Много трудно бе постигнал зрелостта и независимостта си, за да позволи на друга жена да се меси и ограничава живота му, особено на някоя властна особа с фелдфебелски маниери. В душата му бе скътано едно тайно местенце, което го бе направило такъв, какъвто бе, и където не допускаше никого. Ала днес по някакъв начин лейди Ема бе успяла да проникне там. Несъзнателно. Но бе го направила и сега трябваше да се сложи край на това.

Той завинти капачката, докато втриваше крема в пръстите си и се замисли, че жените не са единствените манипулатори на тази земя. Необходимостта му да оцелее като мъж бе толкова огромна, че Кени бе станал истински майстор в тънкостите на изкуството да получава всичко, което пожелае, без да дава нищо в замяна.

Вратата на банята се отвори. Когато го видя, тя ахна изненадано и побърза да се загърне по-плътно с кърпата. Той зърна за миг гърдите й, порозовели от топлата вода, нежните зърна и влажните къдрици между бедрата, малко по-тъмни от светло карамелените, прилепнали към бузите й. Слабините му пламнаха.

— По дяволите! – Ема най-сетне успя да пристегне кърпата. – Изплаши ме до смърт! Какво правиш тук?

— Малко сме окъснели, не смяташ ли?

От обзелия я страх сърцето й прескочи няколко удара. Той изглеждаше заплашителен – чувствени устни, стиснати в тънка линия, теменужени очи, потъмнели до черни. Нещо се бе случило, което го бе разгневило.

— Не знаех, че ще ме чакаш.

— Сигурно си забравила, че отговарям за теб.

— Глупости. Аз сама отговарям за себе си. А сега по-добре си върви.

Той се надигна от креслото и се втренчи продължително и изпитателно в нея.

— Е, успя ли да се простиш с нея тази вечер?

Отне й минута да осъзнае какво има предвид Кени и тя отвори уста, за да му отвърне подобаващо. Ала в последната минута откри, че любопитството й е по-силно от възмущението. Какво го бе притеснило толкова, че да заприлича на следовател от времената на Студената война?

— Да не би да ме питаш дали съм правила секс с Декстър тази вечер? Затова ли е всичко?

За съжаление, прямотата й не го смути ни най-малко.

— Сигурно е било малко трудничко в присъствието на Тед, но може би двамата сте успели да се отървете от него.

Какво да направи първо? Да облече халата или да излее върху главата му водата от вазата с цветя? Реши да продължи играта още малко.

— Оставихме го у тях преди три часа.

— Значи, оттогава с Декстър сте били сами? Само двамата.

Вазата с цветята беше твърде далеч. Ема отиде с маршова стъпка до дрешника и извади халата си.

— И се наслаждавах на всяка минута, прекарана с него. – Тя пъхна ръце в халата, издърпа кърпата отдолу и завърза здраво колана. – Ако имаш да ми кажеш още нещо по този въпрос – и аз силно те съветвам да не го правиш – можем да поговорим утре сутринта.

— Нищо не се е случило между теб и Декстър, нали? – По лицето му се мярна странно изражение. Почти… облекчение?

— Страстното му любене бе надминато единствено от виковете ми на екстаз.

Той пристъпи към нея, но като че ли говореше на себе си.

— Разбира се, че нищо не се е случило. Така си и знаех. – Ръката му се уви около колоната на леглото. – Но можеше да се случи и затова още в тази минута ти заявявам, че не желая занапред да оставаш насаме с него.

— Ако тази сутрин не беше излязъл, това нямаше да се случи – изтъкна тя с основание.

— Не смятах да се бавя много.

— Но аз не го знаех, нали? – Ема захвърли дрехите си върху стола.

— От сега нататък ще го знаеш. Утре сутринта първо отиваме на голф игрището. След това през целия ден съм на твое разположение.

— Благодаря ти. А сега лека нощ.

Той не помръдна.

— Още е рано. Да отидем да поплуваме.

— Аз току-що си взех душ.

— И какво от това? Ще си вземеш още един. Всъщност ще се присъединя към теб. Или… знаеш ли какво? – Той замълча и погледът му се прикова върху устата й. – Какво ще кажеш да прескочим плуването и веднага да се пъхнем под душа?

Самообладанието й започна да се пропуква.

— Какво намекваш?

— Мисля, че е очевидно. Бях разтревожен за теб.

— И защо?

Кени дръпна ръката си от колоната на леглото.

— Защото ми се струва, че ти не осъзнаваш колко си уязвима. Предполагам, че аз също не го осъзнавах, иначе нямаше да заявя, че между нас никога нищо няма да се случи.

Ема примигна недоумяващо. И какво точно искаше да каже той с това?

— Не съм уязвима.

— Разбира се, че си. Наумила си си да спиш с някого и двамата го знаем. За нещастие – и ето защо започвам да губя съня си – ти нямаш ни най-малка представа какви ги вършиш.

Тя се наежи.

— Имайки предвид факта, че в момента си в спалнята ми, а аз съм полугола, предполагам, че не мога да те оборя.

— Аз съм единственият безопасен мъж на света, дори и да си полугола.

— Ти? Безопасен?

