Шелби, която беше малко пълничка, русокоса и само хубавка в това семейство на тъмнокоси красиви полубогове, метна свиреп поглед към Тори, когато зълва й запали цигара.

— Веднага я угаси. Знаеш, че мразя, когато пушиш близо до Питър.

— Ние сме на открито, а аз дори не съм близо до него.

— Вярно, ти никога не си близо до него, нали? – Обида забули за миг очите на Шелби, а Ема си спомни как по-рано Тори й бе споделила, че не може да има деца. Дали това не бе причина за тъгата, която прикриваше зад дръзкото си поведение?

— Уорън, лейди Ема няма питие – отбеляза Шелби.

— Какво бихте искали, лейди Ема?

— Чаша сода, ако обичате.

Уорън отиде до бара в единия край на терасата, като пътьом подвикна прекалено сърдечно на сина си:

— А ти какво искаш, Кени? Имам от онова слабо алкохолно червено вино, което предпочиташ.

— После ще си налея. – Кени дори не погледна към баща си. Вместо това вдигна Питър на рамене, като го държеше за краката, и се приближи към маслиновото дърво, за да покаже на братчето си катеричката, покатерила се на един от клоните.

Тори отпусна грациозното си тяло на модел върху една от отоманките и кръстоса крака.

— И така, какво мислите за мама Шелби, лейди Ема? – Прокара пръсти през тъмната си коса и се облегна на пъстроцветната възглавничка. – Зная, че умирате от любопитство, но сте твърде добре възпитана, за да попитате. Шелби е на двайсет и седем, точно трийсет и една години по-млада от нашето татенце и една година по-малка от мен. От всичко това не ви ли се повръща?

— Тори, не може ли да почакаш, поне докато Пити си легне? – намеси се Кени.

Тя не му обърна внимание.

— Преди година и половина татенцето й наду корема и трябваше да се оженят.

Уорън изглеждаше развеселен, но Шелби застина.

— Извинете грубостта на Тори, лейди Ема. Тя се чувства застрашена от брака ми с баща й.

— По-точно отвратена – отсече Тори.

— Достатъчно, момичетата – кротко ги упрекна Уорън, сякаш вече бе свикнал с техните препирни и вече не му правеха впечатление. Отпи от питието си и погледна към Ема. – Шелби и Тори бяха като сестри в женския си клуб в колежа. От години са най-добри приятелки, макар че сега е трудно да се повярва. Дори живееха в един апартамент след провала на един от браковете на Тори.

— Омъжвала съм се само два пъти – тросна се Тори. – Съдейки по думите ти, човек ще си помисли, че съм сменяла мъжете като носни кърпички. Освен това първият ми брак продължи само шест месеца, така че не се брои.

— Ти ме накара да си купя онази ужасна розово люлякова шаферска рокля – припомни й Шелби, – така че определено се брои.

Тори издуха тънко кръгче дим.

— Да, но, всички знаем, че още преди полунощ Кени те освободи от роклята, така че не е било чак толкова ужасно.

Ема поизправи гръб. Тазвечерният епизод на „Далас” се бе развил в неочаквана посока. Изведнъж й хрумна, че само познанството със семейство Травълър е достатъчно Бедингтън да се усъмни в морала и поведението й.

Кени въздъхна.

— Не съм я освобождавал от роклята и ти го знаеш. – Целуна Питър по темето и го отнесе отново в кошарката. – Трябва ли всеки път, когато сме заедно, да нищим всичко това?

— Остави ги на мира – обади се Уорън. – Това е част от семейния ритуал.

Тори се изсмя сухо.

— Нямаше ли да е забавно, ако и Кени ти беше направил бебе, мамо Шелби? Представи си как твоята плодовитост щеше да скрепи бащино синовната връзка.

— Това беше отвратително, дори и за теб – възмути се Кени. – По-кротко, Тори. Говоря сериозно. С Шелби излязохме само веднъж. Целунахме се на вратата и това беше всичко.

— С език ли?

— Не си спомням – изръмжа той.

— Аз пък си спомням – вметна Шелби и изгледа Тори надменно. – Но няма да кажа.

Кени се насочи към бара.

— Роден дом, сладък дом. Нали, синко? – подсмихна се Уорън Травълър.

— Щом казваш.

Ролексът върху китката на Уорън проблесна, когато вдигна ръка, за да отпие от чашата си.

— Чух, че днес с Тед Бодин сте се състезавали. Казват, че си го бил с три удара.

— Резултатът му беше два удара под пара. Двамата изиграхме приличен кръг.

— Кълна се, че само да докопам онзи кучи син Бодин… Ако бях на твое място, отдавна щях да съм насъскал адвокатите си срещу него.

Ема осъзна, че той не говореше за Тед Бодин, а за баща му Дали.

— Сам ще се справя – парира Кени.

— До „Мастърс” остава само седмица! Всеки успял голфър на света се е запътил към Огъста, с изключение на Кени Травълър. Не можеш да позволиш на Бодин да му се размине. Трябва само да се обадиш на Кросли. Той е най-добрият адвокат в щата и ми каза…

— Помолих те да не се намесваш в тази история, нали? – Ема долови стоманената нотка в гласа на Кени и усети как Уорън вътрешно се сви.

Тори се размърда лениво на отоманката.

