Патрик излезе от тъмната стаичка и я покани да го придружи до града за покупки. Младата жена прие с радост поканата му. Реши, че може да намери някакъв подарък за Кени в знак на извинение. Но когато стигнаха до града, тя осъзна, че нито одеколон, нито скъпа книга ще успеят да загладят оскърблението, което му бе нанесла.

Когато се върнаха в ранчото, Шадоу отново пасеше на ливадата, но от Кени нямаше и следа.

— Той вероятно е във фитнес залата – осведоми я Патрик, когато го попита.

— Тренира ли?

— От време на време.

Ема последва указанията на иконома и се отправи към стаята в дъното на коридора на втория етаж. Вратата беше открехната. Тя я бутна и осъзна, че дланите й са потни. Изтри ги притеснено в шортите.

Кени се трудеше на някакъв гребен тренажор, или по-скоро движеше лениво веслата напред и назад. Когато чу стъпките й, вдигна глава и я изгледа смразяващо.

— Какво искаш?

— Да се извиня.

— Няма смисъл – изръмжа той, слезе от уреда и побутна настрани с крак мобилния си телефон.

— Кени, съжалявам. Наистина.

Той не й обърна внимание, отпусна се на пода и започна да прави лицеви опори. Беше в отлична форма – не можеше да не го признае – но изглежда, не полагаше особени усилия за това.

— Нямах право да си пъхам носа в чужди дела.

Очите му останаха приковани в пода, докато продължаваше с лицевите опори.

— За това ли се извиняваш? Че си пъхаш носа в делата ми?

— И задето те ударих. – Ема пристъпи плахо по-навътре в стаята. – О, Кени, много съжалявам за това. Никога досега не съм удряла никого в живота си! Никога!

Той не каза нищо, а продължи заниманието си – също толкова лениво, както плуваше в басейна. Стори й се, че долови съвсем лек полъх на мъжка миризма, но по кожата му не блестяха никакви капки пот.

Гледката на мускулестото му тяло, облечено само в тъмносини гимнастически шорти, я разсейваше и тя с усилие насочи внимание към мисията си.

— Не зная какво ме прихвана. Толкова се разстроих, толкова се разочаровах от теб. Сигурно ме е връхлетяло някакво минутно умопомрачение.

Той стисна челюсти, но не я погледна.

— Не съм сърдит заради плесницата.

— Но…

— Просто се махай от тук, става ли? В момента дори не желая да те виждам.

Ема се опита да измисли някакво оправдание, но нищо не й идваше на ума.

— Добре. Да. Разбирам. – Заотстъпва към вратата, засрамена и нещастна. – Наистина съжалявам.

Движенията му леко се ускориха.

— Не съжаляваш, за каквото трябва, но ти дори не го разбираш. А сега върви по дяволите! И ако искаш да се обадиш на Франческа, за да й се оплачеш как съм те наругал, можеш спокойно да действаш.

— Не бих го направила. – Тя се обърна към вратата, сетне отново се извърна към него. Трябваше да знае. – Щом ми прощаваш, задето те ударих, какво друго не можеш да ми простиш?

— Не вярвам, че може да си толкова тъпа. – Лицевите опори продължиха. Мускулите му се извиваха и издуваха без никакви видими усилия. Нито капка пот.

— Очевидно съм.

— А какво ще кажеш за обидния факт, че жена, която смятам за свой приятел, вярва, че съм мъж, способен да изостави детето си?

— Но ние се срещнахме само преди три дни – не можа да се сдържи да не изтъкне Ема. – Аз дори не те познавам много добре.

Той я стрелна с кос поглед – комбинация между искрено възмущение и удивление.

— Познаваш ме достатъчно добре, за да проумееш що за човек съм! – Дишането му се учести, но тя имаше чувството, че е от гняв, а не от физическото упражнение.

— Но, Кени, мащехата ти е толкова млада. Навярно няма още дори трийсет. Изобщо не ми хрумна…

— Не искам да слушам повече! Говоря сериозно, Ема, изчезвай от тук. Обещах на Шелби, че ще те заведа на вечеря у тях, и ще спазя думата си, но повярвай ми, нямам никакво желание да го правя. Що се отнася до мен, с нашето приятелство е приключено.

До този момент Ема дори не бе подозирала, че помежду им съществува приятелство, но сега осъзна, че го е изгубила, и се почувства странно съкрушена и безутешна.

10

Вечерта, на път към дома на баща си, Кени беше подчертано любезен, не я дразнеше, не се опитваше да я манипулира или критикува. Беше съвсем ясно, че тя дълбоко е оскърбила чувството му за чест. Но откъде би могла да знае, че честта е толкова важна за мъж, който само преди три нощи я бе накарал да повярва, че е жиголо?

Когато минаха през двойните богато украсени порти на имението „Травълър”, Ема съжали, че се е съгласила да го придружи тази вечер, но беше твърде разстроена и объркана. Беше се извинила и повече нищо не можеше да направи.

Насочи вниманието си към заобикалящата я обстановка и видя, че семейният му дом представлява голямо имение с дълга алея за коли, виеща се през безупречно поддържани морави. Отпред се показа голяма постройка в мавритански стил, с розова хоросанова замазка и назъбен парапет покрай покрития с плочи покрив. Когато се приближиха, тя забеляза, че къщата има няколко крила с извити прозорци. С големия фонтан, облицован с мозайка, близо до входа, сградата приличаше по-скоро на дворец от „Хиляда и една нощ”, отколкото на провинциална тексаска къща.

