Кени тутакси се претърколи върху нея и покри с устни пулсиращата ямка на шията й.

Гърдите й! Защо не докосва гърдите й? Опита се да го помоли, но осъзна, че няма сили да говори.

Той откри невероятно чувствително място на ключицата й и тя отново простена. Ръката му се придвижи по-надолу. Най-сетне!

Но облекчението й бе краткотрайно. Палецът му се плъзна под ръкава на халата, ала спря и сетне погали китката й. Китката й! Това беше влудяващо. Предполагаше се, че е опитен любовник, но изглежда, нямаше ни най-малка представа как да открие чувствителните части на женската анатомия.

Докато я милваше, тръпки плъпнаха по кожата на ръката й и сякаш електрически заряди се изстреляха в корема й. Но вместо да се възползва от очевидната й възбуда, той продължи да се тутка. Как да преодолее вродения му мързел? Как да го насочи в правилната посока?

Налагаше се да бъде по-пряма.

13

— Кени… – Замаяните сетива пречеха на Ема да говори, но тя се съсредоточи, за да оформи думите, защото вярваше, че откровеността между секс партньорите е жизненоважна и той трябва да разбере, че тя има своите потребности! – Халата ми… – Младата жена преглътна. – Съблечи го. Свали го от мо…

Върхът на езика му откри пулсиращата вена отстрани на шията й и тя простена. Измина цяла вечност, преди Ема да съумее отново да събере мислите си.

— Не… не само там… – изпъшка тя. – Докосни ме… моята… Свали си дрехите и докосни моята…

Той се отдръпна и се намръщи. Устните му бяха подути като нейните, а посребрелите му от страстта очи й напомниха на захаросани теменужки.

— Нещо не е наред ли?

Ема помилва брадичката му, пое дълбоко дъх и му се усмихна, давайки му да разбере, че не го критикува, а просто му дава толкова необходимата насока.

— Не може ли малко да се придвижим?

— Малко… да се… придвижим!

— Ъхъ.

— Ти искаш малко… да се… придвижим!

— Ако нямаш нищо против.

— Да не бързаш или нещо подобно?

— Нещо подобно.

— Да не би да ми казваш, че и за това имаш график?

— Нямам график. Не, разбира се, че нямам. Просто… аз… ами… сигурна съм, че ще бъдеш доволен да узнаеш, че аз съм напълно възбудена, и смятам, че можем да се придвижим към… ами към следващата част. Хубавата част.

Кени повдигна насмешливо вежди.

— Тази част не е ли хубава?

Тя осъзна, че неволно го е обидила, и побърза да го умилостиви.

— Разбира се, че е хубава. Прекрасна е. Честно, Кени, ти се целуваш възхитително, но си малко бавен и… – Лицето му доби буреносно изражение. – Чувствам се вълшебно. Наистина. Но ние вече приключихме с тази част – смотолеви тя едва чуто. – Нали?

Той се претърколи по гръб.

— Трябваше да го очаквам – изръмжа. – Не зная защо още се изненадвам.

За неин ужас, Кени стана от леглото, извиси се до него и насочи пръст към лицето й.

— А сега ме чуй, Ема, защото няма да повтарям. Оттук нататък, докато двамата не прималеем от изтощение, аз командвам парада. Ясно ли е?

— Но…

— И знаеш ли защо? Защото аз съм експертът, а не ти!

Непокорството й надигна глава.

— Никога не съм казвала, че съм.

— Тогава защо пак раздаваш заповеди? – попита той, истинско въплъщение на измъченото търпение.

— Аз само си помислих…

— Повече никакво мислене! – отсече Кени, стисна челюсти и опря длан в колоната на леглото. – Ето как ще действаме от сега нататък. Двамата ще поиграем на една малко извратена игра, наречена „господар и робиня”. Аз съм господарят, а ти – робинята! И в случай че не си разбрала, в тази игра ти не можеш да раздаваш заповеди. Нито една. Можеш да стенеш. Нямам нищо против. Да въздишаш. И срещу това не възразявам. Но никакви заповеди. И чак когато аз кажа, че сме приключили, можеш да говориш. При това ще изречеш само две думи. Благодаря ти.

Навярно би трябвало да се обиди – и тя наистина се обиди – но в същото време я напуши смях. Той беше толкова безкрайно самоуверен. И освен това беше прав. Понякога тя наистина се държеше твърде властно.

Кени продължи да се чумери насреща й.

— А сега разбра ли ме, или се налага да потърся онова въже за простор, което снощи купи в дрогерията?

Само за да го подразни, Ема махна небрежно с ръка към ъгъла на стаята, където бе оставила торбата с покупките си.

Очите му се присвиха.

С престорена срамежливост тя запърха с мигли насреща му.

— И аз се чудех дали да не използвам някоя от придобивките си, макар че не се нуждая от овлажнител.

— Дяволски си права.

И тъкмо когато започна да се изпълва с гордост от собствената си неустрашимост пред безпрекословната му арогантност, той помете за секунда задоволството й. Явно бе разгадал блъфа й, защото се отправи към ъгъла, където лежеше торбата. Ема се изправи в леглото.

— Кени, само се шегувах! За въжето за простора.

— Ъхъ.

— Наистина не мисля, че ще понеса да ме… да ме вържат.

— По-късно. След като добиеш повече опит.

