— Казах ти, че ще стане така. Снощи се появи в „Роустабаут”.

— Как изглежда?

— Едър мъж, с кръгла глава и оредяваща сламеноруса коса. Може би кара тъмнозелен таурус. Познаваш ли го?

Той я стрелна изпитателно с поглед.

— Може би.

— Кени, разполагам само с десет дни, преди да се върна в Англия.

— Този факт ми е добре известен. – Светлината от фаровете на приближаваща кола пробяга по лицето му. – Значи, си ме използвала?

— По необходимост – процеди сковано тя. – Ти беше единственият мъж наоколо – додаде, за да защити гордостта си.

Кени отново я изгледа изпитателно и ръката му се плъзна по волана.

— Да не си посмяла да извъртиш подобен номер на Декстър или Тед Бодин, чуваш ли ме? Говоря сериозно, Ема. Тези мъже са забранени за теб. Всички мъже са ти забранени.

— Историята на моя живот – промърмори горчиво младата жена.

— И какво означава това?

— Нищо. – Беше готова да си отхапе езика и побърза да смени темата. – Тази вечер за мен бе удоволствие да наблюдавам Питър. За него не съществуваше никой друг, освен теб.

— С изключение на майка му, когато огладнее и дойде времето да го накърми. – Кени намали скоростта, когато приближиха отбивката за ранчото. – Искам да знаеш, че оценявам това, което каза на Шелби тази вечер, както и факта, че намери общ език с всички. Затова реших да ти простя за случилото се този следобед.

— Ура – промърмори тя сухо.

Той зави по алеята за коли, сетне се извърна към нея.

— Сега на труднодостъпна ли ще се правиш?

— Може би.

— Признавам, че малко прекалих. Когато ме удари, трябваше да взема под внимание вродения ти стремеж да вършиш добрини. Ти просто оскърби чувствата ми, това е всичко.

— Отлично те разбирам – рече тя многозначително?

Кени вкара колата в гаража, пристроен към едната страна на къщата.

— Ако намекваш, че аз съм наранил чувствата ти, забрави. И двамата знаем, че това е невъзможно, защото на теб изобщо не ти пука дали аз имам добро мнение за теб.

— Вярно е – съгласи се тя, само за да го подразни.

Но номерът й не мина, защото той се ухили и посегна към найлоновата торба в скута й.

— Аз ще я внеса вътре.

— Не, аз… – Но Кени вече я бе грабнал и тя забързано го последва в кухнята.

Лампата, която Патрик бе оставил включена, хвърляше мека светлина върху мебелите в къта за хранене, както и върху разноцветните картини по стените, но Ема бе твърде напрегната от мисълта как да си вземе обратно торбата, за да обръща внимание на обзавеждането. Докато Кени вървеше към масата, тя с ужас видя, че дръжките, които бе завързала, някак си са се развързали.

Кени хвърли небрежно торбата върху масата и тя се килна настрани, изсипвайки съдържанието си.

— Виж ти, какво имаме тук?

Ема се спусна напред, но той вече разглеждаше първия предмет.

— Крем против хемороиди? Не исках да узнавам чак толкова интимни подробности за вас, лейди Ема.

— Това не е… Всъщност аз нямам… Върни ми го!

Без да й обръща внимание, той зарови ръка в торбата и извади книгата с меки корици.

— „Отговор на прозак”* . Като я прочетеш, разкажи ми какво пише.

[* Книга на американския психиатър д-р Питър Брегин за масово употребявания антидепресант прозак. – Б. пр.]

— Не! – Тя се метна към него, когато ръката му стисна пластмасовото шише. – Дай ми го…

Кени го дръпна, така че тя да не може да го стигне, и внимателно прочете етикета.

— Леле, кой би си помислил, че член на британската аристокрация е завъдил въшки?

— Сезонно заболяване – едва успя да промълви тя.

Той отмести цигарите, таблоида, теста за ранна бременност и взе няколко разноцветни кутийки.

— „Екстаз за шейха”, „Троянски ръбести”, „Рамзес Екстра”, „Ултратьнки първокласни”*. Вече зная от кого да поискам, ако моите свършат. – Побутна настрани пакета с въжето за простор. – За това дори няма да питам.

[* Различни марки презервативи. – Б. пр.]

В торбата остана само още един предмет. Може би той нямаше да го забележи. Може би нямаше…

— Да видим сега какво имаме тук? – Кени взе тубичката и я вдигна. – Вагинален овлажнител. – Веждите му се сключиха застрашително. – За какво, дявол да го вземе, е това!

Лицето й пламна.

— Ами не зная… Предполагам, че за…

— Това вече преля чашата! Не ми стига, че всички в този град ще са твърдо убедени, че спя с депресирана, въшлясала, страдаща от хемороиди чужденка, която обича да я връзват, и на всичко отгоре навярно е бременна, макар че – имайки предвид, че изглежда, е сложила ръка върху пазара на презервативи в града, изкупувайки всички налични – не мога да си представя как се е случило. Но няма – слушай ме внимателно, Ема! – в никакъв случай няма да позволя някой да си мисли, че една жена, която е с мен, се нуждае от вагинален овлажнител, чу ли ме!

— Беше… – Младата жена преглътна мъчително, опитвайки се да говори спокойно. – Беше импулсивна покупка.