— Разбира се, че съм. – Недоверието й започваше да му лази по нервите. – Само си помисли добре. От мига, в който се запознахме, аз съм напълно прозрачен за теб. Знаеш, че търся само секс, и не храниш никакви илюзии за мен. Затова съм идеален за целта ти.

Ема преглътна с усилие.

— Вярно е. – Само че не беше напълно вярно. Кени обичаше да се обрисува в черни краски, но не беше такъв негодник, на какъвто се преструваше.

Той кимна доволно.

— Тази вечер реших, че не бива да рискувам ти да се забъркаш с някой напълно неподходящ за теб.

— Например като Декстър О’Конър?

Очите му се присвиха.

— Той е най-лошият ти кошмар. Първо, мъже като Декстър не знаят много за секса, освен минималното, затова ще имаш доста калпаво посвещение. Второ, нищо чудно да се разсее в най-важния момент и да забрави да си сложи презерватив. И без да се усетиш, ще се окажеш бременна с малко задръстено генийче, а междувременно баща му отдавна ще е забравил името ти.

Ема се засмя с цяло гърло.

Очевидно той не познаваше толкова добре Декстър, колкото си въобразяваше. Запита се как ли щеше да реагира Кени, ако разбере, че сестра му, въпреки протестите си, е привлечена от „задръстеняка”. И в този ред на мисли се зачуди какво ли ще предприеме Тори.

Ема се замисли за шегите, които си правеше с нея съдбата. Декстър беше точно този тип мъж, в когото тя винаги бе мечтала да се влюби. Обаче днес нито веднъж не се улови да фантазира как ще изглежда гол. Той беше прекрасен екскурзовод, забавен събеседник и двамата прекараха страхотно, но тя нито веднъж не погледна устните му и не си представи какво ли ще изпита, ако докоснат нейните.

Откъсна с мъка взор от устните на Кени.

— Значи, ми казваш, че си размислил?

— Наложи се, нали?

Физиономията му на жертвен агнец я вбеси.

— Не си прави труда.

— Ти още не си отговорила на въпроса ми. Искаш ли първо да поплуваме, или веднага да се пъхнем под душа?

— Прости ми, че не подскачам от радост заради романтичното ти предложение.

— Не се интересуваш, така ли?

— Ни най-малко.

Той пристъпи бавно към нея

— Това означава ли, че не ти харесвам?

— Съжалявам. – Тя забеляза бикините си на пода, грабна ги и ги пъхна в джоба на халата.

— Добре тогава – въздъхна Кени. – Предполагам, че вече съм достатъчно голям, за да преживея един честен отказ. Беше честен, нали?

— Разбира се.

— Не се съмнявам в думите ти или нещо подобно… – Той я приближи с лениви, чувствени движения, които й напомниха на маслени петна, плъзгащи се по водата. – Но само за да съм сигурен… – Когато спря пред нея, панталонът му бръсна халата й.

— Кени…

Той заглуши протеста й с целувка.

Тя нямаше да го направи! Нямаше да отстъпи пред тази откровена демонстрация на сила, която той бъркаше с мъжка съблазън.

И в този миг езикът му се плъзна по устните й, оставяйки огнена диря.

Гневът й започна да се топи. Той не бързаше, не я пришпорваше, а изглежда, бе готов да й даде цялото време на света. О, имаше нещо наистина прекрасно да те целува мързеливец.

Гърбът й се удари в колоната на леглото в мига, в който устните му завладяха нейните. Той вече бе възбуден. Огромен. Откликът на тялото му я хвърли в див възторг и тя отвърна със страст на целувката му.

Ръката му застина на шията й, готова да се спусне по-надолу към гърдите й. Тя се изви към него, жадна за докосването му, ала вместо това той се заигра с устата й, увлечен от интимния танц на езиците им, който продължи сякаш безкрайно, докато в един миг Ема не осъзна, че единствено колоната на леглото и тялото му я държат да не падне.

Гърдите й копнееха за ръцете му, ала той все още не ги докосваше. Тя се отърка в неговите, за да го подтикне, а коприната на халата й и плата на ризата му се потриха в зърната на гърдите й. Той не разбра намека й.

Безсилна да издържа повече бездействието му, Ема обви ръце около бедрата му и стисна двете полукълба отзад. Те бяха твърди и стегнати, като всичко останало в него, толкова различни от нейното тяло, което бе меко и податливо.

Целувките им ставаха все по-диви и необуздани. Опиваха я, отнемаха дъха й – огромна наслада беше да го целува – никога не си бе представяла, че може да изпита нещо подобно. Но искаше повече, ръката й се пъхна между телата им, за да развърже колана на халата.

Той я привлече върху леглото, без да се откъсва от нея. Но вместо да продължи по-нататък, той не спираше да я целува.

Тя тръпнеше. Мъркаше. Стенеше, умоляваше шепнешком.

— Кени… моля те…

Устните му се преместиха до чувствителното местенце точно под ухото й и я погъделичкаха леко. Кожата й настръхна. Пръстите на краката й се свиха. Струваше й се, че всеки миг ще се разтопи върху покривката, преди той да стигне до целта. По-надолу!

О, защо той не побързаше? Очевидно се нуждаеше от още малко подтикване, затова Ема събра сили, мушна ръка между телата им и посегна към ципа на панталона му.