Пити издаде тих приглушен звук и Кени си спомни, че току-що е станал от сън. Пристъпи бързо напред.

— Още не си видял както трябва моето малко братче, а от Ема зная колко вие, англичаните, обичате децата. Ето, можеш да го подържиш.

Внимателно, но решително Кени остави Питър в скута на Хю. Херцогът застина. Питър го погледна и смръщи челце.

Кени му хвърли многозначителен поглед. Свърши си работата, малки братко.

Бебето се намести по-удобно, но не изглеждаше много щастливо. Хю изглеждаше още по-нещастен.

— Виждате ли…

— Ема ни каза, че и ти имаш деца. – Кени му се усмихна дружелюбно, без да сваля поглед от Пити, чието личице започна да почервенява. – Две малки момичета, нали?

— Ъ… да… в момента са в училище.

Пити изсумтя.

— В училище? – удиви се Кени. – Не са ли във ваканция като Ема?

Сумтенето на Пити стана по-шумно и личицето му стана още по-червено. Шелби не забеляза, защото вниманието й бе отвлечено от прислужницата, която влезе в стаята, но Уорън отлично виждаше какво става и, за огромно изумление на Кени, не каза нищо.

— Да, във ваканция са, но аз съм много зает и затова за тях е по-добре да останат в училище. Разбира се, мястото е първокласно. Не е като „Сейнт Гъртруд”. Разбира се, няма нищо лошо в „Сейнт Гъртруд” – Ема върши забележителна работа там – но някои от момичетата не са особено подходяща компания. Ние имаме специална стипендиантска програма, ако разбирате какво искам да кажа.

О, Кени прекрасно разбираше.

— Нашите стипендиантки са изключително трудолюбиви и старателни – заяви Ема твърдо.

Стаята започна да се изпълва с миризмата на пълен памперс.

Браво, братле. Кени възнагради Пити с горда усмивка. Малкото момченце беше точно като часовник.

Хю смръщи нос и се опита да отмести Питър колкото е възможно по-надалеч.

— И колко стипендиантки имате в училище? – поинтересува се Кени любезно.

— Аз… ъ… – Хю избута Пити на самия край на коляното си. Кени забеляза, че бебето започна да се върти, но все още изглеждаше доволно от себе си.

— Всяка година приемаме по петнайсет стипендиантки – каза Ема.

— Е, не е зле. Я ми кажи, Хю, какво е усещането да носиш отговорност за бъдещето на толкова способни млади хора?

Пити навярно бе струпал солидна купчинка в памперса, защото руменото лице на херцога започна да пребледнява. Но той беше твърде високомерен, за да привлече вниманието към нещо, което всъщност бе напълно естествена човешка потребност.

— Всеки трябва да изпълнява дълга си.

— Напълно си прав – кимна Кени и подхвана дълъг простоват монолог за значението на образованието и радостите от филантропията.

Всичко вървеше точно както го искаше, докато Шелби не приключи разговора с прислужницата и не надуши миризмата.

— Питър Травълър, какво си направил, малък разбойнико? – засмя се тя и грабна бебето. – Ще се върнем след няколко минутки. Кени, Ема, имаме достатъчно храна, така че защо вие двамата не останете за вечеря, а след това всички ще отидем в „Роустабаут”, за да покажем на негова светлост истинския Тексас.

Изражението на Хю подсказваше, че би предпочел да яде червеи.

— Каква великолепна идея – засия насреща му Тори. – Нямам търпение да те науча на двойната стъпка, Хю. Дори може да ти заема моя стетсън.

В тази минута Кени се закле да купи на сестра си цял камион храна за емута, независимо дали тя искаше, или не.

По време на вечерята Кени очакваше всяка минута Ема да се сгуши до него и да мърка любовни слова, но вместо това тя се отнасяше към него едва ли не като със случаен познат. Невероятно! Докато не правеха секс, тази вироглава англичанка се стараеше да заблуди всички, че са любовници. Но сега, когато наистина бяха, тя не искаше никой да знае за това.

Той се опитваше с все сили да се ядоса, но вместо това усещаше в душата си невероятна топлина. През годините много жени се бяха възползвали от него, но Ема не беше като тях.

Припомни си какво му бе казала, докато се разхождаха край реката, за това, че не желае да каже на Хю за отношенията им. Това е нещо лично. Само между нас двамата.

Но тя несъмнено разбираше, че единственият начин да се отърве от надутото копеле, бе да му даде да разбере, че има любовник, а и Кени нямаше нищо против. В същото време му беше много мило и приятно, че тя е толкова вярна на принципите си. Хубаво беше да знае, че тази жена го обича безкористно, макар да знаеше, че това е само заблуда от нейна страна.

Тази вечер в „Роустабаут” бе по-шумно от обичайното и когато влязоха, херцогът се озърна с погнусения вид на човек, току-що настъпил съдържанието на памперса на Пити. Шелби му бъбреше неуморно, докато Тори ги водеше към голямата маса в дъното. Едва се настаниха и Ема се извини и се отправи директно към Тед Бодин, седнал на бара с чаша. Беше се задълбочил в „Последните дни на Сократ” от Платон и отпиваше от голяма чаша нещо, което подозрително приличаше на „Маунтин Дю”.