— Почти съм умряла от глад. Ако не седнем скоро на масата, кълна се, ще се обадя в ресторанта да донесат пица.

Сякаш по поръчка, се появи прислужницата, понесла голям поднос, отрупан с чинии със салати. Шелби стана и се зае да разпределя гостите по местата им. Щом Кени тръгна към масата, Питър изхленчи жално и протегна ръчички към него.

— Остави го – рече Уорън. – Ще го разглезиш.

— Големите батковци са тъкмо за това, нали, Пити? – Без да обръща внимание на баща си, Кени отиде до кошарката и вдигна Питър.

— Не можеш да разглезиш едно бебе, като го вземаш на ръце, Уорън – намръщи се Шелби. – Постоянно ти го повтарям. Аз не съм като първата ти съпруга и Питър няма да се превърне в безполезен мързеливец като Кени, така че престани да се тревожиш. Освен това във всички книги за отглеждане на деца пише, че ако не удовлетворяваш нуждите на децата, докато са малки, ще се наложи скъпо да плащаш, когато пораснат.

Уорън я изгледа с леко раздразнение, което обаче не успя да прикрие нежната привързаност, която изпитваше към прекалено младата си съпруга.

— Мисля, че зная малко повече за възпитанието на децата от теб, скъпа.

— Личи си по резултатите – ухапа го тя.

— Затапи те старче – подметна Кени насмешливо към баща си и нагласи Питър по-удобно в ръцете си.

Прислужницата подреди пет чинии от скъп порцелан със зелена салата, парченца авокадо и резенчета зряла круша, поръсени със сирене горгонзола. Шелби пое сина си от Кени и се опита да го нагласи във високото му детско столче, но момченцето започна да се върти недоволно и да хленчи. Кени отново го взе в скута си, обра с вилица сиренето от късче круша и го подаде на бебето. Момченцето задъвка с удоволствие сочния плод, а Кени се зае със салатата си, без да обръща внимание на лепкавите парченца плод, падащи по панталона му.

Шелби не спираше да разпитва Ема за светските й връзки и познанствата й, колкото и да бяха далечни, с кралското семейство, но в разговора се намеси Тори и заразказва за пътуването из Европа, което преди няколко години беше предприела заедно с Шелби. Двете се надпреварваха да си припомнят забавни случки и истории и за кратко сякаш забравиха за настоящата си вражда.

След салатата бе поднесено основното ястие – печено агнешко с хрупкава златиста коричка, подправено с ароматни билки, и печени картофи. Кени и баща му подхванаха разговор за новия компютърен софтуер на КСТ и Ема забеляза, че Уорън се старае да използва популярни термини, сякаш Кени не разбираше от високи технологии, въпреки че той, изглежда, не изпитваше никакви затруднения.

Когато Уорън спомена името на Декстър О’Конър, Тори тутакси реагира.

— Моля ви, не може ли да говорим за нещо друго?

Шелби се наведе пред Ема, за да избърше брадичката на Питър.

— Не разбирам защо толкова много не понасяш Декс. Всички го харесват.

— Не и аз – уточни Кени.

Тори му отправи благодарен поглед.

Уорън хвърли върху чинията хлебчето, което току-що бе намазал с масло. Може и да изпитваше несигурност в отношенията със сина си, но не и с дъщеря си. Плахият и неуверен баща изчезна и на негово място се появи непреклонен и властен мъж, истинско олицетворение на преуспяващия бизнесмен.

— Няма значение дали тя го харесва, или не. Първите два пъти се омъжи по свой избор, а този път ще го направи заради семейството. За разлика от последните двама съпрузи, Декс не е боклук. Той е един от най-умните в бизнеса и ще бъде изключително полезен за компанията.

— Няма да се омъжа за Декстър О’Конър само за да се сдобиеш с поредния компютърен гений.

— Тогава се приготви да издържаш сама фермата за емута, принцесо, защото аз повече няма да дам и пукната пара за нея.

Нещо в спокойния му равен тон подсказа на Ема, че господин Травълър не блъфираше. Подозираше, че и Тори го е разбрала. Въпреки че Уорън несъмнено обичаше дъщеря си, очевидно бе решил, че търпението му се е изчерпало. Ема и Тори имаха сходни затруднения и тя не можеше да не изпита съчувствие. Но в същото време се питаше дали Уорън всъщност не прави услуга на дъщеря си, принуждавайки я да си стъпи на краката и сама да се оправя в живота.

Тори очевидно реши временно да отстъпи. Отпи от виното си и се извърна към Ема.

— Значи, двамата с Кени утре заминавате за Остин?

— Не съм сигурна – промърмори Ема, старателно избягвайки да поглежда към Кени.

Тори я изгледа с любопитство.

— Нещо не е наред ли?

— Какво имаш предвид?

— И двамата се държите странно тази вечер. Прекалено сте учтиви, като че ли единият от вас е дяволски ядосан на другия, но не съм сигурна точно кой на кого.

— Аз – осветли я Кени.

Вилицата на Тори застина във въздуха.

— Какво е направила тя?

— Няма да я засрамвам, правейки го всеобщо достояние. – Той избута чинията си по-далеч от Питър.

— Изглежда, е сериозно. Разкажи ни какво се е случило, лейди Ема.

— Малко недоразумение от моя страна, това е всичко.