Кени седна на леглото, покри коленете й с длани и ги раздалечи. Сетне коленичи между тях и впи поглед в листенцата, набъбнали и блестящи от сластна роса.

— Прекрасна си – промълви той.

Докато той я изучаваше, Ема се опиваше от вида на голото му тяло. Боже, това се казваше красота! Мрамор и стомана. Умираше от желание да го докосне… трябваше да го докосне… протегна ръка.

Той поклати глава.

— Не сега, миличка. Моля те. И без това едва се владея. А първият път всичко трябва да е съвършено за теб. – Смъкна халата й и поднови чувствената си игра.

Лениви, сладострастни докосвания.

Милувка с върха на пръста.

Ухапване. Ухапване. Ухапване. Ухапване… Ухапване.

И после… дълъг… баааавен… обход с езика.

Това бе прекалено!

Той се усмихна, когато тя отново извика.

— Най-големият щастливец на земята – повтори той.

Грабна кутийката от нощното шкафче и след секунда беше надвесен над нея. Докато хапеше подпухналата й долна устна, започна бавно да прониква в нея.

Въпреки любовната игра и преживения екстаз, Ема трепна от болката.

— Отпусни се, скъпа.

Наслаждавайки се на тежестта на тялото му, тя се вкопчи във влажните му рамене и изви нагоре бедра.

Той изпъшка.

— Моля те… миличка… опитай се поне сега да не командваш.

— Аз просто… искам…

— Зная. Зная.

Бе получила само част от него. Искаше повече.

— По-кротко… По-кротко… – мълвеше той, на нея или на себе си, тя вече не знаеше. И не я интересуваше. Знаеше единствено, че лети високо, все по-високо… Изхлипа, когато и последната преграда изчезна.

И тогава го получи целия, но не беше свършило, едва сега започваше.

Дълбоки, мощни тласъци. Теменужени очи, потъмнели като нощно небе. Ръце, приковали нейните към възглавницата. Тежестта му върху нея. В нея. Разтягане. Навън, навътре. Непознати усещания и уханието на този мъж.

Още едно извисяване. Отново вихрена спирала. Родини… десетилетия… векове…

Горещ, пълноводен поток.

И… много по-късно… завръщане.

Благодаря ти.

Все още влажна от душа, Ема излезе от банята и пристегна халата. Потръпна от лека болка, когато се запъти прекалено бързо към скрина, за да извади бельо. Кени примижа на утринната светлина и й се усмихна, без да си дава труд да се надигне от смачканите чаршафи.

— Казах ти, че последният път ти дойде много, но кой да ме чуе? Най-малко ти. Винаги смяташ, че знаеш най-добре.

Тя се бе опитала да пресметне колко блажено взривяващи оргазма бе изпитала през нощта, ала им изгуби бройката.

— Не можах да се спра. Бях обезумяла.

— Нима?

— Ти също, затова не бъди толкова самодоволен.

— Вярно е. Най-после успях да насоча цялата ти енергия в правилното русло.

Той отметна чаршафите и стана, без да се свени от голотата си. Докато вадеше от чекмеджето комплект дантелено бельо, младата жена гледаше като омагьосана играта на сенките и светлината върху мускулестите извивки на тялото му. Вълнистата тъмна коса бе разрошена и тя зърна червено петно на гърба му, както и оформяща се смучка отстрани на врата му. Изпита задоволство, задето бе оставила тези малки следи върху това фантастично мъжко великолепие.

Той започна да събира дрехите си от пода.

— Шелби се обади, докато ти беше в банята. Има среща, а Луиза си е записала час при лекаря, затова помоли да гледам Пити за няколко часа тази сутрин. Зная, че ти казах, че днешният ден е твой, но имаш ли нещо против, ако отложим за следобед пътуването до Остин?

— Ни най-малко.

— Бих искал първо да потренирам. През това време можеш да почетеш или да си намериш някоя друга занимавка. Ще бъдеш ли готова след половин час?

Тя кимна, Кени преметна дрехите си през рамо и все още гол, излезе от спалнята.

След секунди се чу викът на Патрик в коридора.

— Следващия път предупреждавай, чу ли, Кенет? За да си взема ароматните соли. Да не би да искаш да припадна?

Кени се засмя и тя чу как хлопна вратата на стаята му.

Ема въздъхна и приближи към дрешника. Щеше да е хубаво, ако я бе целунал, преди да излезе.

Той наистина се целуваше вълшебно. И беше прекрасен любовник. Грижовен, безкористен, възхитително изобретателен, с толкова красиво тяло, че й се искаше да плаче. Всъщност май наистина щеше да се разплаче. Ала не заради красотата на голото му тяло.

Младата жена се отпусна в мекото кресло и захапа долната си устна. Оставаше й малко повече от седмица и тя не биваше да забравя, че Кени Травълър беше мъж, който можеше да я дари с лудешки наслади, да я забърка в скандал, дори да остави неизличими спомени в сърцето и душата й, но не и да бъде завинаги с нея. Независимо от това, което означаваше изминалата нощ за нея, за него тя беше само малко отклонение от грандиозното игрище за голф, което представляваше животът му. Той бе споделил с нея тялото си, ала не и душата си и ако изобщо я запомнеше, то щеше да е само защото не приличаше на останалите му сексуални завоевания.

