не е от семейство Травълър, какво се е случило?

Възцари се мълчание.

— Декс видя! – възкликна Тори. – Декстър О’Конър. Той току-що потегли, за да закара влечугото в хотела. Можеш да говориш с него.

— О’Конър? Не е ли мъжът, за когото ще се омъжваш? Едва ли може да се нарече безпристрастен източник.

— Кой е казал, че ще се омъжа за него?

Стърджис подаде микрофона на един от екипа и захлопна бележника, който държеше.

— Барманът и още шестима други.

Самодоволното му изражение бе достатъчно красноречиво и Уорън поклати глава.

— Ти не искаш да узнаеш истината. Но това е типично за теб, нали? Да пренебрегваш фактите. Ти си виновникът за отстраняването на Кени, а сега искаш окончателно да го унищожиш.

Рандъл го изгледа високомерно.

— Аз не правя новините. Аз само ги отразявам.

— По-скоро ги изкривяваш – уточни Шелби.

Но Стърджис Рандъл имаше желаната история и не желаеше да слуша повече.

— Събирайте всичко, момчета. Да изчезваме от тук.

Ема чака Кени почти до четири сутринта и накрая заспа в креслото, което бе издърпала до прозореца в спалнята. Когато се събуди към шест часа, Кени още не се бе прибрал у дома.

Все още с вчерашните дрехи, младата жена се запрепъва към банята. От огледалото я погледна измъченото й лице с тъмни кръгове под очите и едва забележим белег върху бузата, където Хю я бе ударил. Тя го потърка с кокалчетата на пръстите си. Но болката в сърцето й бе много по-силна.

Днес летеше за дома. Замисли се за Кени, който не се бе поколебал да я защити – рицарска постъпка, която не само бе унищожила задълго, ако не завинаги, шансовете му да се върне на игрището, но завинаги бе опетнила репутацията му пред обществото. Само да не се бе намесил! Но благородството бе част от характера му, така както и ексцентричното му чувство за хумор. Тя знаеше, че страстната им афера неминуемо ще приключи, но никога не си бе представяла, че ще свърши така, че да му причини такова огромно зло.

Налагаше се да побърза, ако искаше да стигне навреме до далаското летище. Трябваше да си вземе душ и да се преоблече, но първо бе длъжна да свърши нещо друго.

Десет минути по-късно Ема седеше зад волана на колата на Патрик и пълзеше към града по шосето, което, слава богу, днес бе съвсем пусто. Съсредоточила цялото си внимание да се придържа към правилната страна на пътя, Ема се зарече, че оттук нататък ще се постарае сама да шофира. Може би никога нямаше да се чувства спокойно в кола, но повече нямаше да се поддава на страха от автомобилите. Веднага щом се върне в Англия, щеше да се сдобие с шофьорска книжка.

Рецепционистката в хотела се оказа привлекателното червенокосо момиче, с което Тед флиртуваше в „Роустабаут”. Тя позна Ема и с готовност й съобщи номера на стаята на Хю.

След като почука на вратата, Ема отстъпи настрани, за да не я видят през шпионката.

— Румсървис – изрече с провлачен тексаски говор.

Изминаха няколко секунди. Тя чу тътрене на крака и изщракване на ключалките. Вратата се отвори.

— Не съм поръчвал… – Хю замръзна, като я видя.

Върху шишкавото му тяло бе наметнат копринен халат, изпод който се подаваха краката му в пижама с кралско пурпурна разцветка. Младата жена злорадо отбеляза наум, че синината върху брадичката му е далеч по-ярка от нейната.

— Махай се от тук! – Малките му очички огледаха тревожно коридора зад нея и тя осъзна, че той се страхува да не зърне Кени.

Промуши се покрай него в стаята.

— Сама съм.

Бедингтън затръшна вратата зад нея, явно очаквайки Кени всеки миг да се материализира.

— Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него, никога нямаше да… – Млъкна и месестите му устни се свиха обвинително. – Имаш ли представа на какво огромно унижение ме подложи?

Пристъпи заплашително към нея. Здравият разум й заповядваше да избяга, но Ема не помръдна от мястото си.

— Ако ме докоснеш, ще се разпищя така, че всички в хотела ще ме чуят. Това ли искаш?

Той я изгледа свирепо, но не приближи повече.

— Губиш си времето. Нима наистина си въобразяваш, че ще се оженя за теб, след като вече зная колко си извратена?

Устните му се извиха, сякаш току-що бе изплюл отрова. Ако наистина беше лесбийка, поведението му щеше да й се стори безкрайно оскърбително. Херцогът прокара ръка през редките си мазни кестеняви коси, но вместо да ги приглади, те щръкнаха нагоре, оформяйки нещо, което поразително й заприлича на дяволски рога.

— И не си и помисляй да се върнеш в „Сейнт Гъртруд”, защото вече те уволних. Ако кракът ти посмее да стъпи отново върху моята собственост, ще заповядам да те арестуват за нахлуване в частен имот.

— Разбира се, че ще се върна. Всичките ми вещи са там.

— Ще наредя да ги опаковат и да ти ги изпратят.

Дори нямаше да има възможност да се сбогува с колегите и момичетата. Но сега нямаше време за това. Беше длъжна да се съсредоточи върху главното: момичетата, чиято съдба зависеше от нея.

— Много добре, Хю. Но ако не желаеш в „Сейнт Гъртруд” да настане хаос, предлагам да назначиш на мое място Пенелопи Бригс. Тя е изключително компетентна и ще свърши отлична работа.

— Онази червендалеста жена? С отвратителния ревящ магарешки смях?

Пенелопи наистина беше прекалено гръмогласна, но беше жизнерадостна, с добро сърце и невероятно умна. Като чу да говорят така за нея, Ема кипна, но се постара да се овладее.

— Тя се разбира прекрасно с преподавателите и момичетата. Освен това е много експедитивна. Не би могъл да намериш по-добра директорка.

— С изключение на мен – искаше да добави. – Аз съм най-добрата директорка, която някога е работила в „Сейнт Гъртруд“

Хю сви рамене.

— Тъй като няма да се задържи дълго на поста, предполагам, че няма кой знае какво значение.

— Какво имаш предвид?

— Възнамерявам да продам училището на строителен предприемач, Ема – изгледа я самодоволно херцогът. – Доколкото си спомням, вече ти споменах за подобна възможност – додаде злорадо.

— Жалък червей.

— Не мисля, че имаш право да раздаваш квалификации, точно ти, жалко подобие на жена. И те предупреждавам да не тръбиш на всеослушание за перверзните си. Не желая някой да узнае, че една долна лесбийка е била директорка на „Сейнт Гъртруд”.

Ема нямаше повече сили да се преструва. Бе изгубила всичко, което й бе скъпо, и можеше поне с достойнство да понесе поражението, без да замесва някой друг.

— Не съм лесбийка – промълви тихо. – Целунах Тори, защото отчаяно исках да се избавя от теб.

— Лъжеш.

Младата жена пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Ако бях лесбийка, нямаше да се срамувам от това, но не съм. От самото начало ти казах, че не желая да се омъжвам за теб. Но ти не само не пожела да ме чуеш, но и най-безсрамно ме изнудваше.

— Не съм правил нищо подобно.

— Не зная как другояче може да се нарече. Ти заплаши, че ще продадеш „Сейнт Гъртруд”, ако не се подчиня на желанието ти. Аз обичам това училище. Ти не ми остави друг избор.

Хю изпъна рамене и надменно изду гърди.

— Дълбоко се заблуждаваш! Като че ли ми се налага да принуждавам, която и да било жена да се омъжи за мен. Аз съм от една от най-старите и уважавани фамилии в цяла Англия.