— Двамата сме професионалисти – продължи журналистът – и можем да загърбим миналото. Нека да разгледаме ранчото.

— Някой друг път.

— Момчетата от „Глоубъл Нашънал” смятат, че интервюто е добра идея. И след като са един от спонсорите ти и големи рекламодатели на моето шоу, те командват парада. Но ако не ти пука дали ще загубиш важен спонсор…

Ема кипна от ярост от това нахлуване в личния живот на Кени. Фактът, че той беше публична личност, не даваше право на всеки да си пъха носа в работите му.

Кени запази каменното си изражение.

— Никакви интервюта. Вече го казах на шефа ти.

— И на всеки репортер в страната – мазно добави Стърджис. – Разбирам, Кени. Затова ето какво ще ти кажа – ще ти снимаме задника, докато бягаш.

Той се ухили самодоволно, а лицето на Кени потъмня като буреносен облак. Отне й миг да схване. Сетне Ема разбра, че Кени не може да откаже, без да изглежда груб. Рандъл отлично знаеше, че Кени не би понесъл всеки американски поклонник на голфа да види как кумирът му се отдалечава с гръб към камерата.

В този миг кожата й настръхна, когато я осени неочаквано прозрение. Предоставяше й се златна възможност. Репортер! Телевизионна камера! Точно когато смяташе да се откаже, имаше невероятния шанс да се изложи пред целия свят, за какъвто дори и не бе сънувала. Дъхът й секна. Дори Бедингтън не би могъл да пренебрегне подобен скандал!

Кени я чу как пое забързано дъх и забеляза многозначителния блясък в очите й. Погледът й се стрелкаше от Стърджис към оператора и всички косми на врата му щръкнаха. Лейди Ема току-що бе осъзнала, че на тепсия й се поднасяше многомилионна аудитория в национален мащаб, която щеше да стане свидетел на всички щуротии, които й хрумнат.

Младият мъж се стегна. Ема беше чевръста особа и всяка секунда можеше да се хвърли на врата му, да се съблече гола или да се впусне в диви хавайски танци.

Ако не искаше кариерата му окончателно да отиде по дяволите, трябваше светкавично да я махне от тук, дори с цената на интервю.

— Добре – сви рамене гой. Защо не? Едно интервю е добра възможност истината да излезе наяве. – Обърна се към нея. – Ема, за теб ще е скучно. Почакай ме вътре, става ли?

Беше се подготвил за най-лошото и се опитваше да не мисли за това, че всеки миг тази английска лейди може да го направи за смях в средите на професионалния голф. Изцепките на Лий Тевино, коментарите на Бен Райт за лесбийките голфъри и дори кулинарните забележки на Фъзи Золър за пържените пилета и вареното зеле след „Мастърс” през 1997-а щяха да бледнеят пред това, което лейди Ема можеше да стовари на главата му.

И… нищо. За огромно изумление на Кени, Ема пое дълбоко дъх, кимна и се извърна. Идеше му да се ощипе. Наистина ли тя щеше да си тръгне просто така?

Без да погледне към камерите, тя се отправи към къщата, отказвайки се от последния си шанс да се озове в центъра на пикантен публичен скандал. И Кени знаеше отлично защо не се възпротиви. Защото не искаше да го нарани.

— Готови сме! – извика операторът. – Застани там, Кени!

Той се постара да изхвърли от главата си Ема и всичко свързано с нея и се насочи към оградата, опитвайки се да не мисли за саможертвата й. Във въображението му се заредиха пленителни картини, които го разсейваха – представяше си как изглеждаше тази сутрин, сгушена в съня си до него, със сбърчено чело, сякаш се опитваше да измъдри нещо скандално. Припомни си светло карамелените й къдрици, пръснати върху небесносинята калъфка на възглавницата, като медени дири по небето.

— Кени?

Той се сепна. Откога на развейпрах и женкар като него му хрумваха лиготии като медени дири по небето! Само това му липсваше! Обърна се решително към Стърджис.

— Да приключваме по-скоро с тази гадост.

Глупачка! Ема дръпна рязко чекмеджето, търсейки тирбушон. Беше профукала и последната възможност в живота си! И защо? Защото беше идиотка, ето защо! Пълна идиотка!

Вратата се удари с трясък в стената. Той изглеждаше напрегнат и ядосан. Страхотно! В момента тя нямаше нищо против една хубава кавга. Направо жадуваше за скандал! Каквото и да е, за да изпусне парата.

Кени се спря до плота, свали шапката си, погледна я и се усмихна. Докато се взираше в лицето й, напрежението напусна тялото му и той сякаш целият омекна. Преображението бе толкова поразително, че тя не можа напълно да го възприеме. Сякаш огромен буреносен облак бе разпръснат от ослепителен слънчев лъч.

Усмивката му грееше толкова ярко, че Ема имаше чувството, че потъва в море от топлина. Очите му… тези изумителни очи… Кожата й настръхна, сърцето й запрепуска бясно, кръвта й закипя във вените. Ушите й бучаха, погледът й се размъти, костите й омекнаха като разтопено олово. Ема се вкопчи отчаяно в ръба на плота.

След толкова страстни денонощия с него, тялото й пребиваваше в постоянна сексуална възбуда, ала това беше нещо различно. С нея ставаше нещо непонятно, непознати усещания струяха от потайни кътчета в душата й, за чието съществуване дори не бе подозирала.

