— И как… и как смяташ да го постигнеш?

Ема вирна надменно брадичка.

— Аз току-що го направих, нали?

Страхуваше се, че ще избухне в сълзи, а подобно унижение щеше да й дойде в повече. Телефонът иззвъня, но Ема не му обърна внимание.

— Зная, че вината не е твоя, но в момента съм бясна и на двама ни, затова ме извини, но е по-добре да изляза.

Телефонът отново иззвъня. Ема се запъти към вратата, но се блъсна във високото столче и едва не го прекатури. Бясна, тя сграбчи слушалката.

— Ало!

— Здрасти, Тори е. Хващай Кени и веднага се домъкнете у дома!

— Какво се е случило?

— Ще видиш, като дойдете тук. Побързайте! – И без повече обяснения Тори затвори.

Ема затръшна слушалката.

— Явно сестрата ти преживява поредната криза.

— Сега пък какво има?

Ема искаше единствено да се скрие в усамотението на стаята си, но очевидно и тази милост й бе отказана.

— Не зная, но тя иска и двамата веднага да отидем у тях.

— Тогава по-добре да вървим. Нищо чудно да е убила Декс и да ни вика да заровим трупа.

Пътуването до имението „Травълър” бе истинско мъчение. Ема не можеше да понесе съжалението му, или още по-лошо – неудобството му, затова щом се озоваха в колата, тутакси включи радиото достатъчно високо, за да направи невъзможен всякакъв разговор. Той не намали звука и тя разбра, че Кени също не желае да се впуска в откровения.

Едва прекрачиха прага на къщата и Шелби се появи насреща им. Очите й сияеха, а страните й бяха поруменели от удоволствие.

— О, лейди Ема, имаме неочакван гост. Делови партньор на Уорън – крупен инвеститор – но не мисля, че е тук заради Уорън. Мисля, че е дошъл заради вас. Само почакайте всички в града да узнаят, че ми гостува истински, жив херцог!

18

Ема се вцепени.

— Херцог? – попита Кени.

— Херцог Бедингтън! – възторжено изчурулика Шелби. – Той е в дневната! Уорън го нарича „Хю”. – Гласът й се снижи до нещо, наподобяващо театрален шепот. – Очевидно двамата се познават от години – херцогът е инвестирал в компанията от началото на осемдесетте – но за пръв път се срещат лично. Идете да го поздравите. Аз трябва да донеса още един поднос с ордьоври. Човек може да завиди на апетита му.

Ема имаше чувството, че са я преобърнали с краката нагоре. Първо тази абсурдна любов към Кени, а сега и това. Тя знаеше, че Хю е натрупал огромно състояние, инвестирайки в компютърни компании, но те бяха безчет. Откъде да й хрумне, че КСТ ще се окаже една от тях? А и тя утре заминаваше. Защо Бедингтън бе решил да измине целия този път, за да я види точно сега?

Кени стисна ръката й.

— Незабавно се връщаш в ранчото. Не си длъжна да преживяваш всичко това.

Желанието му да я защити й подейства успокоително. Мисълта да си тръгне с него беше безкрайно изкусителна, ала не би могла да го направи.

— Благодаря ти, но ще се справя – отвърна тя с трепереща усмивка.

Събра сили и се отправи към дневната.

— Ема, скъпа моя. – Столът изскърца, когато Хю тежко се изправи на крака. Беше безупречно облечен в тъмносив костюм от три части, специално скроен и ушит, за да прикрива възпълната му фигура. Оредяващите му кестеняви коси бяха грижливо вчесани назад, а под гъстите вежди се гушеха малките му бледи очи. Около него се разнасяше богато ухание на скъп одеколон.

— Кучият син мяза досущ на шибания Хенри… – разнесе се зад гърба й шепотът на Кени.

Тя пристъпи забързано напред.

— Поразена съм, ваша светлост. Какво, за бога, правите в Тексас?

Месестите пръсти на Хю се обвиха около нейните.

— Исках да те изненадам. През следващите няколко седмици трябваше да съм в Щатите по работа и нямаше да мога да те видя, като се върнеш. А живописните ти описания на Тексас събудиха любопитството ми и ми се прииска да посетя това място.

Нагла лъжа. Той беше най-малко любознателният пътешественик, когото познаваше. Беше изминал целия този път, за да се увери, че все още я държи под чехъл.

Не проумяваше защо толкова се бе загрижил. В Англия имаше хиляди жени, много по-красиви от нея, които при това даваха мило и драго да уловят в мрежите си един херцог. С титлата и парите си той можеше да си избере всяка. Защо се бе лепнал за нея?

Кучи син! Кени забеляза, че малките очички на Хю Холройд не се откъсват от пухкавата уста на Ема. За него не беше никаква загадка защо херцог Бедингтън бе толкова обсебен от директорката на „Сейнт Гъртруд”. Похотлив мръсник!

Кени стисна юмруци. Ема беше толкова наивна, смяташе, че Холройд се интересува от титлата и безупречната й репутация, но Кени бе готов да заложи ранчото си, че гъвкавото й чувствено тяло бе превърнало херцога в първокласен преследвач на млада плът. Хю навярно си фантазираше как малката секси устничка на лейди Ема му прави всички онези фантастични неща, които бяха предназначени единствено за Кени.

