— Чух, че сте тук, лейди Ема. Къде отиде Кени?

— Тръгна с Питър.

— Изглеждате малко разстроена.

Очите му на зрял мъж се взираха проницателно в нея.

— Съвсем малко. – Тя отвори чантата си, за да пъхне портфейла вътре, но Тед ловко го измъкна от ръката й.

— На Кени ли е?

— Бутна го в ръката ми, преди да избяга – отвърна Ема, но не се сдържа и добави: – Каза ми да си купя нещо.

— Сериозно? – Устните на Тед бавно се извиха в усмивка. – Татенцето е богат, мамчето е красавица, а днес е щастливият ми ден.

Ема се намръщи, когато той пъхна портфейла в задния си джоб.

— Майка ти също е богата, а чух, че баща ти прилича на кинозвезда. Върни ми го.

Лешниковите му очи се присвиха насмешливо.

— Хайде, сега, лейди Ема. Аз съм двайсет и две годишен, почти бедняк, току-що дипломирал се от колежа и безработен. А пък Кени има повече пари, отколкото енергия да ги преброи. Нека се позабавляваме.

— Тед, наистина не мисля…

Но той не я остави да довърши, хвана я за ръката и я поведе към паркинга, където ги очакваше доста очукан червен открит джип, с черни ролбарове.

— Ако някой от вас види Кени – подвикна той към група тийнейджъри, – кажете му, че лейди Ема се е закотвила в „Роустабаут”.

И преди да се усети, младата жена се озова в потегляща кола, на чиято задна седалка бе захвърлена торба със стикове за голф, а на огледалото за обратно виждане се полюшваше пискюл от академична шапка.

— Може би все пак не е зле да ми дадеш онзи портфейл – каза тя, когато отпред се показа „Роустабаут”.

— Ще ти го дам. По-късно. След като изпразним съдържанието му.

— Няма да харчим парите на Кени, колкото и да са много. Това не е редно.

— Тексаските жени не биха се съгласили. Тукашните дами са много отмъстителни. Знаеш ли, че веднъж родителите ми са се сбили точно на този паркинг. Хората още говорят за това.

— Предполагам, че понякога публичните спорове могат да станат доста неприятни.

— О, това не е било спор. Било е истинска схватка. Физическа. – Той се засмя. – Жалко, че не съм присъствал.

— Какво кръвожадно момче си ти. Освен това не вярвам на нито една твоя дума. Родителите ти имат прекрасен брак.

— Сега да, но им отне известно време, за да го постигнат. До деветата ми година баща ми дори не е подозирал за съществуването ми. И на двамата се е наложило да пораснат и поумнеят.

Ако я бе изрекъл някой друг двайсет и две годишен младеж, забележката щеше да прозвучи забавно, но имаше нещо в Тед Бодин, което я накара да му повярва.

Двамата слязоха от колата и се отправиха към ресторанта.

— Изненадана съм, че още не си намерил работа – отбеляза Ема. – Съдейки по думите на Тори и Кени, си се дипломирал с отличие.

— О, имам куп предложения, но искам да остана близо до Уайнет.

— Тук си отраснал, нали?

— Расъл съм на много места, но това е мястото, което семейството ми смята за дом и аз съм силно привързан към него. – Отвори вратата и я задържа любезно пред нея. – Това ограничава избора ми до две компании.

— КСТ и компанията на бащата на Декстър.

— И двамата се избиха кой да ме назначи. За съжаление, това ме превърна в нещо като трофей в техните междуособни войни. Играта доста загрубя, затова изчаквам да видя дали Тори най-после ще осъзнае какъв страхотен мъж е Декстър.

— Ако сливането се осъществи, вече няма да има проблем, нали?

— Точно така. А междувременно аз съм без пукната пара. И двамата ми родители са постигнали всичко сами и нито единия не проявява капка съчувствие. – Той измъкна портфейла на Кени от задния си джоб. – Ето защо смятам това за божи дар. – И преди Ема да успее да го спре, извади една от кредитните карти на Кени и се извърна към тълпата от бизнесмени, ранчери и домакини, дошли да обядват. Въпреки че едва извиси глас, присъстващите тутакси притихнаха.

— Имам съобщение за вас. Предполагам, всички ще се зарадвате да чуете, че днешният ви обяд е за сметка на Кени. Той очаква да си поръчате каквото ви душа иска, затова не се скъпете, защото иначе ще се обиди.

Докато подаваше кредитната карта на бармана, един от ранчерите се провикна:

— „Лайънс Клъб” има сбирка в задната стая.

— Кени винаги е бил запален поддръжник на „Лайънс” – поясни Тед.

— Не можеш да направиш това! – изсъска Ема.

Той я дари с онзи омайващ поглед, който великолепните мъже на Уайнет са усъвършенствали още от люлката, за да подлудяват жените.

— И защо не?

— Защото не е редно.

— А редно ли е Кени да те зареже насред паркинга?

— Не.

— В такъв случай всичко е наред, нали?

За тих и сдържан мъж, в момента той се държеше изненадващо самоуверено и преди Ема да се опомни, я поведе към едно от сепаретата. Докато се плъзгаше върху меката седалка, тя изведнъж реши, че Тед има право, и когато сервитьорката се приближи, си поръча пуешки сандвич с двойна порция сирене.

