Бодна я неприятно чувство и космите на врата й настръхнаха.

Жената се настани край масата под чадъра и нагласи бебето в скута си.

— Мислех, че Кени може би ще е тук, но трябваше да се досетя, че с всички сили ще се старае да ни избягва.

— Той, ъъ, тази сутрин играе голф – осведоми я Ема и седна до нея. – На колко е Питър?

— На девет месеца и още го кърмя. Той е истински шампион. При последната консултация беше десет килограма и седемдесет и шест сантиметра. – Тя машинално отмести празната чаша на Ема по-далеч от детето. – Кени е в града от вчера, но дори не си направи труда да дойде у дома и аз няма да му го простя. Да пренебрегва собствената си плът и кръв.

Стомахът на Ема болезнено се присви. Собствената си плът и кръв. Вгледа се в тъмната коса и сините очи на момченцето. Кени сигурно е изглеждал така като бебе. Зави й се свят. Неговото бебе.

Въпреки крещящото доказателство, тя се опита да измисли друго обяснение, но тези изразителни теменужени очи се срещаха толкова рядко, че приликата не би могла да е случайна, а и тази жена едва ли щеше да е толкова разстроена, ако беше само далечна роднина. Призля й при мисълта, че Кени има дете, което е изоставил.

— Извинете – едва смотолеви Ема, – не чух добре името ви.

— Здравей, Шелби.

Ема се извърна и видя Кени да приближава. Носеше коралов бански, а около шията му бе увита жълта кърпа.

При звука на гласа му, крачетата на бебето застинаха, но в следващия миг възбудено заритаха. Без да обръща внимание на Шелби, Кени захвърли кърпата, пое бебето на ръце и го вдигна към лицето си.

— Хей, приятел, как си? Днес следобед смятах да дойда да те видя.

Жената изсумтя възмутено.

От долната устничка на Питър се проточи слюнка, а пръстчетата му се вкопчиха в един кичур от косата на Кени, докато риташе енергично с пълничките си боси крачета.

Двамата толкова много си приличаха, че Ема само ги зяпаше смаяно, неспособна да отрони нито дума. В същото време горчивата жлъч се надигна към гърлото й. Как е могъл да изостави толкова красиво дете? Но защо ли се изненадва? Този човек беше от онези мъже, които винаги се измъкват, щом стане напечено.

— Искаш ли да поплуваш, малък Пити? – попита Кени.

— Да не му намокриш гащеризончето – предупреди го Шелби. – Вчера съм го купила.

Кени разкопча презрамките и свали дрешката.

— Мисля, че не е зле да оставим памперса, в случай че забравиш джентълменските маниери. – Хвърли гащеризона на масата, гушна бебето пред мишница и погледна към Ема. – Искаш ли да дойдеш с нас?

Вратът й бе толкова скован, че тя едва успя да поклати отрицателно глава.

— Хайде, Пити. Значи, ще сме само по мъжки.

Кени се запъти с бебето към басейна, а Ема отчаяно се опитваше да измисли какво да каже на майка му. Шелби леко подсмръкна.

— Проклет да е.

Ема я погледна през масата и видя в очите на жената да блестят сълзи, докато наблюдаваше Кени и бебето във водата.

Сърцето на Ема се сви от мъка за нея. Диамантените бижута и скъпите дрехи подсказваха, че Кени осигурява щедра издръжка на майката на детето си, но какво значение имаше това, ако той бе зарязал отговорностите си на баща? В същото време Ема бе изпълнена със съкрушително, необяснимо разочарование. Въпреки всички уличаващи признаци, тя го смяташе за много по-свестен.

Ема се пресегна през масата и съчувствено отпусна длан върху рамото на Шелби.

— Много съжалявам.

Жената подсмръкна и смутено се засмя.

— Предполагам, че не би трябвало да го вземам толкова навътре. Сигурно още имам следродилна депресия, освен това още не съм отслабнала и така нататък… Но когато ги погледна двамата заедно… – Лицето й се изкриви и една голяма сълза се търкулна надолу по бузата й. – Той не поема никаква отговорност! А Питър е негова собствена плът и кръв.

Ема почувства как сърцето й се изпълва с омраза и възмущение към Кени. От логична гледна точка осъзнаваше, че реакцията й е прекалено бурна – двамата се познаваха едва от няколко дни – ала не можеше да сдържи емоциите си.

— Той е жалък и противен – промърмори тя повече на себе си, отколкото на Шелби.

В първия миг Шелби, изглежда, се стресна от реакцията на Ема, но смайването й бързо бе заменено от благодарност.

— Предполагам, че един външен човек може да види нещата по-ясно. Всички в Уайнет само свиват рамене. Казват, ами Кени си е такъв, а след това се впускат да ми разказват истории как той разбил с камък прозореца на някой съсед или вързал тенекия на някое гадже от училището. Откакто започна да печели голф турнири, явно вече му е позволено да пренебрегва общоприетите правила за благоприличие. – Очите й отново се наляха със сълзи. – Просто толкова много обичам това малко бебче… – Затършува за носна кърпа в джоба на туниката. – Извинете ме, лейди Ема. Обикновено не се държа така и наистина исках да ви направя добро впечатление. – Стана, издуха носа си, взе кърпата, захвърлена от Кени, и отиде до ръба на басейна. – Дай ми го, Кени. Трябва да вървим.

