Накрая нещо топло докосна тила й. Започна да я разтрива.

— Плачеш ли, лейди Ема?

— Не – отвърна младата жена колкото можа по-твърдо. – Но го обмислям.

— Защо не дойдеш при мен, за да ти е по-удобно да мислиш? – Привлече я по-близо и в следващия миг тя се озова сгушена до гърдите му.

Толкова бе уютно. Удобно и успокояващо. Той ухаеше приятно. Чиста тениска и едва доловимият аромат на бебе.

Нямаше да плаче. Беше й толкова хубаво. Искаше й се завинаги да остане така.

Дъхът му погъделичка ухото й, когато Кени заговори с нисък дрезгав глас.

— Ще ме сметнеш ли за безчувствен мръсник, ако пъхна ръце под блузата ти?

Тя се замисли, сетне поклати глава.

Кожата й настръхна, когато пръстите му я погъделичкаха, докато разкопчаваха копчетата на блузата, а сетне се справиха ловко и със закопчалката на сутиена. Той обходи с палец заоблената извивка на гърдата й и я целуна.

— Миналата нощ изпитах огромна наслада.

— Аз също.

— Издаваш толкова приятни звуци в леглото.

— Наистина ли?

— Ъхъ. – Той докосна зърното й.

Ема ахна от удоволствие.

— Точно такива звуци.

Той я измести, така че устата му обхвана чувствителното връхче. Подръпна го и лекичко го засмука. Тя се изви на дъга и се отдаде на великолепните усещания. Когато повече не издържаше да стои неподвижна, Ема измъкна края на тениската му от колана на джинсите, плъзна длан вътре и погали с наслада топлата стегната кожа.

Изглежда, не му бе нужно друго подканяне. След секунди блузата й висеше от раменете, шортите й лежаха на купчинка на пода, а бикините й бяха увити около единия прасец. Тя също не си губеше времето и тениската му много скоро се присъедини към шортите й. През отворения цип на джинсите се показаха тъмносини копринени боксерки.

— Аз… трябва да направя това. – Той я нагласи така, че тя да полегне на седалката, сетне разтвори краката й и наведе глава.

Твърдата тъмна коса докосна вътрешната страна на бедрата й, погали меката кожа, сетне се премести нагоре и тя почувства устните му. Там…

Изохка. Простена името му. Дъхът й секна.

Както с всичко останало, той не бързаше. Тя забрави за неудобната поза, забрави, че са в кола, забрави за всичко на света, освен за докосването на пръстите му и дълбоките влажни ласки. Оргазмът й се изля в шумни хлипове, разтърсили цялото й тяло.

Той не се отдръпна. Продължи. Отново я изпрати във висините.

О… това беше толкова прекрасно. Тя дори не съзнаваше, че ръцете й шарят по него, докато той не ги улови. Тя усещаше пулсиращата коравина под коприната на боксерките и знаеше, че не липсата на желание го е накарала да спре. Ема вдигна глава и се взря въпросително в замъглените му теменужени очи.

Кени имаше измъчен вид и едва успя да изхъхри:

— Трябва ми портфейлът. Нямам нищо в себе си.

— Аз пия противозачатъчни.

— Противозачатъчни? Но… защо не ми каза снощи?

— Ти ми заповяда да мълча. – Тя докосна с устни неговите. – А и без това не исках да обяснявам. От известно време вземам противозачатъчни. За всеки случай.

— В случай че…

Думите му пресекнаха, когато Ема го възседна. Усмихна се и притисна устни към ухото му.

— С твое разрешение…

Кени простена и посегна към нея.

Този път Ема искаше да бъде водещата, но той имаше други идеи и когато тя се опита да се надене върху ствола му, Кени хвана бедрата й.

— Внимателно, скъпа. – Той издаде дълбок неразбираем звук и пое контрола, позволявайки й да го поема малко по малко.

— Аз… – отрони тя. – Аз искам да…

Той отвлече вниманието й с целувка, продължила цяла вечност, и проникна в нея, докато обхождаше устата й с език.

Но дори когато го пое целия, Кени не й позволи да вземе контрола. Вместо това той определи ритъма, инстинктивно предугаждайки какво й е нужно, давайки й всичко, освен контрола.

Връхчетата на гърдите й се триеха о къдравите косъмчета по гърдите му. Джинсите, които той така и не свали напълно, дращеха бедрата й отвътре. Сега нейната уста беше върху неговата, целувката бе по-различна и тя се опиваше от непознатите усещания. Но искаше повече. Искаше той да й се довери толкова, че да й даде пълна власт.

Пръстите му се впиха в дупето й, а палците му творяха нещо немислимо, при това точно в мястото, където се съединяваха телата им.

— Не спирай… – едва пророни тя. – Каквото и да правиш, само не…

И той не спря. Горещият поток ги отнесе в сластен водовъртеж.

16

След сладката изнемога Ема бе благодарна на последвалото суетене – непохватно търсене на салфетки и дрехи. Кени, изглежда, споделяше чувствата й. Все пак имаше нещо опасно и притеснително в това чувствено настървение, каращо двама възрастни и толкова различни хора дотолкова да обезумеят, че да не могат да се откъснат един от друг, да нямат дори търпение да се доберат до леглото.