Всичките й инстинкти за самосъхранение закрещяха неистово. Само не това! Моля те! Всичко друго, но не и това! Не и с този мъж! Моля те, Господи, не… и любов.

Тя го обичаше. Чувствата й не бяха обикновено увлечение. И осъзнаването на тази истина не бе станало така, както винаги си бе представяла – бавно и кротко, а по-скоро приличаше на мощно земетресение. Беше толкова неуместно. Толкова непрактично. И толкова ужасно, болезнено помитащо.

— Какво се е случило?

— Да се е случило? Не, няма нищо. Разбира се, че нищо не се е случило. Как мина интервюто? – Ема се надяваше, че Кени не е забелязал треперещите й ръце. Най-сетне бе намерила тирбушона и се опита да отвори бутилката бяло вино, която той преди това бе избрал.

Кени я взе от ръката й.

— Като се има предвид, че не го ударих нито веднъж, може да се каже, че мина добре. – Зави тирбушона в тапата и сетне отново я дари с проклетата си разтапяща усмивка. – Благодаря ти, че не се възползва от камерата.

Тя грабна солницата, за да намери работа на ръцете си. Патрик беше излязъл, за да прави снимки. Преди малко се радваше на уединението, но сега съжаляваше, че още не се е върнал.

— Какво искаш да кажеш?

— Знаеш съвсем точно какво искам да кажа.

Младата жена прехапа долната си устна и прокара палец по керамичното капаче на солницата.

— Ти си страхотна дама, знаеш го, нали, лейди Ема? И нямам предвид единствено в спалнята.

Тя се извърна към него и когато заговори, гласът й бе тънък и нерешителен, по нищо не приличащ на обичайния й тембър.

— Смяташ, че съм страхотна в спалнята?

— А ти не смяташ ли?

— Ами да, но това е, защото съм с теб.

Кени кимна охотно.

— Разбира се, че е заради мен, затова се приготви за огромно разочарование, когато се опиташ да направиш същото с някой друг. – Устните му започнаха бавно да се разтеглят в усмивка, но изведнъж се свиха.

И тя внезапно осъзна, че не може да си представи да се люби с някой друг. Не можеше да си представи, че ще бъде толкова разкрепостена и същевременно беззащитна. Защо бе решила да се отдаде точно на него? Тя никога не действаше прибързано, внимателно планираше всяка своя стъпка, тогава защо бе сметнала, че сексът е изключение? Когато му бе отдала тялото си, Ема несъзнателно му бе отдала всяка част от себе си, включително и тези, за които той не бе молил, нито бе искал.

От гърдите й се изтръгна приглушен стон.

— Какво ти е? Имаш вид, сякаш току-що си лапнала развалена стрида.

— По-лошо е от това.

— Ема?

— Не мога да говоря за това.

— Глупости, разбира се, че можеш. Кажи ми.

Да му каже, че го обича? Никога! Не й беше трудно да си представи реакцията му. Първо щеше да бъде смаян, после – ужасен. Повече нямаше да има никакви разговори тя да остане още малко, никаква непринуденост помежду им, нито от онези заслепяващи усмивки, които я караха да се чувства, сякаш потъва в океан от слънчева светлина.

И изведнъж я осени най-поразителното прозрение. Защо да не бъде откровена? По характер бе пряма, както се казва, хващаше бика за рогата, а и това бе идеалният начин да се спаси.

Признаването на истината ще бъде равносилно на ампутация. Бързо и брутално. Той ще се ужаси и ще сложи край на всякакви глупави фантазии за „деца с теменужени очи и щастлив живот, докато смъртта ги раздели”.

Без да си позволи да се замисли и разколебае, тя отвори уста и се чу да казва:

— Случи се най-абсурдното. – Прокашля се. – Току-що осъзнах… това е… най-досадното, невероятно глупаво, но… – Езикът едва се обръщаше в устата й. – Ще бъдеш абсолютно потресен. Вероятно ядосан. И напълно те разбирам.

Кени търпеливо чакаше.

— О, няма значение. Забрави. Аз… – Понечи да заговори за друго, но се възпря. Притежаваше много недостатъци, но страхливостта не бе сред тях. А и кой бе измислил правилото, че жената може да запази гордостта си само ако крие най-съкровените си чувства? Тя бе направена от по-твърд материал. – Разбираш ли, аз се влюбих в теб – изтърси и млъкна.

Той се взря в нея така, сякаш от ушите й са започнали да изскачат змии.

Ема вирна гордо глава.

— Не казвай нито дума! Самата аз съм толкова бясна на себе си, че ми иде да закрещя. Можеш ли да си представиш нещо по-нелепо! Ти! От всички хора да се влюбя точно в теб! – Грабна от плота вилицата за месо. – По-добре да забия това право в сърцето си. Или може би да реша, че съм влюбена в Том Круз? Или… в Даниел Дей Луис? Или в някоя тъпа рок звезда? Ще бъде също толкова безразсъдно. – Захвърли вилицата, скръсти ръце пред гърдите и затропа яростно с крак, за да не рухне окончателно. – Да, но ще сложа край на това. Има някои неща, които просто са непоносими. Веднага слагам край на тази идиотщина.

Кени отвори уста като риба на сухо, затвори я, сетне отново я отвори.