Питър я възнагради с беззъбата си усмивка и засмука пръста си. Запътиха се към един клоун с връзка балони. Млада жена с клипборд в ръка пресече пътя им и се усмихна на Ема.

— Следващият етап на памперс дербито започва всеки момент и може би двамата със съпруга ви ще искате да запишете вашето бебе за участие.

Бодна я смущение, примесено с болезнен копнеж.

— Той не е мое…

— Какво е това памперс дерби? – поинтересува се Кени.

— Надбягване с пълзене за бебета.

— Надбягване? – Лицето му се озари от широка усмивка. – Страхотна идея. – Той подхвърли Пити във въздуха, пъхна го като торба с картофи под мишница и се извърна към арената на памперс дербито. – Спортният дух се предава на следващото поколение Травълър.

— Кени, може би не е зле да размислиш – опита се да го спре Ема, ала той не й обърна внимание.

Надбягването се провеждаше зад невисока ограда върху мек червен килим, дълъг приблизително девет метра и широк около шест метра, разделен от бели линии на шест тесни пътеки. Единият родител поставяше бебето на старта, а другият стоеше край финиша и подканваше детето да отиде при него. Победител беше бебето, което изпревари останалите шест.

— Ето как ще процедираме – заяви Кени, след като огледа трасето. – Пити ще допълзи до мен по-бързо, отколкото към теб, затова ти застани на старта, а аз ще го чакам на финиша.

Тя погледна към зрителите, събрали се да наблюдават бебешкото състезание.

— Не зная. Питър не остана във възторг от зоокъта, а тук е много по-шумно.

— Пити не се бои от малко по-шумна публика, нали, братленце?

Пити изгука и удари юмруче в логото на „Топ Флайт”* върху тениската на Кени. Кени се засмя, подхвърли го отново във въздуха и го подаде на Ема.

[ * Компания за производство на топки за голф. – Б. пр.]

Питър не възрази и се сгуши в ръцете й. Сърцето й се сви от болка, когато надникна в блестящите му теменужени очи, обрамчени от гъсти мигли. Въпреки дългогодишната й работа с деца, тя почти нямаше опит с бебета. Прониза я толкова остър копнеж, че сама се изненада. Побърза да се отърси от чувството, докато наблюдаваше Кени, запътил се към отсрещната страна на килима. Осъзна, че той изучава състезателите и притисна малко по-силно Питър към гърдите си.

— Боя се, че ще се наложи да се понапрегнеш, сладурче.

Видя, че Кени отхвърли като сериозен съперник малкото момиченце, облечено в розови ританки с дантелки на дупето. Сетне подмина русокосо бебе от неопределен пол, което отчаяно се бе вкопчило в майка си. За миг погледът му се задържа върху двойка симпатични близнаци с шоколадова кожа, но те изглеждаха по-заинтересувани един от друг, отколкото от състезанието.

Внезапно Кени застина. Очите му се присвиха и тя почти чу музиката от филма „Роки” да звучи в главата му. Беше открил съперника, стоящ между един Травълър и спортната слава.

От почти плешивата му главичка стърчеше яркочервен кичур. Здравото мускулесто телце беше облечено в кариран гащеризон и тениска с тигър отпред. Крачетата му бяха обути в чифт миниатюрни маратонки „Найки”, които ритаха усилено в очакване да го пуснат върху килима. Десетина килограма чист динамит. Ето това се казваше достоен съперник.

Млада жена, която ръководеше състезанието, даваше инструкции. Ема приклекна на стартовата линия с Питър в скута и стрелна предпазливо с поглед Кени. Изглежда, той прекалено се бе вживял в това състезание.

След като хвърли един последен поглед към червенокосия разбойник на стартовата линия до Питър, Кени клекна край финиша и извика към малкия си брат:

— Съсредоточи се, шампионе! Накарай ги да играят по твоите правила, Пити! Сто и десет процента! Дай сто и десет процента от себе си!

Майката на малкото момиченце с розовите дантелени ританки изгледа Кени, сякаш бе избягал от някоя лудница.

Ема въздъхна и погали пухкавата ръчичка на Питър, после се опита да улови погледа на Кени. Ала вниманието му бе съсредоточено на сто и десет процента в играта.

— На линия! Готови! Старт! – прозвучаха командите и Ема постави Питър на пътеката и го пусна.

Демонстрирайки забележителни умения в пълзенето, съчетани със спортния дух на истински Травълър, той се стрелна към брат си.

Кени удари по килима.

— Точно така! По-бързо!

Питър забави ход.

— Давай, Пити. Давай!

Бебето се закова на място. Намръщи челце. Пльосна се по дупе.

Кени вдиша ръце.

— Ела при мен, Пити! Не спирай точно сега. Ти водиш!

Питър пъхна пръсти в устата си и погледна към въодушевените зрители. Коляното на Кени се придвижи напред към линията на финиша.

През две пътечки бебето с неопределения пол седна на килима и лениво запълзя настрани.

— Давай, Пити! Напред! – Кени отново удари по килима и другото му коляно се придвижи към финиша.

Долната устничка на Питър жално затрепери.

Червенокосият разбойник нададе вой и запълзя скорострелно назад към стартовата линия.

Кени сключи вежди.