Тя се запита дали всяка жена поне веднъж в живота си не е била привлечена от някое лошо момче. Очевидно бе дошъл нейният ред. Може би Кени Травълър беше нещо като имунизация. Една доза щеше да я предпази от плейбои като него до края на живота й. Потънала в тези мисли, Ема се зае да закопчава блузата си.

Кени слезе от колата. Докато пъхаше тениската в джинсите, забеляза, че Ема се е закопчала накриво, но знаеше, че ако й го каже, тя отново ще се засегне и ще го упрекне, че пак я критикува.

Ема вдигна глава към него, а чувствените й, подути от целувките устни и разрешените й светло карамелени къдрици, незнайно защо, му напомниха за разтопен сладолед. Нещо странно и непонятно стана с него, разтапяйки вътрешностите му. Миналата нощ бе толкова прекрасна, че той дори не искаше да се сеща за нея, макар че, изглежда, не можеше да мисли за нищо друго и навярно тъкмо заради това откачи по време на детското състезание. А днес… в един момент спореха яростно, а в следващия бяха преплели тела в колата.

Не можеше да си спомни кога за последен път беше правил секс в кола. Едва ли изобщо някога му се бе случвало. На богатите хлапета не им се налагаше. Богатите хлапета разполагаха с вили, а ако и това не ги устройваше, имаха достатъчно пари, за да наемат стая в мотел в Лано.

Боже, колко му харесваше да се люби с нея. Целият този ентусиазъм и нетърпение. Тя не знаеше как да се сдържа или прикрива. Отдаваше се на сто и десет процента, точно както той обичаше.

Заради накриво закопчаните копчета, блузата й бе прилепнала към едната гърда и Кени сякаш отново почувства съблазнителната й тежест в ръката си. Докато се взираше в нея, го заля предателска вълна на нежност. И това го изнерви. Тя беше прекалено властна, твърде взискателна. Кени отлично съзнаваше, че трябва по-скоро да се избавят от това уединение и да потърсят безопасната компания на други хора, затова се изненада, когато следващите думи се изтърколиха от устните му:

— Искаш ли да се разходим до реката?

Тя примигна с прекрасните си меденокафяви очи.

— С удоволствие.

Сякаш я бе поканил на чай с препечени питки.

Тя се плъзна през седалката. Той й помогна да слезе, после задържа ръката й. Беше малка, но силна, Кени потри мазола отстрани на показалеца си в дланта й. Бълбукането на водата сякаш ги мамеше, докато приближаваха към реката. Той чу цвърченето на катерица, зова на присмехулник и всякакви други горски звуци, но Ема мълчеше и като никога не раздаваше заповеди. Как така бъбрица като нея се бе умълчала точно сега? Безмълвието й го изнервяше и той заговори, без да се усети:

— Преди малко доведох тук Пити.

— Той успокои ли се?

— Да. – Кени се прокашля. – Двамата с теб трябва да поговорим.

— Със сигурност – наежи се Ема. – Смятам, че само можеш да си благодарен, че от тази грозна случка има поне едно хубаво нещо. Никога повече няма да се държиш така с него.

Хапливият й тон би трябвало да го вбеси, но вместо това Кени се почувства по-добре, дори почти се успокои. Тя отлично знаеше какво означава това момченце за него и колко много съжалява той за това, което му бе причинил. Въпреки това не му се искаше тя да си навири носа прекалено много.

— Момчетата трябва да се закаляват от малки, за да не се превърнат в женчовци.

Ема имаше нахалството да се засмее.

— Откажи се, Кени. Когато става дума за Питър, ти омекваш като восък.

— Да, ами той е много специален. – Той се усмихна и понечи да смени темата, после осъзна, че искаше да обсъди още нещо с нея. Но не в личен план, а в професионален. В крайна сметка тя беше експерт по възпитанието на децата, нали?

— Виждаш ли, работата е там, че… нашият старец може да бъде доста суров и… просто се тревожа за Пити, това е всичко.

Очите й с цвета на разтопен мед го пронизаха като лазерни лъчи.

— Ти се страхуваш, че Уорън може да бъде лош баща за Питър, какъвто е бил за теб?

Той тутакси настръхна.

— Баща ми е правил това, което е било нужно. След начина, по който се държеше моята майка, той със сигурност не е можел да ме глези по цял ден.

— Не, но аз подозирам, че е изпаднал в другата крайност. Била съм свидетелка на нещо подобно при няколко от моите ученички. Съдейки по твоите думи, баща ти не е бил много често с теб, когато си се нуждаел от него, а когато е бил у дома, мога да си представя колко строго те е критикувал и упреквал.

— Обади ми се госпожа Снийд. Каза, че си откъснал главата на куклата Барби на Мери Бет. И после сия хвърлил в тоалетната. Само един страхливец може да причини подобно нещо на едно момиче. Един отвратителен малък страхливец

— Аз наистина бях един разглезен негодник.

— Да, но част от вината за това е била негова. Сигурна съм, че отчаяно си се стараел да привлечеш вниманието му и лошото ти поведение навярно е било единственият начин да го постигнеш. Ти си бил здраво, нормално дете, задушавано от истерична майка, а баща ти, изглежда, не се е намесвал, когато е трябвало. Наистина, Кени, ти си имал толкова ужасни родители, че е истинско чудо, че не си започнал да измъчваш и убиваш малки животни. Не е изненадващо, че все още таиш огорчение и обида в душата си.