— Но ние току-що влязохме във водата. Толкова добре си прекарваме. Нали, Пити, момчето ми?

Бебето изцвърча от удоволствие и зашляпа във водата с ръчички.

— Той трябва да спи, така че веднага ми го дай!

Кени се намръщи, но доплува до ръба на басейна и й протегна бебето.

— Исусе, Шелби, каква оса те е ужилила?

— Не е оса, а си ти! Ела при мама, Пити. – Тя се наведе, грабна бебето от ръцете на Кени и го уви в кърпата. Минавайки покрай Ема, за да вземе гащеризона и чантата си, тя й се усмихна нерешително и хвърли Ема в смут, изобразявайки някакво подобие на реверанс. – Благодаря ви, лейди Ема. Съпричастието ви означава много за мен.

Ема кимна, а Шелби се отдалечи, без да погледне към Кени.

Ема чу тих плисък, извърна се и видя, че Кени се е гмурнал във водата. След доста време той се появи в другия край на басейна и запори водата. Замах след замах. Бавни, лениви загребвания. Небрежни загребвания на мъж, който няма какво да прави. Без почтена работа. Без отговорности. Без деца, които е зарязал.

Той се обърна по гръб и остана да лежи върху повърхността на водата. Колкото повече го наблюдаваше, толкова повече гневът изпълваше с яростен пламък всички кътчета на душата й. Ема бе посветила живота си да се грижи за деца, а този мъж олицетворяваше всичко, което ненавиждаше. Стомахът я присви от отвращението, което изпитваше към себе си, задето едва не му позволи да я съблазни.

Кени излезе от басейна, огледа се за кърпата, после очевидно си спомни, че Шелби бе увила с нея незаконния му син, и изтръска с длани водата от тялото си. Докато следеше бавните му плавни движения, изгарящата ярост я изстреля на крака. Смътно осъзнаваше, че това не е нейна работа, но не можеше да удържи лавината от гневни емоции, набъбващи в гърдите й. Сграбчиха я ненавист и ужасно, задушаващо разочарование, че той не бе такъв, за какъвто го мислеше. Емоциите я тласнаха напред, към ръба на басейна.

Той вдигна глава към нея. Озари я с ленивата си усмивка.

Ема нямаше намерение да го прави. Дори не осъзна какво стана. Но в следващия миг ръката й сякаш сама се вдигна във въздуха и се стовари върху челюстта му.

От някакво далечно, обвито в червена мъгла място, тя видя как главата му подскочи и капки вода се разлетяха на всички страни. Върху челюстта му, там, където го бе ударила, се появи морав белег. Стомахът й се преобърна.

— Какво те прихваща, по дяволите? — изруга Кени и се вторачи в нея с очи, по-тъмни от синината върху челюстта му.

Краката й се подкосиха. Не биваше да го удря. Никога. Всичко това не я засягаше и тя нямаше право да раздава правосъдие.

Очите му заблестяха.

— Бих те хвърлил веднага в този басейн, но какъв е смисълът, след като си по бански?

Неговият гняв отново разпали нейния.

— Ти си отвратителен.

Един мускул върху насинената му челюст заигра, а ръцете му се свиха в юмруци.

— Ау, по дяволите… – Без никакво предупреждение той я грабна и я хвърли в дълбокия край на басейна.

Тя изплува, бясна и плюеща вода, но видя само гърба му, докато крачеше към къщата. Беше я зарязал, както и красивото си бебе.

— Що за човек си ти? – изкрещя младата жена. – Що за мъж може да изостави собственото си дете!

Кени се закована място. Бавно се обърна.

— Какво каза?

Шапката й плуваше във водата до нея. Тя я грабна и изля водата.

— Да си мъж, не означава само да посееш семето си и после да пишеш щедри чекове. Това означава…

— Да посея сем…

Гневът й избухна с нова сила. Ема се гмурна във водата и загреба към края на басейна, но мокрият плажен халат затрудняваше движенията й. Когато доближи до стълбичката, изтърва шапката, но имаше благородна мисия и не й пукаше.

— Той е прекрасно дете! Как си могъл…

— Ти си идиотка!

Кени стоеше в средата на задната морава, а от слънчевите лъчи в мократа му коса сякаш бяха избухнали черни огньове. Беше разкрачил крака, а по кожата му блестяха капки вода. Приличаше на разярен воин, готов да убива.

— Онова прекрасно дете е мой брат!

Всичко в нея застина. Негов брат? О, Боже… Тя наистина беше идиотка.

— Кени!

Но той вече крачеше към къщата.

Ема излезе от водата и се взря ужасено в отдалечаващия му се гръб. Какво й ставаше? Никога досега не бе съдила прибързано, когото и да било. Когато в „Сейнт Гъртруд” възникнеше спор, тя изслушваше и двете страни, преди да действа, ала с него не си бе дала труда да го направи. Дължеше му извинение и й оставаше единствено да се надява, че той ще прояви достатъчно снизхождение и ще го приеме.

Движена от смесица от страх и вина, тя първо си взе душ и се преоблече. След това, надявайки се, че той вече се е успокоил, Ема тръгна да го търси, но установи, че вече е излязъл. Шадоу не се виждаше в оградената ливада до конюшнята и когато се огледа, тя видя самотен ездач да препуска към гората.