— Майка ми искаше нещо необикновено – отбеляза Кени учтиво, докато паркираше. Тя изчака да последва остроумно подмятане за султани или хареми, но той не каза нищо повече.

Ема слезе от колата и потръпна от вечерния хлад, проникващ през яркожълтата крепонена рокля, която бе избрала за вечерта. Дрехата беше осеяна с пурпурни макове, с три четвърти ръкави, за да скрият татуировката. Бедингтън щеше да одобри тоалета й, помисли си мрачно младата жена, но не можеше да понесе мисълта да обиди семейството на Кени, появявайки се в някое от по-модните си предизвикателни одеяния, купени наскоро. Освен това копоят на херцога едва ли щеше да успее да проникне в това частно имение. Настроението й се вкисна още повече, когато осъзна, че през целия ден не бе направила нищо, с което да опетни репутацията си.

Двамата се отправиха към резбованите двойни врати, обковани с кована мед. Къщата бе впечатляваща и екзотична, но не особено уютна и Ема неволно я сравни с приветливото, гостоприемно ранчо на Кени. Какво ли му е било да отрасне тук, като малък султан, обожаван от майка си и пренебрегван от баща си?

Кени задържа вратата отворена, за да мине, и Ема пристъпи в покрито с плочки преддверие, обзаведено като английска провинциална къща, но недокосната от белезите на времето. В контраст с цялото преддверие в мавритански стил, върху полирана маса „Хепълуайт” бяха поставени две статуетки от дрезденски порцелан, а на едната стена висеше картина със старинен английски пейзаж. Това разностилие беше малко странно, но приятно.

Тори се спусна по стълбите, облечена в бледозелена къса рокля, тип потник, върху която бе нахлузила черна тениска.

— Добре дошла в Маракеш он Ейвън, лейди Ема – приветства тя гостенката и лепна забързана целувка върху (бузата на Кени. – Здрасти, голямо братче. Семейство Мюнстер* ни очаква на терасата. Ще вечеряме на открито.

[* Алюзия с добродушното вампирско семейство от едноименния ситком, популярен през шейсетте години на миналия век. – Б. пр.]

— Големи сме късметлии.

Ема последва Кени и Тори през дневната с висок таван, обзаведена с мебели от осемнайсети век, с тапицирани с кретон стени, украсени с колекция от фотографии в сребърни рамки и гравюри с ловджийска тематика. Двойната резбована врата в мавритански стил и с мозаечни инкрустации извеждаше към приятна сенчеста тераса, с под от розови тухли, подредени като рибена кост, с бордюр от сини и розови плочки. Отоманки с извити подлакътници бяха вградени в стените с хоросанова замазка, върху които бяха разхвърляни възглавнички с пъстроцветен индийски десен. Масивната маса с керамични плочки и с месингова лампа в средата бе подредена за вечеря. В единия край на терасата се виждаше типичен американски детски кът, където тъмнокосото бебе си играеше в кошарката. Щом зърна Кени, то се улови за страничните летви, запищя радостно и замаха напред-назад с крачета.

— Здрасти, синко!

Ема не се нуждаеше от представяне, за да разбере, че мъжът, който скочи на крака, е бащата на Кени. Беше по-яка и плещеста версия на сина си, но с по-груби черти на лицето, а гъстата му коса бе прошарена със сребристи нишки. Прекалено възторжения му поздрав и твърде широката усмивка подсказваха, че не е уверен в себе си. Когато пристъпи напред, за да прегърне сина си, Ема долови как Кени леко се напрегна. Въпреки че не се отдръпна, не прегърна баща си в отговор.

За нея тутакси стана ясно, че Кени не бе простил на баща си някогашното пренебрежение. В същото време усети, че баща му отчаяно копнее за прошката му.

Кени побърза да се освободи от бащинската прегръдка, запъти се към кошарката и вдигна бебето на ръце.

— Как си, малки братко?

Дали така й се стори, или той наистина натърти ненужно на последната дума?

Питър изписка от удоволствие. В този момент на терасата излезе Шелби, облечена в бял панталон и широка лимонено зелена памучна жилетка с триъгълно деколте. Приличаше повече на дъщеря на господин Травълър, отколкото на негова съпруга.

— Лейди Ема, за нас е огромна чест да сте тук тази вечер. Не зная какво ви е казал Кени, но аз съм луда по всичко английско. Имам цялата колекция от книги за принцеса Ди и ако искате, ще ви я покажа. Някой представи ли ви моя съпруг Уорън?

— Лейди Ема, много ми е приятно да се запознаем – усмихна й се топло Уорън.

— Просто Ема. Благодаря за любезната ви покана.

— Вие ни оказвате огромна чест – повтори Шелби прочувствено и посочи към една от отоманките. – Разкажете ми за вашето пътуване. Двамата с Уорън сме влюбени в Лондон, нали, Уорън? Близо ли живеете до града?

Гостенката обясни, че живее на няколко часа път с кола от столицата, в Уорикшър, после отговори на въпросите на Шелби за пътуването си. Не след дълго домакинята се впусна в истории за туристическия си поход из Англия след дипломирането си от колежа и курсовата си работа върху творчеството на Д. Х. Лорънс. Докато Шелби бъбреше оживено, Тори стоеше настрани, отпиваше от чашата си с вино и наблюдаваше Кени и Питър с безкрайно нещастно изражение. Междувременно Уорън се наслаждаваше на бърбъна, оставяйки съпругата си да поддържа разговора.