Е, нямаше да му се отвори парашутът! Кени още не можеше да смели смайващото признание на Ема в кухнята. Нямаше да е толкова изумен, ако бе направено от друга жена – той бе свикнал с подобни любовни декларации – но как така лейди Ема, отличен експерт по човешките характери, бе успяла да се заблуди, че се е влюбила в него?

Кени си напомни, че въпреки всичките й бомбастични дрънканици тя беше изключително горда дама. Навярно заради собственото си спокойствие се е изхитрила да се убеди, че връзката им е нещо повече от забавен отпускарски секс. Нужно й е било да вярва, че е открила голямата любов. Но това не бе вярно и негов дълг беше да й го разясни и разсее заблудата й.

Идеята го потисна, но нямаше време да я обмисли, защото баща му заговори с онзи пресилено възторжен маниер, който пазеше за големите инвеститори.

— Хю, бих искал да ти представя моя син Кени. От много години каня Хю да ни дойде на гости, Кени. Радвам се, че най-после се реши да ни удостои с тази чест.

— А, да. – Ръкостискането на херцога напомняше докосването на влажна кърпа. – За мен е удоволствие, Кен. Думи не ми достигат да опиша колко съм благодарен за грижите ти за Ема.

Кени стисна челюсти.

— Няма нужда от благодарности.

Тори пристъпи напред и съдейки по закрилническия начин, по който прегърна Кени, стана ясно, че безпогрешно е прочела мислите на брат си.

— Здрасти, братко. Хю също е голфър и аз тъкмо му разказвах за тазсутрешния ми кръг в голф клуба. Ако не бях пропуснала на четирифутовата позиция, щях да имам седемдесет и девет удара.

Хю я възнагради с покровителствена усмивка.

— Вярно е, но аз предположих, че сестра ти навярно е помръднала главата си, когато е вкарвала топката в дупката. Аз самият съм пропускал няколко къси удара на голф игрището. Не много често. Макар да не съм от твоя ранг, Кен, имам не малко парове.

— Не думай – промърмори Кени.

Шелби влезе забързано в стаята, притиснала с една ръка Питър към кръста, а в другата крепеше подноса с ордьоври. По бузката на бебето се виждаха следи от възглавницата и то търкаше с юмруче окото си.

— Съжалявам, че толкова се забавих. Питър току-що се събуди.

Хю се вторачи в бебето, сякаш Шелби бе обвила гърмяща змия около кръста си, но младата майка явно не забеляза.

— Питър е на девет месеца и баща му е луд по него.

Уорън се усмихна.

— Вторите бракове имат едно голямо предимство, Хю. Получаваш шанс да поправиш старите грешки.

Тъжните нотки на съжаление в гласа на баща му сепнаха Кени.

— Дай ми Пити, Шелби, докато поднасяш ордьоврите на Хю.

Хю се намръщи недоволно от фамилиарното обръщение, но

Кени се престори, че не забелязва.

Шелби му подаде бебето и се отправи към Бедингтън.

— Непременно опитайте пълнените гъби на Луиза, ваша светлост. Великолепни са. И от соленките със сирене. Те са по рецепта на Марта Стюарт и аз лично наблюдавах приготвянето им.

Хю набързо бе настанен удобно в дълбоко кресло, със салфетка на коляното и чиния, преливаща от вкуснотии. Херцогът не сваляше подозрителния си поглед от Питър, който триеше носле в логото на „Кадилак” върху тениската на Кени.

— Знаете ли какво си мисля? – попита внезапно Тори и очите й дяволито блеснаха. – Трябва да покажем на Хю нощния живот на Тексас. По-късно имам среща с Декс в „Роустабаут”. Защо да не вземем Хю с нас? Някога танцувал ли си нашия тексаски танц в редица?

Хю отново се намръщи от фамилиарността на Тори.

— С Ема трябва да поговорим за доста неща, затова смятам двамата да вечеряме в хотела. Ема, за мен ще е много по-удобно, ако и ти отседнеш там, затова помолих секретаря ми да ти запази стая. Разбира се, на друг етаж.

Кени отвори уста да каже на Хю къде да си завре тази стая, но Шелби го изпревари.

— В никакъв случай, ваша светлост. Уорън и аз не можем да ви позволим да отседнете в този стар хотел, където отвсякъде духа. Луиза е приготвила за вас стаята за гости на горния етаж. Ще разполагате с баня и приятна тераса.

Шелби обичаше да се преструва на вятърничава глупачка, но всъщност умът й сечеше като бръснач и Кени усилено се опитваше да разбере какво става. Дали мащехата му се опитваше да му помогне, като държи Хю по-далеч от Ема, или просто искаше да се перчи пред приятелките си, че е посрещала в къщата си английски херцог?

Последните късчета храна изчезнаха в устата на Хю. Той попи ъгълчетата на устата си със салфетката.

— Изключително мило от ваша страна, но аз действително не смятам…

— Никой не иска да го признае – прекъсна го Уорън, – но в хотела имат проблем с хлебарките.

Кени за пръв път чуваше подобно нещо и удивено се взря в баща си. Какво крояха всички тук? Отне му само минута, за да се досети. Баща му очевидно не искаше да изпуска Хю от поглед, за да изкопчи повече пари от него и евентуално да отложи сливането.

— Хлебарки? О, Боже…