Денят съвсем не се оказа такъв, какъвто очакваше. Ема си представяше, че ще го прекара сама с Кени, може би двамата ще се държат за ръце и ще се усмихват един на друг. Глупави фантазии. Реши да ги пропъди с едно солидно похапване.

Тъкмо се опитваше да избере между шоколадов фъч и шоколадов сладолед с бадеми, когато видя здравеняка да влиза в ресторанта. Той огледа помещението, сетне зърна Ема и се закова на място. Когато разбра, че и тя го е забелязала, мъжът извърна поглед.

Окончателно объркана, Ема не знаеше какво да мисли. Беше ли той шпионин на Бедингтън, или не? Ако беше копой на херцога, защо не му бе изброил пълния списък на покупките й в дрогерията? Едва вчера тя бе стигнала до заключението, че е допуснала грешка и този мъж няма нищо общо с цялата история, но сега не беше толкова сигурна. Непознатият определено проявяваше нещо повече от обикновен интерес към нея.

Докато Тед флиртуваше с хубава червенокоса жена, която се бе спряла до масата им, Ема се опитваше да реши загадката. Забеляза, че здравенякът я наблюдава в огледалото с реклама на бира, и съмненията й се изпариха. Беше човек на Бедингтън. Определено.

Младата жена взе чантата си, отвори я в скута си и протегна ръка към солниците за сол и пипер. С ловък замах ги забърса от масата в чантата. Обърна се, за да се увери, че мъжът я е видял. Ужасеното му изражение показваше, че нищо не е пропуснал. Тя едва сподави желанието да скочи от мястото си, да отиде при него и да му нареди да си запише съвсем точно какво е видял, за да не забрави да го докладва.

За съжаление, здравенякът не беше единственият свидетел на кражбата й.

— Какви ги вършиш, по дяволите!

Ема беше толкова погълната от случващото се, че не бе забелязала появата на Кени. Той беше сам, навярно бе оставил Питър при майка му. Когато се приближи, клиентите на „Роустабаут” започнаха да му подвикват:

— Хей, Кени. Благодарим за обяда!

— Оценяваме жеста ти! Говеждото филе е супер!

Ема не можеше да повярва на лошия си късмет. Той отново я бе заловил в доста конфузно положение. А той беше провалил деня. Беше измъчил малкия си невръстен брат, а нея я бе зарязал без предупреждение. Той беше прегрешилият. Защо тогава всички черни точки се трупаха на нейната сметка?

— Кени, членовете на „Лайънс Клъб” ме помолиха да ти благодаря от името на всички! – провикна се една сервитьорка на средна възраст.

— И ние с Дийвър се присъединяваме – додаде тип с червендалесто лице, предвещаващо скорошен инфаркт. – Непременно опитай пая с орехи.

— Какво, дявол да го вземе, става тук? – намръщи се Кени.

— Днешният обяд е за твоя сметка – осветли го Тед. – И ние всички сме ти задължени. Кредитната ти карта е у Джо.

Кени сви рамене, плъзна се на седалката до Ема и посегна към чантата й. Тя се опита да се възпротиви, но той я измъкна от ръцете й.

— Кълна се, че с всеки ден странностите ти застрашително нарастват – изръмжа той.

И докато Тед го наблюдаваше с неподправен интерес, Кени извади солниците за сол и пипер и ги остави на масата. – Нека отгатна. Решила си да устроиш поредната сценка за херцога.

— Копоят му отново е тук – просъска тя и кимна към здравеняка. – Трябваше да направя нещо.

Той погледна в указаната от нея посока. Едната му вежда се покатери на темето. Сетне поклати глава и й върна чантата.

— Никога в живота си не съм срещал друга жена, която умее толкова успешно да се излага на публично място.

До гуша й бе дошло от снизхождението му. Нямаше повече да го търпи, особено след миналата нощ.

— Отдръпни се, за да мина!

— В никакъв случай.

— Щях да ги върна! – избухна тя, но в следващия миг се осъзна. – Какво правя? Защо изобщо си правя труда да ти обяснявам? Нямам какво повече да ти кажа след това, което надроби днес.

— Във всеки случай не съм задигал солници.

Тед се облегна назад, наслаждавайки се на спектакъла.

— Онзи мъж е казал на Бедингтън, че съм купила в дрогерията само един таблоид!

— Таблоидите са отврат. Пълни с лъжи. Знаеш ли, че веднъж писаха и за мен? Как съм имал бурна любов с една моя бивша учителка от гимназията.

— Между другото, това си беше чиста истина – уточни Тед.

Кени се направи, че не го чу.

— Не мога да си представя какво те е прихванало да четеш подобни гадости.

— Работата не е в това! – възкликна Ема. – И ти отлично го знаеш. Просто смяташ, че е много умно да се правиш на глупак.

— Значи, си решила отново да се изложиш публично, за да има какво той да не докладва?

Искаше й се да изчегърта с нокти самодоволството от физиономията му! Докога ще позволява на други хора да се месят в живота й и да й нареждат? Първо Бедингтън, а сега и Кени! А за капак и онзи некадърен глупак, застанал до бара. Крайно време беше да вземе юздите на съдбата си в свои ръце.

— Пусни ме да мина! Говоря сериозно, Кени. Смятам веднъж завинаги да се изясня с онзи тип.