Кени наблюдаваше, докато Ема му говореше със сериозно изражение. След минута Тед я поведе към дансинга, където тя се устрои уютно в прегръдките му и го поведе в ритъма на лирична балада. Кени тутакси отгатна накъде клонеше целият замисъл и не се изненада, когато ръката на Тед се прокрадна към дупето на партньорката му.

Тед му се ухили лениво над главата й, изпращайки посланието: Какво да направя? Тя ми се натиска. Кени го изгледа кръвнишки и мислено си обеща следващия път здравата да натрие носа на мизерника на игрището за голф.

За лош късмет, Хю бе потънал в разговор с Уорън и не обръщаше внимание на танцуващите, но Тори и Шелби видяха отлично какво става на дансинга. Двете се спогледаха сащисано. След това Тори със самопожертвователно, но очевидно напълно погрешно намерение да защити репутацията на лейди Ема, скочи от стола и настоя на минутата да си сменят местата с Хю, под претекста, че така щял да бъде с лице към бара, сякаш това беше някаква изключителна привилегия. Успя да настани херцога с гръб към дансинга, за да не вижда как Ема флиртува с Тед. Горката лейди Ема. Колкото и да се стараеше, явно не й бе писано да опетни репутацията си.

Оттук нататък нещата съвсем се оплескаха. Хю толкова преливаше от снизходително високомерие към целия свят, че изобщо не обърна внимание на преплетените ръце на Ема и Тед, когато тя го доведе на масата им, за да го представи, нито намери нещо нередно в поръчката й – текила с лимон. Кени беше единственият, който я забеляза как позеленя след първите две питиета. Тя си поръча трето, после четвърто. Но преди да го гаврътне, се извини и хукна към дамската тоалетна.

Когато след десет минути се върна, беше бледа, но без следа на зеленикав оттенък и Кени се досети къде бяха отишли трите текили. Той стисна съчувствено ръката й под масата. Искаше да й помогне, но това бе нещо, което тя трябваше да свърши сама. Просто сърце не му даваше да я опозори публично.

Вечерта едва се влачеше. След няколко чаши от най-доброто отлежало шотландско уиски Хю ги удостои с толкова подробно описание на родословното си дърво, че дори Шелби се отегчи.

И като за капак в ресторанта цъфнаха Стърджис и екипът му.

Стърджис бе споменал, че ще се мотае наоколо до утре, за да заснемел някои сцени от местния колорит, което очевидно включваше ексклузивни кадри как Кени гуляе в „Роустабаут”, докато Тайгър си почива за утрешния последен кръг от „Мастърс”. Гневът на Кени кипна, докато наблюдаваше как проклетникът Стърджис обикаля заведението, за да интервюира старите му училищни авери, които най-охотно и с най-големи подробности разказваха потресаващи истории за малкия мерзавец, какъвто беше някога. Стърджис вече почти бе съсипал репутацията му сред почитателите на голфа, но приятелите му щяха дружно да го довършат.

Хю се опитваше да се усамоти с Ема, но Тори всячески го възпрепятстваше и Кени разбра, че сестра му, също като него, бе намразила надутия англичанин. Отчаян до немай-къде, херцогът покани Ема на танц, ала Тори тутакси скочи и обяви, че Ема няма и грам понятие от местни танци и тя най-добре щяла да му покаже стъпките.

Содата явно бе успокоила разбунтувания стомах на Ема и не след дълго тя реши да предприеме нова офанзива, за да разстрои Бедингтън, като започна да сипе излияния пред Тори и Шелби колко прекрасен бил Тед. Поинтересува се дали двете някога са виждали по-красив млад мъж, прехласна се по начина, по който му стоели джинсите, и продължи все в този дух, но напразно – всичките й дрънканици сякаш минаваха покрай ушите на херцога.

После се появи Декс и Кени веднага настръхна. Едно беше Ема да се занася с Тед, но дяволите да го вземат, ако си седи и примирено наблюдава как се опитва да сваля Декс.

За негов потрес, Тори отново се намеси. Преди Ема да се усети, Тори повлече Декс към дансинга. Докато я наблюдаваше с облещени очи и увиснало чене как се гуши до него, като че ли бе решила да покаже на целия свят колко много се наслаждава на танца с мъж, когото всъщност не можеше да понася, Кени за пореден път осъзна колко много дължи на сестра си. Двамата се върнаха на масата и сестра му поведе задушевен разговор с Декс. Ако не знаеше, че Тори просто се опитва да го държи по-далеч от Ема, Кени с чисто сърце щеше да повярва, че тя се наслаждава на компанията му. Кени му метна свиреп предупредителен поглед, изпращайки на нахалния претендент за ръката на сестра му съвсем ясно послание: Уорън Травълър може и да е обърнал гръб на дъщеря си, но големият й брат винаги беше на линия.

Лейди Ема имаше толкова посърнал и нещастен вид, че той не издържа и стана.

— Хайде, миличка, да вървим да танцуваме. – Наблегна на интимното обръщение и при това повиши глас, така че да изтръгне херцога от омаята на собственото му величие.

Явно негово кралско височество Трън в задника го чу, защото се намръщи.

Кени усети вътрешната съпротива на Ема, когато я издърпа от стола. Тя наистина не отстъпваше от принципите си. Случилото се между тях беше нещо лично и засягаше само двамата.