— Знаеш ли какво мисля? Мисля, че ти сам си скалъпил цялата тази история. Ти ме желаеш, но знаеш, че няма да погледна отново прашасал смотаняк и компютърен маниак като теб, затова си измислил целия този план, а после си убедил баща си да ти помогне да го осъществиш.

— Наистина ли го вярваш? – Той изглеждаше леко учуден.

— Дяволски си прав, вярвам го.

— Очарователно.

Декстър се отправи към една от отоманките и Тори се улови, че оглежда раменете му под смачканата риза. Не бяха много широки, но доста мускулести.

Той се обърна и тя изпита странното усещане, че може да чете мислите й.

— Всъщност идеята беше на твоя баща.

— Да бе – изсумтя подигравателно Тори.

Декстър пъхна ръце в джобовете, изпъвайки плата на панталона върху стегнатия си плосък корем.

— Обратно на това, което, изглежда, мислиш, никак не ми е трудно да си намеря женска компания. – Седна на отоманката и протегна крака. – Колкото до баща ми… – За миг й се стори, че очите му развеселено блеснаха, ала това не бе възможно, тъй като той не притежаваше чувство за хумор. – Ако трябва да съм напълно откровен, той далеч не е очарован от теб. Но много желае сливането, а баща ти му даде съвсем ясно да разбере, че това е единственият начин да се съгласи.

Тори едва не се задави от възмущение.

— Лъжеш! Наистина ли смяташ, че ще повярвам, че този идиотски план е идея на баща ми?

Отново странният блясък в очите му. Ако на негово място беше някой друг, Тори би се заклела, че той й се присмива.

— Очевидно баща ти няма търпение да се отърве от теб.

Искаше й се да го стисне за гърлото, също като снощи, но бе

толкова вцепенена от потресаващото разкритие, че не можеше да помръдне. Как можеше той дори да допусне, че нейният баща стои зад целия този отвратителен заговор? Беше дело на неговия баща! Нямаше друг начин.

— Ако двамата с брат ти бяхте проявили желание да говорите с мен миналата вечер – подхвана той тихо, – бих могъл да ви обясня.

Сърцето й биеше толкова силно, че Тори едва се удържаше да не притисне ръце към гърдите си, за да му попречи да изхвръкне.

— Татко никога по своя воля не би предложил нещо толкова ужасно. Не проумявам защо лъжеш. Достатъчно е само да го попитам и ще разбера.

— Надявам се да го направиш. Ще се убедиш, че Уорън е този, който шантажира, а аз съм откупът. Ако баща ми иска сливането, трябва да ме принесе в жертва.

— Откуп! – Зад клепачите й избухнаха заслепяващи искри. – Чуй ме, тъпако! Женитбата ти с мен ще е най-хубавото, което може да се случи в жалкото ти съществуване!

Той я изгледа замислено.

— Доста спорно твърдение. Вярно е, че си много красива, но в същото време си прекалено вироглава и трудно поносима жена.

Тори се опитваше да преглътне факта, че Декстър О’Конър – най-големият кретен в Уайнет – може да не я иска.

— Не съм!

— Имаш два неуспешни брака – припомни й той. – И цялото ти семейство е сбъркано. Ругаеш като хамалин. Сигурен съм, че можеш да ме победиш във всеки спорт. Освен това пушиш, което ненавиждам, макар да разбирам, че това е признак на ниското ти самоуважение. – Замълча, а после гласът му прозвуча странно нежно. – А и изглежда, не можеш да имаш деца.

Тори се сви, сякаш я бяха ударили.

— Негодник. – Гласът й прозвуча болезнено напрегнат. – Кой ти го каза?

Той стана, тръгна към нея и спря на няколко крачки от нея.

— Уайнет е малък град.

— Махай се от тук.

— Не се опитвам да те нараня. – Декстър говореше с нежност, приличаща по-скоро на съжаление. – Но не обичам недомлъвките и затова смятам, че е редно да ти кажа, че много искам да имам деца.

Сълзи запариха в очите й, но тя нямаше да им позволи да рукнат.

— В такъв случай е добре, че няма да се ожениш за мен, защото аз съм безплодна като Сахара, кучи сине!

— Не това ми каза баща ти. Той твърди, че няма медицинска причина да не забременееш. Шелби смята, че тялото ти просто чака да се появи подходящият мъж. Звучи невероятно, но кой знае?

— Те са обсъждали това с теб? – Думите едва излизаха от стегнатото й пресъхнало гърло.

— Стана дума.

Тори се почувства толкова подло предадена, че изгуби дар слово. Някога Шелби беше най-добрата й приятелка. Колкото до баща й… от години той беше единственото безопасно и тихо пристанище в живота й. И тогава Шелби го съблазни и изтика Тори на заден план. Сега баща й искаше дъщеря му да изчезне от ежедневието му, за да може да се отдаде изцяло на новото си семейство. Каква ирония, че Кени, злият инквизитор в детството й, сега се бе превърнал в единствения човек, на когото можеше да разчита.

Но гордостта взе връх и тя вирна глава.

— За някой, който е толкова отвратен от идеята да се ожени за мен, ти, изглежда, доста си разпитвал.

— Не съм казал, че съм отвратен. Всъщност някога бях много хлътнал по теб.