— Вече нямаш конкуренция, Пити! Най-опасният ти съперник е дисквалифициран!

Очите на Питър се наляха със сълзи.

— Не, не! Да не си посмял!

Шоколадовите близнаци се озоваха на една и съща пътечка и се претърколиха един върху друг.

— Виж ги, отпадат като мухи! Можеш да спечелиш, Пити! Хайде, още малко!

От гърдичките на Питър се изтръгна сподавен хлип.

— Не се разплаквай, приятел! Не им позволявай да видят сълзите ти. Ела при мен! Аз те чакам!

Питър остана като закован върху килима, а гърдичките му се разтресоха от ридания.

Малкото момиченце с розовото дантелено гащеризонче пресече като стрела финиша и спечели състезанието, но Кени беше твърде зает да пълзи към брат си, за да забележи.

— Не се отказвай! Никой не уважава неудачниците. Хайде, Пити! Не можеш да се откажеш!

Ема не издържа. Спусна се към килима и грабна плачещото бебе в прегръдките си.

— Всичко е наред, слънчице. Няма да позволя на онзи психясал мъж да те стигне.

Кени излезе от транса и вдигна глава. Явно чак сега осъзна къде се намира.

На четири крака.

На една трета от пътечката.

Насред бебешка надпревара по пълзене.

Насъбралата се малка тълпа изведнъж притихна. С пламнало лице Кени скочи на крака. Тишината се сгъсти. И в този миг един мъж с прошарена коса, стърчаща изпод бейзболната шапка, вдиша възторжено палец.

— Ето, това е най-верният начин да превърнеш едно хлапе в шампион!

15

Кени не можеше да диша. Призраците на миналото го връхлетяха като яростен ураган. Ема притиснала Пипи към гърдите си, погледна към Кени. Стори му се, че в очите й се мярна жалост. Той не можа да го понесе и се спусна към тях.

— Дай ми го.

Пити се разпищя и още по-силно се вкопчи във врата на Ема.

— Изчакай малко – рече тя.

Ала той не можеше да чака. Измъкна портфейла от джоба си, тикна го в ръката й и грабна бебето.

— Купи си нещо. Ще се върна.

Заряза я най-безцеремонно и понесе пищящото момченце към колата си. За нищо на света нямаше да й позволи да наблюдава тази сцена.

Под акомпанимента на оглушителния плач на Пита, Кени скочи зад волана и потегли от паркинга.

— Всичко е наред, приятел. Всичко е наред.

Примигна и подкара към покрайнините на града. Писъците на бебето не стихваха. Накрая Кени намери уединението, което търсеше – тясна пътека, водеща към малка горичка. Паркира колата на същото място, където криеше велосипеда си, когато като дете се чувстваше самотен и разкъсван от вина и негодувание към всички и самия себе си.

Защо ме наби, Кени? Нищо не съм ти сторил…

Извади от колата разтърсваното от истеричен плач дете.

Пити отчаяно се изви и зарита, опитвайки се да се отскубне от ръцете му. Писъците му оглушаваха ушите на Кени, ала нараненият, оскърбен поглед на бебето раздираше сърцето му.

— Съжалявам, приятел. Толкова съжалявам. – Притиснал устни към горещото потно челце на брат си, той го понесе през дърветата, зад които се чуваше ромоленето на реката. – Шшт… не плачи. Не плачи, шампионе. Всичко свърши.

Докато го люлееше и му шепнеше утешителни думи, хлиповете на бебето постепенно стихнаха. Кени го отнесе до брега на реката, като милваше гръбчето му, тананикаше му песнички и му бъбреше безсмислици. Шумът на реката успокояваше детето, както някога отмиваше злъчта от душата му, когато идваше тук след поредната гадост, която бе сторил на Тори или на някого от съучениците си. Накрая Пити притихна и Кени седна в сянката на голям, клонест клен. Подпря се на могъщия ствол и нагласи бебето в скута си.

— Зная, Пити. Зная…

Малкото момченце вдигна глава и Кени съзря в очите му цял океан от обида.

— Никога повече няма да ти причиня това. Обещавам. Твоят старец достатъчно ще ти стъжни живота. Най-малко имаш нужда и аз да те тормозя.

Пити издаде треперещата си долна устничка. Чувстваше се предаден и не възнамеряваше толкова лесно да прости.

Кени изтри малката му олигавена брадичка с долния край яркосинята му тениска.

— Не е нужно да печелиш състезания, за да те обичам, приятел. Разбра ли? Въпреки всичко, което се случи там, аз не съм като твоя старец. Не ми пука, ако всеки път си последен, ако не понасяш нито един отборен спорт. Дори и да се случи най-лошото и да намразиш голфа, пак няма да има значение. Разбираш ли ме? Ние сме братя завинаги. – Приближи бебето към лицето си и целуна мократа му бузка. – Може и да ти се наложи да завоюваш обичта на баща си, но ти обещавам, че моята е безусловна и вечна.

Ема стоеше насред тълпата и се взираше невиждащо в портфейла, който Кени бе тикнал в ръката й. След случилото се помежду им миналата нощ се чувстваше така, сякаш я бяха ударили през лицето.

Докато се озърташе къде да се усамоти, видя Тед Бодин да приближава. Той й се усмихна стеснително.