Кени изсумтя възмутено.

— Казах ти, че човекът на Хю ме следи. Влезе в дрогерията, затова побързах да накупя всичко това.

— Той е бил в дрогерията?

— И видя всичко! – избликна тя възторжено. – Мисля, че навярно постигнах целта си! Особено след това, което се случи между нас на улицата. Зная, че това никак не ти харесва, но ще обясня на Франческа при следващия ни разговор. Бедингтън ще се ужаси, като чуе за станалото и утре по това време с годежа ни ще е свършено.

— Това ли е гениалният ти план? Да убедиш херцога, че двамата имаме любовна връзка?

— Не го бях планирала предварително. Честна дума. Но се налага да се задоволя с това, с което разполагам.

— Досещам се, че това съм аз. – Кени преметна тубичката с овлажнителя от едната ръка в другата и замислено се намръщи. – Ема, прекалено много усложняваш всичко. Просто се обади на този херцог и му кажи, че няма да се омъжиш за него. Не бива да му позволяваш да те притиска и заплашва.

— Не мога да го направя, Кени. Той ще се разгневи и ще закрие „Сейнт Гъртруд”. Трябва да действам много изкусно.

— Изкусно? – Младият мъж поклати глава. – Ти със сигурност придаваш ново значение на старата песен, посветена на предаността към родното училище.

— Не е само училище. Това е…

— Зная. Твоят дом. Извини ме, че го казвам, но подобна сантиментална привързаност ми се струва твърде жалка, макар че след това, на което ти стана свидетел по време на вечерята, се опасявам, че нямам право на мнение.

Ема се поколеба.

— Питър е истинско съкровище.

Кени се усмихна.

— Вече съм му поръчал два айръна, изработени специално за него, и само чакам да порасне още малко, за да може да удря топката.

— Сигурна съм, че ще му хареса. Особено ако ти си с него.

Помежду им се възцари тишина. Отвън беше нощ, а къщата бе притихнала. Погледът й се спря върху устните му и Ема си спомни прекрасната целувка. Запита се дали и Кени изпитва същото.

— Отивам да плувам – рече той рязко. – Утре ще се видим.

Извърна се към вратата, но изглежда, си спомни какво държи, обърна се и тикна в ръцете й тубичката с вагиналния овлажнител.

— По-добре го запази, в случай че напълно си изгубиш ума и решиш да съблазниш Декстър О’Конър.

И изчезна, преди тя да успее да му отговори.

Тори стоеше сама във вътрешния двор и пушеше последната си цигара за деня. Постоянно си повтаряше, че ще ги откаже, и този път наистина щеше да го направи. Веднага след като животът й се уреди.

На втория етаж, в стаята на Питър, светна лампа. Шелби бе отишла да нагледа сина си.

Сърцето на Тори се сви от завист. Питър беше толкова сладък, толкова съвършен. Тя го обичаше с цялото си сърце, но едва имаше сили да го погледне. Само веднъж, веднага след като се роди, Шелби подхвърли идеята Тори да стане негова настойница. Тори се постара този въпрос да не се повдига никога повече.

Вратата, водеща към къщата, се отвори. Тя вдигна глава, очаквайки да види баща си, но вместо това се появи Декстър О’Конър.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Баща ти ме пусна. Бях поканен на вечерята, но имах делова среща и не можах да се измъкна по-рано.

Шелби не й бе казала, че Декстър е поканен. Поредното предателство.

Той пъхна ръце в джобовете и погледна към небето. Тори долови аромата на одеколона му. Ухаеше на свежо и чисто като нощния въздух.

— Каква красива нощ.

В гласа на Декстър прозвуча нещо подобно на благоговение, сякаш ясната звездна нощ бе неземно вълшебство, а не нещо съвсем обикновено. Тори се застави да не вдига поглед, за да види какво пропуска. Вместо това скръсти ръце пред гърдите си и изгледа унищожително натрапника.

— Вече ми се повдига от всичко това, Декстър. Има закони против преследването на хора.

— Едва ли може да се каже, че те преследвам, Виктория. Миналата нощ не знаех, че ще бъдеш в „Роустабаут”. А тази вечер ме поканиха.

— Очевидно се налага да бъда малко по-ясна. Не те харесвам и занапред дори не желая да разговарям с теб.

— Позволи ми да отбележа, че двамата не се познаваме достатъчно добре, за да не ме харесваш. Знаеш ли, ако престанеш да се страхуваш толкова от създалата се ситуация, разрешението на нашия проблем би било много по-лесно.

— Да се страхувам? От задръстеняк като теб? Не се ласкай.

— Ако не се страхуваше, щеше да изгаряш от нетърпение да говориш с мен, за да намерим някакво решение.

Той беше прав, но тя никога нямаше да го признае.

— Няма какво да се решава. Аз не искам да се омъжвам за теб! Не мога да се изразя по-ясно.

Той вдигна отново поглед към небето, сетне наклони глава, като че ли искаше да види звездите от по-различен ъгъл. Тори неволно забеляза чистите изсечени линии на профила му. Имаше широко чело, добре оформен нос и уста, която можеше да се определи като опасно чувствена. Изненадващото откритие и спокойното му лице, контрастиращо с обърканите й емоции, окончателно я вбесиха.