Признанието му й подейства като успокояващ балсам на отворена рана. Напълно достатъчно да се окопити и свие устни в подигравателна гримаса.

— Брей, каква новина!

— Това е най-странното нещо – усмихна се Декстър. – Аз не обичам насилието, но откакто вчера Тед подхвърли, че имаш нужда някой здравата да те напляска, постоянно си представям как лежиш по корем в скута ми.

Сякаш огън пламна в кръвта й. Това никак не й хареса, затова само процеди ехидно:

— Облечена ли съм?

Той като че ли се замисли.

— Полата ти е преметната върху главата. Бикините ти са увити около глезените.

Огънят се разгоря още по-буйно и тя осъзна, че най-големият смотаняк в Уайнет току-що я бе възбудил. Почувства се объркана и замаяна. Трябваше да бъде възмутена, а вместо това се разтапяше. В същото време не можеше да позволи той да разбере, че я бе победил.

— И в крайна сметка какво решаваш, Декс? Искаш ли да се ожениш за мен, или не?

— Не съм сигурен. Вероятно не. От една страна, съществува това привличане. От друга страна, не понасям начина, по който баща ти ме манипулира.

— Най-после сме на едно мнение.

— Да, ами аз можех да ти го кажа още в началото, ако не бе решила да подходиш към ситуацията емоционално, вместо логично.

— Добре, господин Логичния, какво е твоето решение?

— Много е просто. Точно това се опитвах да ти кажа миналата вечер. Имаме нужда да прекараме известно време заедно. Никой от нас не може да убеди баща ти да се откаже от замисъла си, ако дори не направим усилие да видим дали можем да се разберем.

— И как ще се разберем, след като нямаме нищо общо?

— Забравяш сексуалното привличане.

— Ти си този със сексуалното привличане. Аз те смятам за досаден задръстеняк.

Той вдигна ръката си и се втренчи в нея.

— Това е най-невероятното нещо – дланта направо ме сърби. Никога не съм си представял, че ще изпитам желание да напляскам жена.

Отново я побиха възбуждащи тръпки. Може би Декс не беше такъв скучен мухльо, за какъвто го мислеше.

— Да бе, нужна ти е цялата защита на „Далас Каубойс”*, за да се справиш с тази задача.

[* Един от най-силните отбори по американски футбол. – Б. пр.]

— Аз съм по-силен, отколкото изглеждам, Виктория.

— Ще спреш ли да ме наричаш така!

— А ти ще спреш ли да пушиш?

— Не!

— Много добре… Виктория.

Нещо в нея се прекърши и тя се хвърли към него. Не можа да се обуздае. Той беше толкова самодоволен, толкова високомерен и снизходителен, че й се искаше да размаже лицето му, но се задоволи да го блъсне с все сила към стената.

За нещастие, чак когато дланите й се удариха в гърдите му и той не помръдна, Тори осъзна, че няма да се справи толкова лесно с него. Той улови китките й. Тя се взря в сивите му очи, изпъстрени със зелени точици, и изпита смущаващото усещане, че той надзърта зад цялата й старателно изградена защитна преграда. Мисълта я парализира.

Когато се окопити, младата жена усети, че Декстър всеки миг ще я целуне. Повечето от мъжете искаха да направят точно това, което не бе изненадващо. Устните му докоснаха бузата й. Тя вдигна уста към неговата.

— Нямам търпение да те целуна – прошепна той. – Но искам всичко да бъде идеално. Ще довършим започнатото веднага след като престанеш да вониш като пепелник.

Клепачите й се стрелнаха нагоре.

Декстър целуна върха на носа й и я бутна настрани, сякаш бе обично, но дразнещо дете.

— Вече ти казах мнението си за това, което трябва да направим. Сега ти си на ход.

И с един последен поглед към нощното небе, той си тръгна, оставяйки я сама.

12

Когато приключи със закуската, Ема вътрешно вреше и кипеше. Кени отново бе излязъл да тренира, преди да направят планове за деня. Вече изоставаше значително с проучването си за статията. Явно той постоянно забравяше, че работи за нея.

Телефонът иззвъня два пъти и секунда по-късно Патрик извика от втория етаж:

— За теб е, мисля, че ще припадна! Мъжът каза, че е херцог!

Най-после! Бедингтън беше чул за миналата нощ и сега звънеше да сложи край на годежа! Тя се стрелна през кухнята, пое дълбоко дъх и вдигна слушалката на телефона, окачен на стената до плота.

— Добро утро, ваша светлост.

— Ема, скъпа, до мен достигнаха доста обезпокоителни новини.

Мускулите й се напрегнаха от приятно предчувствие. Ето че се случваше! След минути ще бъде свободна от него, а ако късметът бе на нейна страна, „Сейнт Гъртруд” щеше да е в безопасност.

— Слухът е, че си била видяна да си купуваш таблоид. Признавам, незначителен повод за тревога, но все пак е притеснително. Нямах представа, че четеш подобни жълти боклуци.

Тя се намръщи. Таблоидът бе най-малко скандалната й покупка. Ами останалите?

Зачака го да започне да изрежда възмутено списъка с провиненията й или да изтъкне непристойното й поведение в „Ро-устабаут”. Нима нямаше да коментира целувката й с Кени пред дрогерията?