Той се извърна и тя видя, че държи в ръката си две кутийки с презервативи. Съдейки по насмешливото му изражение, явно очакваше тя го засипе с въпроси. Ема мълчеше предвидливо и той се приближи и тръсна кутийките върху нощното шкафче до леглото.

Тя отново преглътна.

Очите му блеснаха зловещо.

— Искаш ли да кажеш нещо?

Тя само поклати глава. Въпреки че беше твърдо против всякакво мъжко господство, в този случай това определено беше възбуждащо.

— Добре. – Кени изрита обувките си и я огледа от главата до петите с поглед, който Ема можеше да охарактеризира единствено като изгарящ. – Докъде бях стигнал? Ти толкова ме разстрои, че забравих какво правех. – Приседна на ръба на леглото и се заигра с долния край на халата й, докато размишляваше. Пръстите му я погалиха леко по глезена, сетне бавно плъзнаха нагоре халата, докато не достигна до коленете й.

Ема затаи дъх, осъзнала, че той все пак е разбрал какво се иска от него.

Кени очерта лениво кръгче по меката кожа под коляното й, после върхът на пръста му описа бавно една осмица, след това запетая.

О, Бо… Коленете й се разтвориха в мълчалива покана да продължи с чувствените си йероглифи, предоставяйки му повече площ, за да развихри въображението си.

Кени рязко се отдръпна и въздъхна.

— Не бях стигнал до тук. Зная колко много обичаш реда, затова предполагам, че се налага да започна отначало.

Нещастната робиня отчаяно изхлипа, неспособна да се сдържи.

Ъгълчетата на устата му се повдигнаха със задоволство.

И той започна отново… Още подлудяващи, лениви целувки; бавни ласки с език; леки докосвания по местата, където биеше пулсът й, за които дори не бе подозирала, че съществуват. Дори ужасната й татуировка не бе пренебрегната.

Имаше чувството, че са минали десетилетия, когато най-после разтвори халата й и докосна с върха на езика си едното й зърно. Гърдите му се повдигаха тежко, ризата му под ръцете й бе влажна, но той още не я събличаше. Тя усети как горещият му дъх опари кожата й, почувства, че той едва се владее, и неволно се запита кога бентът на самоконтрола му ще се скъса. Надяваше се…

Езикът му се притисна леко към зажаднялото зърно. Главата й се замята трескаво настрани, а гърбът й се изви в дъга. Кожата й се покри с капчици пот, блестящи като утринна роса, цялата беше влажна и пулсираща от желание. Искаше още. Мислите й се стрелкаха хаотично и тя едва се крепеше на ръба на мамеща бездна.

Устните му се сключиха около твърдото набъбнало зърно. Засмукаха жадно. Два пъти. Три пъти. Отново и отново.

Ема извика и сякаш се разпадна на безброй частици.

Той застина. Притегли я в прегръдките си. Задържа я до гърдите си, докато тя спря да трепери.

Нежно я положи върху възглавницата и отметна от челото й мокър кичур.

— Свърши ли? – прошепна младият мъж.

Тя преглътна. Кимна. В очите й запариха сълзи.

— Аз се опитах да ти кажа, но ти не ми обърна внимание!

Вместо да се отпуснат в благоприличие смирение, ъгълчетата на устата му се извиха в усмивка на удоволствие.

— Моя сладка лейди Ема. Ти наистина си нещо специално!

— Надявам се, че си доволен – пророни тя малко по-спокойно.

— Още не.

Без никакво предупреждение, той отметна полите на халата й и пъхна ръка между раздалечените й бедра. Тя извика тихо, когато той разтвори набъбналите листенца на цветето й и пръстът му нежно се гмурна навътре.

— Още не – прошепна той отново.

Ема задиша пресекливо. Без да сваля поглед от нея, той извади пръста си и отново го потопи в нея. Като в мъгла тя виждаше зачервеното му лице, изопнатите вени отстрани на врата му. Почувства как сладките тръпки отново се надигат в нея.

Тя нададе сподавен вик и изригна в конвулсии.

Той отново я притисна към себе си и докосна с устни бузата й.

— Аз съм най-големият щастливец на земята.

Ема затаи дъх, а Кени стана и изхлузи дрехите си. Когато тя отново възвърна гласа си, той беше гол. Господи, колко бе красив, целият само стегната плът и стоманени мускули. Тя сведе поглед. Всяка частица от него беше самото съвършенство.

Ема се надигна и приседна на пети. Кени се приближи към нея. Тя се наведе напред, наклони глава и близна корема му.

Този път той простена. Тя гризна леко твърдия мускул, пресичащ по диагонал едната страна на корема му, пръстите й се спуснаха по вътрешната страна на бедрото му, зарови лице в слабините му. Беше готова да си играе до утре.

Задавените му думи й подсказаха, че това няма да се случи.

— Кажи ми, че не е нужно да те връзвам.

Тя се поколеба само за миг, преди да се отпусне отново по гръб. Повдигна ръце, докато докоснаха таблата на леглото, и се усмихна.

— Не е нужно.

Ема не можеше да си обясни защо му вярва толкова безрезервно, нито готовността си да се подчинява на абсурдните му правила. Знаеше единствено, че се чувства в безопасност. В безопасност и – въпреки двата оргазма – невероятно възбудена.