Ала тя никога нямаше да забрави. Щеше да отнесе спомена за тази нощ в гроба. И щеше да помни не само оргазмите, а близостта, усещането за единение. Да спи редом с някого, да се гуши нежно в обятията му, да слуша туптенето на сърцето му. Да си позволи да се престори, макар и само за кратко, че двамата са едно цяло.

Зарея поглед през прозореца и си помисли колко лесно идваха обичта и обвързаността при повечето хора, които познаваше. Ала не и при нея. Откакто се помнеше, животът й бе низ от прекъснати връзки. Припомни си как като шестгодишна стоеше на прага на Орчард Хаус и гледаше след заминаващата кола, отвеждаща родителите й за осем месеца в Африка. Те я обичаха, ала не толкова силно, колкото обичаха работата си.

Беше се опитала да се привърже към учителите и възпитателките. Някои от тях я харесваха, ала имаха свои деца или си намираха друга работа и заминаваха. Само „Сейнт Гъртруд” никога не се промени. Надежден, спокоен и неизменен пристан.

Старата величествена дама беше с нея, когато родителите й умряха, през дългите ваканции, когато беше единственото дете, останало в училището, и по-късно, когато порасна и вече като учителка се грижеше за децата на другите. „Сейнт Гъртруд” беше единствената нерушима обвързаност в живота й.

Ала не задълго. Много скоро щеше да бъде принудена да напусне старата купчина от тухли и камъни. Когато и тази връзка се скъса, на този свят нямаше да остане място, което да нарече свой дом.

Колко изкусително бе да си позволи няколко минути на самосъжаление, ала нямаше да го стори. Без значение в каква посока ще поеме животът й, тя винаги ще изпитва удовлетворението, че училището съществува и е уютен дом за други самотни момичета. А засега ще мисли само за настоящето. За още няколко дни ще се наслаждава и ще къта в сърцето си всеки прекрасен миг от тази кратка физическа близост с мъж, който не я обичаше.

14

Ема стоеше зад оградата на зоокъта за домашни животни и гледаше как Кени носи Питър към средата на малкия двор.

— Всичко е наред, Пити. Онзи стар козел няма да те нарани.

Но Пити очевидно не се ловеше на въдицата и се вкопчи още по-здраво във врата на Кени.

Ема се усмихна. Зоокътът беше разположен на паркинга на малък търговски център, отбелязващ първата годишнина от откриването си. Сградите, украсени с пастелни рисунки със сцени от Дивия запад, ограждаха своеобразния детски парк с въртележка, където клоуни подаряваха балони, а различни компании рекламираха продуктите си, като раздаваха безплатни лакомства и устройваха забавни детски игри и съревнования.

— Този козел ми изглежда доста изгладнял. – Кени му подаде шепа сено. Животното пъхна нос в ръката му, а Пити се изкачи още по-нагоре по мускулестите гърди на брат си. Кени се засмя и изсипа сеното на земята. – Май е по-добре да отидем при зайчетата. Мисля, че те повече ще ти харесат.

Ема се опита да не се умилява от гледката на двамата заедно. Не биваше толкова лекомислено да отдава сърцето си. Само защото бе прекарала една нощ с този мъж, не й даваше право да си фантазира, че той държи тяхното дете на ръце. Глупавата, отчаяната Ема. Толкова е закопняла за любов, че бе готова да пожелае да има дете от мъж, напълно неподходящ за нея. Нима бе забравила, че никога не са й харесвали красиви разхайтени мъжкари, похители на женски сърца? Жалката й сантименталност я отврати. Въпреки това истината си беше истина и тя не можеше да отрича очевидното. Беше се увлякла безумно по Кени Травълър.

Но увлечението не е любов, напомни си младата жена. Двамата нямаха почти нищо общо, за да се влюби истински в него. Но, ох, наистина беше увлечена. Бе запленена от чувството му за хумор, вроденото очарование, обичта към малкия му брат, както и от острия му ум, който я караше постоянно да бъде нащрек.

Но не биваше да се преструва и да отрича – увлечението й лесно можеше да се превърне в любов. За останалия свят Кени може и да не беше нищо повече от невероятно красив спортист с неотразим чар, ала нея не можеше да заблуди. Ема знаеше, че зад привидно лекомислената му външност се крие цяла тълпа от демони, терзаещи душата му.

Тя видя, че блеенето на агнетата изплаши Питър и малкото му челце се сбърчи. Той притисна колене към гърдичките си, за да се защити от шумните непознати чудовища. Кени го целуна по темето и го изнесе от зоокъта.

— Спокойно мога да заявя, че от теб няма да се извъди голям фермер, братленце.

Ема погъделичка бебето по коремчето.

— Ти си още много малък, нали, слънчице? Има още много време, за да свикнеш с косматите зверове.

— Аха, кълна се, че онова агънце малко приличаше в очите на Ханибал Лектър*.

[* Психопат убиец, персонаж от романа на Томас Харис „Мълчанието на агнетата”. – Б. пр.]

— Лесно е за такъв голям мъж като брат ти да се подиграва, нали?